Присъда по дело №544/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 4
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200544
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Асеновград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
СъдебниЛюдмила Митева Запрянова

заседатели:Ана А. Скерлетова
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора Анг. Н. Анг.
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело от общ
характер № 20215310200544 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ДР. М. ДР. - роден на 08.09.1958 г. в гр.
Мадан, българин, българско гражданство, със средно образование, женен,
работещ като земеделски производител, неосъждан, с адрес по лична карта с.
Поповица, обл. Пловдивска, ул. „49-а” № 10, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 17.09.2017 г. на път II 66, км. 121, /с. Милево-с. Мирово/, в
землището на с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“ с рег. № РВ 0806 РР е нарушил правилата за движение:
- чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – "Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват";
- Чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: "При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в километри в час - за пътно
превозно средство категория "В" извън населено място - 90 км/ч." – Д.Д. е
управлявал товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № РВ
0806 РР извън населено място със скорост от около 128 км./ч.,
и е реализирал пътнотранспортно произшествие с двуколка, теглена от
кон, управлявана от В. ИЛ. В. и с лек автомобил марка „Рено“, модел „19“ с
рег. № СТ 5432 СН, управляван от М. М. АЛ. и по непредпазливост причинил
1
телесни повреди на повече от едно лице - на В. ИЛ. В. причинил средни
телесни повреди, както следва: черепно-мозъчна травма, представена
първоначално с оток на мозъка и последващи данни за наличие на контузия и
следконтузионни промени в мозъка с размекчаване на мозъчното вещество,
реализираща медико-биологичния признак – разстройство на здравето
временно опасно за живота; във връзка с черепно-мозъчната травма се е
проявило и усложнение –афазия, свързана с нарушения на експресивната реч,
реализиращо медико-биологичния признак – трайно затрудняване на речта;
счупване на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен
крайник, счупване на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито
изкълчване на лявото коляно, реализиращи медико-биологичните признаци -
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на лявата лопатка,
реализиращо медико-биологичния признак – трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник; контузия на белия дроб, реализираща
медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
както и на М. М. АЛ. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ключица, което довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник, като по отношение на пострадалата М.
М. АЛ. деянието е реализирано при условията на независимо съпричиняване с
В. ИЛ. В., като след деянието подсъдимият ДР. М. ДР. е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, което е
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, буква „а“, вр. ал. 1,
буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372,
ал. 4 от НПК и чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА размер на 2
000 (две хиляди) лева в полза на Държавата, като на основание чл. 304 от
НПК ПРИЗНАВА подсъдимия ДР. М. ДР. за НЕВИНЕН в това, че на
17.09.2017 г. на път II 66, км. 121, /с. Милево-с. Мирово/, в землището на с.
Милево, общ. Садово, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № РВ 0806
РР да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП; чл. 5,
ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА в тази част на
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, буква „а“, вр. ал. 1, буква „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия ДР. М. ДР. от ПРАВОТО да
управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА подсъдимия ДР. М. ДР. да заплати в полза на държавния
бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 5 335, 77 лв.,
представляваща разноски по водене на делото.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, приложено по делото, а
именно 1 бр. компактдиск ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО, след влизане на
присъдата в законна сила.

2
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №4/04.02.2022г. по нохд №544/2021г. по описа на АРС ІІІ н.с.

Против подсъдимия ДР. М. ДР. от гр. Асеновград, е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а”, вр. ал. 1, буква „б”, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, а именно, затова, че на 17.09.2017 г., на път II 66, км. 121, /с. Милево-
с. Мирово/, в землището на с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с рег.
№ РВ 0806 РР е нарушил правилата за движение: - чл. 5, ал. 1, т.1 от Закона за
движение по пътищата – “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
- чл. 5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата – “Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив с уязвимите участници в
движението, каквито се явяват пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
- чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
- чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в километри в час - за пътно превозно средство категория “В”
извън населено място - 90 км/ч.” – Д.Д. е управлявал товарния автомобил марка
„Рено”, модел „Мастер” с рег. № РВ 0806 РР извън населено място със скорост от
около 128 км./ч.,
и реализирал пътнотранспортно произшествие с двуколка, теглена от кон,
управлявана от В. ИЛ. В. и с лек автомобил марка „Рено”, модел „19” с рег. № СТ 5432
СН, управляван от М. М. АЛ. и по непредпазливост причинил телесни повреди на
повече от едно лице - на В. ИЛ. В. причинил средни телесни повреди, както следва:
черепно-мозъчна травма, представена първоначално с оток на мозъка и последващи
данни за наличие на контузия и следконтузионни промени в мозъка с размекчаване на
мозъчното вещество, реализираща медико-биологичния признак – разстройство на
здравето временно опасно за живота; във връзка с черепно-мозъчната травма се е
проявило и усложнение –афазия, свързана с нарушения на експресивната реч,
реализиращо медико-биологичния признак – трайно затрудняване на речта; счупване
на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен крайник, счупване
на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито изкълчване на лявото коляно,
реализиращи медико-биологичните признаци - трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупване на лявата лопатка, реализиращо медико-биологичния признак – трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник; контузия на белия дроб,
реализираща медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно
1
опасно за живота;
и на М. М. АЛ. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата ключица, което довело до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник
В хода на съдебното производство в последното заседание подс. ДР. М. ДР. се
явява с единия от двамата упълномощени от него двама защитници, а именно адв. Е.К.
от АК Пловдив.
Пред даване ход на делото, в съдебно заседание проведено на 04.02.2022г., бе
докладвана постъпилата молба от името на пострадалата М. М. АЛ. , депозирана чрез
нейния повереник адв. Г.Д. от САК, която отразява желанието й да бъде
конституирана в качество на частен обвинител по настоящето дело. Молбата на
пострадалата, бе уважена, като тя бе конституирана по делото в качество на частен
обвинител. В хода на съдебното производство частната обвинителка М. М. АЛ. не се
явява лично, като не се явява и упълномощения от нея повереник. В хода на
проведеното разпоредително заседание се докладва изпратеното писмено становище
от страна на повереника във връзка с въпросите по чл.248 от НПК.
Пред даване ход на делото, в съдебно заседание проведено на 04.02.2022г. бе
докладвана и постъпилата молба от името на пострадалият В. ИЛ. В. , депозирана чрез
упълномощения повереник адв. Е. П. от САК София, с която се заявява от негово име,
желанието му да бъде конституиран в качество на частен обвинител по настоящето
дело. Молбата на пострадалият, бе уважена, като той бе конституиран по делото в
качество на частен обвинител. В хода на съдебното производство частния обвинител В.
ИЛ. В. не се явява лично, като не се явява и упълномощения от него повереник. В хода
на проведеното разпоредително заседание се докладва изпратеното писмено
становище от страна на повереника във връзка с въпросите по чл.248 от НПК.
В хода на разпоредителното заседание проведено на 04.02.2022г., защитника на
подс. Д. направи искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви,
че подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на
защитника беше уважено, като след проведено разпоредително заседание, преди
даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371
от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. Подс. Д. се призна за виновен, като изцяло
призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа
обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин.
Намира, че от събраните по делото доказателства, се установява фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че
съдебното следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от
НПК, след съобразяване с предвиденото наказание в чл. 343, ал.3, пр.2, б.”а” пр.2 от
НК, предлага на подс. Д. да се определи първоначално наказание в размер на девет
месеца „Лишаване от свобода” . Предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, предлага
същото да бъде намалено с една трета, или да му се наложи окончателно наказание
„Лишаване от свобода” в размер на шест месеца. Според прокурора, изпълнението на
така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за срок
от три години. Според прокурора, спрямо подс. Д. следва да се приложи и разпоредбата
2
на чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК, като същия бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от една година. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК. Пледира подс. Д. да бъде осъден да заплати и направените
по делото разноски.
В качеството си на защитник на подсъдимия, адв. К. по същество счита, делото
за изяснено от фактическа и правна страна. Предвид дадените от страна на подс. Д.
допълнителни обяснения в хода на съкратеното съдебно следствие, които по същество
са подкрепят и от останалите събрани в досъдебното доказателства, защитника е на
становище, че спрямо него са налице всички условия за преквалификация на
извършеното деяние като такова по чл. чл. 343а, ал. 1, б. „в” от НК. Освен това е на
становище, че една част от вменените на подс. Д. като нарушени норми от ЗДвП се
намират в съотношение като специални към общи, поради и което последните следва
да отпаднат от обвинението. Във връзка с това защитника счита, че спрямо подс. Д.
следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК, като същия се освободи
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба” в
размер определен от съда. По отношение на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС”, е на становище, че ако се приложи чл.78а от НК, то лишаването от
права се явява алтернативно и може да не се наложи. Освен горното, то защитника
моли съда при вземане на своето решение, да отчете и факта, че извършеното от подс.
Д. е в условията на съпричиняване от страна на единия от участник в ПТП.
Подс. ДР. М. ДР. се признава за виновен и съжалява за случилото се, като моли
спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като не бъде лишаван от
правоуправление.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр.
чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по
обвинителния акт направено от страна на подсъдимият, в съдебно заседание,
обясненията дадени от него на досъдебното производство и тези в хода на съкратеното
съдебно следствие, показанията на свидетелите М. М. АЛ., К.С.К., Р.К.А. и И.В.А.,
дадени в хода на досъдебното производство, като взе предвид и заключенията на
вещите лица по назначените съдебно химически експертизи, две съдебно-медицински
експертизи, комплексната съдебно медицинска психиатрично и психологична
експертиза /КСМППЕ/, Допълнителната КСМППЕ , единичната съдебната
автотехническа експертиза /САвТЕ/, двете допълнителни САвТЕ, тройната съдебна
автотехническа експертиза, приложените по делото епикризи и медицинска
документация, характеристична справка (лист 243, том 2 от ДП), справка за съдимост
(лист 247, том 2 от ДП), справка от ПП и КАТ при ОД на МВР Пловдив (лист 193, том
2 от ДП), съдържанието на съставения протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него (листи от 5 до 11, том 1 от ДП) както и останалите приложени по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимия ДР. М. ДР. е роден на 08.09.1958 г. в гр. Мадан, българин,
българско гражданство, със средно образование, женен, работещ като земеделски
производител, неосъждан, с адрес по лична карта с. Поповица, обл. Пловдивска, ул.
„49-а” № 10, ЕГН **********. Подс. Д. е правоспособен водач на моторни превозни
средства, категории „В”, „М” и „АМ” от 16.05.1988г., като до момента има
3
регистрирано едно нарушение по ЗДвП и ППЗДвП.
Подсъдимият ДР. М. ДР. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които са следните:
Към началото на месец Септември 2017г. подс. Д. притежавал товарен
автомобил марка „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, който използвал за превозване на
добитата земеделска продукция.
На 17.09.2017 г., след 20.00 часа, в тъмната част от денонощието, подс. ДР. М.
ДР., тръгнал от с. Поповица, обл. Пловдив за с. Плодовитово, обл. Стара
Загора.Управлявайки товарния автомобил марка „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, той
се движил по път ІІ-66, който бил от две ленти за движение. По пътя си, подс. Д. минал
през с. Милево, обл. Пловдивска и продължил в посока към с. Мирово, което се падало
в района на област Стара Загора. Движейки се по пътя, между двете села,
управляваният от подс. Д. товарен автомобил се движил на „къси светлини”, в
източната лента за движение по път ІІ-66,/която се падала дясната лента по посока на
неговото движение/, в посока от юг към север. В този момент, скоростта на движение
на автомобила на подс.Д. била от около 128 км./ч., при ограничение до 90 км./ч. км. в
извън населено място.
В същото време, в същия участък от главен път ІІ-66, между с. Милево в посока
към с. Мирово, се движела двуколка, теглена от кон. Тя се управлявала от пострадалия
В. ИЛ. В. от с.Гранит,общ.Братя Даскалови, обл. Стара Загора. Управляваната от В.
двуколка, също се движила в посока от юг към север, със скорост от около 20 км./ч,
като също се намирала в източната лента за движение на пътя. Двуколката не била
оборудвана със светлоотразителни елементи, като на същата нямало закачен и собствен
светлинен източник.
Около 20.20 часа, посредством управляваното МПС, подс.Д. достигнал района
на пътя, където се движела двуколката на В. В.. Това се случило на км. 121 , на главен
път ІІ-66, между с. Милево в посока към с. Мирово. Мястото се намирало в землището
на с.Милево, обл. Пловдивска. При застигане на двуколката, управлявана от В. В.,
подс. Д.Д. я забелязал от разстояние от около 60 метра, като преценил, че е налице
известен риск и липса на всички условия за нейното безопасно изпреварване. Той
задействал екстрено спирачната система на управлявания от него товарен автомобил,
като в последствие навил и волана на ляво. Двуколката обаче вече се намирала в
опасната зона на товарния автомобил, като ударът между двете пътни превозни
средства станал неизбежен. Това се случило в източната лента за движение на път ІІ-
66, където последвал удар между товарния автомобил и двуколката настъпил. С
намалена вече, следствие от спирачното усилие скорост от около 123 км.ч., товарния
автомобил управляван от подс. Д., ударил с предната си дясна част, задната част на
двуколката управлявана от В. В.. Следствие на удара двуколката и св. В. били
отхвърлени в дясно от пътя по посоката си на движение, като в последствие се
установили извън пътното платно.
След настъпилия удар с двуколката, управлявания от подс. Д. товарен
автомобил променил посоката си на движение, като със скорост от около 90,51 км./ч.
той навлязъл косо в насрещната пътна лента /западната лента за движение/.
По същото време, в западната лента на движение, в района на км. 121, на главен
път ІІ-66, между с. Мирово и с. Милево, в посока от север на юг /т.е. в обратна на
движението на подс. Д. посока\ се движел лек автомобил марка „Рено 19”, с ДК№ СТ
5432 СН. Същият се управлявал от св. М. М. АЛ., от гр.Чирпан, обл. Стара Загора. Св.
4
А. управлявала своя автомобил със скорост от около 80км.ч. Тя забелязала
навлизащия, в нейната лента, срещу нея автомобил, който се оказал този управляван от
подс.Д.. С цел избягване на удара, св. А. задействала спирачната система на
управлявания лек автомобил. Въпреки положените усилия обаче, св. А. не могла да
избегне удара, като със скорост от 6.63 км.ч., последвал с автомобила в който тя се
намирала и товарния автомобил управляван от подс. Д.. При това, двете моторни
превозни средства се ударили челно в западната лента на движение на главен път ІІ-66.
След удара с лекия автомобил, управляван от св. А., управлявания от подс. Д.
товарният автомобил, се установил извън платното за движение /от страната на
западната лента за движение/. От своя страна управлявания от пострадалата А. лек
автомобил се установил с предни гуми извън платното за движение и задни гуми -
върху западната лента за движение.
Непосредствено след възникване на пътно-транспортното произшествие, в
района на пътя преминали неустановени автомобили, като част от водачите спрели за
оказване на помощ на пострадалите. От тяхна страна, бил подаден сигнал на тел. 112, в
следствие но което на място пристигнали два екипа на „Спешна помощ” и служители
на РУ-Асеновград.
Междувременно подс. Д. излязъл безпрепятствено от неговия автомобил, като
решил да види какво е състоянието на водача на лекия автомобил, тъй като се намирал
в близост до него. При приближаването на шофьорската врата на лекия автомобил
„Рено 19”, подс. Д. установил, че същия е бил управляван от св. А.. Тя все още се
намирала на мястото на водача, като правила опити да излезе навън от автомобила.
Подс. Д. й помогнал да напусне превозното средство, като й задал и няколко въпроса
относно здравословното й състояние, като я попитал дали има болки в главата или
краката. Св. А. му отвърнала, че я боли само рамото. Подс. Д. я посъветвал да стои в
близост до банкета, тъй като имало опасност за нея от преминаващите покрай мястото
автомобили. Знаейки за първоначалния удар, подс. Д. се насочил към неговото
мястото,за да види какви са последствията. Приближавайки, видял до банкета стоящи
на краката си кон, който преди това теглел двуколката, а наблизо до него и тялото на
В.В.. Подс. Д. се опитал да му помогне, но се отказал, тъй като същия не отвръщал на
въпросите му, а само хъркал тежко.
Състоянието на св.А. наложило нейното транспортиране до УМБАЛ
„Св.Георги” ЕАД гр. Пловдив, където било установено, че са й причинени счупване на
лявата ключица и контузия на гръдния кош. Това наложило тя да бъде приета в
болничното заведение, където останала известно време. Междувременно с протокол от
17.09.2017г. / лист 37, том І от ДП/ на св. А. била взета кръвна проба за изследване
употребата на алкохол или други упойващи вещества.
Състоянието на В.В. било много тежко, като това наложило същия да бъде
транспортиран и приет на лечение в КАИЛ при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович”
гр. Стара Загора. Междувременно с протокол от 17.09.2017г. / лист 44, том І от ДП/ на
В.В. била взета кръвна проба за изследване употребата на алкохол или други упойващи
вещества.
По указания на полицейските служители, от дежурния лекар Отделение по
Смешна медицина в УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр. Пловдив, била взета и кръвна проба
от подс. Д.Д. . Това станало с протокол от 17.09.2017г. / лист 46, том І от ДП/.
Междувременно мястото на произшествието било посетено от следствено
оперативна група в състава на която участвал и разследващ полицай. Бил извършен
5
оглед на местопроизшествие, в хода на който били изготвени протокол и фотоалбум
/л.5 до л.11,том І от ДП/.По случая било заведено досъдебно производство под №
717/2017г. по описа на РУ Асеновград.
От заключението на експерта по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно химическа експертиза /лист 36,том І от ДП/ се установява
липсата на наличие на алкохол в кръвта на св. М. М. АЛ..
От приложения по делото протокол изготвен от експерта по извършената в хода
на досъдебното производство съдебно химическа експертиза /лист 45, том І от ДП/ се
установява липсата на наличие на алкохол в кръвта на подс. ДР. М. ДР..
От приложения по делото протокол изготвен от експерта по извършената в хода
на досъдебното производство съдебно химическа експертиза /лист 42, том І от ДП/ се
установява, че в изследваната кръвна проба, взета от В.В. е било установено наличието
на 1.02 промила етилов алкохол в кръвта.
От заключението на експерта д-р И.И.Ц. по назначената по отношение на
пострадалата свидетелка М. М. АЛ. СМЕ №453/2017г. / листи от 47 до 51, том І от ДП/,
се установява, че при възникналото ПТП на същата са били причинени следните
травматични увреждания: причинени счупване на лявата ключица и контузия на
гръдния кош. Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре
отговарят да са получени при автомобилна травма – вътре в купето на лекия
автомобил, т.е. налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на
17.09.2017г. и получените травматични увреждания от пострадалата М. М. АЛ..
Счупването на лявата ключица, поради анатомичното и функционално свързване на
ключицата с левия горен крайник е довело до трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Според вещото лице, контузията на гръдния кош, като самостоятелно увреждане само
по себе си е довело до болка и страдание без разстройство на здравето, което е лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От заключението на експерта д-р И.И.Ц. по назначената по отношение на
пострадалия В.И. В. СМЕ №452/2017г. / листи от 52 до 59, том І от ДП/, се установява,
че при възникналото ПТП на същия са били причинени следните травматични
увреждания:счупване на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия
долен крайник; счупване на голямото крило на лявата хълбочна кост; открито
изкълчване на лявото коляно; счупване на лявата лопатка; контузия на бял дроб;
счупване на бодлести израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени; оток на мозъка,
кръвонасядане на главата вдясно, теменно; рана в областта на челото и дясната вежда;
множество охлузвания и контузии по крайниците и гръдния кош.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото
тангенциално действие. Според вещото лице е възможно те да са получени при ПТП с
автомобил при което пострадалия да е бил водач на каруца, т.е. налице е причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП на 17.09.2017г. Преценени поотделно,
вещото лице квалифицира отделните телесни увреждания както следва:
Счупването на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен
крайник, счупване на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито изкълчване на
лявото коляно, поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник /което е средна телесна повреда по смисъла на чл.
6
129 от НК/.
Счупването на лявата лопатка, която е анатомичното и функционално свързана с
левия горен крайник, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Контузията на белия дроб е довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Сама по себе си черепно-мозъчната травма, представена първоначално с оток на
мозъка и последващи данни за наличие на контузия и следконтузионни промени в
мозъка с размекчаване на мозъчното вещество, сама по себе си представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота /което е средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК/.
Счупването на бодлестите /спинозните/ израстъци на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, раната в областта на челото и дясна вежда, контузиите по крайниците и
гръдния кош, поотделно и в своята съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън чл. 128 и чл. 129 от НК/което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК/.
Кръвонасядането на главата теменно вдясно и множеството охлузвания са
довели до болка или страдание, без разстройство на здравето/което е лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК/.
Влошеното здравословно състояние на пострадалия В.В. наложило то да се
прецени чрез назначената на 01.03.2018г. по ДП № 717/2017г. Комплексна съдебно-
медицинска, психиатрична и психологична експертиза /КСМППЕ/.
От заключението на експертите д-р И.И.Ц., Д.В.-психолог и д-р Р.Ц.Д.-
психиатър по назначената по отношение на пострадалия В.И. В. КСМППЕ / листи от
60 до 68, том І от ДП/, се установява, че при възникналото ПТП на пострадалия В. са
били причинени следните травматични увреждания:счупване на малеолите на голямата
и малката пищялни кости на левия долен крайник; счупване на голямото крило на
лявата хълбочна кост; открито изкълчване на лявото коляно; счупване на лявата
лопатка; контузия на бял дроб; счупване на бодлести израстъци на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени; следконтузионни промени в мозъка, с размекчаване на мозъчното вещество
и развитие на моторна афазия; кръвонасядане на главата вдясно, теменно; рана в
областта на челото и дясната вежда; множество охлузвания и контузии по крайниците
и гръдния кош.
Според вещите лица проявената във връзка с черепно мозъчната травма моторна
афазия, свързана с нарушения на експресивната реч, с изразяване на мислите чрез
жестове, мимики, звуци представлява загуба на речта /което е тежка телесна повреда
по смисъла на чл. 128 от НК/.
Счупването на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен
крайник, счупване на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито изкълчване на
лявото коляно, поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник /което е средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК/.
Счупването на бодилото на лявата хълбочна кост, по отношение на което е било
установено, че същото е зараснало неправилно, вещите лица са на становище, че
предстои допълнително лечение, което налага допълнителна експертна преценка на
характера и степента на това увреждане след приключване на лечението и
7
възстановителния процес.
Счупването на лявата лопатка, която е анатомичното и функционално свързана с
левия горен крайник, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Контузията на белия дроб е довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Сама по себе си черепно-мозъчната травма, представена първоначално с оток на
мозъка и последващи данни за наличие на контузия и следконтузионни промени в
мозъка с размекчаване на мозъчното вещество, сама по себе си представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота /което е средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК/.
Счупването на бодлестите /спинозните/ израстъци на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, раната в областта на челото и дясна вежда, контузиите по крайниците и
гръдния кош, поотделно и в своята съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън чл. 128 и чл. 129 от НК/което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК/.
Кръвонасядането на главата теменно вдясно и множеството охлузвания са
довели до болка или страдание, без разстройство на здравето/което е лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК/.
Поради понесената черепно-мозъчна травма, чийто възстановителен период все
още не е приключил, вещите лица са заключили, че пострадалия В. ИЛ. В. не е годен
психически да дава свидетелски показания по делото.
Промените в здравословно състояние на пострадалия В.В. наложило то да се
прецени чрез назначаване на нова разширена Комплексна съдебно-медицинска,
психиатрична и психологична експертиза /КСМППЕ/.
От заключението на експертите д-р И.И.Ц., Д.В.-психолог, д-р М.П.П.-
психиатър и д-р Р.Ц.Д.-психиатър по назначената по отношение на пострадалия В.И.
В. КСМППЕ / листи от 75 до 94, том І от ДП/, се установява, че при възникналото ПТП
на пострадалия В. са били причинени следните травматични увреждания:счупване на
малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен крайник; счупване на
таза, открито изкълчване на лявото коляно; счупване на лявата лопатка; контузия на
бял дроб; счупване на бодлести израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени;
следконтузионни промени в мозъка, с размекчаване на мозъчното вещество и развитие
на моторна афазия и постконтузионен синдром; кръвонасядане на главата вдясно,
теменно; рана в областта на челото и дясната вежда; множество охлузвания и контузии
по крайниците и гръдния кош.
Според вещите лица , черепно-мозъчната травма, представена първоначално с
оток на мозъка и последващи данни за наличие на контузия и следконтузионни
промени в мозъка с размекчаване на мозъчното вещество, сама по себе си представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота /което е средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК/.
Във връзка с черепно мозъчната травма, моторна афазия, свързана с нарушения
на експресивната реч, която първоначално се е проявила с липса от страна на
пострадалия да изразява членоразделна реч, с изразяване на мислите си чрез жестове,
мимики и звуци, се установява известно подобрение, свързано с осезаемо редуциране
на тази афазия. Предвид и което вещите лица са на становище, че по отношение на тази
8
телесна повреда е налице медико-биологичния признак трайно затруднение на речта
/което е среда телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/.
Счупването на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен
крайник, счупването на таза в ляво, откритото изкълчване на лявото коляно са
оздравели морфологично, но обема на движенията не е възстановен функционално в
пълния си обем, като това най-явно се забелязва за движенията в областта на колянната
става. Налице е известен, но не пълен обем на движение в тазобедрената става, както и
в глезенната става, като пострадалият се придвижва с помощно средство. Въпреки
това, наличните травматични увреждания по левия долен крайник, макар и след своето
морфологично заздравяване, да се проявяват с наличен двигателен дефицит и
двигателна дисфункция, следва да се каже, че това не може да се приравни на
анатомична загуба на крайника или пълната му дефинитивна функционална немощ.
Поради това вещите лица считат, че поотделно и по съвкупност тези увреждания са
довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, без промяна на
медико-биологичния признак. /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК/ В конкретния случай, имайки предвид непълното функционално възстановяване
на травмите с липса на тенденция за подобряване на състоянието, предвид изминалото
време от пътно-транспортното произшествие, е уместно да се разглежда във връзка с
тези травми и реализирането на медико-биологичния признак постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота /което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НК/
Счупването на лявата лопатка, която е анатомичното и функционално свързана с
левия горен крайник е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник / което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/. При нея не се
установяват видими остатъчни явления, свързани с двигателен дефицит в раменния
пояс, в чийто състав тя влиза като кост от човешкото тяло. /
Контузията на белия дроб при своето оформяне е реализирала разстройство на
здравето, временно опасно за живота /което е средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК/
Счупването на бодлестите /спинозните/ израстъци на 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, раната в областта на челото и дясна вежда, контузиите по крайниците и
гръдния кош, поотделно и в своята съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън чл. 128 и чл. 129 от НК. /което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК/.
Кръвонасядането на главата теменно вдясно и множеството охлузвания са
довели до болка или страдание, без разстройство на здравето. /което е лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК/.
Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и е възможно по възникването си да са следствие от претърпяното ПТП
от пострадалия на 17.09.2017 г.
Според вещите лица, при В. ИЛ. В. е налице постконтузионен синдром,
усложнен с поведенчески и личностови особености, паметови смущения, дължащи се
на обективизираните вследствие на травмата органични мозъчни нарушения.
Церебрастенната тревожност, емоционална лабилност, раздразнителност, понижен
фрустрационен толеранс, затрудняват комуникативността и справянето с обичайни и
сложни житейски ситуации. Не се установява значима клинична динамика в посока на
подобрение, както и изразена тежест, налагаща специфично лечение. При В. ИЛ. В. не
9
е постигнато възстановяване на психичните функции, което да му позволи да дава
достоверни показания, относно фактите, имащи значение за делото. Вещите лица не
могат да дадат категорична прогноза за състоянието на В. ИЛ. В. по причина, че
същото търпи динамика под влияние на външни фактори и са възможни флуктуации в
клиничната изразеност на особеностите. В процеса на оформяне на тези поведенчески
отклонения, имайки предвид тяхната динамика, е възможно да се оформят и други
медико-биологични признаци, поради което е уместно периодична оценка на
състоянието, свързано с тези когнитивни функции. Оценката на травмата във връзка
със засегнатите когнитивни функции следва да се прави след тяхното окончателно
оформяне.
От заключението на експерта инж. П.К.С. по назначената в хода на
разследването по делото и изготвена САвТЕ /листи от 95 до 142, том І от ДП/, се
установява следното: Произшествието е настъпва в зоната на км 121 на път II-66, в
пътната отсечка с. Милево-с.Мирово при застигане на двуколката,теглена от кон с
водач В. ИЛ. В. от товарния автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван
от подс. ДР. М. ДР.. Същото се реализира с настъпилия заден и кос удар в източната
лента за движение между товарния автомобил „Рено Мастер” управляван от подс. Д. и
двуколката, теглена от кон с водач В.В.. След което товарният автомобил „Рено
Мастер” управляван от подс. Д. навлиза косо в лентата за насрещно движение /
западната лента за движение / и се удря с предната си част в предната част на лекия
автомобил „Рено 19” с ДК№ СТ 5432 СН,управляван от М. М. АЛ..
Ударът между товарният автомобил „Рено Мастер” управляван от ДР. М. ДР. и
двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. настъпва в източната лента за движение, в
конфликтна точка на пресичане на траектории на движение, която приблизително
отстои на 10 м северно и 4,70 м западно от ориентира. Ударът по автотехническа
експертна класификация е заден и кос.
Ударът между товарният автомобил „Рено Мастер” управляван от ДР. М. ДР. и
лекия автомобил марка „РЕНО 19”,управляван от св. А. настъпва върху западната
лента за движение, в западния край на лентата за движение, в близост до западния
банкет, в конфликтна точка, която приблизително се намира на около 38,71 м северно
и на 9,60 м западно от ориентира. Ударът по експертна класификация е преден и кос.
Според вещото лице скоростта на движение на ППС с животинска тяга-
двуколка, теглена от кон с водач В. ИЛ. В., при липса на изходни данни в досъдебното
производство, се определя на около 20- 25 км/ч.Посока на движение на двуколката,
теглена от кон е от юг-север / с. Милево-с. Мирово /. Скоростта на движение на
товарния автомобил марка управляван от подс. Д. преди настъпване на
пътнотранспортното произшествие, се определя на около 83,52 км/час. Посока на
движение на товарния автомобил е от юг-север /с. Милево-с. Мирово/. Скоростта на
движение на лекия автомобил управляван от св. А. преди настъпване на
пътнотранспортното произшествие се определя по свидетелски показания на около 60
км/час. Посока на движение на лекия автомобил е от север- юг / с. Мирово-с. Милево/.
Според експерта, скоростта на движение на товарния автомобил управляван от подс. Д.
е била технически несъобразена при движение на къси светлини на фаровете нощем , в
тъмната част на денонощието, при суха асфалтова пътна настилка. Според него
действията на водача на ППС с животинска тяга-двуколка теглена от кон В. ИЛ. В. при
движение нощем, без светлини и светлоотразителни определя като технически
несъобразени и опасни като създават предпоставка за настъпване на пътнотранспортно
произшествие. Скоростта на движение на лекия автомобил управляван от св. А. от
10
около 60 км/ч се определя, като технически несъобразена с осветеността на фаровете
при къси светлини, нощем, в тъмната част на денонощието. Експерта е определил, че
опасната зона за спиране на товарния автомобил управляван от подс. Д. при скорост на
движение около 83,52 км/ч / 23,20 м/сек / възлиза на около 92,14 метра. Като водач на
товарния автомобил, подс. Д. е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара с двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. чрез
предприемане на безопасно екстрено спиране, тъй като в момента на възприемане,
двуколката е попадала в опасната зона на спиране на товарния автомобил. Подс. Д. е
нямал техническа възможност да предотврати настъпването на удара с двуколката,
теглена от кон с водач В.В. чрез предприемане на спасителна маневра при наличие на
времена за 10,15,20,25,30,35,40 и 45 метра под 2 секунди и при 50 метра 2,15 секунди.
Според експерта, подс. Д. е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара с насрещно движещия се лек автомобил „Рено 19” с ДК№ СТ
5432 СН, управляван от св. А. тъй като при използване на спирачната уредба е
натискал педала на спирачния привод и с блокирани колела е изчаквал товарния
автомобил до пълното му спиране и оставане в покой. В траекторията му на движение
при спиране е навлязъл лекия автомобил. Според вещото лице св. А. е имала
техническа възможност да предприеме незабавно екстрено спиране в момента на
възникване на опасната ситуация и да предотврати настъпването на удара със товарния
автомобил марка „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР.
Според експерта механизма на възникване на ПТП е следния: На 17.09.2017г.
около 21,30 на път II-66, км 121, в пътната отсечка с. Милево-с.Мирово, на прав
участък от платното за движение и равнинен терен с минимален надлъжен наклон
около 0,5 %, с хоризонтална маркировка „единична прекъсната” - M3, при суха
асфалтова пътна настилка, с температура на въздуха-28°С влажност на въздуха-67%,
вятър 3,5 м/с от североизток и облачност 0 бала / ясно /, нощем, в тъмната част на
денонощието в източната лента за движение на пътното платно в посока юг-север се е
движило ППС с животинска тяга-двуколка със синя тръбна конструкция и гуми от
мотоциклет втора употреба, с водач В. ИЛ. В. след употреба на алкохол 1,02 промила,
технически несъобразено и опасно, без светлини, светлоотразителни знаци и без
светлоотразителна жилетка на водача. Товарен автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ
0806 РР, управляван от подс. Д. се движи в източната лента за движение на пътното
платно на път II-66, в зоната на км 121, в пътната отсечка с. Милево-с.Мирово, в
посока от юг към север, зад двуколката теглена от кон. Товарният автомобил „Рено
Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. Д. движейки се със скорост около
83,52 км/ч, технически несъобразена с осветеността на къси светлини на фаровете
застига двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В..Поради неосветеността и липсата
на светлоотразителни знаци и жилетка, подс. Д. като водач на товарния автомобил
„Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР възприема двуколката, теглена от кон на разстояние
по-малко от 50 метра / осветеността при къси светлини / и с време за реакция по-малко
от 2 секунди до 10,15,20,25,30,35,40 и 45 метра извършва спасителна маневра с
механизма на управление в посока наляво, но въпреки това между товарният
автомобил и двуколката теглена от кон настъпва заден и кос удар с контактни зони:за
товарния автомобил- преден десен калник, в областта на предната част на калника, в
близост до предния десен фар, а за двуколката задна лява част, в областта на тръбната
част над ляво колело и задна част на левия ок на двуколката. Ударът между товарният
автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. Д. и двуколката,
теглена от кон с водач В. ИЛ. В. настъпва в източната лента за движение, в конфликтна
точка на пресичане на траектории на движение, която приблизително отстои на 10 м
11
северно и 4,70 м западно от ориентира. В момента на възприемане на двуколката от
водача на товарния автомобил, същата попада в опасната зона за спиране на товарния
автомобил. След извършване на спасителната маневра, товарният автомобил „Рено
Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. Д. навлиза косо в лентата за насрещно
движение, извършвайки спиране остава две спирачни следи с дължина 39,83 м и 43,21
м.Спирачният път на товарния автомобил е непълен, тъй като в западния край на
западната лента за движение, товарният автомобил управляван от подс.Д. удря
насрещно движещият се с технически несъобразена скорост с осветеността на фаровете
при къси светлини лек автомобил „Рено 19” с ДК№ СТ 5432 СН, управляван от св. А..
Водачът М. М. АЛ. при първоначално възприемане на товарния автомобил, навлизащ в
лентата й за движение технически несъобразено не предприема внезапно екстрено
спиране, а намалява скоростта и се опитва да заобиколи товарния автомобил, но в
западния край на западната лента за движение настъпва преден и кос удар между двете
МПС. Ударът настъпва върху западната лента за движение, в западния край на лентата
за движение, в близост до западния банкет, в конфликтна точка, която приблизително
се намира на около 38,71 м северно и на 9,60 м западно от ориентира. Контактните
зони при настъпване на удара са следните: за лекия автомобил предна лява част, в
областта на предна броня, предни фарове, предна решетка, основа на предна
броня,преден капак, съсредоточаване на деформацията в предна лява част,а за товарния
автомобил-предна дясна част, в областта на предния десен фар, предна част на преден
десен калник, предна дясна част на преден капак. След настъпване на произшествието
двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. е изхвърлена извън платното за движение,
източно в затревената площ, на разстояние 21,49 м северно от ориентира, в една линия
с него. Товарният автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. Д.
спира и се установява в покой на 51,50 м северно и на 13,60 м западно от ориентира,
извън платното за движение със задно дясно колело и с предно дясно колело на 55,50 м
северно и на 12,60 м западно от ориентира, с предната си част в посока североизток.
Лекият автомобил „Рено 19” управляван от св. А. се установил в покой върху
западната лента за движение и предни гуми извън платното за движение, с предната си
част в посока северозапад.
По отношение на техническите причини за настъпване на анализираното ПТП
вещото лице прави следните крайни изводи:
1.Технически несъобразено и опасно движение на ППС с животинска тяга-
двуколка, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. без светлини, светлоотразителни знаци и
светлоотразителна жилетка.
2.Попадане на двуколката теглена от кон в опасната зона за спиране на товарния
автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. Д..
3. Кратко време за реакция под 2 секунди за водача ДР. М. ДР. при разстояние за
възприемане на двуколката, теглена от кон на 10,15,20,25,30,35,40 и 45 метра спрямо
скоростта на движение на товарния автомобил от 83,52 км/час.
4.Технически неправилни действия на водача на лекия автомобил „Рено 19” с
ДК№ СТ 5432 СН, в случая на св. А. по непредприемане на безопасно екстрено
спиране в момента на възникване на опасната ситуация /момента на навлизане на
товарния автомобил в западната лента за движение/ и опит да заобиколи товарния
автомобил.
Даденото заключение по първоначално назначената по делото САвТЕ е било
обект на допълнителна преценка, чрез назначаване на допълнителна САвТЕ. От
12
заключението на експерта инж. П.К.С. по назначената в хода на разследването по
делото и изготвена Допълнителна САвТЕ /листи от 144 до 153, том І от ДП/, се
установява, че като водач на МПС, подс. Д. е имал възможност да забележи и
възприеме неосветената двуколка теглена от кон и управлявана от пострадалия В. ИЛ.
В. от разстояние от около 35-45 метра според осветеността на фаровете при къси
светлини и при скорост на движение с 40 км.ч. и по малка от нея, той бил имал
възможност да предотврати произшествието чрез предприемане на маневра по
безопасно екстрено спиране и спиране преди конфликтната точка-мястото на удара.
Дадените две заключения по първоначално назначената по делото САвТЕ и
допълнителната такава експертиза, също са били обект на допълнителна преценка,
чрез назначаване на допълнителна САвТЕ. От заключението на експерта инж. П.К.С.
по назначената в хода на разследването по делото и изготвена Допълнителна САвТЕ
/листи от 154 до 177, том І от ДП/, се установява, че св. А. като водач на лекия
автомобил марка „РЕНО 19” е имала техническа възможност да предприеме незабавно
екстрено спиране в момента на възникване на опасната ситуация и да предотврати
настъпването на удара със товарния автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР. При
скорост на движение от около 80 км/час преди да намали скоростта си на движение и
при скорост на движение от около 60 км/час и предприето своевременно екстрено
спиране, св. А. би могла да предотврати съприкосновението с товарния автомобил
„Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР управляван от подс. Д.. Според вещото лице, като
водач на МПС, товарен автомобил „Рено Мастер” подс. Д. е могъл да възприеме лекия
автомобил марка „РЕНО 19”, управляван от св. А., но не би могъл да установи и спре в
покой товарния автомобил преди конфликтната точка на пресичане на траектории на
движение,т.е. мястото на настъпване на удара между двете МПС. Според експерта
подс. Д. е предприел маневра „Завиване наляво”,когато лекия автомобил управляван
от св. А. се е намирал на разстояние от около 123,35 метра. Опасната зона за спиране
на лекия автомобил управляван от св. А. при скорост на движение с около 60 км/час се
определя на около 40,74 метра. Общото време за изминаване на опасната зона за
спиране на лекия автомобил управляван от св.М. М. АЛ. при скорост на движение
около 60 км/час е изчислено на 3,69 секунди. Като водач на лекия автомобил св. А. е
имала техническа възможност да предотврати удара с товарния автомобил марка
управляван от подс. Д. чрез предприемане на екстрено спиране. Скоростта на
движение на товарния автомобил марка, управляван от подс. Д. при настъпване на
удара с двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. е била определена на около 83,52
км/час. В момента на настъпване на удара с лекия автомобил марка управляван от св.
А., скоростта на автомобила управляван от подс. Д. е била определена на около по-
малка от 40 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил управляван от св. А. в
момента на удара с товарния автомобил управляван от подс. Д. е била определена на
около 60 км/час. При скорост на движение от около 72,0 км/час и всяка скорост по-
малка от 72,0 км/ч товарният автомобил марка, управляван от подс. Д. би могъл да
спре в зоната на осветеност при къси светлини на фаровете. Според вещото лице при
скорост на движение от около 72,0 км/час и всяка скорост по-малка от 72,0 км/ч,
лекият автомобил управляван от св. А. би могъл да спре в зоната на осветеност при
къси светлини на фаровете. Подс. Д. като водач на товарния автомобил марка, е нямал
възможност да предотврати настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Изготвените три заключения на експерта инж. П.К.С. по трите назначени по
делото САвТЕ, са били обект на допълнителна преценка, чрез назначаване на тройна
САвТЕ. От заключението на инж. В.И.И., инж. Г.А.Г. и инж. А.П.А. по изготвена
13
Тройна САвТЕ /листи от 179 до 243, том І от ДП/, се установява, че първият удар
настъпва при застигане на двуколката, теглена от кон с водач В. ИЛ. В. от товарния
автомобил марка „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР, управляван от подс. ДР. М. ДР..
Ударът е заден и кос в източната лента за движение между товарния автомобил и
двуколката. Ударът е в предната дясна част на товарния автомобил и задната лява част
на двуколката.
След удара с двуколката, теглена от кон, товарният автомобил, управляван от
подс. Д. навлязъл косо в лентата за насрещно движение /западната лента за движение/ и
се ударил с предната си част в предната част на лекия автомобил марка „Рено 19” с
ДК№ СТ 5432 СН, управляван от М. М. АЛ.. Ударът настъпил в предната лява част на
лекия автомобил, в областта на предна броня, предни фарове, предна решетка, преден
капак и в предна дясна част на товарния автомобил, в областта на предния десен фар,
предната част на преден десен калник, предна дясна част на преден капак.
След удара товарният автомобил, управляван от подс. Д. спрял на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. Лекият автомобил,
управляван от св. А. също спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествие. Двуколката, теглена от кон с водач В.В. била изхвърлена
извън платното за движение, източно в затревената площ и се е установила на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие.
Според вещите лица мястото на сблъсъка между лекия автомобил марка „Рено
19” с ДК№ СТ 5432 СН и товарният автомобил марка „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806
РР се намира както следва: по дължината на платното за движение – на около 36, 20
метра северно от ориентира; по ширината на платното за движение – на около 9, 90
метра западно от ориентира. Сблъсъкът е настъпил в западната лента за движение –
лентата на движение на лекия автомобил.
Според вещите лица скоростта на движение на товарният автомобил „Рено
Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР преди настъпване на удара с двуколката, теглена от кон е
била около 128 км./ч. Според заключението, в момента на удара между тях, скоростта
на движение на лекия автомобил марка „Рено 19” с ДК№ СТ 5432 СН е била около 6,
63 км./ч. ,а тази на товарният автомобил е била около 90, 51 км./ч.
Според вещите лица мястото на сблъсъка между товарният автомобил марка
„Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР и двуколка, теглена от кон се намира както следва:
по дължината на платното за движение – на около 0,20 метра северно от ориентира; по
ширината на платното за движение – на около 5, 20 метра западно от ориентира.
Сблъсъкът е настъпил в източната лента за движение – лентата на движение на
товарния автомобил и на двуколката, теглена от кон.
В експертизата е прието, че скоростта на двуколката, теглена от кон в момента
на произшествието е била около 20 км./ч.
Според вещите лица общата видимост на водачите на лек автомобил „Рено 19” с
ДК№ СТ 5432 СН и на товарният автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР при
движение на „къси светлини” в конкретната пътно климатична обстановка е около 70
метра. Водачите на двата автомобила биха имали възможност да ги установят в
границите на общата видимост при движение на „къси светлини” в случай, че са се
движили със скорост по-ниска от 72, 5 км./ч. Опасната зона /пълния спирачен път/ на
автомобилите при движение със скорост от 72, 5 км./ч. е 69, 80 метра.
В случай двуколката е била без светлоотразителни елементи и без собствен
светлинен източник, а конят е с тъмен цвят, което предполага конкретна видимост по-
14
малка от общата. Това, според вещите лица предполага, че видимостта на водача на
товарния автомобил към двуколката би възникнала при конкретна дистанция по-ниска
от общата, от около 60 метра. Според вещите лица, управлявайки товарния автомобил,
подс. Д. е видял двуколката, започнал е реакция, задействал е спирачната система,
постигнато е максимално спирачно закъснение и едва след това е започнало отлагането
на следи от спиране.
Според вещите лица водачът на товарният автомобил – подс. Д. е започнал
реакция на опасността от сблъсъка с каруцата, когато автомобилът му се е намирал на
дистанция от нея на около 60 метра.
Установената скорост на движение на товарен „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806
РР, около 128 км./ч. е била технически несъобразена с видимостта, която водачът е
имал пред автомобила си, постигната от „късите светлини” на фаровете му.
Технически съобразената скорост на движение на товарния автомобил, при която
водачът би имал възможност да предотврати произшествието /удара с двуколката/ чрез
безопасно екстрено спиране с около 66 км./ч.
При движение на товарен автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР със
скорост от 90 км./ч., водачът е имал възможност да установи автомобила преди
настъпване на удара с лек автомобил „Рено 19” с ДК№ СТ 5432 СН и по този начин да
предотврати произшествието.
Водачът на лекия автомобил „Рено 19” с ДК№ СТ 5432 СН не е имал техническа
възможност да предотврати сблъсъка с товарният автомобил чрез екстрено спиране,
тъй като конфликтната точка от пресичането на траекториите на двете МПС е
попаднала в опасната зона за спиране на лекия автомобил. При движение със скорост
от 46 км./ч. водачът на лекият автомобил е имал възможност да установи автомобила
чрез безопасно екстрено спиране преди мястото на удара с товарния автомобил и по
този начин да предотврати произшествието.
Според вещите лица с липсата на светлоотразяващи елементи или собствени
светлинни източници по корпуса на каруцата, нейният водач сам се е поставил в
условия, при които неговото ППС е било по-трудно различимо при движение в
тъмната част на денонощието. Това е довело до намаляване на дистанцията на
първоначално виждане и намаляване на времето за възприемане на каруцата и
предприемане на технически действия за предотвратяване на ПТП от останалите
водачи.
Според вещите лица техническите причини за настъпване на удара с двуколката,
теглена от кон са изборът на водача на товарен автомобил „Рено Мастер” с ДК№ РВ
0806 РР да управлява автомобила си със скорост, която е била технически
несъобразена с дистанцията на видимост пред автомобила.
Техническите причини за настъпване на удара с лек автомобил „Рено 19” с ДК№
СТ 5432 СН са движение на товарният автомобил със скорост от 128 км./ч., която е
превишавала максимално разрешената скорост на движение в района на
местопроизшествието и промяна направлението на движение на автомобила на ляво.
Независимо от горните две технически причини допълнителна причина за
неговото възникване се явява движението на двуколката, теглена от кон в тъмната част
от денонощието, без тя да е била обозначена по подходящ начин със светлоотразяващи
елементи или със собствени светлинни източници.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, като се подкрепя от заключенията на извършените по делото
15
СХЕ, двете СМЕ, двете КСМПЕ, както и тройната САвТЕ. Тя се установява изцяло от
самопризнанието на подсъдимия и от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели- М. М. АЛ., К.С.К., И.В.А. и Р.К.А..
В случая съдът кредитира показанията на свидетелите М. М. АЛ., като отчете и
качеството й на пострадала в наказателното производство. Показанията на св. А.,
следваше да бъдат преценени с оглед нейната двояка роля - от една страна като
пострадала и съответно настоящ частен обвинител в процеса, а от друга страна - като
свидетел и пряк очевидец и участник в инцидента. Съдът като прецени нейните
показания прецени, че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като
безпротиворечиви, взаимно допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите И.В.А. и Р.К.А., като отчете, че
те са родители на пострадалия В.И. В., които обстоятелства ги правят заинтересовани
от изхода на делото. Все пак като прецени техните показания и това, че двамата
свидетели не са били преки очевидци на произшествието, а свидетелстват само
относно тежкото здравословно състояние на техния син то счете, че няма пречка да ги
кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетелят К.С.К., като отчете, че той не се
явява заинтересован от изхода на делото. Неговите показания са логични, взаимно
допълващи се и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и дадените обясненията от страна на Д.Д. в хода на
съкратеното съдебно следствие. От депозираните от него обяснения в хода на
досъдебното производство, се установява че същия не се е признал за виновен, като е
отказал да дава обяснения. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът уважи
искането на подс.Д. да даде обяснения. По същество неговите обяснения в пълна
степен се потвърждават и от заключението на вещите лица по назначената по делото
тройна САвТЕ, поради и което съдът ги кредитира. Съдът кредитира и неговите
обяснения относно оказаната помощ на пострадалата св. А., като в тази им част те се
подкрепят и от нейните показания. По отношение на оказаната помощ на пострадалия
В. ИЛ. В., то съдът отново кредитира обясненията на подс. Д.. В действителност в тази
им част, те не се потвърждават от нито едно друго доказателство, но липсата на такива
доказателства не се явява пречка за съда да ги приеме за достоверни. Доколкото по
делото са налице безспорно доказателства, че подс. Д. не имал някакви сериозни
травми следствие на произшествието, то явно е, че за същия не е съществувала пречка
лично да установи щетите от ПТП и състоянието на лицата участвали в него. Макар и
състоянието на пострадалия В. ИЛ. В. да е било очевидно тежко и същото да не
позволявало оказване на каквато и да е неквалифицирана помощ, то от обясненията на
подс.Д. се установява, че той е направил опит за словесен контакт с него, като макар и
неуспешен, то това е било именно цел да му окаже помощ.
Съдът кредитира заключенията на експертите по назначените и извършени в
хода на досъдебното производство СХЕ, две СМЕ, двете КСМПЕ, както и тройната
САвТЕ, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответните области
на науката, като те се потвърждават от събраните по делото доказателствени
материали.
Съдът не кредитира в пълнота заключенията на вещото лице инж. П.К.С. по
назначените и извършени от него три САвТЕ, тъй като те частично са оборени от
заключението на тройната САвТЕ. За да направи своите крайни изводи, съдът в пълна
16
степен се съобрази със заключението по назначената тройната САвТЕ В този смисъл е
решението на прокурора, който при изготвяне на обвинителния акт с който подс.Д. е
бил предаден на съд, представителят на държавното обвинение, се е ограничил и
въобще не обсъдил трите заключения на вещото лице инж. П.К.С..
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК
доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на
деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото авторство,
време и място на осъществяване, което не се оспорва и от подсъдимия.

От правна страна:
Подсъдимият ДР. М. ДР. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението чл. 343а, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 343, ал. 3, буква „а”, вр. ал. 1,
буква „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно това, на 17.09.2017 г. на път II 66, км. 121,
/с. Милево-с. Мирово/, в землището на с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено”, модел
„Мастер” с рег. № РВ 0806 РР е нарушил правилата за движение:
- чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- Чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в километри в час - за пътно превозно средство категория “В”
извън населено място - 90 км/ч.” – Д.Д. е управлявал товарния автомобил марка
„Рено”, модел „Мастер” с рег. № РВ 0806 РР извън населено място със скорост от
около 128 км./ч.,
и е реализирал пътнотранспортно произшествие с двуколка, теглена от кон,
управлявана от В. ИЛ. В. и с лек автомобил марка „Рено”, модел „19” с рег. № СТ 5432
СН, управляван от М. М. АЛ. и по непредпазливост причинил телесни повреди на
повече от едно лице - на В. ИЛ. В. причинил средни телесни повреди, както следва:
черепно-мозъчна травма, представена първоначално с оток на мозъка и последващи
данни за наличие на контузия и следконтузионни промени в мозъка с размекчаване на
мозъчното вещество, реализираща медико-биологичния признак – разстройство на
здравето временно опасно за живота; във връзка с черепно-мозъчната травма се е
проявило и усложнение –афазия, свързана с нарушения на експресивната реч,
реализиращо медико-биологичния признак – трайно затрудняване на речта; счупване
на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен крайник, счупване
на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито изкълчване на лявото коляно,
реализиращи медико-биологичните признаци - трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупване на лявата лопатка, реализиращо медико-биологичния признак – трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник; контузия на белия дроб,
реализираща медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно
опасно за живота;
както и на М. М. АЛ. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата ключица, което довело до трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник, като по отношение на пострадалата М. М. АЛ. деянието е
реализирано при условията на независимо съпричиняване с В. ИЛ. В., като след
деянието подсъдимият ДР. М. ДР. е направил всичко зависещо от него за оказване на
17
помощ на пострадалите,
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 17.09.2017г. подс. Д.,
като водач на МПС-„Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР е нарушил най- напред
правилата за движение визирани в посочената разпоредба визирана по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на В.И. В. няколко средни телесни
повреди, изразяващи се в: черепно-мозъчна травма, представена първоначално с оток
на мозъка и последващи данни за наличие на контузия и следконтузионни промени в
мозъка с размекчаване на мозъчното вещество, реализираща медико-биологичния
признак – разстройство на здравето временно опасно за живота; във връзка с черепно-
мозъчната травма се е проявило и усложнение –афазия, свързана с нарушения на
експресивната реч, реализиращо медико-биологичния признак – трайно затрудняване
на речта; счупване на малеолите на голямата и малката пищялни кости на левия долен
крайник, счупване на голямото крило на лявата хълбочна кост, открито изкълчване на
лявото коляно, реализиращи медико-биологичните признаци - трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота; счупване на лявата лопатка, реализиращо медико-биологичния признак –
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник; контузия на белия дроб,
реализираща медико-биологичния признак – разстройство на здравето, временно
опасно за живота. От обективна страна безспорно бе установено, че съставомерния
резултат, е причинен следствие на нарушаване правилата за движение визирани в
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В текста на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочено, че „ При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч., като в за водачи управляващи
МПС категория В, каквото е представлявало и управляваното от подс. Д. МПС-„Рено
Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР за извън населено място позволената скорост е била до 90
км.ч. Доколкото по делото е безспорно установено, че непосредствено преди удара с
превозното средство управлявано от пострадалия В., автомобила на подс. Д. се движил
със скорост от 128 км.ч., като това е едната причина за последвалия удар, то е
безспорно, че той е нарушил тази разпоредба. Неговото изпълнително деяние е
осъществено чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани,
визирани в ЗДвП. В действителност по делото се установи, че другите причини за
настъпилия удар между автомобила на подс.Д. и двуколката на св.В. са и тези
свързани с неосветеността на второто превозно средство. По делото е безспорно
установено и това, че като участник в движението по пътищата, пострадалия В. не е
изпълнил и съответно е нарушил текста на чл. 71, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст
„Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през
нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично
от двете страни на превозното средство”. По делото безспорно се установява и това, че
нарушението на чл.71, ал.1 от ЗДвП е в причинно следствена връзка както с
настъпилия резултат какъвто се явява ударът между „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР
с двуколката управлявана от страна на св. В.В., а така и спрямо последвалия
вторичен удар между „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР и „Рено 19” с ДК№ СТ 5432
СН. По отношение на първия резултат то е налице причинно следствено връзка с
извършеното от подс.Д. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП , по отношение на втория
резултат е налице причинно следствено връзка с извършеното от подс.Д. нарушение
18
по чл.20 ал.1 от ЗДвП. В текста на чл.20, ал.1 от ЗДвП е посочено, че “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
В действителност задължението на водачите по чл.20, ал.1 от ЗДП- за упражняване на
постоянен контрол върху превозното средство, се явява самостоятелно такова и то по
принцип няма отношение към режима на скоростта. Доколкото обаче в настоящия
сложен казус са налице два последователни удара реализирани с управлявания от
подс.Д. товарен автомобил, причините за всеки един от които са различни, то съдът
намира, че няма пречка в обвинението да намерят приложение и двете нарушени
бланкетни норми от ЗДвП. По делото безспорно се установи, че по отношение на
първия резултат /т.е. ударът между МПС- „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР и
двуколката теглена от животинска тяга/ то е налице причинно следствена връзка с
извършеното нарушение по чл. 71, ал.1 от ЗДвП и извършеното от подс.Д. нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото се установи, че по отношение на втория резултат /т.е.
ударът между МПС- „Рено Мастер” с ДК№ РВ 0806 РР и „Рено 19” с ДК№ СТ 5432
СН/ е налице причинно следствена връзка с извършеното нарушение по чл. 71, ал.1 от
ЗДвП и извършеното от подс.Д. нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл,
съдът счете, че описаните в обвинителния акт и установени от съда резултати са
настъпили, като освен вината на подс. Д., то са налице условията на независимо
съпричиняване от страна на пострадалия В. ИЛ. В.. Доколкото следствие от първия
удар, пострадал се явява именно В. ИЛ. В., то това няма как да намери израз в
присъдата на съда. По отношение на втория резултат, именно причинената на св.А.
средна телесна повреда, то съдът, предвид установеното в хода на съдебното следствие
счете, че установеното „независимо съпричиняване” следва да намери отражение в
обвинението на подс.Д..
Вида и характера на причинените на В. ИЛ. В. и М. М. АЛ. средни телесни
повреди се установява от цитираните по-горе заключения на назначените спрямо тях
отделни СМЕ. Несъставомерни се явяват причинените на В. и А. леки телесни
повреди.
В случая по отношение на подс.Д. е налице квалифициращия признак чл. 343,
ал. 3, буква „а”, вр. ал. 1, буква „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, причиняване на средни
телесни повреди на повече от едно лице. Спрямо него обаче е налице и
квалифициращия признак по чл. 343а, ал. 1, б. „в от НК, тъй като, както се установи в
хода на делото, след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите. В тази насока са и показанията на св. А. и обясненията на
подс. Д.. Предвид и това съдът преквалифицира извършеното от подс. Д. по чл. 343а,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, буква „а“, вр. ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото не се установи, по същото време и място- на 17.09.2017 г. на път II 66,
км. 121, /с. Милево-с. Мирово/, в землището на с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив,
при управление на моторно превозно, подс. Д. да е нарушил и правилата за движение
по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП; чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП. Поради което и съдът счете, че на основание чл.304 от НПК следва да го
признае за невинен и го оправдае по първоначално повдигнато му обвинение в тази му
част. В случая, съдебната практика е категорична, че всяка една от разпоредбите на чл.
5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП има характер на общо предписание и не създават
конкретни задължения за водачите на пътни превозни средства, като нарушаването им
не влече конкретни последици за тях.
Съдът счете, че неправилно отговорността на подс. Д. е била ангажирана, чрез
посочване и на нормата визирана в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като също го призна за
19
невиновен във връзка с тази разпоредба. Съдебната практика е безпротиворечива и
категорична, като за необходимост съдът намира да посочи, че текста на чл.20, ал.2 от
ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта,
когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с
неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна
обстановка. Второто изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай
на възникнала опасност за движението. При положение, че по делото е безспорно
установено, че подс. Д. се е движил с превишена скорост-128 км.ч., която за извън
населено място е разрешена до 90км.ч., като това е и една от причините за
причиненото от него пътно произшествие, то няма как на същия да бъде вменен като
нарушен и текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Предвид това на основание чл.304 от НПК
съдът призна подс. Д. за невинен в това да е нарушил и правилата за движение
визирани в текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и го оправда по първоначално повдигнатото
му обвинение в тази част.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост. Конкретната форма вина е несъзнавана непредпазливост или
небрежност, тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но в разглеждания случай е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По наказанието:
Съдът намери ,че по отношение на подс. ДР. М. ДР. са налице всички
предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК, за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба”, а именно
за извършеното към 17.09.2017г. престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 343, ал.
3, буква „а”, вр. ал. 1, буква „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвиждало на виновното
лице да се наложи наказание „Лишаване от свобода” до четири години. Видно е, че
подсъдимият е пълнолетен, като към момент на извършване на деянието,което е по
непредпазливост, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
Предвид това, Съдът намери, че подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева, за извършено от него престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 343, ал. 3, буква „а”, вр. ал. 1, буква „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Определеният
размер на глобата бе съобразен със семейното и материално положение на
подсъдимият и данните за личността му. За определяне размера на глобата съдът, взе
предвид степента на обществената опасност на деянието – сравнително не толкова
ниска, с оглед обществените отношения, които засяга, последиците от същото, макар,
че се касае за престъпление по непредпазливост, което не се явява тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК,то се отчете това, че са причинени средни телесни повреди на две
лица. В случая за определяне размера на глобата съдът отчете и ваната на В.И. В. за
настъпване на пътното произшествие, но и факта, че на него самия ще е необходимо
едно значително и продължително време за преодоляване на получените увреждания
следствие на ПТП-то. За определяне размера на глобата, съдът отчете степента на
обществената опасност на дееца – сравнително ниска, предвид наличието само на едно
нарушение по ЗДвП и това, че е същия е напреднала възраст, като напълно осъзнава
вината си , семеен е, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, факта, че се
разкайва и съжалява за случилото се, което искрено заявява в съдебна зала, като отчете
отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито в случая се явяват причинените на
20
В.И. В. множество средни телесни повреди. Предвид изложеното по-горе, съдът счете,
че наказанието все пак следва да се определи в размер около средния но малко под него
или глоба в размер на 2000лв.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК чл. 343а, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 343,
ал. 3, буква „а”, вр. ал. 1, буква „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, подсъдимият бе лишен от
право да управлява МПС за срок от три месеца. При определяне размера на това
наказание, съдът съобрази всички данни за личността на подсъдимия, като прецени
отново обстоятелствата около конкретно извършеното деяние, настъпилите последици
и причинените вреди, като отчете и факта, че подс. Д. се грижи за възрастен и болен
родител и това, че работи като земеделски производител, както и отчете продължилото
по необясними причини във времето наказателно производство, от чието образуване
са изминали повече от четири години. Предвид което, в съответствие с разпоредбата на
чл.49, ал.2 от НК, съдът определи този вид наказание в размер от три месеца лишаване
от право да управлява МПС.
Причини за извършване на престъплението – неспазване на правилата за
движение по пътищата и тяхното игнориране.
С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски за експертизи, в размер на 5335.77 лева, които да заплати по сметка на
ОД на МВР – Пловдив.
С оглед изхода на делото съдът постанови вещественото доказателство,
приложено по делото, а именно 1 бр. компактдиск да остане по делото, след влизане
на присъдата в законна сила

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
21
Съобщи за изтекли лични данни