РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Радомир, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200330 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в РУ - Радомир е наложил на
жалбоподателя П. Д. М. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 19.07.2022 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля М. Г. С. в присъствието на свидетеля Б. Е. Б.,
срещу П. Д. М., за това, че на 19.07.2022 г., в 07,45 ч., в гр. Р., по ул. „Р.Д.“ пред номер ., с
посока на движение от гр. Перник към гр. Кюстендил, жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил „М.“, с рег. № ., собственост на С.И.М., като при извършената проверка се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от
18.01.2022 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г.,
като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че
същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради
което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Това е
така, тъй като в НП не е посочена датата на извършване на административното нарушение,
което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Същото според настоящия съдебен
състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до невъзможност нарушението да бъде
установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо, защото по този
начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата
е прието, че е извършено нарушението. Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за
2
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спорът по
същество.
За пълнота на изложеното следва да се посочи и че така формулираното
административнонаказателно обвинение е недоказано.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета,
спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са уредени
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от
собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по
чл. 18б, т. 8 от Наредбата, по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд.
Както в ЗДвП в чл. 143, ал. 10, така и в Наредбата, в чл. 18б, ал. 2, е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че М. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на
ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса
за застраховането, т. е., че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от
съдържанието на акта се установява, че именно поради липса на задължителната застраховка
автомобилът е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на изпратената
административнонаказателна преписка е видно, че не са били събрани доказателства за това,
че собственикът на автомобила е бил уведомен за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията, считано от
18.01.2022 г. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ за това, че ППС не е застраховано,
като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен. След като не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
3
собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от М. умишлено,
то следва изводът, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява
административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че
жалбоподателят виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е
било и с поставени на определените за това места регистрационни табели, поради което не
може да му се вмени вина, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 800,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. В разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност съдът по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на АНО, със съпроводителното писмо,
с което на РС – Радомир е изпратена постъпилата жалба, ведно с цялата
административнонаказателна преписка, е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е „глоба“ или „имуществена санкция“,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
Съобразявайки размера на наложеното с НП административно наказание, съдът намира, че
размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева.
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да
обоснове претендирания размер на адвокатско възнаграждение, а именно 800,00 лева, за да
бъде присъдено същото, с оглед предмета на делото и развитието на производството, поради
което на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер, а именно
400,00 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник група в РУ -
4
Радомир, с което на П. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г.Б.“ № ., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г.Б.“ № . сумата от
400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5