Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
закрито заседание на петнадесети
октомври
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
ч.гр.д. № 12458 по описа за 2019 г., И ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435, АЛ. 1 И 2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника „Ю.Б.” АД, ЕИК********представлявано от М.В.-
прокурист и П.Н.Д. -
изпълнителен директор, чрез пълномощник А. Д.Ч.,П.и И.”, представлявано от адвокат Х. И., САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул. “*********, срещу действия на ЧСИ М.Б., с per. №
838 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, по изп.д. № 20198380402753, изразяващи се в
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Длъжникът „Ю.Б.” АД, ЕИК********на основание чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК, обжалва Разпореждане от 15.07.2019 г на ЧСИ М.Б., с което се
отказва да се приключи/прекрати изпълнително дело № 20198380402753. Отказът е
постановен във връзка с молба на Б.та вх. 39438 от 15.07.2019 г., към която са
приложени 3 бр. банкови бордера, от които се установява, че в срока за
доброволно изпълнение „Ю.Б.“ АД е погасило изцяло задължението си към К.И.С.,
произтичащо от Изпълнителен лист от 18.04.2019 г., издаден от СРС, в общ размер на 19 585,04 CHF
/деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и
пет швейцарски франка и четири сантима/, представляващи сумата от 34 465,56/
тридесет и четири хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и шест
стотинки/. Плащането е извършено по
банкова сметка ***: *** „Ю.Б.“ АД, като е представено и удостоверение за титуляр на същата
банкова сметка. ***, чрез процесуалния му представител адв. В.В. в заявление до
Б.та с вх. №9300/0484 от 17.07.2019 г., на стр. 1 от което взискателят
признава, че средствата са преведени по негова сметка, но е останал недоволен
от това, тъй като същата сметка обслужва негов банков кредит. Предвид
изложеното частният жалбоподател твърди, че по изпълнителното дело са налице
данни за погасяване на задължението, което препятства продължаване на
изпълнението и е основание по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на
изпълнителното дело, което обаче не е сторено от ЧСИ М.Б.. Цялата сума по
изпълнителния титул, за събиране на която е образувано изпълнителното
производство е платена по сметка на взискателя, а разноските по изпълнението са
преведени на ЧСИ. Действително
плащането не е извършено преди образуване на изпълнителното производство, но е
осъществено доброволно по сметка на К.И.С.. Поради това е налице хипотезата на
чл. 433 ал. 2 ГПК. Ирелевантен е фактът, дали сумите ще постъпят
по сметка на съдебния изпълнител и той след това ще ги преведе на взискателя
или длъжникът ще плати сумите по изпълнителния титул директно по сметка на
взискателите, защото крайният резултат, който се цели е един и същ - погасяване
на дължимите по Изпълнителен лист от 18.04.2019 г. суми. Няма законово
изискване плащането, когато то е сторено в срока за доброволно изпълнение, да
се извърши само и единствено по сметка на съдебния изпълнител. Законът посочва,
че се дава възможност да се плати в срока за доброволно изпълнение и именно,
защото се касае за доброволно плащане няма пречки това да се извърши и по
сметка на взискателя, какъвто е и настоящият случай. Моля да се отмени Отказа за прекратяване на изпълнително
дело 20198380402753 по описа на ЧСИ М.Б., като вместо него се постанови съдебен акт, с който да счетете вземането за
погасено, поради което и неподлежащо на принудително събиране, което да доведе
до приключване на изпълнителното дело.
Постъпило
е възражение от взискателя К.И.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес:г***, чрез
адв. В.В., в което са изложени доводи за неоснователност на подадената от „Б. ДСК“ ЕАД жалба. Правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като не е събрана дължимата сума по
изпълнителния лист и задължението към взискателя не е погасено. Сумите, за които длъжникът твърди, че е платил доброволно,
са изтеглени служебно от „Ю.Б.” АД без да бъде уведомен взискателя за това. На
практика „Ю.Б.” АД заверява сметката и изтегля служебно от
нея сумите, поради което реално К.С.не ги е получил. Прихващането, което е
направила Б.та е незаконосъобразно и неправилно, тъй като същата няма изискуеми
и ликвидни вземания и това е установено е влязло в сила съдебно решение. Поради
това длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си в предоставения му срок
и ЧСИ правилно и законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното дело. Несъстоятелен
е аргументът на длъжника, че взискателят признава плащането. Взискателят единствено е установил, че по блокираната
банкова сметка ***, които моментално са изтеглени от длъжника за задължения, с
които Б.та няма право да прихваща дължимите суми по изпълнителния лист. ЧСИ ясно е посочил банковата си сметка, по
която да се преведат дължимите суми. Видно от изпълнителния лист, по който
е образувано изпълнителното дело присъдените от съда сумита са: 6 414.73 швейцарски
франка; 4 410.05 лева; 800
лева; 2 400 лева; 300 лева; 2 250 лева, а преводът от взискателя е изцяло в швейцарски франкове. Претендират
се и направените разноски в настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител по изп.д. № 20198380402753 - М.Б.,
с per. № 838 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, изпраща по реда на чл.436,
ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно
допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. Дело № 20198380402753 на ЧСИ М.Б. е образувано по
молба на К.И.С., въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 18.04.2019 г. от СГС, 120 с-в, на основание Решение от 14.07.2015 г.,
постановено по гр.д. 49117/2015 г. на СРС,
120 с-в, във връзка с Определение от 30.01.2017 г. по гр. дело 49117/2015 г. на
СРС, 120 с-в; във връзка с Решение от 26.02.2018 г. по гр.
дело 7995/2017 г., СГС, във връзка с Определение от 19.04,2018 г. по същото
дело, във връзка с Определение от 14.02.2019 г. по гр. дело 1993/2018 г. по
описа на ВКС и Определение от 13.02.2019 г. по гр. дело 1994/2018 г. по описа
на ВКС, срещу длъжника „Ю.Б.“ АД
за следните суми:
1 785.28 швейцарски
франка, представляващи
недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода 04.04.2008 г.-18.10.2012
г.; 1,29 швейцарски франка представляваща платена в повече сума за
такси за управление; 6 414.73 швейцарски франка,
представляваща надплатена сума, получаваща се след превалутиране от швейцарски
фракове към евро на отпуснатия кредит; както и за сумата 10 160.06 лв. пред всички съдебни
инстанции - представляващи
разноски за адвокатски хонорари, деловодни разноски и държавни такси, от които 4
410.05 лева – разноски пред СРС; 800 лева-
разноски пред СГС; 2 400 лева - разноски
пред СГС; 300 лева - разноски пред ВКС; 2 250 лева - разноски пред ВКС. С молбата за
образуване на изпълнителното дело, взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, въз основа на
посочения по-горе изпълнителен лист, като е направено
искане за превеждане на дължимата сума по посочена банкова сметка *** „ОББ“ АД.
Поискано е присъждане и на разноски в размер на 1 500 лв. в изпълнителното
производство.
На 28.06.2019 г. с изх. №
68305 е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена в деловодството на Б.та на
01.07.2019 г.
На 15.07.2019 г. е депозирана молба с вх. № 39438 от „Ю.Б.“ АД, чрез адв. Х.
И., в която се посочва, че с банково бордеро от 12.07.2019 г. Б.та е наредила
сумите директно на К.И.С. и се иска прекратяване на изпълнителното дело.
С Разпореждане от същата дата – 15.07.2019 г. е отказано прекратяване на изпълнителното дело, за което
длъжникът е надлежно уведомен по пощата на 01.08.2019 г.
На 08.08.2019 г. е
депозирана жалба срещу отказа да бъде прекратено изпълнителното дело, за която
взискателят е надлежно уведомен и е депозирал в срок писмени възражения.
По
основателността на частната жалба на „Б. ДСК“ ЕАД.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
По силата на
императивната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може
да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Съдът споделя изложените от взискателя
и ответник по частната жалба – К.С., че „Ю.Б.“ ЕАД
не е изпълнила задължението си и не е изплатила дължимите суми по изпълнителния
лист, ведно с разноските по изпълнението.
Видно
от данните по делото извършеното плащане чрез превеждане на суми по банкова
сметка ***лно изпълнение, но при вече образувано изпълнително дело и след
получена от длъжника ПДИ. Поради това не е налице хипотезата на 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, която предвижда, че длъжникът
следва да представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо
от Б., от които да се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Преводът на суми е нареден след образуване на изпълнителното дело -
същото е образувано на 27.06.2019 г., ПДИ е връчена на 01.07.2019 г., а плащането е станало на 12.07.2019 г., поради
което осъществените от частния жалбоподател действия и тяхната редовност
свързани с погасяване на задълженията й, не могат да се преценяват при
условията на тази норма.
Предвид изложеното
приложима се явява нормата на чл. 433 ал.2 от ГПК. Съгласно същата изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението. Т.е. установен е
сложен фактически състав, който кореспондира с нормата на чл. 455 ал.1 от ГПК,
съгласно която всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника,
от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, се внасят по сметката на съдебния
изпълнител.
Видно от призовката за доброволно изпълнение длъжникът „Ю.Б.“ АД е
бил уведомен, че всички суми за доброволно изпълнение следва да бъдат преведени
по сметката на ЧСИ, посочена точно и конкретно в ПДИ.
Вместо да преведе сумата по посочената в ПДИ сметка, частният
жалбоподател е осъществил превод по банкова сметка *** (не се спори, че тази
банкова сметка ***, че е открита в „Ю.Б.“ АД като обслужваща банков кредит на К.С.,
че последният е дал изричното си съгласие Б.та да събира
служебно своите изискуеми вземания, че сметката е блокирана, както и
че в момента на превода взискателят като банкова институция е погасил свои
твърдени вземания към К.С.– т.е. Б.та е осъществила някакво прихващане, без да
е ясно какво точно е било погасено).
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не се
установява наличието на предпоставките на чл. 433 ал.2 от ГПК. На първо място липсва акт на съдебния
изпълнител, който да постановява изплащане на дължимите на взискателя суми по
реда на чл.455, ал.1 от ГПК, както и сметка или друг акт на съдебния
изпълнител, в който се определят разноските за изпълнението.
Не
са издадени платежни нареждания в този смисъл от ЧСИ, за което е необходимо да се прави и отбелязване върху
изпълнителния лист. Представени са 3 бр. платежни нареждания – единият е по
сметка на ЧСИ по банковата му сметка в ОББ, а другите два – по сметка на
взискателя в „Ю.Б.“ АД. Взискателят във възражението си изрично оспорва да е получил каквото и за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 455 ал.1 от ГПК, с внасянето на дължимите
по изпълнителното дело суми, по сметка на съдебния изпълнител, е налице изпълнение
от страна на длъжника (частния жалбоподател по настоящото дело) в полза на
взискателя, доколкото съдебният изпълнител се явява овластено, по силата на
специалната разпоредба на процесуалния закон лице, да приеме изпълнението по
смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД.
Нещо повече, изпълнението не е осъществено по сметката,
изрично посочена от взискателя в „ОББ“ АД, което е посочено като изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното производство. Длъжникът „Ю.Б.”
АД е заверил сметката на взискателя с определена сума и е изтеглил служебно от
нея сумите, поради което не може да се счете, че е налице плащане. Получаването
е можело и е следвало да се осъществи съгласно чл.433 ал.2 вр. члр. 455 ал.1 от ГПК по изпълнителното дело, по сметка на ЧСИ, който да предприеме съответните правни
и фактически действия. А
дори и постъпването на присъдената сума по специалната сметка
на съдебния изпълнител,
не обуславя извод за изпълнение по едно осъдителното
решение. Сумата подлежи на изплащане въз основа на платежни нареждания, които
съдебният изпълнител е длъжен да отбележи върху изпълнителния лист или остава в
специалната сметка на съдебния изпълнител до поискване от длъжника, като
постъпленията продължават да са част от имуществото на взискателя (сравнителен
анализ на чл. 455, ал. 2 и 3, вр., ал. 1 ГПК).
Освен изложеното, следва да се посочи, че в конкретния
случай е налице и още едно основание съдът да приеме, че не е налице надлежно
изпълнение. Присъдените суми са в швейцарски франкове и в лева. Неясно е поради
какви причини и при какъв курс е извършено превалутиране на задълженията в лева
и дали при това превалутиране задължението на взискателя се явява погасено изцяло.
Очевиден е стремежът на Б.та, при която има банкова сметка ***царски франкове,
да превалутира задължението си по такъв начин, че преводът да бъде осъществен по нейна сметка (за която са
налице данни, че е запорирана от банковата институция), за да не осъществи
реално плащане – т.е. вероятно е осъществена „куха“ банкова операция без
какъвто и да е реален погасителен ефект поради сливането на качествата на Б.та - от една страна на
длъжник по изпълнително дело, а от друга - издател по документ за извършено
плащане.
От друга страна, в рамките на настоящото производство не
може да се събират доказателства за това дали Б.та е извършила и при какви
условия прихващане със свои задължения (индиции за това за налице в жалбата,
както и възражението). Съгласно Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т.д. № 1689/14 г. на ВКС, ТК,
ІІ Т.О., съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито
да констатират компенсация, както правопогасяващи
възражения, като прихващане, давност, опрощаване. Още повече това е недопустимо за Б.та,
която еднолично е осъществила някаква форма на прихващане с неясно какви суми и
основание. Подобни действия няма как да ангажират ЧСИ, който само на твърдения на
длъжника за негови вземания към взискателя, не би могъл да прекрати
изпълнението.
Предвид изложеното съдът
намира, че не се доказват предпоставките на чл.433, ал.2 ГПК и тъй като не
е настъпил погасителният ефект на
изпълнението, изпълнителното производство не може да се
счита приключило. Това обуславя неоснователност на частната жалба и същата
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на ЗАД „Ю.Б.” АД, ЕИК********представлявано от М.В.-
прокурист и П.Н.Д. - изпълнителен директор, чрез пълномощник А. Д.Ч.,П.и И.”, представлявано от адвокат Х. И., САК,
със съдебен адрес: гр.София, ул. “*********,
срещу действия на ЧСИ М.Б., с per. №
838 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, по изп.д. № 20198380402753, изразяващи се в
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело съобразно Разпореждане от
15.07.2019 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО
Ч.ГР.Д. № 12458/2019 Г. ПО ОПИСА НА СГС:
Не споделям
извода на мнозинството за оставяне
без уважение на жалбата на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изпълнителното дело. Считам, че в случая следва да
бъде взето предвид и да се зачете от съдебния изпълнител доброволното плащане
на длъжника към взискателя, направено по банкова сметка ***. Законът не
забранява извършването на доброволно плащане от страна на длъжника извън
изпълнителното дело, дори и след образуването на изпълнителното дело.
Последващите разпореждания със суми от тази банкова сметка ***релевантни по
отношение на извършеното плащане от страна на Б.та като длъжник по
изпълнителното дело. Поради това подадената от длъжника жалба следва да бъде
уважена.
СЪДИЯ:
М. Бойчева