№ 10688
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110158066 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу „Мария 2006“ ЕООД обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1507,91 лева, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия и
достъп до електроснабдителната мрежа за периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
09.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 106,97 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 49332/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно издадени Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135/29.11.2006 г., Лицензия за търговия с
електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. и Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадени от ДКЕВР,
продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната
мрежа на обособена територия. Посочва, че част от последната е и територията на град
София, където е местонахождението на процесния недвижим имот. Излага, че между
„Електрохолд Продажби“ ЕАД и ответника „Мария 2006“ ЕООД, като краен клиент, е
налице облигационно правоотношение, възникнало от договор № 210031518316 от
04.04.2014 г. за снабдяване с електрическа енергия, сключен с праводателя на ищеца „ЧЕЗ
Електро България“ АД, като доставчик от последна инстанция, за доставка на електрическа
енергия до имот с адрес: град София, ул. „Железопътна“ № 59. Посочва се, че на основание
договора между страните при ищеца е открита партида за имота на ответното дружество с
клиентски номер 2100315183816. В исковата молба се твърди, че след измененията в ЗЕ, в
сила от 01.10.2020 г. на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайните снабдители осигуряват снабдяването с
електрическа енергия на обекти само на битови крайни клиенти, откъдето следва, че
небитовите клиенти, като ответникът, не могат да бъдат такива на краен снабдител, а само
1
на търговец на електроенергия или на доставчик от последна инстанция. Поддържа се, че
доколкото „Мария 2006“ ЕООД не е избрало доставчик на електрическа енергия в срок до
01.07.2021 г. и не е сключил договор с такъв, то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на
ЗЕ в сила от 26.06.2020 г. след тази дата снабдяването с електрическа енергия се
осъществява именно от доставчик от последна инстанция, какъвто в случая е именно
„Електрохолд Продажби“ ЕАД. Ищецът посочва, че през периода 21.09.2021 г. – 30.12.2021
г. е изпълнил задължението си и е доставил до процесния имот електроенергия, като
ответникът не е заплатил същата, въпреки реалната доставка и консумация по цени,
определени съгласно Методика за определяне на цените за електрическа енергия, доставяна
от доставчик от последна инстанция. Посочва, че общата дължима сума за доставена и
потребена електрическа енергия и достъп до електроснабдителната мрежа през исковия
период възлиза на 1507,91 лева, а лихвата за забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022
г. в размер на 109,67 лева. Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал 4 броя фактури,
както следва: фактура № ********* от 12.11.2021 г. за периода 21.09.2021 г. – 19.11.2021 г.;
фактура № ********* от 12.12.2021 г. за периода 21.10.2021 г. – 219.11.2021 г., фактура №
********* от 12.01.2022 г. за периода 20.11.2021 г. – 10.12.2021 г.; фактура № ********* от
12.01.2022 г. за периода 21.11.2021 г. – 31.12.2021 г. За посочените суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-
ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с
оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявява процесните
искове. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. С тези
съображения обосновава правния си интерес от предявените установителни искови
претенции с искане за уважаването им и за присъждане на сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„Мария 2006“ ЕООД, чрез законния си представител – управителя на дружеството Кристина
Цачева, оспорва предявените искове с довод за неправилно начисляване на сумите по
процесните фактури – в несъответствие с приложимата към момента на начисляване
нормативна уредба, а оттук и за тяхната недължимост. Оспорва между ответника и
ищцовото дружество да е сключван договор за преминаване към доставчик от последна
инстанция съгласно изискването на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, което е незаконосъобразно и за каквато
промяна ответникът не е бил уведомяван съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗЗП. Поддържа, че
към релевантния период правилото за доставчик от последна инстанция е било приложимо
за случаите, при които клиентът не се снабдява от друг доставчик, а по това време „Мария
2006“ ЕООД е със сключен договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД, който не е бил
прекратяван. В случая начислените цени за електроенергия са в пъти по-високи от
очакваните такива. Поддържа, че Методиката за определяне на цените на ДПИ е в сила от
01.11.2021 г. и приложима до 31.01.2022 г., като в случая цените следва да бъдат определени
по старата Методика, предвид периода на консумация. С отговора ответникът въвежда
възражение за неправилно изчисляване на сумите по процесните фактури, считайки, че
дължимата сума по фактура от 12.11.2021 г. възлиза на 653,18 лева, а по фактура от
12.12.2021 г. на 646,80 лева. Оспорва основанието за задълженията по останалите две
фактури, тъй като считано от 23.12.2021 г. партидата има друг титуляр. Не оспорва
наличието на взаимоотношения с ответното дружество, издаването на процесните фактури,
наличието на монтирано и изправно измервателно устройство. Възразява срещу
определената единична цена на кВтч, намирайки, че същата следва да бъде по-ниска от
приложената при фактуриране на процесните суми. С тези доводи се отправя искане за
исковете да бъдат оставени без уважение, като се изразява готовност за заплащане на реално
дължимата сума от 1 299,98 лева. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им,
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания, удостоверени в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови
претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия може да се
сключват по цени по чл. 30а, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар,
както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като сделките с електрическа
енергия се извършват при спазване разпоредбите на ЗЕ и на Правилата за търговия с
електрическа енергия, които се публикуват от енергийните предприятия и Комисията за
енергийно и водно регулиране на интернет страниците им – арг. ал. 2. Предвидено е в чл. 91
ал. 3 ЗЕ, че с последните се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и
доставчици от последна инстанция, реда за регистрация на пазара и за отстраняване от
пазара на търговски участник, правила за обмен на данни, начинът на администриране на
сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар,
пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност,
механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните
видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи.
Същевременно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ – в т. 4 и в т. 8 определя като страни по сделката с
електрическа енергия крайният клиент и доставчика от последна инстанция.
До влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
(ЗИДЗЕ) /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, ЗЕ урежда доставката на
електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, по сходен начин. Съгласно
разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) крайният
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 38 от
2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), предвиждаща сключване на сделки с електрическа енергия по
регулирани от КЕВР цени между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти
– за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. /,
крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди, независимо от нивото на
напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им, са изключени от
приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали към
доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) крайният
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
3
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не
се снабдяват от друг доставчик, а съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (в същата редакция) сделки с
електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между крайните снабдители
и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Съгласно предвиденото в § 15 ПЗР на ЗИЗЕ (обн. ДВ. бр.57/26 юни 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители
изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с
електрическа енергия от 01.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, като в случай, че
до 30.09.2020 г. клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Предвидено е, че
този доставчик сключва типов договор с клиентите, които до 30.10.2020 г. не са сключили
договор с търговец на електрическа енергия, който договор е със срок от 01.10.2020 г. до
30.06.2021 г., като до сключването на типовия договор доставчикът осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката. Съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР, от 01.07.2021 г. клиентите, които
не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а
именно от доставчик от последна инстанция.
В настоящия случай ищцовото дружество претендира процесните суми под формата на
фактурирани парични задължения за доставена и потребена електроенергия и достъп до
електроснабдителната мрежа с довод за възникнало между страните правоотношение във
връзка със снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване - при условията на пълно и главно доказване, че през целия процесен период
между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение, регулирано от
публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа
енергия до процесния недвижим имот; че е доставил на ответника електрическа енергия
през процесния период, чиято цена възлиза на процесната сума, определена по приложимите
за периоди цени.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност наличието на основание за начисляване на суми в по-нисък
размер, откриване на партидата на друго лице, както и, че е погасил претендираните
вземания.
По делото не се спори, а и от приложените към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение писмени материали – част от ч. гр. дело № 49332/2022 г., приложено по
настоящото, следва, че в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД (понастоящем „Електрохолд
Продажби“ ЕАД) са издадени: Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. от ДКЕВР за срок от 28 години, Лицензия за
търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. от КЕВР за срок до 17.05.2017 г.,
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. от
ДКЕВР за срок до 13.08.2039 г., Лицензия за разпределение на електрическа енергия,
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-7/13.08.2004 г. на
ДКЕВР за срок от 35 години.
Не се спори, че територията на град София, където се намира процесният обект, попада
в обособената територия на която ищцовото дружество доставя електрическа енергия.
Изясни се, че съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страна по облигационното
правоотношение по доставка на електрическа енергия е и крайният клиент. Понятието
„краен клиент“ по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27г от ДР на закона, според която „краен
4
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. Същевременно т. 33 ДР на ЗЕ определя като „небитов клиент“ клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и
средните предприятия и клиентите на едро.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 04.04.2014 г.
между „ЧЕЗ Елекро България“ АД (понастоящем „Електрохолд Продажби“ ЕАД), като
продавач и „Мария 2006“ ЕООД, като купувач, е сключен договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, по силата на който продавачът
продава на купувача електрическа енергия на местата за доставка, съгласно споразумения
към договора, при условията на българското законодателство и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, срещу заплащането от купувача на
стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос и достъп до
разпределителната мрежа по цени и с тарифна структура, утвърдени по реда на действащото
законодателство.
Изяснява се, че към договора е сключено споразумение № **********/04.04.2014 г., в
което като място на доставка и продажба на електрическа енергия е посочен обект – къща,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „Железопътна“ (23-ти януари) № 59, с клиентски номер
210031518316. В споразумението от страна на купувача е декларирано, че електрическата
енергия ще бъде използвана за стопански нужди.
Установява се, че договорът от 04.04.2014 г. е сключен въз основа на заявление №
**********/04.04.2014 г. от „Мария 2006“ ЕООД с отразени в същото еднофазно захранване
на обекта при две тарифи, с посочен документ, установяващ правото на собственост –
нотариален акт № 56, том I, рег. № 2783, дело № 51/10.05.2013 г., заверен препис от който е
приет по делото.
От съдържанието на последния (приет в заверено копие по делото) следва, че на
10.05.2013 г. е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който третите за
процеса лица Росица Величкова Пенчева и Виолета Величкова Христова, като продавачи,
продават на „Мария 2006“ ЕООД следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
68134.507.899 по КККР на град София, с адрес: град София, район Сердика, ул.
„Железопътна“ № 59, с площ от 350 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по
предходен план 899 от кв. 33, парцел VII, заедно с построената в поземления имот сграда с
идентификатор 68134.507.899.1 със застроена площ от 63 кв.м., бр. етажи 1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заедно с всички приращения и подобрения
в имота.
Следователно, съдът приема за установено, че между „ЧЕЗ Елекро България“ АД, като
доставчик на електрическа енергия и „Мария 2006“ ЕООД, като купувач и краен клиент и
собственик на електроснабдения имот, е възникнало облигационно правоотношение по
силата на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност
от 04.04.2014 г. за доставка на електроенергия за небитови нужди.
Изясни се, че в настоящото производство ищецът претендира заплащане на задължения
във връзка с доставена електроенергия и достъп до електроснабдителната мрежа за периода
от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
Както вече беше посочено, за този период приложение намират разпоредбите на чл.
94а, ал. 1 и чл. 95а ЗЕ в редакциите им съгласно изменението на ЗЕ със ЗИДЗЕ - ДВ, бр. 57
от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г., по силата на които крайните потребители на електрическа
енергия за небитови нужди, независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са
присъединени обектите им, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97,
5
ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали към доставка на електрическа енергия по свободно
договорени цени. Наред с това, съгласно дадената регламентация в § 15, ал. 5 ПЗР на ЗИДЗЕ
(обн. ДВ. бр.57/26 юни 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) считано от 01.07.2021 г. клиентите,
които не са избрали доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени се
снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а именно от доставчик от
последна инстанция.
Съгласно чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла ЗЕ, която се предоставя въз основа на договор при общи
условия при условията на равнопоставеност, в съответствие с Правилата за търговия с
електрическа енергия.
В настоящия случай по делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, от
които да се установи, че за процесния обект до 30.06.2021 г. е сключен договор за снабдяване
от доставчик при свободно договорени цени или друг търговец на електрическа енергия. Не
са ангажирани и доказателства, че ответникът е изгубил качеството си на ползвател на
електрическа енергия за обекта през процесния период, като с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 19.06.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през
релевантния период до имота е доставена електроенергия от ищцовото дружество. Следва да
се отбележи и, че по делото от ответната страна не се установи твърдяната промяна в
титуляря на партидата считано от 23.12.2021 г., въпреки разпределената доказателствена
тежест и изрично дадени указания в тази насока.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че през периода от 21.09.2021 г. до
31.12.2021 г. между ищцовото дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като доставчик на
електрическа енергия от последна инстанция (съгласно Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г.,
издадена от ДКЕВР) и ответника „Мария 2006“ ЕООД, като краен клиент и потребител за
небитови нужди, е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на
електроенергия за обект с адрес: град София, ул. „Железопътна“ № 59, с клиентски номер
210031518316, поради което за ответната страна е възникнало задължението за заплащане на
предоставените му услуги от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, а ищецът се явява
материалноправно легитимиран да получи плащане, както на цената на доставената
електрическа енергия, така и на цената на мрежовите услуги. Този извод следва от
разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в
приложимата редакция през процесния период), съгласно които битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.
Във връзка с така достигнатия извод относно наличието на валидно възникнало
правоотношение между страните по повод доставката на електроенергия през процесния
период и с оглед изложените доводи в отговора на исковата молба, съдът намира за
необходимо да отбележи, че действително по делото не се твърди и не установява след
01.07.2021 г. между „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като доставчик от последна инстанция и
„Мария 2006“ ЕООД, като краен клиент за небитови нужди, да е сключен договор при общи
условия за доставка на електроенергия по см. на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ. В случая обаче
приложение следва да намери регламентацията на § 15, ал. 5 ПЗР от ЗИДЗЕ, съгласно която
считано от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик на електрическа енергия
по свободно договорени цени, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а
ЗЕ, а именно от доставчик от последна инстанция.
Съдът, с оглед законовата регламентация, намира за неоснователно и възражението на
6
ответника относно неприложимост в процесния случай на правилата за доставка на
електроенергия от доставчик от последна инстанция поради наличието на вече сключен и
действащ договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД. Действително, по делото се установи, че на
04.04.2014 г. между „ЧЕЗ Електро България“ АД, като продавач и „Мария 2006“ ЕООД, като
купувач, е сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена
дейност – по цени и с тарифна структура, утвърдени по реда на действащото
законодателство. Както обаче беше изяснено, след влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.
57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, крайните потребители на електрическа енергия за
небитови нужди, независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са
присъединени обектите им, каквото е ответното дружество по отношение на процесния
обект, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите
преминават към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени. В
разпоредбите на § 15 ПРЗ на ЗИДЗЕ (обн. ДВ. бр.57/26 юни 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.)
изрично е регламентирано, че след 01.07.2021 г. по отношение на клиентите, които не са
сключили договори с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик. По делото не
се твърди след влизане в сила на изменението – 26.06.2020 г. между ищецът и ответното
дружество да е сключен договор за доставка на електроенергия по свободно договорени
цени, поради което след този период доставката се извършва от „Електрохолд Продажби“
ЕАД, но в качеството му на доставчик от последна инстанция съгласно чл. 95а, ал. 1 ЗЕ и по
силата на законовото изменение.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липсата на надлежното
му уведомяване за преминаване към доставчик от последната инстанция съгласно
изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗП. Съгласно посочените разпоредби преди
потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор,
различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е
длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация, освен ако тя е
ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата, относно: крайната
цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради
естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в
разумни граници - начина на нейното изчисляване; условията за плащане, доставка,
изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши
услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби.
От една страна, съдът намира тази регламентация за неприложима към процесното
правоотношение, възникнало между търговски дружества във връзка с доставката на
електроенергия за небитови нужди, предвид дефинитивната разпоредба на § 13, т. 1 ДР на
ЗПК определяща като „потребител“ всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
От друга страна, следва отново да се отбележи, че в случая преминаването към
доставчик от последна инстанция по чл. 95а, ал. 1 ЗЕ е настъпва по силата на закона,
предвид липсата на избран от клиента – ответника „Мария 2006“ ООД доставчик за доставка
на електроенергия по свободно договорени цени преди 01.07.2021 г., без да е необходимо
нарочно уведомяване за това.
Предвиденото в разпоредбите на § 15 ПЗР на ЗИДЗЕ (в приложимата редакция)
изпращане на уведомление от крайните снабдители до всеки небитов краен клиент за
прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 01.10.2020 г. на обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон, касае възможността за
7
сключване на договор от клиента до 30.09.2020 г. с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, като при липсата на такъв доставката на електрическа енергия се
извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал.
1, т. 5, и възможността за сключване на типов договор с последния, със срок до 30.06.2021 г.,
но не и прилагането на § 15, ал. 5, съгласно която след 01.07.2021 г. небитовите крайни
клиенти, несключили договор с търговец по свободно договорени цени, преминават към
доставчик то последна инстанция.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че през процесния период страните са
валидно обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи
заплащане на цените на предоставените услуги във връзка с доставката на електрическа
енергия от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, каквато не се спори, че реално е осъществена.
Спорен по делото е въпросът относно конкретно дължимите суми и тяхното
определяне, предвид релевираното от ответника възражение за неправилно прилагане на
недействаща към периода Методика.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че за
процесния период от „ЧЕЗ Електро България“ АД са издадени следните фактури за
клиентски номер 210031518316 с получател „Мария 2006“ ЕООД: фактура №
**********/12.11.2021г. на стойност от 906,28 лева относно консумирана електрическа
енергия в периода от 21.09.2021 г. до 20.10.2021 г. съгласно показания на електромер №
3412223, като и за разпределение на ел. енергия, от която 674,03 лева за снабдяване по цени
на доставчик от последна инстанция и 81,20 лева за разпределение, със срок за плащане до
25.11.2021 г.; фактура № **********/12.12.2021 г. на стойност от 595,13 лева относно
консумирана електрическа енергия в периода от 21.10.2021 г. до 19.11.2021 г. съгласно
показания на електромер № 3412223, като и за разпределение на ел. енергия, от която 707,39
лева за снабдяване по цени на доставчик от последна инстанция и 80,42 лева за
разпределение, със срок за плащане до 29.12.2021 г., фактура № **********/12.01.2022 г. на
стойност от 4,80 лева за разпределение на електрическа енергия в периода от 20.11.2021 г. до
20.12.2021 г., включваща единствено стойността за достъп до разпределителната мрежа, със
срок за плащане до 25.01.2022 г. и фактура № **********/12.01.2022 г. на стойност от 1,70
лева за разпределение на електрическа енергия в периода от 20.11.2021 г. до 20.12.2021 г.,
включваща единствено стойността за достъп до разпределителната мрежа, със срок за
плащане до 24.01.2022 г. – или обща стойност на фактурираните задължения през периода в
размер на 1507,91 лева.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото е допуснато, изслушано и
прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което въз основа
на материалите по делото и проверки в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и на „ЧЕЗ България“ АД (понастоящем „Електрохолд Продажби“ ЕАД),
констатира, че в случая се касае за снабдяване с електроенергия на обект, находящ се на
адрес: град София, ул. „Железопътна“ № 59, с титуляр на партидата за процесния период
съгласно данните от двете дружества – „Мария 2006“ ООД. В експертизата се посочва, че за
времето 21.09.2021 г. – 30.12.2021 г. измерването и отчитането на консумираната ел. енергия
е ставало със средство за търговско измерване – електромер с № 3412223, като е отчетена
следната ел. енергия: за период от 21.09.2021 г. до 20.10.2021 г. – 1600 квтч ел. енергия и
мрежови услуги, за период от 21.10.2021 г. до 19.11.2021 г. – 1584 квтч ел. енергия и мрежови
услуги, за периодите от 20.11.2021 г. до 20.12.2021 г. и от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г. – 0
квтч, само достъп до ЕРМ (с мощност от 6 квт). Експертизата констатира, че общият размер
на фактурираната главница за периода възлиза на 1858,15 лева, при наличие на подлежащи
на приспадане компенсации по РМС в общ размер на 350,24 лева, отразени в последните
фактури, а общият размер на мораторната лихва на 106,97 лева за период от 26.11.2021 г. до
24.08.2022 г. Изяснено е, че без да се използват данни от ищцовото дружество – само и
8
единствено по достъпните методи не е възможно с точност да се изчисли каква би била
цената на електроенергията по всяка от двете Методики – в сила от 18.07.2013 г. и в сила от
01.08.2021 г., като са налице данни за различни цени за категориите от В1 до В5. Посочено е,
че от ищеца са подадени данни съгласно Методиката за определяне на цените на ел. енергия
на доставчика от последна инстанция в сила от 01.08.2021 г., като за месеците ноември и
декември 2021 г. е използвана формула 90 % Цпдн (средна продажна цена на ел. енергия, в
лв. /MWh + 10 % Цнбп (цена на ел. енергия на пазара ден напред за съответния час, в лв.
/MWh). При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че е налице разлика
между формулата, зададена в новата Методика, която е 80 % + 20 % и използваната от
ищцовото дружество 90 % + 10 % при изчисленията, като последното се позовава на
възможност за използването на различни тарифи. Изяснява също, че цената, посочена като
80 %, съответно 90 % е електроенергия от няколко места, като в зависимост от количествата
и цената става осредняване и излизане на тази цена, а другата стойност – „ден напред“ е
часова методика, като не може да се заключи, че в случая са начислени повече суми.
Изяснява, че цената на достъп до мрежата не е цена на електроенергия, а цена, утвърдена от
ДКЕВР, която търговецът плаща на електроразпределителното дружество и по отношение
на същата Методиката е неотносима според експерта. Уточнява, че се касае за свободен
пазар, като търговецът закупува ел. енергия, която впоследствие продава, при съобразяване
на направените разходи и включване на печалба. Съдът кредита заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, въз
основа на материалите по делото и проверка при ищеца и разпределителното дружество,
като трето за спора лице, отговорило на поставените въпроси. Същевременно съдът
преценява изводите в същото с оглед останалите събрани по делото доказателства, в
частност процесните фактури, отразяващи конкретно доставеното и отчетено количество ел.
енергия, периода на доставка, предоставената услуга по разпределение на ел. енергия.
Изясни се, че ответникът не оспорва доставката, респ. потреблението през процесния
период, а начина на определяне на фактурираните стойности, с довод за неправилно
прилагане на нерелевантна Методика.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 12 ЗЕ сред правомощията на Комисията за
енергийно и водно регулиране е и приемане и контролиране прилагането на Методика за
определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция.
По делото се установи, че на ответното дружество за обект в град София, ул.
„Железопътна“ № 59 с клиентски номер 210031518316 са начислени стойности за снабдяване
с електрическа енергия според показания на електромер № 3412223 (по отношение на което
СТИ не се спори по делото, че е изправно такова) – за дневна и нощна тарифа, за период на
консумация 21.09.2021 г. – 20.10.2021 г. (съгласно фактура № **********/12.11.2021 г.) и
21.10.2021 г. – 19.11.2021 г. (съгласно фактура № **********/12.12.2021 г.), като по
останалите две фактури, касаещи следващите периоди на консумация – 20.11.2021 г. –
20.12.2021 г. и 21.12.2021 г. – 31.12.2021 г. са начислени единствено суми за достъп до
електроразпределителната мрежа.
Следователно, предвид периода на консумация, съдът намира, че приложима е
Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна
инстанция, издадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (обн.,
ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., в сила от 01.08.2021 г.). Съгласно чл. 1 от Методиката със същата
се регламентира начинът за определяне на цените, по които доставчиците от последна
инстанция продават електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат
клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, включително на крайни клиенти,
снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на
електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е
изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или
9
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
Съгласно чл. 4 от Методиката (в приложимата редакция обн. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., в сила от
1.08.2021 г.) средната продажна цена на електрическата енергия, предназначена за продажба
на клиенти от доставчик от последна инстанция, се образува по формула: Цдпи =
80%*Цпдн+20 %*Цнбп) *(1+Кд), където Цдпи е средна продажна цена на електрическата
енергия, в лв./MWh; Цпдн – цена на електрическата енергия на пазара ден напред за
съответния час, в лв./MWh; Цнбп – цена за недостиг на балансиращия пазар за съответния
час, в лв./MWh, Кд – компонента за дейността "доставка на електрическа енергия от ДПИ", в
%. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Методиката, освен цената по ал. 4, доставчикът от последна
инстанция фактурира на крайните клиенти и утвърдените от Комисията за енергийно и
водно регулиране цени за мрежови услуги и за задължения към обществото, както и всички
други нормативно определени данъци и такси, включително акциз и данък добавена
стойност, а съгласно чл. 7 доставчикът от последна инстанция може да предлага различни
тарифни структури на своите клиенти. В § 1 от ЗР на Методиката е предвидено, че същата
отменя Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от
последна инстанция, приета с решение по т. 2 от протокол № 110 от 18.07.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Изяснява се също, че с § 2, ал. 1 от ПЗР към Методиката за изменение и допълнение на
Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна
инстанция (ДВ, бр. 90 от 2021 г., в сила от 29.10.2021 г.) за периода от 01.11.2021 г. до
31.01.2022 г. средната продажна цена на електрическата енергия, предназначена за продажба
на клиенти от ДПИ, се образува по следната формула: Цдпи = (90%*Цпдн + 10%*Цнбп)*(1 +
Кд).
С оглед изложеното, при съобразяване с данните от процесните фактури и
констатациите и изводите в съдебо-техническата експертиза съдът намира, че през
процесния период от страна на „Електрохолд Продажби“ ЕАД при определяне на
дължимите цени, при които като доставчик от последна инстанция продава електрическа
енергия на крайния клиент – в случая „Мария 2006“ ООД, е прилагана съответната
действаща редакция на Методиката (обн., ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., в сила от 01.08.2021 г.),
като за времето от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. съгласно ПЗР към МИД на Методиката, е
налице промяна в тази формула, сочена и от вещото лице в о.с.з.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна
относно приложимост на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчика от последна инстанция, приета с решение по т. 2 от протокол № 110 от 18.07.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която в чл. 4 предвижда
определяне на цената за енергия за ДПИ по различна формула, доколкото тази Методика е
отменена с § 1 от ЗР на Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчика от последна инстанция, издадена от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, последната в сила от 01.08.2021 г., а с това и влязла в сила и приложима
към процесния период – от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
По отношение на частта от този период, касаеща месеците ноември и декември 2021 г.
е налице нормативна промяна във формулата, а именно Цдпи = (90%*Цпдн + 10%*Цнбп)*(1
+ Кд), каквото е използваната от ищцовото дружество според констатациите и изводите в
експертизата. Наред с това, вещото лице посочва, че за периода, през който няма реална
консумация, а единствено начисление на суми за достъп до електроразпределителната мрежа
(в случая от 20.11.2021 г. до 30.12.2021 г.) Методиката е неотносима, тъй като се начисляват
цени, утвърдени от КЕВР.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало
вземане в общ размер на сумата от 1507,91 лева (след приспадане на компенсациите по
РМС) за доставена и потребена електрическа енергия и достъп до електроснабдителната
10
мрежа в периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г. до процесния имот, а за ответника
насрещното задължение за заплащане на така фактурираните суми в посочените срокове.
По делото не се спори, че в хода на процеса и конкретно на 11.10.2024 г. от ответника
„Мария 2006“ ООД в полза на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е заплатена сума от 1300 лева,
което обстоятелство следва и от представеното и прието по делото платежно нареждане от
11.10.2024 г. В документа като основание за плащане е посочено: „плащане ел. енергия“ по
настоящото гр. дело, и конкретно по „фактура от 12.11.2021 г. и от 12.12.2021 г.“ –
последните на обща стойност от 1501,41 лева. С депозирана по делото молба от 25.10.2024 г.
ищецът потвърждава постъпването на сумата по неговата сметка, както и, че не оспорва
плащането. Уточнява, че след отчитането му продължава да е дължима сумата от 207,91 лева
– главница, законната лихва върху същата до изплащането й, мораторната лихва от 106,97
лева и разноските по делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че за погасяване на част от дължимата главница от
ответника е заплатена сумата от 1300 лева, което обстоятелство следва да бъде съобразено
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен за останалата неплатена и дължима сума от
207,91 лева, представляваща разлика между общо дължимата от 1507,91 лева и платената
такава от 1300 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1507,91 лева
или за сумата от 1300 лева поради извършеното от ответната страна заплащане на сумата в
хода на процеса и преди приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Върху главницата, като законна последица – арг. чл. 214, ал. 3 ГПК, е дължима и следва
да бъде присъдена и претендираната законна лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
По делото се установи възникване в полза на ищеца на главно парично вземане в
размер на сумата от общо 1507,91 лева – главница за периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
В случая, в клаузата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от приложимите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ АД
(представени в заверен препис и приети като писмено доказателство по делото), е
предвидено, че потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, веднъж
месечно, като продължителността на периода за плащане е 10 дни.
В процесните фактури е посочен крайният срок за заплащане на задълженията по тях,
като съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ето защо, в случая ответното дружество е изпаднало в забава в плащането на сумите
по всяка от фактурите с изтичане на крайния срок за плащане и считано от следващия ден
дължи обезщетение за забава. По делото не се спори, че за периода от 26.11.2021 г. (денят,
следващ падежа на първата фактура) до 24.08.2022 г. обезщетението за забава възлиза на
сумата от 106,97 лева, която следва и от констатациите в съдебно-техническата експертиза,
като няма данни и твърдения за плащането й.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
11
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Въпреки частичното
отхвърляне на исковата претенция за главница, при съобразяване на основанието за това,
съдът намира, че право на разноски има само ищцовото дружество. В тази връзка съдът
съобрази, че към момента на завеждане на делото – 09.09.2022 г. (датата на подаване на
заявлението в съда) ответникът е бил в забава в плащането, а ищецът носител на
неудовлетворени и изискуеми парични вземания срещу него, чиято дължимост се установи в
хода на процеса. Не се спори, а и се установи, че сумата от 1300 лева е погасена чрез
плащане от ответното дружество в хода на настоящото производство. Ето защо, с
поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото срещу нея и на
ищеца се следват поисканите от него разноски. В полза на ищцовото дружество следва да
бъде присъдена сумата от 128,30 лева – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в производството по ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав и сумата от 949,31 лева – разноски в исковото
производство за държавна такса, депозити за съдебно-техническата експертиза и адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Реалното извършване на разхода за адвокатско възнаграждение
в двете съдебни производства съдът намира за установено, предвид представените фактура
№ 1765/29.08.2022 г., сметка отчет за дължим адвокатски хонорар от 01.09.2022 г. и
извлечение от сметка (л. 9 – л. 12 от ч. гр. дело № 49332/2022 г.) и фактура №
**********/09.10.2023 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 13.10.2023 г. (л. 40 и
л. 42 от исковото дело). Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна
относно претендираните размери за адвокатски възнаграждения, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа от
пълномощника на страната. Предвид това, отчитайки, предмета на делото (предявени две
искови претенции – за главница и лихва), определящ и предмета на доказване по делото,
събраните разнородни доказателства - писмени и експертно заключение, приключване на
делото в рамките на три о.с.з., от една страна, при съобразяване с конкретно извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца и положените
усилия, изразяващи се в депозиране на искова молба и представителство в проведените три
о.с.з., от друга, съдът намира, че така определеният размер е справедлив и обоснован, при
съобразяване и с начисляването на ДДС. С оглед изхода на делото и основанието за
частично отхвърляне на иска за главница, в тежест на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“
№ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център срещу „Мария 2006“ ЕООД, С ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Железопътна“ № 59 обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Мария 2006“ ЕООД дължи на
„Електрохолд Продажби“ АД сумата от 207,91 лева, представляваща останалата
незаплатена главница за доставена и потребена електрическа енергия и достъп до
електроснабдителната мрежа за периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.09.2022 г.
до изплащане на вземането и сумата от 106,97 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 49332/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
12
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 207,91 лева до предявения размер от 1507,91 лева или за
сумата от 1300 лева – поради заплащането й в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Мария 2006“ ЕООД, С ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Железопътна“ № 59 да заплати на „Електрохолд Продажби“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
128,30 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав и сумата от 949,31
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13