Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА С.А
При секретаря ЮЛИАНА ШУЛЕВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 872 по описа за 2021 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 188447 от 01.09.2020 г.
по гр.д.№ 63172 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти състав се: ОСЪЖДА „Ш.–М“ ООД да заплати на М. Ц. Д., по иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 22.11.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.11.2017 г. до
окончателното плащане, като се ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 48 000 лв.; ОСЪЖДА „Ш.–М“ ООД да заплати на М. Ц. Д. по иска с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 661,20 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на
22.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 28.09.2018 г. до окончателното плащане.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни жалби на:
1-първоначалната ищца пред СРС - М. Ц. Д.. Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищцата
по чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД са били отхвърлени от първоинстанционния съд,
като неоснователни. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението,
като се твърди, че съдът неправилно е приложил критериите за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът
не бил взел предвид тежките увреждания, техния особен интензитет, претърпените
силни болки, както и продължителното неудобство и неразположение за лицето и
към настоящия момент /има се предвид датата на подаване на въззивната жалба/.
Не били взети предвид икономическата конюнктура в страната и паричният израз на
обезщетението, свързан с покупателната способност в страната.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части и да бъде
постановено друго, с което претенцията по чл.200 КТ да бъде уважена изцяло.Претендират
се разноски.
В течение на производството ищцата М. Ц. Д. е починала като съдът на
основание чл.227 ГПК е конституирал
наследниците й по закон К.Б.П. и М.Б.С.; същите са заявили пред съда, че
поддържат исковата молба и въззивната жалба.
По въззивната жалба е постъпил отговор
от ответника пред СРС- „Ш.–М“ ООД, който излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в частта, в която претенциите на ищцата са били отхвърлени.
2- ответника пред СРС- „Ш.–М“ ООД,
с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която претенциите на
ищцата по чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били уважени, като се
излагат доводи главно за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата,
събрани пред първата инстанция. Съдът неправилно бил приел, че липсва съпричиняване
от ищцата. Правилно били приложени критериите по чл. 52 ЗЗД във връзка с
отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди, като се прилага
съдебна практика. Същевременно се сочи, че със самото решение доказателствата
били обсъдени едностранно и частично във връзка с уважената част на претенциите.
Сочи, че медицинските документи от Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Света Анна“ били в противоречие с изложеното в исковата молба досежно
сериозността на причинените на ищцата, травми. Налице било противоречие между
медицинските документи, изготвени от Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Света Анна“ и тези на Клиниката по неврохирургия на същата УМБАЛ. Сочи,
че доводите му /особено тези в писмените бележки/ не били обсъдени поради което
обжалваното решение се явявало необосновано в частта, в която претенциите на
ищцата за неимуществени вреди са уважени. Твърди се, че възрастта на
пострадалата не била разгледана от съда като фактор; не било съобразено и
отразеното в решението на ТЕЛК. СРС не бил обърнал внимание и на
добросъвестното поведение на ответното дружество след инцидента с ищцата на
която било оказано необходимото съдействие и грижа чрез служителите на
дружеството. Сочи, че заключението на СПЕ било изготвено само на база данни от
ищцата поради което твърденото психично разстройство не се установявало.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди било определено в разрез с
критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и било прекомерно като не
било съобразено с „продължителността на болките и страданията и последиците от
получените увреждания“. Следвало да се има предвид, че с решението на ТЕЛК не
били констатирани трайни увреждания и непоправими последици вследствие на
претърпения инцидент, т.е. налице било пълно възстановяване на ищцата до
нормално състояние за възрастта. Не било взето предвид отразеното в
заключението на СМЕ, че наличието на предходни дегенеративни заболявания на
ставите на ръцете на ищцата е допринесло освен за по-големия интензитет на
болката, така и за по-продължителния период на възстановяването от получените
увреждания. Сочи, че периодът на възстановяване се бил увеличил с оглед
възрастта на пострадалата – 73 г. Твърди се, че решението е неправилно по
отношение приетото за неоснователно възражение за съпричиняване. Сочи, че
ищцата с поведението си била допринесла за злополуката, тъй като почиствайки
стълбището вървяла заднишком, т.е. не била проявила елементарна грижа да се
огледа за възможни предмети и съответно се била подхлъзнала в чаша. Твърди се,
че ищцата не се била съобразила с инструкциите за безопасност, с които била
запозната. Това означавало, че ищцата е проявила груба небрежност, с която
допринесла за настъпването на трудовата злополука; приложимо било правилото на
чл.201, ал.2 КТ. Тези доводи на ответника не били обсъдени с обжалваното
решение.
Иска се решението да бъде отменено в частта, в която претенциите са били
уважени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор
от ищцата пред СРС, в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба на ответника пред СРС, като се сочи, че в самата въззивна
жалба се използвали общи фрази и формулировки и същата била бланкетна.
По допустимостта на въззивните жалби:
Първоначалната ищца
е била уведомена за решението на СРС, на 23.09.2020 г. Въззивната жалба е
подадена на 28.09. 2020 г.
Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
Въззивникът
/ответник пред СРС/ е бил уведомен за решението на СРС на 12.10.2020 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК-23.10.2020 г.
Решението се
обжалва в частта, в която предявения иск е уважен и е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По основателността на въззивните жалби:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по делото по безспорен
начин е установено осъществяването на фактите, вкл. във фактическия състав на
чл.200 КТ- налице били претърпени болки и страдания в резултат от травматичното
увреждане, настъпило при действието на трудовия договор, сключен с ответното
дружество, и признато по надлежния ред за трудова злополука. Установена била причинната
връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него.
СРС е приел, че
не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ – а
именно за изключване на отговорността
на работодателя поради умишлено причиняване на увреждането – с оглед
твърдението на ответника, че ищцата е слизала по стълбите с гърба напред. По
делото не били събрани каквито и да е доказателства, които да доказват
твърдението на ответника, че ищцата е слизала по стълбите с гърба напред, и че
по този начин е извършила умишлено нарушение на правилата за безопасност.
Неоснователно било
и второто възражение на ответника – по чл. 201, ал. 2 КТ- за съпричиняване на вредоносния резултат
поради груба небрежност от страна на ищцата. Това било така защото в трайната
съдебна практика на ВКС се приемало, че груба небрежност при трудова злополука
е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Приемало се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при
положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката,
каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го
допусне. Именно поради факта, че пострадалият участвал в увреждането, това му
поведение следвало да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение,
тъй като колкото повече едно лице било допринесло за настъпване на вредата,
толкова по - голямо следвало да е неговото участие в нейното обезщетяване. За
да е налице проявена груба небрежност следвало да се установи липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност от пострадалия, а такова по делото не се установило.
Относно справедливият размер за обезщетяване на
претърпените от ищцата болки и страдания СРС е изложил следните мотиви:
От представените
по делото епикризи, болнични листове, експертно решение, от заключението на СМЕ
и на СПЕ и от показанията на свидетелката А., се установило, че периодът на
възстановяване на ищцата продължил 8 месеца, като през първите 3 месеца болките
били с по – интензивен характер. През периода на гипсова имобилизация за около
1 месец ищцата имала затруднения в хигиенно – битово отношение. Процесните
увреждания причинили на ищцата болки и страдания, както от физическо, а така
също от психо - емоционално естество -
тревожно – депресивен синдром в рамките на разстройство на адаптацията, който
не бил отшумял.
Съобразявайки
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и посочените в ППВС N 4/68
г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия
„справедливост“ обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на
претърпените болки и страдания /с продължителност от около осем месеца/,
наличието на неотшумял тревожно – депресивен синдром в рамките на разстройство
на адаптацията, момента на настъпване на увреждането /22.11.2017 г./, и
възрастта на ищцата към момента на събитието
/73 г./, съдът е приел, че ищцата има право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв.
По доводите във въззивните жалби:
Възражението на
ответника за изключване на отговорността му, както и довода за съпричиняване, са
направени още в отговора по исковата молба, поради което правилно са били
разгледани от първоинстанционния съд, и следователно са допустими за
разглеждане и пред настоящата инстанция
Съгласно чл. 201. Ал.(1) КТ работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Ал.(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Спорно и пред настоящата инстанция е именно
обстоятелството дали е налице основание за изключване или намаляване отговорността
на работодателя с оглед поведението на пострадалата във връзка с настъпването
на събитието- на 22.11.2017 г. в 11.30 ч. пострадалата М.Ц.Д., изпълнявайки
служебните си задължения като „чистач-хигиенист“, свързани с почистването на
общите части – стълбище на сграда 10 А в „Бизнес парк“ София-гр.София,
ж.к.“Младост“ 4, при слизане по стъпалата на стълбището се подхлъзва и пада.
В показанията си
свидетелката И.Р., която е установила непосредствен контакт с пострадалата след
инцидента, сочи, че злополуката е настъпила при стремеж на М.Д. да измете
паднала на стълбите чашка.
От нито едно
събрано по делото доказателство-писмено или гласно не се установява
пострадалият да е причинил умишлено увреждането.
Следователно, не
е налице хипотезата на чл.201,ал.1 КТ за освобождаване на отговорност по чл.200 КТ на работодателя /ответник пред СРС/.
При трудовата
злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Противно на
соченото от въззивника, ответник пред СРС, такива доказателства по делото не са
събрани.
Относно размера на обезщетението:
Видно от
преписката по констатиране на трудовата злополука, посочено е, че вследствие на
инцидента пострадалата е получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма и счупване на долния край на хумеруса, закрито на дясната ръка /л.14 и
л.15 от делото пред СРС/.
С решението на
ТЕЛК, съставено на 18.06.2018 г., т.е. след инцидента, /л.20 по делото пред
СРС/ е прието, че пострадалата е била временно неработоспособна до 20.05.2018
г.; констатирани са оплаквания от болки и ограничена подвижност на лява лакетна
става и на десен палец като е препоръчано временната неработоспособност да се
продължи с 60 дни от 21.05.2018 г. поради нестабилизираното състояние на
пострадалата.
В показанията си
свидетелката И.Р., която е придружавала пострадалата в линейката след инцидента
и около 3 часа и половина е стояла с нея в болницата, тъй като нито един
роднина на пострадалата не се е отзовал на телефонното обаждане, сочи, че е
било направено изследване със скенер. Пострадалата била в съзнание; казала, че
ще я посетят роднините й. При престоя си в болницата пострадалата е била
посещавана от колеги, както й е било оказвано съдействие, вкл. и колега наречен
М. я е карал на профилактични прегледи, пазарувал й, носел й болничния и
парите.
От заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска експертиза /л.105/ се установява, че при
процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания – контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на лява лакътна кост в горния й край, счупване
на лява лакътна кост в долния й край, счупване на 1-ва дланна кост на дясна
ръка. Сътресението на мозъка е без данни за изпадане в безсъзнателно състояние;
непосредствено след инцидента са причинени временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Счупването на лявата лакътна кост в горния й край е
причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече
от 30 дни. Счупването на лява лакътна кост в долния й край също е причинило
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни;
също и счупването на 1-ва дланна кост на дясна ръка. По отношение на увредите
на главата и сътресение на мозъка е проведено консервативно лечение с вливане
на водно- солеви разтвори, обезболяващи и антиеметични медикаменти. По
отношение на счупванията е проведено консервативно лечение с поставяне на
гипсови имобилизации на двете ръце. Общо периода на възстановяване е продължил
8 месеца като първите 3 месеца, болките са били с по-интензивен характер. През
периода на гипсовата имобилизация, за около 1 месец, пострадалата е имала
затруднения в хигиенно-битово отношение. Според вещото лице д-р С. няма
причинно-следствена връзка между уврежданията, които е получила ищцата и
наличието на предходни дегенеративни заболявания на ставите на ръцете. Тези
заболявания са допринесли за по-голям интензитет на болката и по –продължителен
период на възстановяване от получените увреждания. Общият възстановителен
период от получените увреждания не се бил удължил, тъй като при оперативното
лечение на счупванията на лакътната кост в горната й част възстановителния
период е около 6 месеца, но след това следва второ оперативно лечение за
отстраняване на металната остеосинтеза при което общия срок на възстановяване
се изравнява с този на консервативното лечение.Вещото лице е констатирало, че
няма данни за проведено оперативно лечение на уврежданията на ищцата, получени
при процесния инцидент. Вещото лице е посочило, че с нарастването на възрастта
периода на възстановяване се увеличава поради забавяне на регенеративните
процеси на организма и наличието на дегенеративни промени в опорно-двигателния
апарат на тялото. Вещото лице е констатирало и стари счупвания. При
изслушването си в първото по делото публично съдебно заседание вещото лице е
посочил, че е констатирал по представените медицински документи, че
пострадалата е изписана в добро общо състояние по отношение на главата.
Видно от
съставения протокол от съдебното заседание, заключението на вещото лице не е
било оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено; приема
се и от настоящата инстанция.
В показанията си
свидетелката А., която се е грижела за пострадалата в продължение на 7 месеца
след инцидента, сочи, че двете ръце на М. били в гипс и тя не можела да върши
нищо сама.След като й свалили гипса пострадалата се оплаквала от болки, които
продължавали и към момента /разпитът се осъществява на 04.11.2019 г./.
Пострадалата се справяла с елементарното обслужване. След проведената
рехабилитация в гр.Павел баня до известна степен пострадалата е възстановила
движението на ръката, но не напълно, така например не е възстановена
хватателната способност. След инцидента пострадалата се сринала психически като
свидетелката я е заварвала да плаче; не смеела да излиза сама; страхувала се да
слиза по стълби, да се качва по стълби, да се качва сама в градския транспорт.
В заключението си
вещото лице изготвило съдебно-психиатричната експертиза /л.121 и следв. от
делото пред СРС / сочи, че след злополуката пострадалата не можела да спи,
страхувала се от всяка болка, била подтисната и отпаднала, имала безапетитие;
не можела да се обслужва без чужда помощ, да излиза без придружител.
Пострадалата имала главоболие и шум в главата; ушите й заглъхвали и не можела
да се концентрира. Пострадалата се страхувала, че няма да се възстанови. След
трудовата злополука станала затворена, била раздразнителна и неспокойна. Вещото
лице д-р А. сочи, че претърпяната трудова злополука е довела до адаптационна
реакция. Същевременно вещото лице не е констатирала по представената медицинска
документация на ищцата /първоначална/ последната да е прекарала психично
разстройство в смисъл на същинско психично заболяване /психотичен епизод/. В
случая е налице невротично състояние, което нарушава социалното функциониране и
извършването на рутинните ежедневни действия. Към датата на изготвяне на
заключението /16.01.2020 г./ вещото лице е констатирало тревожно-депресивен
синдром в рамките на разстройство на адаптацията. В периода на възстановяване пострадалата
е била наблюдавана и лекувана от невролог, но окончателно възстановяване не е
настъпило.
Видно от
заявеното от вещото лице при изслушването му в публичното съдебно заседание,
състояло се на 27.01.2019 г., същата е заявила, че заключението е изготвено
след извършен личен преглед на пострадалата. Вещото лице е посочила, че Д. е
приемала седативни медикаменти в резултат на което е настъпило малко подобрение
в състоянието й, но тревожно-депресивната симптоматика присъства. Според вещото
лице възстановяването от тревожно-депресивния синдром отшумява до 2-3 години,
ако се вземат лекарства, а ако не се приемат лекарства и по-дълго време.
Въззивната
инстанция констатира и, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза е
изготвено след изслушването на свидетелските показания на свидетелите,
допуснати и разпитани на всяка една от страните. Заключението съотнесено със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, се явява обективно и
компетентно изготвено поради което следва да бъде кредитирано.
Ето защо налага
се извод, че първоинстанционният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Определеният от
СРС размер съответства на характера и интензитета на търпените от пострадалата
болки и страдания. Наред с това се установи, че продължителността и интензитета
на същите е обусловен и от предходните заболявания на пострадалата, както и от
възрастта й.
Действително,
пострадалата след инцидента е преустановила трудовата си дейност, но следва да
се отчете и, че същата вече е била придобила необходимата възраст за
пенсиониране.
С оглед горните
си мотиви настоящата инстанция приема, че обезщетението за неимуществени вреди
нито следва да бъде намалено, нито увеличено.
Налага се извод,
че обжалваното решение в тази му част е
правилно.
Претенцията за имуществени вреди е доказана с
надлежни писмени доказателства за тяхното действително извършване- фактура и
фискален бон за плащане/л.33 по делото на СРС/.
Следва да
отбележим и, че във въззивната жалба на въззивника /ответник пред СРС/ няма
наведени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му
част.
Доводите за
добросъвестно поведение на ответника като работодател с оглед оказаното
съдействие на пострадалата след претърпяната трудова злополука, в случая не
могат да променят изхода на спора, тъй като са неотносими нито към размера на
обезщетението за неимуществени вреди, нито към това за имуществени вреди.
По отношение на претенцията за лихва също липсват
конкретни доводи поради което въззивната инстанция не излага нарочни мотиви.
Налага се извод,
че обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
спора на въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
188447 от 01.09.2020 г. по гр.д.№ 63172
по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: