№ 513
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002636 по описа за 2020 година
С решение №26073 от 15.10.2020г., постановено по т.д.№ 884/2020г. по описа на СГС
са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/,
действащи като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността против
Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ евентуално съединени
конститутивни искове с правно квалификация чл.135 ЗЗД и чл.60,ал.1, т.3 от ЗБН за
обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
даренията на суми в общ размер от 90 000лв. съгласно договор от 19.01.2011г.,
осъществени чрез банкови преводи на 24.01.2011г., 22.03.2011г. и на 19.04.2011г. и за
осъждане на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ да върне получената
сума в общ размер на 90 000 лева в масата на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н/.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
синдиците на „КТБ“ АД /н/, с която се моли същото да бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на посочените дарения на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД и евентуално на
основание чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН, както и да бъде осъден ответника Държавен културен
институт „Софийска опера и балет“ да върне получената сума. Правят се оплаквания за
незаконосъобразност на постановеното решение, която според жалбоподателя се изразява в
неправилно приложение на материалния закон. Това обусловило неправилния извод, че
1
макар дарението да е безвъзмездна сделка, знанието на длъжника за увреждането не може
да се предполага и да се счита за доказано само с оглед безвъзмездния характер на договора.
Не можело да бъдат приети мотивите, че след като дарителят е кредитна институция, която
не е била неплатежоспособна към момента на извършването на дарението, тъй като
неплатежоспособността е с начална дата 20.06.2014г.- повече от три години от извършеното
чрез парични преводи дарение и това изключвало знанието на представляващите банката за
евентуалното увреждане на кредиторите в едни бъдещ момент. За неправилен се сочи и
изводът на съда, че дарението за общественополезна дейност в областта на културата и в
полза на специализирана бюджетна организация не може да бъде насочено към увреждане
на масата на несъстоятелността.
Поддържа се, че представляващите банката са знаели за съществуващите задължения
към вложителите и поради това са знаели, че увреждат кредиторите на банката.
Фактическият състав на чл.135 от ЗЗД в условията на открито производство по
несъстоятелност включвал само елементите наличие на валидна разпоредителна сделка
между ответниците и знание у длъжника за увреждането, когато разпоредителната сделка е
безвъзмездна. Считат, че безвъзмездното разпореждане с парични средства, дори и да е в
полза на културна институция е увреждащо кредиторите действие, а наличието на
намерение за увреждане от страна на представляващите банката в случая не било част от
фактическия състав на иска, тъй като сделката не попадала в хипотезата на чл.135,ал.3 от
ЗЗД. В рамките на открито производство по несъстоятелност ищецът не следвало да
доказва качеството си на кредитор,нито качеството на кредитори на лицата, чиито права
защитава. Към момента на извършване на дарението съществували многобройни
задължения на банката към вложители, като нямало основание да се приеме, че някой от тях
вече няма това качество. Неправилен бил изводът на съда, че не всички вложители са
придобили качеството на кредиторите на банката след разпореждането с парични средства
в полза на Държавен културен институт „Софийска опера и балет“. Същият не почивал на
никакви доказателства, поради което в случая не била приложима разпоредбата на чл.135,
ал.3 от ЗЗД. Ирелевантен бил и сравнително малкият размер на дарената сума в сравнение с
имуществото на банката, както и обстоятелството, че към момента на увреждащото
действие длъжникът разполага и с друго имущество за удовлетворяване на своите
кредитори. Без правно значение била и целта на дарението.
Предвид на така изложеното жалбоподателите посочват, че са налице всички
предпоставки за обявяване на относително на недействителен по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на атакуваната сделка.
При условията на евентуалност се излагат доводи за основателност на иска с правно
основание чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН. Сделката увреждала кредиторите на несъстоятелността,
защото с извършеното дарение банката се лишила от свое имущество и е намалила
патримониума си, което винаги било във вреда на кредиторите. По отношение на
намерението за увреждане се изтъква, че то винаги се съдържа имплицитно в самия
2
разпоредителен акт и се извеждало от неговия безвъзмезден характер.
Насрещната страна Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е подала
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Изложени са подробни доводи в подкрепа на
становището ,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли се същото да
бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е постановено от съдебния състав, който е разгледал
делото в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са претенциите,
основани на изложените в исковата молба обстоятелства, а искът по чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН е
предявен и в законоустановения срок, което също е предпоставка за неговата допустимост.
Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения във вазак с възраженията
за недопустимост на исковете. Обсъдена е както допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД в
светлината на провежданото по реда на ЗБН производство по несъстоятелност на банката,
чиито синдици са ищци, така и предявяването на иска чл.60,ал.1,т.3 от ЗБН в преклузивния
петгодишен срок. Тъй като същите се споделят изяло от настоящата инстанция,
апелативният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Поддържаното възражение за погасване на иска по чл.135 от ЗЗД по давност е такова
по съществото на спора и ще бъде обсъдено при преценката на правилността на решението.
Във връзка със законосъобразността на обжалваното решение съдът излага следните
съображения:
Синдиците на „КТБ“ АД/н/ са предявили против Държавен културен институт
„Софийска опера и балет“ иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на
относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на
договор за дарение, сключен на 19.01.2011г. между „Корпоративна търговска банка“ АД /н/
като дарител и Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ като надарен.
Посочва се, че въз основа на този договор на ответната бюджетна организация са преведени
3
общо 90 000лв.
Тъй като на 06.11.2014г.с решение на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор, а с решение №664/22.04.2915г. по д.07549/2014 на СГС по отношение на
банката е открито производство по несъстоятелност, то синдиците молят да бъде обявена за
относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността посочената сделка,
тъй като със същата е извършено безвъзмездно разпореждане със средства на банката. Това
разпореждане увреждало кредиторите, защото чрез него са намалени активите на Банката
без да е получена насрещна престация. Налице бил и елементът на фактическия състав на
този иск знание у длъжника за увреждането, тъй като към момента на сключване на този
договор са съществували множество нейни задължения към вложители и други кредитори.
В случай, че съдът уважи иска по чл.135 от ЗЗД и обяви недействителността на
процесното дарение,то се моли на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ответната страна да бъде
осъдена да върне в масата на несъстоятелността посочената сума ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.60,ал.1,т.3 от
ЗБН. Синдиците считат, че с атакуваната сделка е осъществен фактическият състав на тази
разпоредба, а именно – наличието на сделка, извършена от несъстоятелната банка, това
действие да е станало в 5 годишен срок преди датата на несъстоятелността и действието да
е извършено с намерение да се увредят кредиторите. Намерението за увреждане се
изразявало във факта, че подпомагането чрез дарение на дадена дейност на трето лице
обективно водело до намаляване на актива на длъжника, който би послужил за
удовлетворяване на кредиторите. Този иск също е съединен с евентуален такъв по чл.55,
ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността.
Ответната страна Държавен културен институт „Софийска опера и балет“оспорва
исковете.
По отношение на иска по чл.135 от ЗЗД се посочва, че е недопустим, тъй като същият
не попада в категорията на специалните отменителни искове. На следващо място се посочва,
че към момента на извършаване на сделката е било предвидено, че срокът за предявяване на
исковете към момента на откриване на производството по несъстоятелност е бил 2 годишен,
а увеличението му на 5 години на срока е направено със задна дата. Прави са възражение и
че този иск е предявен след изтичане на петгодишния срок по чл.60,ла.1 от ЗБН. При
условията на алтернативност се моли същият да бъде отхвърлен, както и обусловения такъв
за връщане на полученото като дарение.
Не се оспорва фактът на получаване на дарението. Поддържа се, че с постъпването на
сумите по сметка на Министерство на културата, те са придобили характер на публични
финанси. Защитата на обществения интерес, свързан с осигуряването на безпрепятствено
функциониране на бюджетните организации изключвало тълкуване, което суспендирало
4
вече възникнали за тези организации права с обратна сила.
На следващо място се заявява, че не е осъществен фактическият състав на чл.135 от
ЗЗД, тъй като ищците не са доказали качеството „ кредитор“, не е налице увреждане на
кредитори на КТБ към момента на сключване на сделката, което се подкрепяло от данните
от публикуваните финансови отчети на банката , от които е видно, че към момента на
получаване на сумите Банката е била в добро финансово състояние. Липсвало и знание за
увреждането.
По отношение на предявения евентуален иск отново се поддържа, че не са налице
елементите на фактическия състав на този текст като се акцентира, че ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че у банката е имало намерение за
увреждане. Същото не се предполагало, а следвало да бъде доказано като тежестта за това
падала върху ищците.
С постановеното решение градският съд е приел, че предявените искове са допустими,
но неоснователни.
По отношение на първия иск е посочено, че атакуваната сделка е действителна, а
безвъзмездният характер на договора изисква при иск по чл.135 от ЗЗД само длъжникът / в
случая „КТБ“ АД /н/ да е знаел за увреждането. Счетено е, че с оглед данните по делото и
общоизвестните факти към датата на извършване на дарението банката не е била
неплатежоспособна, което изключва представители на банката да са знаели за евентуално
увреждане на вложителите в един значително бъдещ момент. На следващо място съдът е
изходил от характера на сделката, за която се твърди, че е била увреждаща -дарение на
институция, която осъществява общественополезна дейност в областта на културата и то по
отношение на специализирана бюджета организация, който характер според него изключва
намерението за увреждане.
По отношение на иска с правно основание чл.60, ал.1т.3 от ЗБН отново е счетено, че не
е налице изискуемия субективен елемент при сключването й – намерение за увреждането.
С оглед на направените изводи за неоснователност на тези два иска е отхвърлен и
обусловеният осъдителен иск за връщане на полученото по договора за дарение.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е правилно.
По делото е безспорно между страните, а и се установява от приложения договор за
дарение от 19.01.2011г., че между „КТБ“ АД и Софийска опера и балет от друга е
постигнато съгласие за даряване на парични средства в размер на 90 000лв. от страна на
„КТБ“ АД като сумата да бъде преведена на три транша, чиито дати са посочени в договора.
В същия е записано, че целта а договора е безвъзмездно предоставяне на горната сума във
връзка с организиране, творческа подготовка и осъществяване на оперен сезон 2010-2011г.
Представени са платежни нареждания, от които е видно, че по сметка на ответната страна
5
са преведени общо 90 000 лв. както следва : 40 000лв., преведени на 24.01.2011г. ; 25 000
лв., платени на 22.03.2011г. и 25 000лв., платени на 19.04.2011г. С оглед разпоредбата на чл.
225, ал.1 от ЗЗД съгласно която с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема и чл.226, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който
обещанието за дарение не произвежда действие, съдът намира, че фактическият състав на
договора за дарение е осъществен към датите когато сумите са постъпили по сметката на
надарената културна институция.
Също безспорно по делото е, че с решение № 138/06.11.2014год. на Управителния
съвет на Българската народна банка на основание чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните
институции е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска
банка“ АД (н)а с решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг.дело № 7549/2014 г. на
СГС, ТО, 4 с-в, е открито производство по несъстоятелност на КТБ, като банката е обявена в
несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото. За начална дата
на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014г. /съгласно въззивното решение на
САС по т.д.№7549/2014г./
Ответната страна е представила медийни публикации за поставените оперни
спектакли през сезон 2010/2011г., извлечения от годишните доклади на КТБ АД за 2009г. и
2010г., както и медийни публикации, които отразяват общественото мнение за състоянието
на банката.
По отношение на иска по чл.135 от ЗЗД:
Този иск е предоставен на синдиците на банката като част от т.нар. отменителни
искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Със същия синдиците на
банката могат да поискат да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
които длъжникът уврежда масата на несъстоятелността ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането.
Уважаването на такъв иск изисква да са налице следните предпоставки - наличие на
вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредиторите на
несъстоятелността и субективния елемент-знание на длъжника за увреждането, а в случай,
че действието е възмездно-знание и у лицето, с което длъжникът е договарял. При
хипотезата на чл.135,ал.3 от ЗЗД е необходимо у длъжника да съществува намерение да се
увреди кредитора.
Когато ищец е синдик на дружество в производство по несъстоятелност доказването
на качеството на кредитор не е необходимо, тъй като синдикът действа като процесуален
субституент на всички кредитори с приети вземания и наличието на вземане е безспорно.
Следващият елемент от фактическия състав е да има увреждане на имуществото на
длъжника. Такова е налице винаги когато длъжникът се лишава от свое имущество,
6
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и др. подобни. В случая става въпрос за безвъзмездна сделка, поради което
има разпореждане с част от имуществото на ищеца без насрещна престация и увреждане
безспорно е налице.
Спецификата на иска по чл.135 от ЗЗД, предявен за попълване на масата на
несъстоятелността се обуславя именно от тази негова специфична цел. Ето защо датата на
възникване на вземането по смисъла на нормата на ал. 3 на посочения член следва да се
определи не според вземанията на отделните кредитори, а според определената от съда дата
на неплатежоспособността. С оглед на това неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба,че нормата на ал.3 е неприложима. Напротив – искът следва да се разглежда именно
в този контекст – ако към момента на извършване на даренията не е имало данни и знание,
че банката е в лошо финансово състояние, което да обуслови неплатежоспобност на същата,
то не може да се приеме, че е имало задължение към масата на несъстоятелността и за
обявяване на сделката за относително недействителна е необходимо да се установи
намерение за увреждане. То от своя страна представлява желание да бъде направено нещо
във вреда на кредитора. Тъй като същото представлява вътрешен мисловен процес на
отчуждителя на материалното право за него може да се съди по косвени факти, които
обикновено предхождат или пък съпътстват сделката, но могат да бъде осъществени и след
нея и които дават основание да се предположи, че подобно психическо отношение е било
налице. Такива например са прехвърлянето на активи, които длъжникът да продължава да
използва след отчуждаването, прехвърляне на имущество на новоучредени дружества или
на такива, които след това умишлено са се довели до фалит, осъществяване на система от
сделки, които да водят до съмнение за симулация или извършване на няколко
последователни операции, които целят да прикрият същността на сделката и др.подобни.
Тежестта за установяване на тези факти е на ищеца по делото.
В настоящия процес не са ангажирани доказателства, които да водят на извод за
подобно намерение. Напротив – от самото съдържание на писмения договор, от данните за
осъществената творческа дейността на Софийска опера и балет за посочения сезон и
доказателствата за финансовото състояние на банката към момента на сключване на
договора може да се направи извод за намерение за подпомагане на една културен
институция със сума, която е пренебрежимо малка спрямо реализираните обороти и печалба
от финансовата институция, посочени в подадените от същата отчети и други публични
сведения. Не са ангажирани доказателства да е било налице съзнание за сигурното бъдещо
настъпване на неблагоприятни последици за кредиторите на банката като пряк резултат от
извършване на атакуваните дарения.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че не са налице всички елементи
от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД и този иск се явява несонователен.
7
За пълнота следва да се посочи,че дори искът да бъде разгледан в хипотезата на
чл.135,ал.1 от ЗЗД той отново е неоснователен. В тозислучай третата предпоставка, която би
обусловила уважаване на иска е знанието на длъжника за увреждането (с оглед
безвъзмездния характер на сделката не е необходимо такова знание да се установява и за
другата страна).
В случаите когато иск с такова правно основание е предявен само при наличие на
конкретно задължение без да е налице производство по несъстоятелност се приема, че
самият факт, че длъжникът знае, че има задължение е достатъчен за установяване на
знанието му за увреждането. Знанието за увреждане представлява наличие на съзнание, че
със съответния правен акт се уврежда кредитора, но за разлика от намерението липсва
желание за това увреждане. Спецификата на дейността на банката предполага във всеки
един момент множество лица- физически и юридически да имат вземания към нея на базата
на сключените договори за различни видове сметки, в които съхраняват своите парични
средства. Тези вземания обаче са предпоставени от характера на банковата дейност и не
означават задлъжнялост на същата. Когато става въпрос за иск, предявен в условията на
открито производство по несъстоятелност, то длъжникът следва да е знаел, че е налице
такова състояние на предприятието му.
Относим факт по отношение наличието на знание е времето на сключване на
процесните сделки - от средата на м.януари до а м.април 2011г., т.е. договорите за дарение
са сключени повече от три години преди настъпването на неплатежоспособността на
банката дарител /20.06.2014г. /. Липсват доказателства, че към датата на извършените
преводи на парични суми е налице знание у органите на кредитната институция за наличие
на лошо финансово състояние на банката или съмнения за такова, правещо възможно
евентуално увреждане на вложителите в един бъдещ момент. От самия договор, чийто
предмет е свързан с даряване на парична суми с цел подпомагане на културна институция в
нейната дейност, осъществявана в полза на обществото не следва извод за знание за
увреждане. Липсват обективни данни за това, че преди 20.06.2014 г. и по-скоро преди м.май
2014 г. икономическото и финансовото състояние на банката може да се прецени като
влошено. Напротив, изготвяните от одиторите й отчети до този момент сочат на добро
състояние. От публикуваните и публично достъпни ГФО и ГДД за периода 2009, 2010 г. и
2011 г. се установява, че банката реализира печалба, която за 2009г. е в размер 60 350 000
лева спрямо която печалба стойността на дарението се явява нищожен процент. Тук е
относим фактът, че за периода 2011 г. – 2014 г. банката е била лауреат на наградата на
Асоциация "Банка на годината" в категория "Динамика на развитие" за 2001 г. 2002 г., 2010
г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. В годишната класация на вестник Банкер банката е класирана на
първо място за 2010 г. в категория "Пазарна устойчивост". Тези обстоятелства се
установяват от приложените като доказателства печатни материали също установяват
високия кредитен рейтинг на банката.
При това положение съдът намира,че не е налице и хипотезата на чл.135,ал.1 от ЗЗД
8
за уважаване на исковете.
С оглед на направения извод не необходимо да се обсъжда възражението за
погасяването на този иск по давност.
След като се отхвърля предявеният главен иск, то се сбъдва процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния такъв.
Правното основание на този иск е нормата на чл.60,ал.1 т.3 от ЗБН.
Предявяването на същия е предоставено в правомощията на синдика, а при неговото
бездействие - на Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на
банката. Искът следва да бъде предявен в петгодишен срок от откриване на производството
по несъстоятелност на банката.
При обсъждане на допустимостта на решението вече беше прието, че този срок е
спазен. На следващо място е налице и другата процесуална предпоставка за разглеждането
му, а именно – висящо производство по несъстоятелност на банката.
По същество същият се явява неоснователен поради следното: Съгласно нормата на
чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН освен в предвидените от закона случаи, могат да бъдат обявени от
съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделка или действие, извършено в петгодишен срок преди датата на
неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката.
За да бъде уважен такъв иск е необходимо да е извършена валидна разпоредителна
сделка в предвидения в посочения текст петгодишен период преди датата на
неплатежоспособността, както и да бъде доказано с намерението да се увредят кредиторите.
Макар да не е изрично посочено в нормата на чл.60,ал.1, т.3 ,но следващо от характера на
самия иск- такъв за попълване на масата на несъстоятелността, е необходимо сделката да е
увреждаща кредиторите.
В случая първите две предпоставки са налице. Осъществени са валидни сделки за
дарение, които са материализирани с посочените в исковата молба три превода: 40 000лв.,
преведени на 24.01.2011г.; 25 000 лв., платени на 22.03.2011г. и 25 000лв., платени на
19.04.2011г. Съгласието на надарения е изразено в подписания писмен договор от
19.01.2011г., както и с фактическото действие на приемане на сумите. Сделките попадат в
петгодишния период, прехождащ датата на неплатежоспособността. Безспорен е и
увреждащият характер на даренията, тъй като те намаляват имуществото на банката и така
затрудняват удовлетворяването на нейните кредитори.
По отношение на доказването на намерението за увреждане вече бяха изложени
подробни мотиви в частта, касаеща иска по чл.135 от ЗЗД. Същите са относими и към
установяване на намерението за увреждане и при този иск и не е необходимо да бъдат
9
преповтаряни. Следва да се посочи, че тезата на ищците, че намерението следва от самия
характер на договора не може да бъде възприета. Дарственото намерение представлява
желание да се даде безвъзмездно имотна облага на надарения като така да се увеличи
имуществото на надарения за сметка на имуществото на дарителя. Намаляване на
имуществото на банката само по себе си обаче не означава намерение да се увредят
кредиторите, а проява на социална и обществена ангажираност от страна на една финансова
институция, което поведение е в унисон с интересите на обществото.
С оглед на изложеното и евентуалния иск също се явява неоснователен и недоказан и
като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид обусловеността на осъдителния иск за връщане в масата на несъстоятелността
на сумите, предмет на извършените дарения от изхода на отменителните такива, последният
се явява неоснователен. За уважаването на такъв иск е необходимо основанието за
получаване на даденото да е отпаднало. След като сделките за дарение не са недействителни
по отношение кредиторите на несъстоятелността, то полученото по тях е на законно
основание и не подлежи на връщане.
Предвид на всичко изложено първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна Държавен културен институт
„Софийска опера и балет“следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 3876лв.
Корпоративна търговска банка“ АД /н/ ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Апелативен съд-София 1800лв държавна такса.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26073 от 15.10.2020г., постановено по т.д.№ 884/2020г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ с ЕИК ********* да заплати на
Държавен културен институт „Софийска опера и балет“, БУЛСТАТ ********* сумата от
3876лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ с ЕИК ********* да заплати да
заплати в полза на бюджета на Софийски апелативен съд, сумата 1800 лева – държавна
такса за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280,ал.1
10
и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11