О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
957
Град
Плевен, 30.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
административен съд в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дилова
като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.д.№ 496 по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.166 ал.4 от АПК във вр. с чл.217 ал.2 от ЗУТ.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от „Селект пропъртис“ ЕООд ЕИК ********* с която се обжалва Заповед № 145/29.05.2020г. издадена от Кмета на Община
Никопол. В жалбата се съдържа искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед № 145/29.05.2020г. на Кмета на Община Никопол. С обжалваната
заповед на основание чл.195 ал.6 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя, в
качеството му на собственик на имота, находящ се в град Никопол в срок до 30 календарни
дни от връчването на заповедта да предприеме необходимите действия, като за
своя сметка премахне строежа
представляващ сграда на бивша „Автогара“ с идентификатори 51723.500.4.1, 51723.500.4.2,
51723.500.4.4,
находяща се на пл.“Европа“ №10 гр.Никопол,поради това че сградата е застрашена
от самосрутване и представлява опасност за живота и здравето на гражданите, като
изготви и представи за одобрение План за безопасност и здраве и План за
управление за отпадъците В същата заповед на основание чл.196 ал.3 от ЗУТ Кметът на общината е допуснал предварителното ѝ изпълнение, с оглед
създадената непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите от
лошото им техническо състояние. В жалбата освен доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт, и заявени инвестиционни намерения на жалбоподателя за преустройство на сградата,
не са посочени доводи за това, че предварителното изпълнение на заповедта ще
доведе до значителни вреди на оспорващия.
Ответникът
по жалбата в дадения срок изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй
като е подадена извън срока по чл. 60 ал.5 от АПК, както и извън срока по чл.
149 ал.1 от АПК.По същество изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй
като не са ангажирани доказателства относно
основанията за спиране по чл. 166 а4 от АПК, вр. ал.2 АПК.
Съдът след като се запозна с
приложените по делото доказателства и твърденията на жалбоподателя намира от
фактическа и правна страна следното:
По
възражението за недопустимост на жалбата:
Видно
от отбелязването върху обратната
разписка е, че заповедта е връчена на
оспорващия по пощата на 03.06.2020г., жалбата е депозирана пред съда на
18.06.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 5 от ГПК срокът, който се брои
на дни, се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срока, в
този смисъл срокът за обжалване е започнал да тече на 04.06.2020г. и е изтекъл
на 18.06.2020г., т.е. съдът приема че възражението на ответника по жалбата,
изразено в представеното писмено становище, че тя е недопустима поради това, че
е просрочена е неоснователно. Жалбата е предявена в законоустановения срок,
поради което се явява процесуално допустима, включително и искането по реда на
чл.166 от АПК.
Видно
от заповедта е, че административният
орган изрично е допуснал предварително изпълнение, като се е произнесъл по реда
на чл.196 ал.3 от ЗУТ, следователно по
силата на закона, а именно на разпоредбата на чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ е
допуснато предварително изпълнение на административния акт. Поради изложеното съдът
приема, че искането за спиране на изпълнение е
допустимо и в случая съдът следва да се произнесе по реда на чл.166 ал.4
от АПК.
Специалната
разпоредба на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които
жалбите срещу определени категории индивидуални административни актове по ЗУТ
не спират изпълнението им, като в чл. 217, ал. 2 от същия закон е предвидена
възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този
вид административни актове. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195,
ал. 5 от ЗУТ и е сред изрично посочените
в нормата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ случаи. Когато законът
разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презюмира наличието на
едно, повече, или всички предпоставки на
разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес. ЗУТ не е
посочил при наличието на какви случаи може да се спре изпълнението на обжалваните заповеди, издадени на основание
чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, поради което и предвид препращащата норма на чл. 213 от ЗУТ се прилага общата норма на чл. 60 от АПК, в която са уредени общите
основания за допускане на предварително изпълнение. Съответно, при произнасяне
по молба за спиране, съдът по аргумент за противното, следва да установи
липсата на основания по чл. 60 от АПК, за да отмени допуснато по закон
предварително изпълнение, като изхожда и от „евентуалната основателност на
жалбата”. Следователно, условие за спиране на предварително изпълнение на
заповедите по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, респективно чл. 196 от ЗУТ, е наличието на
такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на
чл. 60 от АПК, какъвто в случая не се сочи.Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон (какъвто е и процесния случай), когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166 ал.2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя, поискал спиране на
предварителното изпълнение е да докаже вероятността това предварително
изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда. Твърдения и
доказателства в тази насока в настоящото производство не са налице. Липсват
каквито и да са твърдения в жалбата, както и в петитума на същата за наличие на
основания по чл.166 ал.2 от АПК, а именно в какво се изразяват евентуално
значителните или трудно поправими вреди. Изложените доводи и съображения в
жалбата единствено са насочени по отношение на нейната незаконосъобразност и
нарушения на процедурата по издаването ѝ, които са неотносими при
преценка за наличие на основанията по реда на чл.166 ал.2 от АПК. Преценена по
предпоставките от чл. 166 АПК, жалбата е
неоснователна. На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на
допуснато за него предварително изпълнение, по силата на ЗУТ. В закона изрично
е предвидена възможност Кметът да допусне предварително изпълнение в специална
хипотеза- когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или
живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на
заповедта. С тази хипотеза е гарантирана защитата от непосредствена опасност за
здравето или живота на гражданите, при която дори при административен акт -
предварително изпълняем по силата на закона, органът има право да допусне
самостоятелно предварително изпълнение, основано на предотвратяване живота и
здравето на гражданите от непосредствена опасност. Преценката не е на органа, а
на законодателя, независимо, че има произнасяне в тази насока и от самия
административен орган. Следва да се отбележи, че в конкретният случай се цели
защитата на здравето и живота на гражданите, тъй като разпоредените действия в
заповедта са необходими с оглед състоянието на сградите. Жалбоподателят твърди,
че премахването на обектите би довело до невъзможност на собственика на
сградите да ги преустрои или ремонтира доброволно. В това производство
молителят е длъжен да обоснове и докаже основанията за спиране изпълнението на
административния акт, като противопостави доказателства за онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на
административния акт по силата на закона.Такива доказателства по делото не са
ангажирани.
Отделно от това жалбоподателят не сочи обстоятелства, които да обосноват
спирането на предварителното изпълнение на заповедта. В
жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят е имал намерение за преустройство и ремонтиране на сградите и по
този начин доброволно ще се постигне целта на чл. 195 и 196 от ЗУТ за сметка на
„Селект пропъртис“ ЕООД. От представения по делото протокол по чл. 196 от ЗУТ се установява изготвен от
комисия назначена от Кмета, се установява, че носещата конструкция на сградата
е силно компрометирана, като значителни повреди са претърпели основни
конструктивни елементи, значителни повреди са налице и в основите, сградата е
застрашена от самосрутване и представлява опасност за живота и здравето на
гражданите. Към жалбата не са представени никакви доказателства за започнало
укрепване или преустройство на сградата от страна на собственика, поради което
съдът приема твърденията на жалбоподателя за наличие на инвестиционни намерения
за преустройство и ремонт на сградата по доброволен път за неоснователни. Освен
това евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт–
било имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК, поради което не могат да
бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на
оспорвания административен акт.
Водим
от горното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед, е
неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение, поради което
и на основание чл. 166, ал. 3, предл. 2 от АПК,
О
П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
искането на „Селект пропъртис“ ЕООД със
седалище и адресна управление гр.София, район Витоша, ул.“Бял равнец“ №9 х.А
ап.3 представлявано от П.Х.П. за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на Заповед №145/29.05.2020г. на Кмета
на Община Никопол.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/