Решение по дело №407/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 255
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.07.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

03.07

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

407

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 348а-424/25.03.2019г. издадено от началник РУ гр.Дупница,с което е   наложено административно  наказание„глоба” в размер на500лв. за нарушение по чл.257,ал.1 ЗМВР  на  А.С.С.    с ЕГН *********** ***  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: А.С.С.   , обжалва наказателно постановление № 348а-424/25.03.2019г. издадено от началник РУ гр.Дупница,с което и е   наложено административно  наказание„глоба” в размер на500лв. за нарушение по чл.257,ал.1 ЗМВР.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като  излага доводи ,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.,както и че не е извършил горното нарушение.   

                  Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

                   Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя  и събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: 

                   На 11.11.2018г. множество граждани провеждали протест на главен път Е-79 в района на пътен възел „Байкал“ гр.Дупница. Протестните действия  се изразили в спиране на пътното движение,като гражданите застанали на пътните платна и в двете посоки. На място дошъл началника на РУ гр.Дупница, който разпоредил на множеството да освободи  пътните платна с цел възстановяване на движението,което разпореждане протестиращите не изпълнили. Проверки на самоличността на протестиращите на място не били извършвани, като събитието било заснето с видеокамера.

                   Впоследствие, от заснетите кадри била установена самоличността на жалбоподателката  и на 12.11.2018г.,в нейно отсъствие,  бил съставен АУАН за нарушение по чл.64,ал.4 ЗМВР. Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат , установяват събитията в последователност и се подкрепят от писмените доказателства.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     основателна и съдът отмени  наказателното постановление,по следните съображения:

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  №Із-1371/2015г. на министъра на вътрешните работи.Макар и последната да не е приложена по преписката , е служебно известна на съда.

                   От събраните по делото доказателства   се установи ,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието , са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 и ал.2 ЗАНН. Общото правило,визирано в чл.40,ал.1 ЗАНН изисква същия да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите. Ал.2 от този текст предвижда единственото изключение на съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, но само ако са налице две кумулативно предвидени предпоставки-извършителя да е известен и след покана да откаже да се яви за съставяне на акта. Доказателствата по делото безспорно установиха, че жалбоподателя не е бил уведомяван по какъвто и да било начин  да се яви за съставяне на акта,който е  съставен в негово отсъствие и впоследствие му е бил предявен.

Предвид обвинителната функция на АУАН, законодателят е регламентирал императивно процедурата по съставянето му, като гаранция за правата на гражданите и неспазването на което и да било от изискванията,  води  до ограничаване  на възможността,   нарушителя да организира защитата си .

         Макар и посоченото нарушение на процесуалните правила да обосновава отмяната на НП само на това основание, следва да се отбележи, че  нарушението е недоказано. В АУАН се сочи,че устното полицейско разпореждане е издадено в изпълнение функциите на началника на РУ, по опазване на обществения ред.Не са посочени обаче фактически обстоятелства, които да сочат,че жалбоподателката е нарушавала обществения ред, а още по-малко,че е възприела разпореждането , издадено към множество от протестиращи граждани, като адресирано  към нея. Състава  на нарушението  по чл.257,ал.1 ЗМВР се осъществява, когато полицейски орган в изпълнение на възложените му функции, издаде  към конкретно лице разпореждане  за определено действие или бездействие и  последното откаже да го  изпълни. В случая, не се събраха доказателства,че разпореждането за освобождаване на пътното платно е било насочено към жалбоподателката / не се установи същата къде се е намирал-непосредствено на пътното платно, на банкета или в някой от спрелите автомобили/,както и че го е възприела като такова, отнасящо се към нея, а не към останалите  граждани, намиращи се на пътното платно,поради което нарушението се явява недоказано ,както от обективна, така и от субективна страна.

         С оглед изложеното, съдът  прие,че наказателното постановление  е необосновано, издадено в нарушение на процесуалните правила и го отмени като незаконосъобразно.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.