№ 15774
...., 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110171095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 30.09.2019 г. ПТП на
кръстовището на .... и .... в .... между МПС .... и МПС ....., е изплатил по имуществена
застраховка „Каско” обезщетение в размер на 559,80 лв. в полза на собственика на
увреденото МПС ...... Твърди, че ПТП било причинено по вина на водача на МПС ...., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована от ответното дружество. Ето
защо, с регресна покана ищецът предявил на ответника претенцията си в общ размер от
574,80 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за неговото определяне, но ответникът не е извършил плащане.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи на основание чл. 411 от КЗ сумата от 574,80 лв.,,
представляваща дължимо регресно вземане, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 22,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 16.11.2020 г. до
07.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 27964/2021 г. по описа на СРС, 87-ми състав. Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер при съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба, и моли, същите
1
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С оглед твърденията на страните, а и изрично в проекта на доклад по делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.09.2019 г.
между МПС ....., застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС ...., гражданската
отговорност на водача на което е застрахована от ответното дружество, е настъпило ПТП,
както и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца. Спорни
между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, относно това кой има вина
за настъпилото ПТП, както и дали изплатеното от ищеца обезщетение отговаря на
действителната стойност на претърпените вреди.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, писмени, гласни и
заключение на вещо лице несъмнено се установява, че на 30.09.2019 г. в ...., при движение в
лявата пътна лента по .... в района на кръстовището с ...., водачът на МПС .... предприема
маневра за завой на дясно, при която не съобразява намиращия му се от дясната страна и
също извършващ маневра на десен завой от .... към .... водач на МПС ....., който се е движел
в дясната пътна лента. Между двата автомобила възниква ПТП с материални щети, които за
МПС .... са в страничната дясна габаритна част на автомобила (предна и задна десни врати, а
за МПС ..... – в предна лява габаритна част на автомобила (предна броня, капак преден,
калник преден ляв, ляв фар, джанта предна лява).
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно - автотехническа
експертиза се установява, че всички щети в описа на застрахователя – ищец се намират в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че по време на действието
на сключения между ищеца и трето за делото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка „Каско” за МПС МПС ....., е настъпило предвиденото в него застрахователно
събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, прекият
причинител на които и изцяло виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на МПС ....,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество.
2
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно – автотехническа
експертиза, към датата на ПТП – 30.09.2019 г. размерът на щетите, нанесени на процесния
лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени, се равнява на сумата от 752,21 лв., а с
включени 15 лв. ликвидационни разноски - на сумата от 767,21 лв., която сума е по - висока
от изплатената от ищеца.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно дадено, обективно
и неоспорено от страните, поради което счита, че ищецът има право на суброгация в правата
на застрахованото при него лице за 574,80 лв., представляваща сбор от изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне.
Ето защо, и доколкото ответникът не установи твърдяното съпричиняване, нито пък
плащане на дълга, искът се явява изцяло основателен и доказан.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът достигна до горния извод, то и акцесорната претенция за сумата от
22,83 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
16.11.2020 г. до 07.04.2023 г., се явява изцяло основателна и доказана.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 75 лв., представляваща
разноски за държавна такса /25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното
производство, както и сумата в общ размер от 455 лв., представляваща сбор от сторените
от последния съдебно-деловодни разноски за държавна такса /75 лв./, за възнаграждение за
призоваване на свидетел /30 лв./, за възнаграждение на вещо лице /250 лв./ и за
юрисконсултско вазнъграждение /100 лв./.
Ответникът няма право на разноски нито за настоящото, нито за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 от КЗ и
вр. чл. 86 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., ....., дължи на
/фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., /фирма/, сумата от 574,80 лв.,
представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско“ застрахователно
3
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № .... във връзка с ПТП, реализирано на
30.09.2019 г., на кръстовището на .... и .... в .... между МПС .... и МПС „....“, с рег. № ....,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 22,83 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 16.11.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 27964/2021 г. по описа на СРС, 87-ми
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ...., ....., да заплати на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ...., /фирма/, сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата 455 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4