№ 195
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.Б. на
подсъдимия Д.В. М срещу присъда, постановена по НОХД № 2655 / 2020г. на
Пловдивски районен съд.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 144 ал.3 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на
две години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. Съдът е
постановил вещественото доказателство - компакт диск да остане приложено
по делото.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие с
постановения осъдителен съдебен акт и се иска отмяната му и постановяване
на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан, като се споделя особеното
мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав. Претендира
се, че мнозинството на членовете от състава неправилно е придало тежест на
опорочени доказателствени източници и превратно ги е тълкувало.
1
Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник в съдебно
заседание, заявява, че не е извършил възведеното му престъпление и желае да
бъде оправдан.
Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните и приложените по делото доказателства, намира за установено
следното:
От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
доказана изложената по-долу фактическа обстановка:
Към м. септември 2018 г. свидетелят СК – на 14 години, живеел с майка
си – свидетелката ГГ, брат си – свидетелят ЗК – на 15 години, и сестра си –
К.К. – на 12 години, в с. * обл. Пловдивска, на ул. *. В къщата на същия адрес
живеели още свидетелите ЛГ и ЙП – съответно баба и леля на СК, както и
свидетелят КК – живущ на семейни начала с ЙП. Родителите на С били
разделени – бащата не живеел при тях, издържането на трите деца било
трудно, като имало и съседи – като свидетелката ЛБ – живуща в къщата
срещу тяхната, които им помагали според възможностите си.
На 15.09.2018 г. /събота/ децата СК и ДЗ /внук/ видели познатият им
свид.АБ, брат на подсъдимия Д.М.. СК към процесната дата бил със счупена
ръка с поставен гипс. Децата се заговорили, но помежду им възникнала
словесна разпра и АБ бил ударен от свид. З /внук/.
Подсъдимият по време на инкриминираното събитие бил на 26 години,
работел като охранител, живеел в с. * обл. Пловдивска, през няколко къщи до
тази на свидетелите К.
Вечерта, когато подсъдимият Д.М. се прибрал от работа, бил уведомен
от майка си – свидетелката ЛБ, и от брат си, че последният бил бит през деня
от две деца – С и Д. М. се качил в колата си заедно с майка си се отправил до
дома на СК, за да търсят обяснения за боя над брата на подсъдимия. Когато
стигнали пред къщата на ул. * в с. * подсъдимият и неговата майка слезнали
от автомобила, влезли през входната врата на двора и се насочили към входа
за къщата. Било около 21.00-21.30 ч. В къщата били децата С, З и К К, леля им
ЙП и КК.
2
Свидетелят СК чул кучето да лае силно и излезнал до входната врата на
къщата да види какво става, тъй като по вратата се блъскало. На вратата пред
него се оказал подсъдимия Д.М., който крещейки, започнал да пита момчето
дали той набил брат му, след това хванал свидетеля за тениската отпред и го
блъснал със сила в стената. Момчето си ударило главата, като паднало на
земята до стълбите на входното помещение и от агресивните действия на
подсъдимия се изпуснал по малка нужда, а подс. Д.М. продължавал да крещи
той ли бил набил брат му, а действията му били възприети от намиращите се
на мястото на инцидента и живущи в същия дом свидетели ЙП, децата К.К. и
ЗК, които били излезли към входа на къщата да видят какво става. Свид. П се
опитала да се противопостави на подсъдимия да не удря племенника й, но и
тя била изблъскана от М.. Подсъдимият все така превъзбуден и викащ,
поискал от свид. СК да се обади по телефона на другото момче Д и да го
закара до дома на свид. З /внук/. Уплашен, свид. К поискал да се преоблече,
но това не му било разрешено от подсъдимия и от свид. Б и той с
подмокрените панталони излезнал и се качил в техния автомобил.
Виковете и крясъците на подсъдимия и на майка му били възприети от
свидетелите ЛБ и дъщеря й ПН, живущи в съседство, които искали да
защитят децата К, които живеели без майка си, за което се намесила свид.Б и
разбрала, че разправията е заради случилото се между деца по-рано същия
ден.
След това с автомобила подсъдимият М. потеглил заедно с майка си и
свид. СК и отишли до дома на свид. ДЗ /внук/. Пред дома на търсеното момче
излезнал дядо му – свидетелят Д К З /дядо/, който казал на викащите М. и Б,
че внукът му го нямало.
След като подсъдимият с майка му напуснали дома на К на ул. * заедно
с насила принуденото да се качва в колата момче, свид. К се обадил на
тел.112, за да съобщи за нахлуването на подсъдимия и нанасянето на побой
над С, като при разговора с приелия обаждането оператор разяснения за
случилото се дала свид. П, която описала случилото се.
Сигналът за инцидента бил предаден на МВР, като на място в с. * бил
изпратен полицейски автопатрул в състав свидетелите ГП и ДМ, които от
посещенията на место разбрали, че имало преди това през деня скарване
между деца и техните роднини. В присъствието на полицейските служители
3
нямало заплахи и агресивно скандализиращо поведение.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил, като
мнозинството на състава е приело, че наред с описаните по-горе действия на
подсъдимия, същият се е заканил и с убийство на свид.СК. Оценъчната
дейност на контролирания съд относно този факт и неговата доказаност е
незаконосъобразна. Основателни са възраженията на защитата в тази насока,
а изложените мотиви в особеното мнение на председателя на контролирания
съдебен състав се споделят напълно.
Действията на подсъдимия на мястото на инцидента се извеждат от
свидетелите, които лично са присъствали там СК, подс.М. и неговата майка
ЛБ, от ЙП, ЗК и К.К. /съответно леля, брат и сестра на С/. Подсъдимият и
неговата майка отричат изричането на закани, а самият пострадал
потвърждава, че на мястото на инцидента не е бил заплашван с убийство,
пред съда е обяснил, че не се е уплашил от това, че ще бъде убит, а от
агресивното поведение и физическо превъзходство на подсъдимия, уплашил
се е от побой, защото преди това бил блъснат в стената, изпуснал се по малка
нужда, и каран, без да може да се преоблече, да се качва в чуждия автомобил
за продължаване на саморазправата.
Другият присъствал на инцидента - свид.П, в непосредствения й разпит
пред първия съд, отрича да е чула закани от подсъдимия към племеника й С,
при все, че непротиворечиво и подробно разказва за цялата ситуация. След
прочитане на показанията й от досъдебното производство, тя е потвърдила
заявеното от нея в онзи етап от производството, но неправилно изводимото от
този разпит от ДП е било кредитирано от мнозинството на съдебния състав,
постановил атакуваната присъда. Показанията на свидетелите ЙП и С К от
досъдебното производство страдат от непреодолим порок, тъй като са
проведени в едната си част по едно и също време от едни и същи разследващ
орган. В случая не може да се приеме, че се касае за техническа грешка,
защото противното означава съдът сам да прецени кое действие кога е било
извършено и дали от един и същи разпитващ, респективно кой от двата
разпита е бил формално или действително проведен и кой се явява опорочен.
На следващо място – показанията на тези двама свидетели, дадени на
досъдебното производство противоречат на изложеното от същите свидетели
непосредствено пред съда, където П и К не твърдят да са чули закани с
4
убийство на мястото на инцидента, на което лично са присъствали. Следва да
се посочи, че пред районния съд свид.П след прочитане на показанията й от
досъдебното производство е обяснила така възникналото противоречие с
факта, че тя е възприела действително, че С е уплашен и поради липсата на
спомен прави вероятния извод, че е възможно това да е било и вследствие
закани, макар че тя е видяла и удрянето на племеника й, който бил с
гипсирана ръка тогава. Дори да се приеме, че процесуално-следствените
действия по разпити на тези свидетели на досъдебното производство са
проведени при спазване на процесуалния регламент, съгласно забраната на
чл.281 ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава на такива
показания, тъй като за приобщаването им защитата не е дала съгласие и е
направила възражения в изложения смисъл. От друга страна, показанията на
самия пострадал пред първостепенният съд са категорични относно липсата
на закана за убийство по време на инцидента. Дори и след прочитане на
показанията му от досъдебното производство /които се застъпват по време с
тези на свид.П/, свид.СВ.К потвърди, че подс.М. не му е казвал прочетените
заканителни изрази от досъдебното производство.
При проведеното въззивно съдебно следствие бе допусната до
допълнителен разпит свид. К.К. - другият очевидец на действията на
подсъдимия. Поради липсата на спомен за отправени закани от страна на
подсъдимия, при съгласие на страните, бяха прочетени показанията й от
досъдебното производство. Следва да се посочи, че въпреки тези усилия на
съда по установяване на релевантните за обвинението инкриминирани думи
на подсъдимия, не може от изложеното от свидетелката самостоятелно да се
направи извод за отправени закани с убийство. В първоначалния й разпит в
хода на разследването тя разказва подробно за случая и в нито един момент
не твърди да е имало закани от подсъдимия към брат й. Поради липсата на
спомен, пред въззивния съд свидетелката потвърди това, което е разказала в
по-ранния момент от случилото се. В последващия й разпит на досъдебното
производство, проведен близо 2 месеца след първия, тя излага факти,
описващи многократни закани от подсъдимия в инкриминирания момент, без
каквато и да е детайлност и конкретика. Същевременно отново пред
настоящия съд тя заяви, че поддържа и тези свои показания, поради факта, че
не си спомня понастоящем. Тя сама показва несигурност относно това
действително възприела ли е закани с убийство спрямо свид. СК, но от друга
5
страна, прави впечатление, че за останалите факти от поведението на
подсъдимия е била винаги конкретна и непротиворечива – относно
нахлуването дома им, блъскането на брат й в стената, напикаването му,
крещенето и заплашителното поведение на подсъдимия, отвеждането на брат
й в автомобила, за да отидат до дома на другото момче, с което по-рано
същия ден имали инцидент с брата на подсъдимия. Така установеното
мотивира настоящият състав да приеме, че тя е възприела агресивното и
заплашително поведение на подсъдимия в дома им процесната вечер, но не и
отправяни закани към брата на свид.К.. В този смисъл е и заявеното пред РС
Пловдив от страна на свид.ЗК, който идентично на предходните очевидци
описва конфликтната ситуация и нейното развитие непротиворечиво в
детайли, но без да има спомени за отправяне закани с убийство, което е
заявил пред РС Пловдив без притеснение от присъствието на подсъдимия в
съдебната зала. След прочитане на показанията му от ДП относно
твърденията за закани, този свидетел е потвърдил така заявеното, но с
пояснението, че е имало заплахи, които са неконкретизирани и към всички с
оглед манифестираната агресия от М. в конкретната ситуация.
Следва да се посочи, че заявеното пред съда от тримата племеници К и
леля им ЙП като преки гласни доказателствени източници са
непротиворечиви, последователни и обективни досежно всички действията на
подсъдимия, описани в обвинителния акт, случили се в дома им, с
изключение на поведение, обосноваващо отправяне на закана за убийство.
Подс.М. е дал обяснения по тези факти, като е признал присъствието на
инцидента, повода, по който са отишли вечерта в дома на К, викането и
разправията относно това, кой е бил „биячът“ на брат му в присъствието на
неговите близки, и отвеждането на С, за да продължи издирването на
„виновния“. В този смисъл са и показанията на неговата майка, в които ясно
прозира вложеният в тях стремеж за омаловажаване на скандализиращото им
поведение в дома на пострадалия, което логично изхожда от позицията им
съответно на подсъдим за първия от тях, упражняващ и правото си на защита,
а за втория като негова майка, за която житейски закономерно е желанието й
да помогне на своя син. Следва да се посочи, че свидетелите Н и Б, живущи в
съседство, също са възприели виковете на подсъдимия и отвеждането на
пострадалия с автомобила.
6
В изложения смисъл превратно са били приети за установени от
мнозинството на първостепенния състав показанията на свидетелите-
очевидци като годни да обосноват обвинението по един категоричен и
несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303 от НПК. Защото те се
явяват изолирани от останалата доказателствена маса досежно обвинението
по чл.144 ал.3 вр ал.1 от НК, в каквато насока е особеното мнение на
председателя на първоинстанционния съдебен състав.
Съдебната практика е неотклонна и последователна във виждането си,
че показанията на пряко засегнатото лице от дадено деяние, очевидец на
същото, вкл. и обладаващ качеството пострадал, са особено важни за
разкриване на обективната истина и са пряк източник на доказателствени
факти. В случая СК недвусмислено е заявил пред първостепенния съд, че е
бил уплашен от агресивните действия на подсъдимия за саморазправа, но не
е бил заплашван с убийство. Като специфично престъпление против
личността, при заканата с убийство заплашването следва да е част от
реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и да създава у жертвата
възможност за възбуждане на основателен страх от извършване на
заканителното поведение, каквото в случая дори не е било възприето от
жертвата. Наред с това, заканителна с убийство деятелност спрямо техния
близък към момента на инкриминираното поведение, не са възприели дори и
близките на пострадалия, което обяснява и липсата им на спомен за това
обстоятелство. По този начин, мнозинството на съда, постановил присъдата,
недопустимо е игнолирало значими и основни принцип на наказателния
процес – за диренето на обективната истина при условията на състезателност,
устност и непосредственост на съдебното следствие, което заема централно
място в наказателното производство.
В този ред на мисли основателно е възражението на защитата, че още
след приключване на инцидента в търсеното съдействие от роднините на
пострадалото дете, които са позвънили на тел.112 не разкрива отправяне на
оплакване за закани за убийство, а и дори за закани за каквото и да е друго
противоправно действие. От полицейските органи е била търсена помощ за
нахлуване в дома им, агресивно поведение, саморазправа и отвличане на
техния близък. В същия смисъл е и направеното оплакване до разследващите
органи, иницииращо наказателното производство. Неправилно мнозинството
7
на първоинстанционния състав не е отчело, че писмените доказателства,
конкретно изводими и от изготвената справка от РЦ 112 гр.Кърджали, карта
за регистриран сигнал на ЕЕН 112, съобщение за извършено престъпление,
протокол за оглед на веществени доказателства /л.63 ДП/, както и
вещественото доказателство – 1 бр. магнитен носител – компакт диск
ЕМТЕС CD-R, са също в противоречие с приетата установеност на изречени
закани за убийство от подсъдимия към свид.СК.
Прочее относно субективната страна и липсата на умисъл за
отправяване на закана за убийство, контролираният съд не е направил
разликата между възникналата битова саморазправа и престъплението закана
с убийство, в случая не е изследвал действителното съдържание на умисъла,
вложен в думи или поведение на извършителя на престъпното посегателство.
Не е преценен правилно от първия съд интелектуалният момент, защото в
хода на производството не е установено, че подс.М. е имал съзнание, че
отправя към К закана с убийство или с каквото и да е престъпление. Първият
съд не е дал отговор и на въпроса дали в случая е изпълнен и волевият момент
– защото не се установява, подс.М. да е отправил закана с убийство с ясната
цел тя да бъде възприета от жертвата като такава и да би могла да предизвика
страх от осъществяването й. Прочее подсъдимият е целял да се саморазправи
със свидетеля, до му покаже явното си надмощие, да го накара да съдейства в
собственото му разследване, което да продължи и в дома на другото дете /З
внук/ и да им демонстрира как нещата безцеремонно се случват, когато се
намеси той.
Съобразно правомощията си за самостоятелна преценка за стореното от
предаденото на съд лице и юридическата обосновка на действията му под
конкретен престъпен състав, ръководейки се от обективираните в
обвинителния акт фактически действия на подсъдимия, и от друга страна,
установеното в хода на съдебното производство, въззивният съд намира
следното:
Правомощията на въззивния съд по чл. 337, ал. 1, т. 2 и по чл. 336, ал.
1, т. 2 от НПК да преквалифицира престъплението, за което подсъдимият е
бил осъден от първата инстанция, или да осъди оправдания подсъдим за
същото, еднакво или по-леко престъпление, могат да бъдат упражнени само в
хипотезите, при които липсва съществено изменение на обстоятелствената
8
част на обвинението. Такова е налице, "когато на обвиняемия не са били
предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които
се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия
състав на престъплението и които поради непредявяването им подсъдимият
не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или
изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира
правото си на защита" (ТР № 61 от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2);
или "когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по
което той не се е защитил" (ТР № 57 от 04.12.1984 г., т. 2).
От изложеното е видно, че установените нови обстоятелства всякога
са свързани с "описаното в обвинителния акт деяние", а не с друго, ново,
различно от него. Така, описаните в акта на прокурора действия на подс.М.
при осъществяване на престъпното посегателство се изразяват в това, че след
като научил за инцидента между децата по-рано същия ден, във вечерните
часове на 15.09.2018г. около 21,30ч. заедно с майка си отишъл до дома на СК,
започнал да блъска по вратата, влезнал в жилището и попитал кой е С,
отишъл до него, хванал го за врата и го блъснал, при което пострадалият
паднал на стълбището, изблъскат свид.П, която искала да се намеси, хванал
СК, изправил го от земята и започнал да му нанася удари по лицето като
крещял „Защо си удрял моя брат? Ще те убия!“, блъснал го отново и
пострадалия се сврял под стълбите в коридора, като от страх се изпуснал по
малка нужда. След това по настояване на майка си подсъдимият разпоредил
на свид.СК да тръгне с тях да покаже къде живее приятелят му ДЗ. Постр. К
поискал поне да се преоблече, но това не му било позволено и той, уплашен,
се качил в автомобила на подс.М. и майка му. След това са описани
последващите деянието събития.
В хода на двуинстанционното съдебно производство са установени
категорично горните факти, непротиворечиво от присъствалите на инцидента
лица, с изключение на произнесената закана от подсъдимия, че ще убие
свид.К, обсъдени по-горе. Същите тези факти коректно са били
противопоставени на подсъдимия и той активно се е защитавал по тях. Те са
част от обективната и субективна съставомерност на повдигнатото на
9
подсъдимия обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, които прокурорът от
РП Пловдив е описал при извършване на заканата с убийство – чрез
вербалните и конклудентни действия на подсъдимия. Според прокурора,
освен изречените думи, подсъдимият е проявил грубо, безцеремонно,
заканително и агресивно поведение в дома на пострадалия младеж /стр.1 от
ОА/. С така описаните действия, прокурорът фактически е формулирал срещу
дееца обвинение за хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 от НК /Р 265-2010-
ІІІ НО ВКС/.
Вменените на подсъдимия факти и установените такива в хода на
съдебното производство не надхвърлят обхвата на подлежащите на доказване
обстоятелства по чл. 102 от НПК в образуваното срещу М. наказателно
производство, чийто предмет е бил ограничен единствено до случилото се в
дома на К и стореното по отношение на свид.СК. На инкриминираното време
и място действията на подсъдимия недвусмислено отразяват
манифестираното от него явно неуважение към обществото, изпълнени са с
непристойност, грубо нарушаваща обществения ред. Видно е, че деецът с
поведението си несъмнено се е поставил над обществения порядък, като е
взел правосъдието в свои ръце и в късните вечерни часове е нахлул в дома на
непълнолетно момче, като се е разправил с него, демонстрирал е надмощие,
блъснал го пред семейството му и в предверието на дома му до стълбището и
след като то се е изпуснало по малка нужда и е поискало да се преоблече, за
да съдейства при упражнената спрямо него груба намеса от страна на
подсъдимия, е бил насила отведен от последния, за да продължи да
„правораздава“. Показано е от извършителя на престъпното деяние, че за него
липсва каквото и да е намерение за зачитане на обществения ред и
съобразяване с нравствеността и морала при извършване на стореното от
него. Дори той да е бил подтикнат от личен мотив, описан в началото на
обвинителния акт вследствие инцидента с по-малкия му брат, стореното не
елиминира хулиганските му непристойни действия, показващи че той се
поставя над закона. Следва да се посочи, че съдебната практика е установила,
че поначало побоищата, заканите и телесните увреждания, извършени по
лични мотиви могат да се приемат като хулиганство, когато се докаже, че
деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и е
съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото. Демонстративното и грубо поведение на
10
М., описано в обвинителния акт в дома на свид.К показва именно явното му
неуважения към обществения правопорядък и добрите нрави. Независимо, че
съгласно т.5 от ППВС № 2/74 г. публичността не е задължителен елемент от
състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, в обвинителния акт е
описано и са посочени лицата, в присъствието, на които непристойното
поведение на подсъдимия е станало достояние, които дори не са могли да му
противостоят, което е установено и на съдебното дирене.
Относно субективната страна на деянието, следва да се посочи, че тя
включва съзнание за горните факти, тъй като са инициирани именно от дееца
при пряк умисъл, с какъвто се твърди в обвинението да е действал, като дори
в поведението на подсъдимия да има и елемент на лично отношение, начинът
на извършване на стореното, в присъствието на други деца, възрастни и
близки на пострадалия, потвърждават осъществените от него непристойни
действия, нарушаващи обществения ред и обосновават виновното поведение
на дееца с ясно изразено неуважение към обществото, а виковете му,
възприети и от съседите в близост, носят също информация за вложения
хулигански и емоционален заряд.
Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.325 ал.1 от
НК е до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено
порицание. Налице са позитивните предпоставки за приложението на чл.78а
ал.1 от НК, при едновременна липса на отрицателните такива по чл.78а ал.7
от НПК. Следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба в размер от 1000 до
5000 лева. В конкретния казус действията и личността на извършителя
очертават необходимост от корекционно-възпиращо въздействие спрямо него
чрез санкционирането му с глоба над минималния /1000лв./, но под средния
размер /3000лв./, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани с личността на дееца. В тази насока настоящият съд отчита добрите
характеристични данни за дееца, наличието и на подбуди от личен характер,
провокирали извършването на хулиганските действия, както и изтеклия
период от време от извършване на престъплението до сега. От друга страна
като отчете всички обстоятелства, свързани с осезаемото погазените
обществени отношения при извършване на непристойните хулигански
действия, намира, че справедливото наказание глоба е в размер на 2000 лева.
11
То би помогнало за осъществяване целите по чл.36 от НК, както и е съответно
на имущественото състояние на извършителя, който е млад
трудовоангажиран гражданин на РБ.
В горния смисъл следва да бъде изменен първоинстанционният съдебен
акт. Присъдата следва да бъде потвърдена относно вещественото
доказателство по делото. Правилно първият съд е постановил дискът със
запис на л.15 от досъдебното производство да остане приложено по делото.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260067 от 12.03.2021г., постановена по НОХД №
2655 / 2020г. на Пловдивски районен съд, както следва:
преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, за това, че на 15.09.2018г. в с.*, обл.Пловдивска, подс. Д. В. М.
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото;
на основание чл. 78а ал. 1 НК освобождава от наказателна отговорност
подсъдимия Д. В. М. и му налага административно наказание глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12