Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 15.08.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 1680 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.694 ТЗ вр.чл.722,ал.1,т.1
от ТЗ от Н.А.П. срещу „ Р.– ****“ ЕООД /н./ ЕИК ****, при участието на синдика Е.Т..
Ищецът твърди, с исковата молба,
че спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност с Решение № 34 от
07.01.2020г. по т.д.1434 от 2019г. на СГС, т.о. , VІ-7 св.. Същият е предявил
публичните вземания- 1 493.17 лв. главница, и 7 392.95 лв. лихви до
03.02.2020г.. Вземанията на НАП са обезпечени с две постановления за налагане
на обезпечителни мерки – първото от 10.12.2016г., с което е наложен запор върху
лек автомобил, вписан в ЦРОЗ на 16.08.2018г., а второто от 31.03.2018г. с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вписан в
ЦРОЗ на 15.01.2020г.. Вземанията са приети само частично с поредност
на удовлетворявания по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, като вторите обезпечителни мерки
е прието, че не дават право на удовлетворяване по т.1 на чл.722 от ТЗ. В срок е
предявено възражение по чл.690 от ТЗ, но с Определение № 4227 /4228 от
21.08.2020г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение,
поради което се е породил и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Намира, че обезпеченията наложени по реда на ДОПК
създават за държавата привилегия за
удовлетворяване от конкретното имущество
предмет на това обезпечение, като се позовава на чл.726,а.2 от ТЗ и
съдебна практика установена по чл.290 от ГПК с Решение № 185 от 10.12.2014г.,
постановено по т.д.3199 от 2013г., ВКС, ТК, І-т.о.. Намира, че изводите на
съдът по несъстоятелността за корективно тълкуване на
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и че нормата предоставя право на предпочително
удовлетворяване само при вписани ипотека и залог, но не и при запор и ввъзбрана е изцяло неправилно. Нормата следва да се тълкува
граматически и съобразно систематичното
й място и при вписано обезпечение -
запор в ЦРОЗ да им се признае поредност на
удовлетворяване на тези по т.1 на чл.722,ал.1, т.1 от ТЗ .
ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема
становище по иска.
СИНДИКА оспорва така предявения
иск, излага становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдяното
обезпечение е вписано в ЦРОЗ на 15.01.2020г., т.е. след постановяване решението
на съда за откриване производството по несъстоятелност спрямо ответника. На осн.чл.638,ал.4, изр.последно наложени след откриване на
производството обезпечения не създават привилегия за кредитора. Наред с това
тези вписвания в ЦРОЗ нямат конститутивно, а само оповестително действие. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе в предвид становището на ищеца и синдика, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор относно
откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество и вземанията
на ищеца и тяхното предявяване и приемане в производството по несъстоятелност.
Спори се относно поредността на удовлетворяване на така приетите вземания
предмет на исковата молба, за главница и лихви. Видно от посоченото в исковата
молба, тези вземания са обезпечени със твърдения запор върху вземания от
банкови сметки, който запор обаче е вписан в ЦРОЗ през м.02.20г. и това е станало
след откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество
длъжник през м.01.22г.
Целта на обезпечението е да се
осигури удовлетворяване на вземането от определено имущество на длъжника.
В производството по чл.690 и
сл.ТЗ , с определението № 44227, 4228/21.08.20г. по чл.692 от ТЗ съдът по
несъстоятелността -6-7 св. e приел, че нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ следва да се тълкува корективно и съобразно предвиденото в чл.638,ал.4 от ТЗ и чл.724 от ТЗ. Предвид на това е изведен извод, че нормата по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ не създава привилегия за удовлетворяване при вписан запор
и възбрана в ЦРОЗ. Това вписване има значение единствено за възможността за
присъединяване на съответния кредитор при изпълнението по ЗОЗ.
Настоящия състав намира, че искът
е неоснователен. Вземанията са обезпечени с наложена обезпечителна мярка запор
на вземания от банкови сметки по ДОПК. Тази обезпечителна мярка запор е вписана
в регистъра по ЗОЗ – ЦРОЗ едва след откриване производството по несъстоятелност
спрямо ответника поради това настоящия състав намира, че сме пред хипотезата на
чл.638,ал.4, изр.последно от ТЗ. Макар и наложено обезпечението преди откриване
на производството, същото може да ползва кредитора само в рамките на
производството по ДОПК. За нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ относими
са вписаните запори в ЦРОЗ. Съобразявайки разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ
съдът намира, че й вписването следва да е извършено преди откриване на производството
по несъстоятелност, което в конкретния случай не е така. С оглед на това не
може да се приеме, че имаме обезпечителна мярка - запор вписан в ЦРОЗ преди
откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество и съответно тези вземания не могат да се
ползват с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Така предявения иск е изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.694 от ТЗ вр.чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ предявен от Н.А.П., гр.София, бул.****срещу „
Р.– ****“ ЕООД ЕИК ****,гр.София, ул.****при участието на синдика Е.Т.,***,
партер, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: