РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Силистра, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. твърди, че на основание сключен
между страните договор за потребителски кредит № CREX – 17616984 от 14.01.2020 г.
кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за закупуване на стоки и услуги,
който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на
24 месечни вноски в срок до 15.01.2022 г. Чл. 3, ал. 1 от Условия към договора за кредит
обективирал в тежест на кредитополучателя задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, дължимо при закъснение в плащането на погасителни
вноски по кредита; договорът също така предвиждал предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита при неплащане на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората неплатена вноска. Длъжникът
преустановил обслужването на задълженията си, считано от 15.01.2021 г. – датата на
първата неплатена вноска, поради което ищецът обявил предсрочната изискуемост на
кредита чрез уведомление, изпратено му на 07.07.2021 г. Поради изложените причини
ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи главница по договора
за кредит в размер на 890,90 лв., мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 16.11.2021
г. в размер на 68,08 лв. и законна лихва върху главницата от 30.11.2021 г. до окончателното
й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1767 по описа
на СРС за 2021 г. При отхвърляне на установителната претенция поради липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредита, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати
процесните суми, като приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода на
1
съдебното производство с връчването на исковата молба, представляваща волеизявление на
кредитора в посочения смисъл. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В. Д. Н. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска
и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита, че уговорения по договора лихвен
процент е прекалено висок и водел до нарушаване на изискването за добросъвестност и до
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Счита, че при
тези уговорки потребителят при неизпълнение на задълженията си следвало да заплати
необосновано висока лихва, което водело до неравноправност на договорната клауза, чрез
която тя е уговорена, на основание чл. 143, т. 5 ЗПК. Отделно от това счита, че
задължението по кредита не е изискуемо, тъй като кредиторът не е отправил до
съконтрахента си уведомление за обявяването на предсрочната му изискуемост.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 30.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 841 от 03.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1767 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
По делото е представен договор за потребителски кредит № CREX – 17616984 от
14.01.2020 г., от който е видно, че ищцовото дружество в качеството си на заемодател е
предоставило на ответника в качеството му на заемател потребителски заем в размер на
1429,21 лв., формирана от стойността на закупена стока (1190 лв.) и застрахователна премия
по групова застраховка сигурност на плащанията (230,21 лв.) а последният се е задължил да
му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (33,74 % годишно) на
24 месечни погасителни вноски в срок до 15.01.2022 г. Клаузата на чл. 3 от договора
предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно
заплащане на неустойка в рамер на законната лихва върху просрочената вноска за периода
на забавата, както и основание за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на
две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна
вноска. От представена по делото справка за извършените плащания по кредита става ясно,
че ответницата е платила общо 11 погасителни вноски от погасителния план, като
обстоятелството, че е започнала да обслужва задълженията си по заема, индицира, че тя е
получила същия чрез извършване на директен превод от заемодателя към търговеца, от
който е закупила посочената в договора стока, съответно към застрахователя по договора за
групова застраховка.
2
При установената дотук фактическа обстановка съдът намира, че страните по
делото са встъпили в договорни правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по
силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата
от 1429,21 лв., а последният се е задължил да възстанови тази сума на 24 месечни вноски
заедно с уговорената между страните договорна лихва. Ответницата не опровергава
твърденията на кредитора за преустановяване обслужването на задълженията по договора,
считано от считано от 15.01.2021 г. – датата на първата неплатена вноска, поради което
съдът приема, че предпоставките за обявяване предсрочната изискуемост на кредита са
настъпили през следващия месец; същевременно по делото е представено уведомление до
длъжника за обявяване на изискуемостта, изготвено на 07.07.2021 г., но не и доказателства
за неговото връчване, което сочи, че в крайна сметка изискуемостта не е обявена и падежът
на главницата е настъпил окончателно с изтичане крайния срок на договора на 15.01.2022 г.
Поради изложените причини съдът приема, че макар изискуемостта да не е била налице към
момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, тя е настъпила
на по – късен етап, който факт следва да се съобрази в настоящото производство съгласно
изискването на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира мораторна лихва върху за периода от 15.02.2021 г. до
16.11.2021 г. в размер на 68,08 лв., която е видно, че съответства на размера на законната
лихва за периода, начислена върху целия размер на непогасеното задължение. Чл. 33, ал. 1
ЗПК гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като в този смисъл е формулирана и
санкционнна клауза в сключения между страните договор (чл. 3), т.е. уговорената помежду
им неустойка за забава съответства на законната такава. Поради тези причини възраженията
на особения представител на ответника за неравноправаност на клаузата поради
въвеждането на задължение за заплащане от страна на потребителя на необосновано високо
обезщетение или неустойка се явяват неоснователни, тъй като неустойка в предвидения от
закона размер не би могла да се тълкува като прекомерна, противоречаща на изискването за
добросъвестност и внасяща неравновесие в правата и задълженията на страните по
договора. В същото време стана ясно, че кредиторът е начислил неустойката за забава върху
пълния размер на основното задължение, а не само върху падежиралата част от главницата,
поради което предявеният акцесорен иск следва да се уважи частично, като законната лихва
за периода от 15.02.2021 г. (началната дата на претенцията) до 15.01.2022 г. (крайния падеж
на договора) се фиксира от съда на сумата от 30 лв. съобразно правомощията му по чл. 162
ГПК. Поради изложените причини главният иск следва да бъде уважен изцяло, а акцесорния
– до размера на така посочената сума, като се установи и дължимостта на уговорената
неустойка за забава в размер на законната лихва върху цялата главница от 15.01.2022 г. до
окончателното плащане. За горницата акцесорният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, а евентуално предявените искове не следва да се разглеждат поради
неосъществяването на условието в тази насока, а именно отхвърлянето на иска за
главницата поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.
3
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и
направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 24 лв. за държавна такса, 288 лв. за назначаване на особен представител и 96 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (на база определено от съда възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.), както и разноски за заповедното производство в
размер на 60,37 лв. Тъй като по делото е налице надвнесена държавна такса от 50 лв.,
същата следва да се възстанови на ищеца след представяне на банкова сметка. Поради
изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.
„К. п.“ № .., ет. ., ап. .дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България с ЕИК
.........и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. .., представляван от Д. Д.,
главница по договор за потребителски кредит № CREX – 17616984 от 14.01.2020 г. в размер
на 890,90 лв. (осемстотин и деветдесет лв. и 90 ст.), мораторна лихва за периода от
15.02.2021 г. до 15.01.2022 г. в размер на 30 лв. и законна лихва върху главницата от
16.01.2021 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
установяване вземането за мораторна лихва над така посочената сума.
За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1767
по описа на СРС за 2021 г.
ОСЪЖДА В. Д. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „К. п.“ № .., ет. ., ап. .да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България с ЕИК ...........и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. .., представляван от Д. Д., направените по
настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 24 лв.
(двадесет и четири лв.) за държавна такса, 288 лв. (двеста осемдесет и осем лв.) за
назначаване на особен представител и 96 лв. (деветдесет и шест лв.) за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 60,37 лв.
(шестдесет лв. и 37 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така
посочените суми.
Дължимите суми могат за бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора: Ситибанк
Европа АД, клон България, BIC/SWIFT: ............, IBAN: ....................
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо
внесена такса след посочване на банкова сметка, по която сумата да бъде преведена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
4
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5