О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
23.07.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание,
проведено на двадесет и трети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Галина Мухтийска Членове:Ваня Богоева Евгения Стамова
след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№282/2019г. по
описа на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от В.Й.С.,
с адрес: ***, ж.к”Гоце Делчев”,бл.4А, вх.Б,ет.2, ап.30 и съдебен адрес ***
партер адв.Всрещу разпореждане от
07.05.2019г. на ПЧСИ при ЧСИ В.Х.а, по изп.д.№20177430401001 с което е върната,
поради неотстраняване на допуснати нередовности, подадена от същия жалба с
вх.№4836/04.04.2019г. срещу Постановление за възлагане на недвижими имоти от
25.03.2019.В частната жалба се претендира отмяна на атакуваното
разпореждане.Твърди се, че техническата грешка при посочване на изпълнителното
дело в жалбата срещу постановлението за възлагане и неплащането на определените
авансови такси не са основание за връщане на жалбата, както и, че други
нередовности не е допуснал.
Насрещната страна – купувач и взискател по изпълнителното дело „Шел
България“ ЕАД в писмено възражение изразява становище за неоснователност на
жалбата, доколкото след като са констатирани нередовности на подадена жалба и
са дадени указания за отстраняването им, те не са отстранени.В отговора е
обосновано и становище, че невнасянето на авансови такси за администриране на
жалбата е основание за връщането й, с оглед разпоредбата ан чл.433,ал.1 т.6 ГПК
съгласно която при неплащане на дължимите авансови такси и разноски ЧСИ е
длъжен да прекрати изпълнителното производство.Претендира разноски.
В придружителното писмо към жалбата изготвено от К.К.–
помощник ЧСИ са изложени съображения за незаконосъобразност..
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира подадената жалба за процесуално допустима, като депозирана в
срок от страна в изпълнителното производството и насочена срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно т.2 от Тълкувателно решение 4/11.03.2019г. по
т.д.4/2017г. на ОСГТК - Този, който е
дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество
на длъжник в изпълнителното производство, а не на трето лице по изпълнението.
Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника,
за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение, а
съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от заложния или
ипотекарния длъжник, срещу постановлението за възлагане, е този по чл.
437, ал. 1 ГПК.В случая с оглед данните от изпратените материали от
изп.дело С. участва в производството, като ипотекарен длъжник.
Преценена
по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Както бе отбелязано В.С. е ипотекарен длъжник по изп.д.№20177430401001,
длъжник по изпълнителното дело е „В.– БГ” ЕООД, а взискател по изпълнителното
дело е „Шел България“ ЕАД.В производството са участвали още „Българска агенция
за експортно застраховане” ЕАД, като присъединен взискател, Е.Г.Д.и Л.Й.С.,
като ипотекарни длъжници.
На 20.12.2018г. е изготвено обявление за извършване на
публична продан за периода от 11.01.2019г. до 11.02.2019г. на принадлежащ на
длъжника „В.– БГ” ЕООД недвимижим имот поземлен имот с идентификатор
87062.9.78, ведно с находящи се в същия сгради с идентификатори 87062.9.78.1,
87062.9.78.2, ведно със съответното им право на строеж върху имота.
От същата дата е и обявление за извършване на публична
продан за периода от 11.01.2019г. до 11.02.2019г., на следните недвижими имоти,
принадлежащ на ипотекарните длъжници – Е.Д., В.С. и Л.С. – самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 41112.503.596.1.1, ведно с ¼ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.596 по кад.карта и кад.регистри на гр.Кюстендил,
с адрес гр.Кюстендил, ул.”Цар Освободител”№214, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 4112.503.596.1.4. ведно с ¼ ид.ч. от описания поземлен
имот, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.596.1.6.
ведно с ¼ идаелна част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.596.
В протоколи от 10.01.2019г. е удостоверена преценка за
надлежно разгласяване на проданта, като и двата протокола са регистрирани в
районния съд.
Съгласно протокол по чл.492, ал.1 ГПК взискателят е
обявен за купувач на всички имоти, обект на публична продан.
Приложен е протокол от 12.03.2019г. обективиращ
разпределение на сумите от проведената публична продан, .
С постановления от 25.03.2019г. имотите са възложени в собственост
на взискателя – купувач „Шел България” ЕАД.
Представен е запис за връчване на Постановление за
възлагане на взискателя по електронен път, по отношение на длъжника е прието
надлежно връчване на основание чл.50, ал.2 ГПК.
На 28.03.2019г. на В.С. чрез пълн-к адв.В.е връчено
съобщение изх.№3250/25.03.2019г. за изготвени 4 бр. Постановления за възлагане
на 25.03.2019г. на описани в съобщението недвижим имоти, като са посочени :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.596.1.1, ¼ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 41112.503.596 , самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.596.1.4, ведно с ¼ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 41112.503.596, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.503.596.1.6 ведно с ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
41112.503.596. .
На 04.04.2018г., в
срок, длъжникът В.С. е подал жалба,
визирайки Постановление от 25.03.2019г. за възлагане на недвижими имоти на „Шел
България” ЕАД .Възразява срещу определената цена на имуществото, доколкото не е
възложено на най – високата пазарна цена, определена от назначеното по
изпълнителното дело вещо лице.Прави искане за отмяна на Постановлението.
Жалбата е оставена
без движение с разпореждане от 04.04.2019г, като е указано на подателя
да отстрани нередовностите на същата, а именно: да внесе такса по сметка на КОС
в размер на 25.00 лева; да внесе такса по ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ в размер на
120.00 лева, както и да уточни в какво се състои незаконосъобразността на
Постановлението, разяснявайки, че в противен случай, жалбата подлежи на
връщане.
На 23.04.2019г. на С., чрез пълномощник адв.Вълчев по
реда на чл.18, ал.6 ЗЧСИ е връчено съобщение съдържащо указания за представяне
в 1 седмичен срок на доказателства за внесена държавна такса в размер на 25.00
лева по сметка на КнОС и внасяне на 120 лева с ДДС по т.5 и т.8 от ТТР към
ЗЧСИ, за връчване на препис от жалбата и изготвяне на копие от изп.д. за съда,
за уточняване постановлението, което обжалва, за кои недвижим имоти и в какво
се състои тяхната неправилност и незаконосъобразност.Адресатът е предупреден,
че при неотстраняване на нередовността в срок, жалбата ще бъде върната.
Липсват данни с оглед изпратените материали от
изпълнителното дело в определения 1 –
седмичен срок считано от получаване на съобщението от страна на С. да са
предприети действия по отстраняване нередовността на жалбата – не е представен
документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева, не
е внесена такса по сметка на ЧСИ, и не е извършено уточняване на жалбата.
На 07.05.2019г. ПЧСИ е постановил разпореждане за връщане
на жалбата, поради неотстранени нередовности на същата.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя по реда на
чл.18, ал.6 ЗЧСИ на 16.05.2019г., на 21.05.2019г. е подадена жалбата по която е
образувано настоящото дело.
Съдът
намира жалбата за неоснователна.Съображения:
Съгласно чл.436 ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК, жалбите срещу
действията на съдебния изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото
законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от нея и
извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да върне
подадената жалба при условията на чл.262 ал.2 от ГПК. По силата на т.2 на
посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да върне жалбата,
когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок.
Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261
от ГПК и според чл.261 т.4 такова изискване е представянето на доказателство за
внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба
представлява държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета за
разглеждане на жалбата. Държавните такси по своето естество представляват
публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, чието
предварително събиране (чл.3 ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща извършване
на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За
разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са
частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител
е кредитор на това вземане. Макар в нормата на чл.80 от ЗЧСИ да е предвидено
авансовото им събиране, задължението за внасянето им предварително не е
предвидено от закона като основание за редовност на подадената жалба срещу
действията на ЧСИ, който може да събере таксите – включително и по т.5 и т.8 от
ТТРЗЧСИ - за които длъжникът е останал задължен, от неговото имущество.
Невнасянето на последните предварително, обаче, не е основание за връщане на подадената
жалба, тъй като законът поставя като изискване за редовност на жалбата
единствено представянето на доказателство за внасяне на дължимите държавни
такси.
Следователно непредставянето на документ за внесена по
сметка на съда в определения срок държавна такса е основание за връщане на
частната жалба и не е такова основание невнасянето на останалите такси,
посочени в съобщението.
В случая жалбоподателят не е представил документ за
внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева.Неотстраняването
на посочената нередовност е самостоятелно основание за връщане на жалбата,
което прави безпредметна преценката за наличието на другата констатирана
нередовност и правните последици от неотстраняването й.
Ето защо подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане правилно.
С оглед неоснователността на жалбата, на основание чл.81 ГПК на взискателя – купувач следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство
в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 07.05.2019г. на ПЧСИ Кирилов при ЧСИ В.Х.а, с рег.№743,
район на действие ОС-Кюстендил, с което е върната, поради неотстраняване на
допуснати нередовности, подадена от В.Й.С., ЕГН ********** с адрес *** жалба с
вх.№4836/04.04.2019г. против Постановление за възлагане на недвижими имоти от
25.03.2019г.
ОСЪЖДА В.Й.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„Шел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Ситняково”№48, Сердика офиси, ет.8 сумата от 500 лева разноски за настоящото
производство.
Определението не подлежи на обжалване.( определение от
26.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д.5189/2016г.).
Председател:
Членове: