МОТИВИ към
Присъда №86 от 19.04.2017г., постановена по НОХД № 2969/2016г. по описа на
Районен съд – Плевен:
Против подсъдимия И.П.Н. *** с ЕГН **********
е предявено обвинение за това, че на 18.04.2016г. в гр. Плевен, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай”, модел
„Купе“ с рег. № МV02VХН, нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в Закона за движение по пътищата както следва:
Чл. 5.
Ал.(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл.6, т.1
Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Чл.20.
Ал.(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
Чл.20,
ал.(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.25. (1)
Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл.47.
Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство.
Чл.119.
(1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(4) (Нова
- ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.Б. ***, изразяваща се в
счупване на вътрешния израстък в горната част на големия пищял на левия крак и
главичката на малкия пищял на левия крак в съседство с колянната става, което е
довело до трайно затруднение движенията на долен ляв крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно,
б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1,
чл.47, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП.
Представителят на РП – Плевен
поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
Н. обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, във вр. с ал.1,
б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и
във вр. с чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47, чл.119, ал.1 и
ал.4 от ЗДвП. Счита същото за доказано
по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли
съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия И.П.Н. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му определи и наложи справедливо наказание, а
именно лишаване от свобода и на осн. чл. 66, ал. І от НК да отложи
изтърпяването му с подходящ изпитателен срок.
Частният обвинител В.И.Б. лично
и чрез пълномощника си – адв. Л. И. от ПлАК изразява становище, че са налице
убедителни доказателства относно мястото на автопроизшествието, характера и
размера на телесното увреждане и вината на подсъдимия. Моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, във вр. с ал.1,
б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и
във вр. с чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47, чл.119, ал.1 и
ал.4 от ЗДвП. Моли съда да определи и
наложи на подсъдимия справедливо наказание.
Подсъдимият И.П.Н. в правото
си на лична защита взема становище, че не е автор на престъплението за което е
привлечен към наказателна отговорност. Твърди, че е нарушено правото му на
справедлив процес, тъй като прокурорът не изпълнил задължението си да събира,
както доказателства в подкрепа на обвинението, така и такива, които го оборват,
поради което се наложило лично да събира доказателства, подкрепящи защитната му
теза. Заявява, че не приема с доверие заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, тъй като знаел, че по друго дело
вещо лице било подкупено със сума от 500,00 лв., поради което заключението било
невярно и в този смисъл не може да се счете, че травмата на пострадалата е в
резултат на възникналото ПТП. Твърди, че произшествието не е извършено на
пешеходна пътека и това обстоятелство се установявало от фотоалбума, съпровождащ
протокола за оглед на местопроизшествието. Моли съда да кредитира показанията
на свидетелите Т. и Ч. и да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото му от РП – Плевен обвинение. При осигуреното му от съда право на последна дума, подъдимият Н. заявява, че е нормален човек и знае,
че това което се твърди не е вярно. Твърди, че не търси оправдание, бил готов да
плати на пострадалата щетите и това за него не било проблем, но тя тръгнала да
го съди и да става обществен обвинител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните и разпоредбите на закона прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.П.Н. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, разведен, пенсионер,
осъждан, ЕГН **********.
На
18.04.2016г. около 21:00 часа вечерта подсъдимият И.П.Н. управлявал лек автомобил „Хюндай“, модел „Купе“, с дясна дирекция на управление (десен волан), с
автоматично скоростна кутия и с английски рег. номер
МV02VХН по ул.
„Христо Ботев“ в гр. Плевен. Минал покрай бензиностанция „ЕКО“ и наближил кръстовището с ул.“Сан Стефано“, където възнамерявал да завие на дясно по посока на
движението си, за да отиде до хипермаркет „Кауфланд“, находящ се на същата
улица. Времето било топло и сухо, а кръстовището - осветено
от уличното осветление, с добра видимост и регулирано с действаща светофарна
уредба. Асфалтовата пътна настилка била суха и без
неравности. Приближавайки описаното кръстовище подсъдимият
Н. спрял на червен сигнал на
светофара. Когато
цикличността на светофарната уредба подала зелена светлина, разрешаваща
навлизането в кръстовището, пред автомобила управляван от Н. нямало други
превозни средства и той предприел завой на дясно за да навлезе по ул.”Сан
Стефано”. Улицата била
с асфалтово покритие, без неравности, с ширина 13,80м. с двупосочно платно за движение, с две насрещни ленти и една
в посоката която се движил Н., с маркировка на лентите и разделителната ивица и
пешеходна пътека. В това време, от десния тротоар по посока
на движението му, на зелен светофар предприела пресичане по пешеходната пътека
на същата улица пешеходката В.И.Б. ***.
Подсъдимият Н. не съобразил поведението си
на пътя с изискванията на Закона за движение по пътищата, регламентиращи
преминаване през кръстовище при завой на дясно за навлизане в друг път, както и
с пътната маркировка обозначаваща пешеходна пътека, което следвало да изостри
вниманието му за пресичащи пешеходци, на които да предостави предимство и да ги
пропусне. Поради това не забелязал пешеходката и продължил да
изпълнява маневрата. При продължаващо движение на пешеходката и
автомобила управляван от Н., на 4м. от
десния тротоар, върху пешеходната пътека в дясната лента по посока на
движението на автомобила настъпил удар на свидетелката В.Б. от лявата страна с
предната лява ъглова част на автомобила. При възприемане на
съприкосновението с пешеходката подсъдимият Н. задействал спирачния механизъм и
успял да спре на разстояние 5,45м. от средата
на пешеходната пътека до челната част на автомобила, като дясната част на предницата
била 2,5м., а на задницата на 1,90 метра. Вследствие на удара
пешеходката Б. била отблъсната по посока на движението на автомобила и паднала
на разстояние - 1 метър от лявата му страна.
След преустановяване
движението на моторното превозно средство, подсъдимия Н. слязъл
от него и отишъл да види състоянието на пешеходката.
Произшествието било
възприето от свидетеля Ц.В.С. ***, който с приятели седял на пейка на отсрещния
тротоар и имал пряко наблюдение върху кръстовището. Непосредствено след причиняване на
пътно-транспортното произшествие от подсъдимия Н.,
свидетелят С. веднага се притекъл на помощ и заедно с други лица преместили Б.
на тротоара.
За настъпилото пътно транспортно
произшествие (ПТП) бил подаден сигнал до тел.112, включително със сведения
лично от подсъдимия Н.. На място бил
изпратен екип от полицейските служители към ОДМВР-Плевен. На
местопроизшествието е констатирано наличие на необходимите данни за образуване
на досъдебно производство и в тази връзка било извършено и
процесуално-следствено действие – оглед на местопроизшествие, при който е
обективирана създадената обстановка. Пристигналият на
местопроизшествието екип на ЦСМП – Плевен откарал В.И.Б. в болнично заведение.
Там на пострадалата от инкриминираното деяние били
извършени преглед и изследвания. Установено
било, че вследствие на ПТП, освен кръвонасядания по челото и лявата длан, на В.И.Б.
е причинено и фрактура на латералния кондил в ляво и проксималната част на
фибулата, без дислокация на фрагменти, отразено в съдебномедицинско
удостоверение №218/2016г. като счупване на
костите на лява подбедрица в горна трета (голям и малък пищял).
В хода на досъдебното производство
е назначена и изготвена съдебна авто-техническа експертиза, като заключението
по същата е съобразено с обективираните при огледа на местопроизшествието път,
маркировка на пътя, пътни и крайпътни съоръжения, огледа на автомобила и разположението
му на пътното платно след произшествието, в хода на разследването е назначена и
изготвена автотехническа експертиза заедно със скица за механизма на ПТП-то. Съгласно
заключението по експертизата мястото на пътното платно, където е настъпил удара
между автомобила управляван от подсъдимия и пешеходката Б., е в средната част
на пешеходната пътека и на 4 м. от тротоара, от който пешеходката е започнала
пресичането на платното на ул.“Сан Стефано“. Същата се
е движела със скорост 5,1км./ч. при бърз ход. Относно
скоростта на движение на автомобила към мястото на ПТП, и настъпването му в
заключението е посочено, че скоростта на автомобила „Хюндай“
към мястото на удара на пешеходката е бил 26,89 км./ч. Скоростта му
преди удара на пешеходката е приблизително равна на скоростта му към момента на
удара, тъй като преди удара на пешеходката няма данни водачът – подсъдимият Н.
да е използвал спирачната система. В заключението е отразено, че ударната сила
в момента на удара е действала по посока на движение на автомобила, под центъра
на тежестта на тялото на пешеходката Б.. От това е последвало нарушаване на равновесното състояние на тялото
й, накланяне на същото към автомобила, който е продължавал движението си
напред. От посоченото начало на удара върху крайниците
на пешеходката е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и
действащ по посока на движение на автомобила. От това
е настъпило съответно телесно увреждане, но и ударно изместване на същите
крайници по посока на движението на автомобила – избиване на опорите под
масовия център на тялото, който център е на височина приблизително на
половината от телесния ръст. С това е започнало
пропадане на горната част на тялото и наклоняване към автомобила и наляво от
предната ъглова част. От равнодействащата сила, която
се е получила от ударния импулс и скоростта на движение на пешеходката, тялото
се е изместило напред от предната част на автомобила и отблъснато напред по
посока на движение на автомобила. Настъпило е
отблъскване на тялото и продължаващо завиване на автомобила надясно. Тялото на Б. е паднало на пътното платно, а автомобила е спрял на
пътното платно след пешеходната пътека. С
установяването на автомобила и тялото на пострадалата пешеходка на платното,
произшествието е приключило. Със заключението по коментираната експертиза
е определено необходимото разстояние за спиране на процесния автомобил
съобразно скоростта на движението му при възприемане на препятствието –
пешеходката, така наречената „опасната зона". След съответните
изчисления, е установено, че същата е 13 метра, както и че водачът на
автомобила е могъл да възприеме, предприелата пресичане пешеходка още в
началото на тръгването й по пешеходната пътека и през цялото време на
движението й. При сравнение на отстоянието на автомобила до мястото на удара
към момента на слизане на пешеходката от тротоара върху асфалтовата настилка на
ул. „Сан Стефано" с дължината на „опасната зона", при определеното
движение с бърз ход на пешеходката е установено, че водачът на автомобила е
имал техническата възможност да спре до мястото на удара и да пропусне
пешеходката, а след това да извърши маневрата – завой на
дясно по платното на ул.“Сан Стефано“, с което да предотврати ПТП-то.
В хода на разследването била
назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза за установяване степента
на телесно увреждане на пострадалата от ПТП-то В.И.Б.. Съгласно заключението по
същата, вследствие на установените и посочени по-горе наранявания, на В.И.Б. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на вътрешния
израстък (в горната част на големия пищял на долен ляв крайник) и главичката на
малкия пищял пак там в съседство с колянната става, без размествания, които са
довели до продължителни болки и страдания и трайно (възможно 3-4-6 месеца)
затруднено движения на ляв крак.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена по несъмнен и категоричен след анализ на
ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства.
Авторството и механизмът
на инкриминираното деяние се установяват от показанията на свидетелите: В.И.Б.,
Ц. * С., К.Ч.П. и М.П.Н., както и от приобщените към доказателствената съвкупност
по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства: Протокол за оглед на ПТП от 18.04.2016г., ведно с придружаващия го
фотоалбум; заключение по назначената и изготвена съдебна авто-техническа
експертиза; заключение по назначената и изготвена съдебно-медицинска
експертиза; съдебно медицинско удостоверение №218/2016г. от 03.05.2016г.,
издадено от д-р *; Лист за преглед на пациент в спешно отделение от
18.04.2016г.; Амбулаторен лист № 686 от 06.07.2016г.; Медицинско направление от
16.08.2016г., издадено на В.И.Б.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО; Графия
на лява колянна става – фасова и профилна проекция; 2 бр. Амбулаторен лист
(стр. 74 и 75 в ДП); Писмо изх. № ДА-01-346 от 19.07.2016г. на Директора на
ЦСМП д-р М. *-Плевен; Справка за съдимост рег. № 1837 от 08.96.2016г., издадена
от БС при ПлРС; Справка за нарушителІводач – И.П.Н. от ИС на сектор „ПП“
КАТ-Плевен; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.04.2014г.,
ведно с придружаващата го схема; Писмо изх. № УРИ 105830 от 05.04.2017 година.
Съдът кредитира с
доверие показанията на посочените по горе свидетели като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на свидетелката Б. се
изяснява, че на 18.04.2016 година посетила дома на своята майка, находящ се на
ул. „Гургулят“ в гр. Плевен. Късно вечерта се прибирала към дома си, като
прибирайки се трябвало да пресече на пешеходната пътека, на ул. „Сан Стефано“ в
гр. Плевен в посока бл. *. След като работещата светофарна уредба подала зелен
сигнал за пешеходците и се убедила, че липсват преминаващи по пътното платно
коли, свидетелката Б. предприела преминаване по пешеходната пътека към тротора
пред бл. * на кв. „М. Денчева“ в гр. Плевен. Стигнала близо до средата на
пътното платно, след което спомените и са от шоковата зала на ЦСМП-Плевен.
Пресъздава свои преки и непосредствени впечатления съгласно които и била
направена рентгенова снимка и лекарят разчел изследването и казал, че кракът и
е счупен, както и че по-късно е възможно да се окаже, че има други травми. На
крака и била поставена лунгета, по-късно посетила и ЯМР, като и се наложило да
посети и ортопед, тъй като счупеният крайник се надул и се получил твърде
болезнен хематом. По време на ПТП, свидетелят Ц.В.С. бил на пейка пред бл. * на
кв. „М. Денчева“ в гр. Плевен на място, осигуряващо му много добра видимост към
мястото на инцидента. Този свидетел ясно е видял, че В.Б. предприела
преминаване на уличното платно по пешеходната пътека, когато светофарната
уредба светела зелено за преминаващите пешеходци. Видял, че светофарната уредба
светела зелено и за управляваното от подсъдимия МПС, както и че подсъдимият,
като водач на автомобила ударил пешеходката. Твърди, че ударът станал на
средата на пешеходната пътека в платното за движение по посока парк „Кайлъка“.
Видял, че подсъдимият спрял и бързо излязъл от автомобила (с десен волан),
както и че бил силно изплашен. Свидетелят С. и подсъдимият вдигнали Б. от
земята и я пренесли на пейка, от където след това била транспортирана от
медицински екип на ЦСМП-Плевен. Свидетелите К.Ч.П. и М.П.Н. в качеството си на
полицейски служители посетили мястото на ПТП непосредствено след възникването
му. На място двамата съобразили конкретните следи от произшествието и
показанията на свидетели-очевидци, настъпилото травматично увреждане на
пострадалата и техните констатации намерили отражение в Констативен протокол за
ПТП с пострдали лица от 24.04.2016г. и съпровождащата го план-схема. Свидетелети
Н. и П. категорично и недвусмислено изясняват, че движението на упавлявания от
подсъдимия Н. ***, посока от бензиностанция „Еко“ надясно към ул. „Сан Стефано“
през образуваното от двете улици кръстовище регулирано със светофарна уредба.
Свидетелят П. аргументирано изяснява, че движението на пишиходката Б. е било по
пешеходната пътека на ул. „Сан Стефано“ на зелен сигнал на светофара в посока
от бензиностанция „Еко“ към блок 13-ти.
От приобщеното като
доказателство по делото писмо изх. № ДА-01-346 от 19.07.2016г. на Директора на
ЦСМП д-р М. *-Плевен е видно, че относно настъпилото ПТП м ЦСМП са постъпили
общо 4 сигнала за времето от 20,38,32 часа до 20,43,38 часа на 18.04.2016
година, включително и от подсъдимия Н. в 20,38,40 часа.
Съдът възприема изцяло с
доверие заключението на вещото лице В.К.П. по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Заключението по същата е съобразено с
обективираните при огледа на местопроизшествието път, маркировка на пътя, пътни
и крайпътни съоръжения, огледа на автомобила и разположението му на пътното
платно след произшествието. Изготвена е
скица, отразяваща механизма на ПТП. Съгласно заключението по експертизата
мястото на пътното платно, където е настъпил удара между автомобила управляван
от подсъдимия Н. и пешеходката Б., е в средната част на пешеходната пътека и на
4 м. от тротоара, от който пешеходката е започнала пресичането на платното на
ул.“Сан Стефано“. Същата се е движела със скорост 5,1км./ч. при бърз ход.
Относно скоростта на движение на автомобила към мястото на ПТП, и настъпването
му в заключението е посочено, че скоростта на автомобила „Хюндай“ към мястото
на удара на пешеходката е бил 26,89 км./ч. Скоростта му преди удара на
пешеходката е приблизително равна на скоростта му към момента на удара, тъй
като преди удара на пешеходката няма данни водачът – подсъдимият Н. да е
използвал спирачната система. В заключението е отразено, че ударната сила в
момента на удара е действала по посока на движение на автомобила, под центъра
на тежестта на тялото на пешеходката Б.. От това е последвало нарушаване на
равновесното състояние на тялото й, накланяне на същото към автомобила, който е
продължавал движението си напред. От посоченото начало на удара върху
крайниците на пешеходката е възникнал ударен импулс, приложен в контактното
петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило
съответно телесно увреждане, но и ударно изместване на същите крайници по
посока на движението на автомобила – избиване на опорите под масовия център на
тялото, който център е на височина приблизително на половината от телесния
ръст. С това е започнало пропадане на горната част на тялото и наклоняване към
автомобила и наляво от предната ъглова част. От равнодействащата сила, която се
е получила от ударния импулс и скоростта на движение на пешеходката, тялото се
е изместило напред от предната част на автомобила и отблъснато напред по посока
на движение на автомобила. Настъпило е отблъскване на тялото и продължаващо
завиване на автомобила надясно. Тялото на Б. е паднало на пътното платно, а
автомобила е спрял на пътното платно след пешеходната пътека. С установяването
на автомобила и тялото на пострадалата пешеходка на платното, произшествието е
приключило. Със заключението по коментираната експертиза е определено
необходимото разстояние за спиране на процесния автомобил съобразно скоростта
на движението му при възприемане на препятствието – пешеходката, така
наречената „опасната зона". След
съответните изчисления, е установено, че същата е 13 метра, както и че водачът
на автомобила е могъл да възприеме, предприелата пресичане пешеходка още в
началото на тръгването й по пешеходната пътека и през цялото време на
движението й. При сравнение на отстоянието на автомобила до мястото на удара
към момента на слизане на пешеходката от тротоара върху асфалтовата настилка на
ул. „Сан Стефано" с дължината на „опасната зона", при определеното
движение с бърз ход на пешеходката е установено, че водачът на автомобила е
имал техническата възможност да спре до мястото на удара и да пропусне
пешеходката, а след това да извърши маневрата – завой на дясно по платното на
ул.“Сан Стефано“, с което да предотврати ПТП-то.От същото се установява
следното:
Съдът възприема изцяло
като обективно изготвено и заключението на вещото лице д-р П. Т. по назначената
и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира, че същата не може да
бъде опровергана от изразеното от подсъдимия съмнение, произтичащо от негово
твърдение, че по друго дело му било известно, че вещо лице срещу определена
сума пари дало невярно заключение и понеже е чувал за такъв случай, то и
заключението на вещото лице д-р Т. е съмнително и вероятно не се касае за
травма, настъпила в резултат на ПТП, предмет на настоящото дело. В даденото от
вещото лице д-р П. Т. заключение ясно и недвусмислено е направено разграничение
между претърпяната от свидетелката Б. травма през 90-те години и получената
вследствие на причиненото от подсъдимия на 18.04.2016 година ПТП. Съгласно
възприетото от съда с доверие заключение по изготвената съдебно-медицинска
експертиза вследствие на установените и посочени по-горе наранявания, на В.И.Б.
е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на вътрешния
израстък (в горната част на големия пищял на долен ляв крайник) и главичката на
малкия пищял пак там в съседство с колянната става, без размествания, които са
довели до продължителни болки и страдания и трайно (възможно 3-4-6 месеца)
затруднено движения на ляв крак.
Съдът обсъди и
показанията на свидетеля М.И.Т. и след като съпостави същите с останалия събран
по делото доказателствен материал намери, че не следа да бъдат приети с
доверие, като изолирани и нелогични. Съдът намира за недостоверни показанията
на този свидетел, както и че твърдението му, че е управлявал МПС след
подсъдимия на мястото на инцидента за съмнително. В съдебно заседание на
09.03.2017 година подсъдимият Н. при направено искане за разпит на свидетеля М.Т.
посочва, че последният е управлявал лек автомобил с надпис „Aloe Vera“, а свидетелят Т.
твърди, че е управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, жълт на цвят без надписи.
На въпроса дали някога е управлявал автомобил с надписи „Aloe Vera“, свидетелят Т.
заявява, че един от автомобилите на брат му, който е починал преди време е бил
такъв, което обуславя извода, че подсъдимият Н. и свидетелят Т. са се познавали
преди инкриминираната дата. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на този
свидетел, които започват с израза: „видях подсъдимия за първи път на мястото на
катастрофата. Изолирано е твърдението на свидетеля Т., че подсъдимият е изчакал
преминаването на „пешеходците“. Показанията на останалите разпитани по делото
свидетели съдържат информация за преминаването само на един единствен пешеходец
по това време и на тази пешеходна пътека, а именно на пострадалата Б.. В
останалата част показанията на свидетеля Т. са нелогични, не възпроизвеждат
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, а съждения,
некореспондиращи както с факти от обективната действителност , така и с
нормалната житейска логика, поради което съдът не ги приема с доверие.
Съдът обсъди дадените от
подсъдимия обяснения като съобрази, че освен доказателствено средство, те са и
средство за защита. След като прецени същите самостоятелно и в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства, намери, че обясненията на
подсъдимия Н. са израз единствено на предприетата защитна теза. Обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, същите са непоследователи, вътрешно-противоречиви и нелогични. Съдът не приема за достоверно твърдението на
подсъдимия, че пострадалата Б. не е ударена, което се опитва да обясни с
израза, излизащ извън границите на реалността, а именно: „Бронята на автомобила
е страшно мека и не може да причини никаква телесна повреда. Тя просто
пружинира – мека е като дунапрен и за това твърдя, че травмата не е настъпила
вследствие на удара, а е вследствие на падането“. Съдът намира и за неубедително
твърдението на подсъдимия: „ аз съм страшно дисциплиниран водач и никога не
разчитам на предимството си“ по арг. на отразеното в приобщената към
доказателствената съвкупност по делото справка за нарушител/водач, приложена на
стр. от 89 до 93 вкл. в ДП. От последната е видно, че подсъдимият многократно е
реализирал нарушения по ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази установеност на
фактите, съдът намери, че подсъдимият И.П.Н. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.
последно, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.25, ал.1, чл.47, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. От обективна страна: на 18.04.2016г. в гр. Плевен, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Купе“ с
рег. № МV02VХН, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона
за движение по пътищата както следва:
Чл. 5. Ал.(1) Всеки участник в
движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Чл.6, т.1 Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Чл.20. Ал.(1) Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Чл.20, ал.(2) Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Чл.25. (1) Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл.47. Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство.
Чл.119. (1) При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007
г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на В.И.Б. ***, изразяваща се в счупване на
вътрешния израстък в горната част на големия пищял на левия крак и главичката
на малкия пищял на левия крак в съседство с колянната става, което е довело до
трайно затруднение движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
От субективна страна
деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият Н. не е желаел
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените
съставомерни последици се дължат на нарушаване задължението по чл. 119, ал. І и
ал. ІV от ЗДвП от подсъдимия Н. и конкретно на необоснованата му субективна
увереност, че управлявайки МПС-то по бул. ”Г. Ст. Р.” с избраната от него
разрешена скорост за движение в населено място безпрепятствено ще съумее да завие
от бул. „Хр. Ботев“ по ул. „Сан Стефано“ в гр. Плевен, като премине по платното
и пешеходната пътека, въпреки очевидната опасност за движението – пресичащият
пешеходец, без да намали скоростта или спре и без да настъпи ПТП. Тази
субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването на пътната
обстановка, попречила му е да вземе правилно решение и да съобрази поведението
си на пътя с оглед на конкретната ситуация. Подсъдимият Н. не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установеният в страната правов ред и в частност правилата за
движение по пътищата, подценяване на конкретната пътна обстановка,
неоправданата самоувереност при управление на МПС в тази ситуация.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази предвиденото наказание в приложимата санкционна разпоредба - чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр.
с чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК и във вр. с чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47,
чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, а именно
от 1 до 6 години лишаване от свобода, както и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие действията на подсъдимия
за оказване на помощ на пострадалата – съобщил за настъпилото ПТП в ЦСМП и
помогнал за преместването и, а като отегчаващи такива - високата степен на обществената опасност на
деянието и тежестта на настъпилия вредоносен резултат. С оглед гореизложеното
съдът призна подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във
вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП
и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във
вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.5 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.47, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП,
вр. чл.54 от НК го осъди на наказание една година и шест месеца „лишаване от
свбода”. След като съобрази, че подсъдимият е неосъждан (реабилитиран) и че
наказанието би постигнало целите, установени в чл. 36 от НК и без да бъде
изтърпяно ефективно съдът отложи изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок
на основание чл. 66, ал. І от НК.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия И.П.Н.
от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия И.П.Н. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 507,12 лева, от които 198,00 лева по сметка на
Районен съд - Плевен и 309,12 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК,
съдът осъди подсъдимия И.П.Н. да заплати на пострадалата В.И.Б.,*** сумата от
600,00 лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: