РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Карлово, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101216 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК
предявени от Г. Х. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.“ №**, чрез адвокат
А.Л., против И. Х. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.*;
2/ Т. Х. М., ЕГН: **********, от К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.* и 3/ П. Ц. П.,
ЕГН: **********, от гр. С., комплекс „С.“ №**, вх. *, ет.*, ап.**.
Ищецът твърди, че ответникът И.М. бил негов брат. Техният баща Х. М.
бил собственик на дворно място от около 265 кв. м., заедно с построена в него
едноетажна жилищна сграда, намиращо се в гр. К., ул. „П.“ №**, при съседи:
С. П., Д. И., Н. Б. и ул. „П.“, което съставлявало имот пл. №2774, кв.31А и за
него, в съсобственост с пл. №2791, е бил отреден парцел XIII по плана на гр.
К.. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.К., одобрени
със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, дворното
място било нанесено като Поземлен имот с идентификатор
*****************.
Твърди, че с нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда
земя №18, том II, дело 507 от 23.06.1971 г. на К. н. с. Х. М. със съгласието на
1
съпругата си Г. отстъпил безвъзмездно (дарил) на сина си И. Х. М. правото на
пристрояване и надстрояване на втори етаж съгласно утвърден архитектурен
план и дадена виза от ОНС, отдел „Архитектура и Благоустройство“ - П., на
собствената му едноетажна жилищна сграда със застроено място от 86 кв. м.,
намираща се в собствения му имот с дворно място от около 265 кв. м. в гр. К.,
при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ул. П., който съставлява имот пл. №2774,
кв.31А и за него в съсобственост с пл. №2791 е отреден парцел XIII по плана
на гр. К..
Твърди, че с нотариален акт за дарение №10, том III, дело 751 от
07.09.1974г. на К. районен с. Х. М., със съгласието на съпругата си Г., дарила
на сина си И.М. (суперфициарен собственик съгласно нот. акт за суперфиция
от 1971 г.) следния свой собствен недвижим имот, а именно: от къща и
дворно място, застроено и незастроено – от около 283 кв. м., намиращ се в гр.
К., при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ул. „П.“, който има пл. № 2774, в кв. 31 А,
и за него, в съсобственост с имот пл.2791, е отреден парцел XIII с обща площ
565 кв. м., само ½ идеална част (или ¼ идеална част от площта на парцела) от
дворното място и намиращите се върху нея подобрения. При подписване на
нотариалния акт била представена декларация от надарения, че е извършил
надстрояването през 1971-1972 г.
Твърди, че с нотариален акт за дарение №70, том 1, дело №110 от
06.02.1991г. на К. р. с. Г. и Х. М.и дарили на сина си Г.М. една втора идеална
част от дворно място, както и приземен и първи етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. К., при съседи: С. П.,
Д. И., Н. Б. и ул. „П.“, който имот има застроена и незастроена площ общо
около 278.50 кв. м., представлява пл. №2774 и за него, в съсобственост с имот
№2791, е отреден парцел XIII в кв.31 А, с обща площ от 557 кв. м.
В резултатна тези прехвърляния Г.М. притежавал ½ идеална част от
дворното място с пл. № 2774, заедно с целия приземен и първи етаж от
сградата, а брат му И. притежавал ½ идеална част от дворното място и целия
втори жилищен етаж.
Твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №50, том
III, дело 618 от 19.11.1999 г. на нотариус С. Р., вписан като акт 64, том V дело
909 от 19.11.1999 г. в СлВп К., Г. продал на И. 14/106 ид. части от приземния
етаж, представляващи северозападна стая с площ 14 кв. м., която е със
2
самостоятелен вход и се ползва за гараж. В този нотариален акт сградата била
описана като двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два
жилищни етажа.
През 2000 г. при ремонт на покрива И.М. направил преустройство и
подпокривното пространство било направено годно за обитаване. Г.М. не бил
давал съгласие подпокривното пространство да бъде преустроено и
приобщено към втори жилищен етаж. При извършеното преустройство през
2000г. подпокривното пространство на таванския етаж, което преди това било
обслужваща обща част, придобило характеристика на самостоятелен обект.
Ответниците И. и Т. М. нямали учредено право на строеж за изграждане на
самостоятелен обект на таванския етаж, поради което този самостоятелен
обект по силата на чл.92 ЗС станал съсобствен на собствениците на земята.
Към 2000г. Г.М. бил собственик на ½ идеална част от земята и като такъв
станал собственик на ½ идеална част от реализираното надстрояване извън
обема на учреденото право на строеж.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №174, том
III, дело 535 от 20.08.2015г. на нотариус С. Р., peг. №099 НК, вписан в СВп К.
като акт № 49, том 13, дело 2282 от 20.08.2015г., Г.М. продал на И. Т. Т. и К.
К. Т. собствената си ½ идеална част от дворното място, което съгласно
кадастралната карта представлява поземлен имот (ПИ) с идентификатор
36498.504.421, както и притежаваните от него обекти на приземния и на
първи жилищен етаж, които били нанесени в кадастралната карта като
Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 36498.504.421.1.1 и
СОС с идентификатор 36498.504.421.1.4.
С нотариален акт №41, том 1 от 03.02.2021 г. на нотариус, peг. № 517
НК за констатиране на право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка, вписан в СлВп - К. като акт №91, том 2, дело
283/2021 г., И. Х. М. и Т. Х. М. били признати за собственици на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.421.1.2, адрес на
имота: гр. К., п.к. ******, ул. „П.“ №**, ет.*, ап.*. Самостоятелният обект бил
описан като намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
******************, състоящ се от две нива, като застроената площ на ниво
1 била 108.80 кв. м., а застроената площ на ниво 2 била 110 кв. м., а общо
посочената площ била 218.80 кв. м., с прилежащи части - стълбище 21 кв. м.
3
Този обект бил описан като еднофамилно жилище на два етажа (мезонет) с
площ 218.80 кв. м. съгласно удостоверение изх. № 94-00- 4474/1/21.09.2020г.
на Община К. за търпим строеж. В констативния нотариален акт се
съдържало изрично отбелязване че: „За първото ниво от Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ******************, молителите притежават
документи за собственост и са го изградили въз основа на отстъпено право на
строеж с нотариален акт за отстъпване право на строеж №18, том II, н.д.
№507/1971г. на КРС“. С констативния нотариален акт от 2021г. била призната
собствеността на И. и Т. М. и върху СОС с идентификатор ****************
– гараж.
На 12.02.2021г. нотариус Т. Р. връчил на Г.М. нотариална покана, peг.
№609, том 1, акт 39 от 2021г., с която последният бил поканен да се яви при
нотариус Р., за да заяви дали има претенции към самостоятелни обекти
******************** и ********************. Г.М. не се явил в
определения ден и час при нотариуса, което обаче не можело да се тълкува
като съгласие с приобщаването на таванския етаж към апартамента на втори
жилищен етаж.
С нотариален акт за продажба №19, том II, дело 178 от 2021г. на
нотариус П. И., peг. №655 НК, вписан в СлВп К. като акт №22, том 7, дело
№1202/22.04.2021г. И. и Т. М. продали на П. Ц. П. Самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори 36498.504.421.1.2 и 36498.504.421.1.3 заедно с ¼
идеална част от ПИ с идентификатор 36498.504.421. Преди изповядване на
сделката ищецът лично уведомил П.П., че той е собственик на идеална част от
таванския етаж. Въпреки това сделката била осъществена за целия тавански
етаж без участие на ищеца.
Ищецът твърди, че второто ниво на Самостоятелен обект с
идентификатор **********************, с площ на нивото 110 кв. м.,
представлява преустроен тавански етаж (подпокривно пространство).
Преустройството било направено при ремонт на покрива през 2000 г., когато
собственици на поземления имот били при равни квоти Г.М. и И.М.. Г.и М. не
бил давал съгласие за преустройството и за приобщаване на таванския етаж
към втория жилищен етаж. Ответниците И. и Т. М. нямали учредено право на
строеж за изграждане на самостоятелен обект на таванския етаж, поради
което този самостоятелен обект по силата на чл.92 ЗС станал съсобствен на
4
собствениците на земята.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че е ищецът собственик на ½
идеална част от тавански (подпокривен) етаж на многофамилна жилищна
сграда с идентификатор ******************, със застроена площ 110 кв. м.,
заснет погрешно по кадастрална карта като ниво две на самостоятелен обект с
идентификатор **********************, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта 2, със обща
площ на обекта 218.80 кв. м.
Моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени издадения в
полза на И. Х. М., ЕГН: ********** и Т. Х. М. ЕГН: ********** Нотариален
акт №41, том 1 от 03.02.2021г., на нотариус Т. Р., peг. №517 НК, вписан в
СлВп -К. като акт №91, том 2 дело 283/2021г. за констатиране на право на
собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка по
отношение на ½ идеална част от тавански (подпокривен) етаж на
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ********************.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответниците И. Х. М. и Т.Х. М, чрез адв. Е.М. твърдят, че предявените
обективно и субективно съединени искове са недопустими и производството
по делото следва да бъде прекратено, поради следните съображения:
Заявените искания в исковата молба касаели претенции за признаване
на собственост върху ½ идеална част от таванско помещение, което
помещение не съществувало реално, като обект към момента на предявяване
на исковата молба. Ищецът признавал, че обектът таван /подпокривен/ етаж
не съществува, съдейки по въведените от самия него фактически правни
твърдения. Правото на собственост винаги се свързвало с реалното
съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът
на правото влиза в правоотношения с други лица, какъвто обект в
образуваното производство не съществувал, следователно обща част на
етажната собственост по отношение на която да се претендира собственост
нямало, а производството било безпредметно.
Ищецът заявавал възникнало право на собственост върху ½ идеална
част таван /подпокривен/ етаж, т. е право върху несамостоятелна вещ, а
принадлежност към главната вещ /жилище/. Права върху несамостоятелна
5
вещ, можели да бъдат предмет на установителен иск, ако ищецът твърди, че е
собственик на вещта, принадлежност към която е тавана, каквито твърдения
не били заявени в исковата молба. Напротив, ищецът заявявал, че е отчуждил
собствеността си по отношение на главната вещ - сделка обективирана в
представения нот. акт за покупко - продажба №174 том 3 рег. № 6341 дело
№535 от 20.08.2015 год. на Нотариус с рег.№ 099 НК - с район на действие
районен съд - гр. К. и Вписан в Службата по Вписвания като Акт № 49, том
13, дело №2282 от 20.08.2015 год. Към датата на предявяване на исковата
молба ищецът не бил носител на право на собственост върху самостоятелен
обект в многофамилната жилищна сграда с идентификатор 504.421.1,
следователно бил предявил чужди права в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ГПК,
което било недопустимо.
Иск по чл.124 от ГПК не бил подаден, тъй като ищецът нямал никакви
актове, удостоверяващи правото на собственост. Ищецът нямал права на
собственост и не притежавал нотариални актове за собственост, поради
отчуждаването на собствеността си. Налице било несъответствие между
обстоятелствената част и неформулирания конкретно петитум. Не било ясно
по какъв иск следва да се произнесе съдът с решението си по исковата молба.
Обстоятелствената част на исковата молба била в противоречие на петитума
по различните основания на иска, поради което същият бил недопустим.
Освен недопустими, исковете били и неоснователни
Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че таванът представлява
подпокривно пространство; че през 2000 г. са направили преустройство и е
направен мезонета годен за обитаване; че ответникът не е давал съгласие за
изграждането и придобиването по давност от ответниците на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
********************** в гр. К..
Твърдят, че през 1971 г. с отстъпването на право на строеж върху земята
на родителите им – сделка обективирана в НА №18, том 2, дело №507 от
23.06.1971 год. при съдия с район на действие Р. с. - гр. К., започнало
реализирането на правото на пристрояване и надстрояване на втория
жилищен етаж и тавански. В хода на строителството съединили втория етаж с
таванския етаж и така се образувал мезонет. По хоризонталата изградили и
вътрешно стълбище, обслужващо само тяхната собственост, което
6
съставлявало самостоятелен вход обслужващ само мезонета им. Достъп до
новоизградените обекти – мезонет и стълбище, нямало за собствениците на
приземния и първи етаж на сградата.
Твърдят, че някъде в края на 1986 г. и началото на 1987 г. семейството
на ответника И.М. се нанесло в изградения функционално свързан по между
си втори и тавански етаж, съставляващ мезонет, а през 1990 г. повдигнали
второто ниво на мезонета откъм северната част, за да е по-удобно за живеене.
Родителите на ищеца и ответника били съгласни и доволни от изграденото,
тъй като те били към онзи момент собствениците на останалата част от
недвижимостта – земя, приземен етаж и първи етаж. Именно поради
изграденото от тях, чрез сделка обективирана в нот. акт за дарение на
недвижими имот № 70, том 1, дело 110 от 03.02.1991 год. при съдия в Р. с. -
гр. К., прехвърлили на ищеца първия и приземният етаж, както и ½ идеална
част от дворното място. Така се изпълнила волята им всеки от братята да има
по два етажа – за ответника и семейството му – мезонетът, обединяващ втори
жилищен етаж и тавански етаж, а за ищеца – приземният етаж и първи
жилищен етаж. Ищецът знаел за обединяването на втория етаж с таванския
етаж в мезонета и след придобиването на собствеността от родителите им
през 1991 г. ползвал своите обекти, без да има достъп до таванския етаж
/съставляващ второ ниво на мезонета/ и изграденото стълбище и бил
съгласен.
Ответникът твърди, че изградения тавански етаж никога не е бил обща
част, а ако е бил такъв – то е бил по предназначението си. В него имало
самостоятелни помещения и можел да се промени при условия, допустими по
закон и при съгласието на етажния собственик. Това съгласие до влизане в
сила на ЗУТ/31.03.2001год. нямало законово изискване за форма, в която да е
дадено, достатъчно било волята да е недвусмислена от някакъв акт или от
поведението им. Именно тази хипотеза била приложима в настоящия спор.
Изграждането на втори жилищен етаж и обединяването му с таванския
етаж в мезонет, предмет на кадастъра с въведен идентификатор
************************, брой нива на обекта: 2, застроена площ на ниво
1: 108.80 кв.м. и застроена площ на ниво 2: 110.00 кв. м., общо посочена в
документа площ: 218.80 кв. м., прилежащи части: 21 кв. м., ниво 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
7
*********************, над обекта: няма, било построено от тях, с
мълчаливото съгласие на родителите им – собственици на останалата част от
обектите, изградени в многофамилната жилищни сграда към 1990 год.
От нанасянето им в жилището - мезонет около 1987 год. до датата на
отчуждаването на собствеността в полза на третия ответник през 2021г.,
никога и по никакъв повод родителите им приживе, а впоследствие и ищеца,
не били заявявали претенции към обши части – тавански етаж. Никога и по
никакъв повод не били имали достъп до обща част – тавански етаж и
изградено стълбище, което не пречело на родителите им, а впоследствие и на
ответника да ползва обектите си на собственост. Несмущавано упражнявали
владение върху имота си повече от 30 години, като по този начин
съществуването на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС за таванския етаж
било преустановено още към 1990 г. и не съществувал такъв. За извършеното
обединяване на втория жилищен етаж с таванския етаж в мезонет и
повдигането на второто ниво на мезонета извършени до 1990 година, били
изпълнени законовите изисквания за изграждането им. През 2000 година
имало течове, което наложило да направят ремонт и смяна на покрива. В този
ремонт ищецът не участвал, защото тогава приемал, че всичко по покрива
трябва да плащат ответниците, тъй като си имали обединени втори и тавански
етаж в мезонет.
След процедура пред Община К. им било издадено Удостоверение с
изх.№94-00-4474/1 от 21.09.2021 год., в което бил признат за търпим строеж,
и не подлежал на премахване „Еднофамилното жилище на два
етажа/мезонет“ с разгъната застроена площ от 218.8 м., част от
съществуващата жилищна сграда с идентификатор 36498.504.421.1 в
поземлен имот с идентификатор 36498.504.421. Търпимостта била призната
на основание разпоредба на § 127 ал.1 на ДР на ЗИД на ЗУТ относно всички
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, били
търпими строежи и не подлежали на премахване или забрана за ползване.
Предвид напредналата си възраст, ответниците все по-трудно се
придвижвали, което наложило и продажбата на собствеността им – сделка,
обективирана в НА №19, том 2, рег. № 2660, дело №178/22.04.2021 г. на
8
нотариус с рег. № 655 НК, с район на Р. с. - гр. К., вписана под Акт № 22, том
7, дело 1202/22.04.2021 год. при СВ - Р. с. - гр. К. в полза на третия ответник.
Нотариалната покана с рег. № 609, том 1, Акт № 39 от 11.02.2021 г. на
нотариус с рег. № 517 НК с Район на действие Р. с. - гр. К. ответникът
изпратил по настояване на банката кредитор, преди изповядването на
сделката за покупко - продажба, като по никакъв повод не предполагал, че е
възможно брат му да предяви претенции към общи части – тавански етаж,
който не съществувал от 1990 г.
Поради изложеното, ответниците молят съда да отхвърлите исковете
като неоснователни и недоказани и да им присъди сторените разноски в
производството.
Ответницата П. Ц. П., чрез адв. Ж.М. и адв. И. С., оспорва иска.
Действително, както ищецът твърдял в исковата си молба, до 1971 г. дворното
място от около 265 кв. м., ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда с приземен етаж, намираща се в гр. К., ул. „П.“ **, била собственост на
бащата на ищеца и ответника Х. М..
Х. М. дарил през 1991г. на сина си – ищецът Г.М., партерния етаж и
първия жилищен етаж от сградата, а на другия си син – ответникът И.М., през
1971 г. разрешил да построи етаж и тавански етаж за себе си. Така двамата
синове щели да имат всеки един от тях по две нива от жилищната сграда. Х.
М. прехвърлил и притежаваното от него дворно място, като го разпределил
поравно между двамата си сина Г. и И..
На 19.11.1999 г. ищецът продал на брат си Г. 14/106 ид. ч. от приземния
етаж, представляващи северозападна стая с площ от 14 кв. м., която била със
самостоятелен вход и се ползва за гараж.
На 20.08.2015 г. ищецът Г.М. се освободил изцяло от собствеността си
върху сграда с идентификатор *****************, както и от собствеността
си върху дворно място с идентификатор ******************, като
прехвърлил всички притежавани от него имоти в парцела на И. Т. Т. и К. К.
Т.. От 20.08.2015 г. насам ищецът Г.М. не притежавал никаква собственост в
парцела, в построената в същия жилищна сграда и общите части от същата.
При надстрояването на сградата от страна на И.М., същият обединил
двете нива /втори жилищен етаж и таванския етаж/ в едно жилище – мезонет.
9
Таван, по естеството си, никога не бил съществувал в сградата. Таванският
етаж, още от построяването му през 1972-1973г. и до настоящия момент, бил
функционално свързан с втория жилищен етаж от сградата. От изграждането
му до момента достъп до него се осъществявал единствено през входа на
втория жилищен етаж – тип мезонет. Това фактическо положение на сградата
било известно на ищеца и повече от 45 г. той не му се бил противопоставял.
Ответниците И.М. и съпругата му Т.М. в продължение на повече от 40 години
упражнявали фактическата власт върху жилището на две нива и
манифестирали пред всички трети лица, в това число и по отношение на
ищеца, своенето на вещта. Ето защо те придобили по давност таванския етаж,
който бил функционално свързан с втория жилищен етаж от сградата.
Придобиването по давност било обективирано в Нотариален акт № 41, том 1
от 03.02.2021г. на Нотариус peг. № 517 на НК, вписан в CB-К. като акт № 91,
том 2, дело 283/2021г. Нотариалният акт бил съставен въз основа на Протокол
на Нотариус Т. Р., peг. № 517 от 03.02.2021г.
С Нотариален акт № 22, том 7, дело 1202/22.04.2021г. на CB-К.,
оформен като акт № 19, том II, дело 178/2021г. на Нотариус П. И., peг. № 655
на НК, И. и Т. М. продали на ответницата П.П. самостоятелните обекти в
сграда с идентификатор *************** /мезонет/, *******************
/гараж/ и ¼ ид. ч. от дворното място.
Не отговаряло на истината, че ищецът предупреждавал П.П., че
притежава каквато и да било собственост в придобитото от нея жилище.
Нещо повече, видно от представените от ищеца доказателства, след
констатиране на собствеността на праводателите на П.П., ищецът изрично бил
поканен да заяви дали има претенции към продадения на П.П. имот. Тези
действия били извършени по изричното настояване на представител на
кредитиращата банка, с цел одобрение и отпускане на кредит за закупуване на
процесния недвижим имот. Въпреки получената покана лично от адресата,
ищецът с бездействието си конклудентно признал достоверността на
придобивното основание чрез упражняване от праводателите на П.П.
давностно владение по отношение на продаваемия имот. Едва след
изповядване на сделката, посредством която П.П. придобила собственост
върху имотите, ищецът съзрял възможност да извлече финансова изгода за
себе си като инициира настоящото исково производство, което пряко влияело
на ответницата и създавало сериозни предпоставки за обявяване на
10
отпуснатия й кредит за изискуем, поради нарушено обезпечение. Ответницата
счита, че по този начин ищецът цели неправомерно да я мотивира да му
заплати „сума“ с оглед преодоляване на по-голяма вреда за нея в следствие
обявяване на кредита за изискуем. Ищецът не притежавал недвижима
собственост нито в дворното място, нито в жилищната сграда, за да можел да
претендира притежаването на общи части от сградата и действията му целяли
единствено злоупотреба с права.
Предвид гореизложеното, ответницата моли съда да отхвърли изцяло
депозираната искова молба като недопустима, а по същество като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът Г. Х. М. и първият ответник И. Х. М.
са братя, а Т. Х. М. е съпруга на И.М..
От представения Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху
чужда земя №18, том II, дело 507 от 23.06.1971г. на К. н. с. е видно, че Х. И.
М. със съгласието на съпругата си Г. Г. М., е отстъпил безвъзмездно (дарил)
на сина си И. Х. М. правото на пристрояване и надстрояване на втори етаж
съгласно утвърден архитектурен план и дадена виза от ОНС, отдел
„Архитектура и Благоустройство“ - П., на собствената му едноетажна
жилищна сграда със застроено място от 86 кв. м., намираща се в собствения
му имот с дворно място от около 265 кв. м. в гр. К., при съседи: С. П., Д. И.,
Н. Б. и ул. П., който съставлява имот пл. №2774, кв.31А и за него в
съсобственост с пл. №2791 е отреден парцел XIII по плана на гр. К..
Представен е Нотариален акт за дарение №10, том III, дело 751 от
07.09.1974 г. на К. р. с., от който се установява, че Х. И. М., със съгласието на
съпругата си Г. Г. М., е дарил на сина си И. Х. М. – суперфициарен
собственик съгласно нот. акт за суперфиция от 1971 г., следния свой собствен
недвижим имот, а именно: от къща и дворно място, застроено и незастроено –
от около 283 кв. м., намиращ се в гр. К., при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ул.
„П.“, който има пл. № 2774, в кв. 31 А, и за него, в съсобственост с имот
пл.2791, е отреден парцел XIII с обща площ 565 кв. м., само ½ идеална част
(или ¼ идеална част от площта на парцела) от дворното място и намиращите
се върху нея подобрения.
11
От представения Нотариален акт за дарение №70, том 1, дело №110 от
06.02.1991г. на К. р. с. е видно, че Г. Г. М. и Х. И. М. са дарили на сина си Г.
Х. М. ½ идеална част от дворно място, както и приземен и първи етаж от
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. К.,
при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ул. „П.“, който имот има застроена и
незастроена площ общо около 278.50 кв. м., представлява пл. №2774 и за
него, в съсобственост с имот №2791, е отреден парцел XIII в кв.31 А, с обща
площ от 557 кв. м.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот №50,
том III, дело 618 от 19.11.1999г. на нотариус С. Р., вписан като акт 64, том V,
дело 909 от 19.11.1999г. в СлВп-К. се установява, че ищецът Г.М. е продал на
ответника И.М. 14/106 ид. части от приземния етаж, представляващи
северозападна стая с площ 14 кв. м., която е със самостоятелен вход откъм
улица и се ползва за гараж.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№174, том III, дело 535 от 20.08.2015г. на нотариус С. Р., peг №099 НК,
вписан в СлВп - К. като акт № 49, том 13, дело 2282 от 20.08.2015 г., от който
е видно, че ищецът Г. ХР. М. е продал на И. Т. Т. и К. К. Т. собствената си ½
идеална част от дворното място, което съгласно кадастралната карта
представлява ПИ с идентификатор **************, както и притежаваните от
него обекти на приземния и на първи жилищен етаж – СОС с идентификатор
************* и СОС с идентификатор *******************.
От приложената в цялост преписка по издаването на Нотариален акт
№41, том 1 от 03.02.2021г. на нотариус, peг. № 517 НК, за констатиране право
на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан в
СВп- К. като акт №91, том 2, дело 283/2021 г., е видно, че ответниците И. Х.
М. и Т. Х. М. са признати за собственици на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ул. „П.“
№**, ет.*, ап.*, намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор
****************, състоящ се от две нива, като застроената площ на ниво 1 е
108.80 кв. м., а застроената площ на ниво 2 е 110 кв. м., общо посочена площ
– 218.80 кв. м., с прилежащи части - стълбище 21 кв. м. В констативния
нотариален акт изрично е отбелязвано че: „За първото ниво от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********************,
12
молителите притежават документи за собственост и са го изградили въз
основа на отстъпено право на строеж с нотариален акт за отстъпване
право на строеж №18, том II, н.д. №507/1971г. на КРС“. С констативния
нотариален акт №41, том 1 от 03.02.2021г. е призната собствеността на И. и Т.
М. и върху СОС с идентификатор ******************** – гараж. В
нотариалната преписка се съдържа удостоверение изх. № 94-00-
4474/1/21.09.2020г. на Община К., съгласно което еднофамилното жилище на
два етажа /мезонет/ с разгъната застроена площ от 218.8 кв. м. и гараж, със
застроена площ от 14.30 кв. м., части от съществуващата жилищна сграда с
идентификатор 36498.504.421.1 в поземлен имот с идентификатор
****************** по КККР на гр. К., общ. К., попадат в приложното поле
на на § 127 ал.1 на ДР на ЗИД на ЗУТ и същите са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване.
От представената Нотариална покана peг. №609, том 1, акт 39 от 2021г.
на нотариус Т. Р. е видно, че И. Х. М. е поканил Г. Х. М. да се яви на
25.02.2020 г. в кантората на нотариус Р., за да заяви дали има претенции към
самостоятелни обекти 36498.504.421.1.2 и 36498.504.421.1.3. Поканата е
връчена с разписка от 12.02.2021 г., като страните не спорят, че ищецът не се
е явил в определения ден и час при нотариуса.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №19,
том II, дело №178 от 2021 г. на нотариус П. И., peг. №655НК, вписан в СВп К.
като акт №22, том 7, дело 1202/22.04.2021г., от който се установява, че
ответниците И. и Т. М. са продали на третия ответник П. Ц. П. Самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори ********************** и
*********************** заедно с ¼ идеална част от дворното място – ПИ с
идентификатор ********************.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, която
не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло. Вещото лице посочва в
заключението си, че в периода на процесните нотариални актове, издадени
през 1971 г., 1974 г., 1991 г. и 1999 г,. в сила е кадастрален и регулационен
план на гр. К. одобрен със заповед № 938/1966 г. /Приложение 1 към
експертизата/, като процесният имот е заснет под кадастрален № 2774 и
заедно с имот № 2791 е отреден съсобствен парцел XIII- 2774,2791 в кв. 31 А.
Със заповед № 90/2000 година на Кмета на община К. за част от гр. К., в
13
която част попада и процесния имот, е одобрен нов кадастрално-
регулационен план /Приложение 2/. При него процесния имот е заснет под №
421 и за него с имот № 420 е отреден отново съсобствен парцел XIII-421, 420
в кв. 31 А. Нотариалните актове от 2015 г. и 2021 г. са на база изготвена и
одобрена КККР на гр. К. със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК-гр. С.. Процесният имот по КК е заснет 1:1
спрямо действащия УП от 2000 година с идентификатор 36498.504.421.
На 26.07.1969 г. е издадена виза за проектиране /Приложение 3/ на
втори жилище етаж на съществуваща жилищна сграда и евентуално
пристрояване от изток или юг, като на визата е защриховано петно за
пристрояване от изток. Изготвен е проект за надстройка на втори жилищен
етаж на съществуваща жилищна сграда и пристройка стълбище /Приложен
към експертизата/, които съгласно обяснителната записка /Приложение 4/
имат следни технически параметри:
- пристройка стълбище – застроена площ – 12.12 кв. м.;
- надстройка /втори етаж/ – застроена площ – 96.00 кв. м. плюс веранда
от 7.30 кв. м.
Проектът е предвиждал пространството между плочата на последния
етаж и покрива да се оформи като подпокривно пространство, служещо за
изолация между покрива и последния етаж. Одобряващият орган е одобрил
проекта с няколко корекции нанесени в синьо, а именно:
- увеличил е площта на пристрояване на 22.80 кв. м., от което
пристрояване една част представлява стълбищна клетка с площ от 12.12 кв.
м., а другата част от 10.68 кв. м. е пристрояване към първи жилищен етаж и
съответно цялостно застрояване на втори жилищен етаж;
- разрешил е да се извърши надзид с височина 0.60 м., като е дал
съгласие стълбищната клетка да не спира до втори жилищен етаж, а да
осигури топла връзка с подпокривното пространстранство, тъй като с
изпълнението на надзид с 0.60 м. подпокривното пространство става
обитаемо.
Така одобрен на 20.10.1970 г. архитектурният проект следвало да се
изпълни със следните технически параметри:
- застроена площ на стълбищна клетка – 12.12 кв. м.;
14
- към реализирания първи етаж – пристройка от 10.68 кв. м.;
- застроена площ на втори етаж – 106.68 кв. м. плюс веранда от 7.30 кв.
м.;
- стълбищната клетка да не спира до новоизграждащия се втори етаж, а
да продължи до подпокривното пространство, оформящо се вече като
складово помещение, след като е разрешено да се изпълни надзид с височина
0.60 м.
На база одобрения архитектурен проект е издадено строително
разрешение № 68/14.06.1971 г. /Приложение 5/.
Вещото лице е установило, че предоставеното му от ответната страна
архитектурно заснемане – съществуващо на обект „еднофамилно жилище на
два етажа /мезонет/, част от жилищна сграда с идентификатор
**************“ съгласно одобрената КК на гр. К. от 2020 год. /Приложено
към експертизата/ съдържа разпределение втори етаж – разпределение на
подпокривен етаж – вертикален разрез.
Правейки съпоставка между одобрения архитектурен проект от
20.10.1970 год. и архитектурното заснемане от 2020 г., вещото лице е
констатирало следното:
а/ съгласно архитектурния проект:
- застроена площ на втори жилищен етаж – 107.32 кв. м , като в тази
площ се включва и застроената площ на стълбището;
- застроена площ на подпокривнато пространство – 106.40 кв. м., като в
тази площ се включва и застроената площ на стълбището;
- надзид между последната плоча на жилището разположено на
последния жилищен етаж и покрива – 0.60 м.
б/ съгласно архитектурното заснемане от 2020 г.:
- реализирана застроена площ на втори жилищен етаж – 108.80 кв. м.,
като в тази площ се включва и застроената площ на стълбището;
- реализирана застроена площ на свободен таван 110 кв. м.;
- реализирано строителство на свободен таван, като в най-ниската част е
1.15 м., а в най-високата – 1.87 м., състоящо се от килер, дневна, стая,
стълбище, балкон и баня.
15
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице заявява, че
подпокривното пространство отговаря на изискванията за за самостоятелен
обект. Посочва, че входът от първия жилищен етаж на сградата към
стълбищната площадка и стълбите нагоре е зазидан. Достъп до втори
жилищен етаж има през вход на североизточния ъгъл на сградата, който
осигурява топла връзка с втория жилищен етаж и с тавана, макар по проект
входът да е от югоизточния ъгъл. За мезонета се влиза от североизточния
ъгъл, през пристройка, представляваща стълбищна клетка. Мезду мезонета и
първия жилищен етаж няма топла връзка, а следва да се излезе на двора.
Според вещото лице мазилката на сградата е положена преди повече от две-
три години, направена е цялостно и няма визуални разлики между отделните
етажи.
От показанията на свидетеля И. С. Х. се установява, че от 1998 г. живее
в съседство с процесния имот и познава страните по делото. По това време от
западната и от източната страна на сградата имало входове, които водели към
първия и втория етаж. На тавана не живеел никой. В момента това не било
така – имало вход само към първия етаж, а оттам нямало дотъп към тавана.
През 2000 г. братът на Г. – И., започнал реконструкции на таванското
помещение. Свидетелят не бил влизал там, но виждал от терасата си, че след
ремонтните дейности, таванът се обитавал от И. и жена му. През 2014-2015 г.
в Г. продал своята част от имота на И. Т. и К. Т., след което дворът бил
разделен с преграда на две. В имота се влизало през два входа, като единият
бил вход за гараж. За последно свидетелят влизал в имота преди няколко
месеца. Заявява, че докато там живеел Г., имало достъп от първия към втория
етаж, но сега такъв вход нямало. След продажбата свидетелят повече не бил
виждал Г. в имота. Понастоящем таванът бил необитаем.
От показанията на свидетеля Н. Д. И. се установява, че също живее в
съседство с процесния имот и познава страните по делото. През 1970 г. той
живеел там на квартира, а впоследствие закупил съседната къща. Родителите
на братята И. и Г.М.и, докато били живи, се разбрали на сина си Г. да дадат
долния етаж, а на И. да си построи етаж над неговия, което той направил през
1987 г. И.М. си построил си външно стълбище, за да има достъп до
таванското помещение. Преди това в него се съхранявал багаж, но И. го
обзавел, вдигнал тавана и заживял там. По това време родителите му още
16
били живи. Приземният и първият етаж на къщата били на брат му Г..
Двамата братя имали някакви разправии, но на свидетеля не били известни
подробности. Лично от бащата на двамата братя свидетелят бил чувал, че
волята му е синът му Г. да живее на долния етаж, а брат му И. – да си построи
етаж и да живее над него. В момента на таванския етаж, никой не живеел.
Целият имот бил продаден на други хора. Момчето, което купило имота на Г.
си направило отделен вход и дворът бил преграден.
От показанията на свидетеля К. С. С. се установява, че живее в гр. К., на
ул. „М.“ в гр. К., която се намирала в близост до ул. „П.“, където са живели
страните по делото. Познавала И. и Г.М.и от 1985 – 1986-та година, често си
ходели на гости и били в добри отношения. Имотът имал два входа и всеки си
ползвал неговия. Г. живеел на долния етаж, а брат му И. – на горния. На
свидетелката не било известно дали двамата са имали някакви пререкания,
свързани с имота. Видяла, че се правят реконструкции в него. След като всеки
от тях продал своята част от имота, свидетелката ходела на гости на К. Т.. До
горния етаж се стигало по самостоятелно стълбище.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за
собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на
собственост върху имота на заявеното от него основание – приращение по
чл.92 ЗС. Наред с това следва да докаже, че не са били налице предпоставките
за издаването на констативен нотариален акт №41, том 1 от 03.02.2021г., на
нотариус Т. Р., peг. №517 НК, с който И. и Т.М. се легитимират като
собственици, преди да продадат имота на ответницата П.П.. В този смисъл
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна – ищеца, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК /така Тълкувателно решение №
11/21.03.2012 год. по тълк.д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че
строителството на таванския етаж през 1987 г. е осъществено в по-голям обем
от проектираното пространство и второто ниво на т. нар. мезонет е изградено
при липсващо валидно учредено право на строеж. Следователно таванският
етаж е станал собственост на собствениците на земята по силата на чл. 92 ЗС
– Г. и И.М.и, които към този момент са били съсобственици при равни квоти.
17
Неговият надзид е бил повдигнат с оглед обособяването му в самостоятелно
жилище, каквото в действителност е изградено и съществува. Категорично се
установи, че първият и вторият жилищни етажи имат отделни входове, като
до втория етаж се стига по самостоятелна стълбищна клетка. Разпитаните
свидетели са категорични, че волята на родителите на двамата братя е била
именно тази – ищецът да живее на приземния и първия етаж, а ответникът –
на горния. Поради тази причина И.М. е пригодил за живеене таванския етаж,
което е станало с мълчаливото съгласие на ищеца.
От изложеното се налага извод, че процесното таванско помещение не е
обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, същото е функционално свързано със
самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.421.1.2 и може да бъде
придобито по давност.
Съдът счита, че в натоящия случай ответниците И. и Т.М. са
упражнявали фактическа власт върху имота повече от 10 години и
препдоставките за издаване на оспорения нотариален акт по обстоятелствена
проверка са били налице. От гласните доказателства по делото се установи,
че след реконструкцията на таванското помещение, то е станало част от
втория жилищен етаж, собственост на И.М.. В така образувания през 1987 г.
мезонет, ответниците са живели до продажбата му през 2021 г. на
ответницата П.П., със знанието и без противопоставянето на ищеца (или
друго лице), който е обитавал етажа под тях. Владението им е било явно,
несъмнено и необезпокоявано, т. е. манифестирали са поведение, което не
оставя никакво съмнение, че те упражняват фактическата власт за себе си.
С оглед изложеното, както главният иск главният иск по чл.124 ГПК,
така и акцесорният по чл.537, ал.2 ГПК са неоснователни и недодоказани,
поради което следва да се отхвърлят.
Относно разноските по делото:
Ответниците са направили искане за присъждане на сторените
разноски, което на осн. чл.78, ал.3 ГПК, предивид изхода на делото, се явява
основателно – 650 лева в полза на ответника И. и Т. М. за заплатен
адвокатски хонорар и 1750 лева в полза на ответницата П. Ц. П. лева,
включващи: 1700 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – депозит за
вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
18
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на Г. Х. М.,
ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.“ №**за признаване на установено по
отношение на И. Х. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.*;
2/ Т. Х. М., ЕГН: **********, от К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.*и 3/ П. Ц. П.,
ЕГН: **********, от гр. С., комплекс „С.“ №**, вх. *, ет.*, ап.**, че ищецът е
собственик на на ½ идеална част от тавански (подпокривен) етаж на
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ************************,
със застроена площ 110 кв. м., заснет погрешно по кадастрална карта като
ниво две на самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.421.1.2, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта 2, със обща площ на обекта 218.80 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Х. М., ЕГН: ********** за отмяна на
основание чл.537, ал.2 от ГПК на издадения в полза на И. Х. М., ЕГН:
********** и Т. Х. М. ЕГН: ********** Нотариален акт №41, том 1 от
03.02.2021г., на нотариус Т. Р., peг. №517 НК, вписан в СлВп-К. като акт
№91, том 2 дело 283/2021г. за констатиране на право на собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка по отношение на ½ идеална част
от тавански (подпокривен) етаж на многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 36498.504.421.1.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.“ №**да заплати
на И. Х. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.*и Т. Х. М.,
ЕГН: **********, от Карлово, ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.1 сумата от 650 лв.
(шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.“ №**да заплати
на П. Ц. П., ЕГН: **********, от гр. С., комплекс „С.“ №**, вх. *, ет.*,
ап.**сумата от 1750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Ц.Ч.
19
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
20