О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 09.07.20 г.
в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. дело N`297 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива на осн. чл. 274, ал. 1
от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5140/17.03.20
г. на Е.С.С. и Т.С.С. ***, чрез адв. Г.Г. от САК срещу определение на районен
съд гр. Враца № 338/04.02.20 г. постановено по гр. дело № 789/19 г. по описа на
същия съд, с което районен съд е ПРЕКРАТИЛ производството по делото поради
липса на интерес за ищците от предявяване на исковете и на това основание
поради недопустимост на същите.
Жалбоподателите, чрез адв. Г. мотивират становище,
че неправилно районен съд е отказал да разгледа по същество исковата претенция
за изкупуване с правно осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС въпреки, че материалноправните
норми не изключват договорът за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от
приложното поле на чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Жалбоподателите не формулират конкретно искане към
окръжен съд, във вр. с оплакването за незаконосъобразност на атакуваното
прекратително определение.
Те нямат доказателствени искания, а също и искане
за присъждане на съдебни разноски.
Ответниците Л.Ц.С. и "Силедо" ЕООД, чрез
адв. М.М., представят отговор, в който заявяват становище за неоснователност на
жалбата. Нямат искане на съдебни разноски.
Окръжен съд намира постъпилата частна жалба за
процесуално допустима, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна данните по спора са следните:
Настоящите жалбоподатели Е.С.С. и Т.С.С. са предявили пред първостепенния
районен съд гр. Враца искова молба срещу ответниците Добри С.С., Л.Ц.С. и
"Силедо" ЕООД със седалище с. Фурен, общ. Криводол, обл. гр. Враца, в
която твърдят, че без ответника юридическо лица, са наследници на покойния С.К.
С. починал на 14.08.17 г. Ищците са синове от първи брак на покойния
наследодател, а ответниците са съответно син от втори брак на наследодателя и
преживяла съпруга. Ищците твърдят, че след смъртта на баща си, случайно и при
извършване на 31.12.18 г. на справка онлайн за отдалечен достъп, по партидата
на ответниците узнали за сключен от тях договор за продажба на наследствени
права по чл. 212 от ЗЗД. На 28.01.19 г. ищците се снабдили от службата по
вписванията с препис от договора, при което разбрали, че ответниците Л.С. и
синът й Добри С. са продали на "Силедо" ЕООД с ЕИК 2049607,
наследствените си права, като съвкупност от права и задължения, които
притежават от покойния общ наследодател С.К. С. починал на 14.08.17 г. за
сумата 5 000 лв. При изложените обстоятелства, според ищците са налице
предпоставките на чл. 33, ал. 2 от ЗС и те отправят искане към съда да
постанови на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС правото им, като наследници на покойния С.К.
С., да изкупят идеалните части от наследството на С.К. на останалите наследници
Добри С.С. и Л.Ц.С., които ид. части те са продали на ответника
"Силедо" ЕООД с договор за продажба на наследство сключен по реда на
чл. 212 от ЗЗД, при условията на договора, тоест при продажна цена 5 000 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците, в който те заявяват възражения по редовността на исковата молба;
по допустимостта на предявения иск, доколкото не е спазен двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС за
изкупуване. Алтернативно ответниците мотивират и становище за неоснователност
на иска, тъй като според тях нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС няма приложение при
продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД.
В хода на производството, на 06.06.19 г.
ответникът Добри С.С. е починал, като е оставил за свой единствен наследник
ответницата Л.Ц.С., негова майка.
При изложените обстоятелства, първостепенният съд
е преценил, че предявения иск е недопустим, тъй ищците нямат интерес от
предявяването му и с определение № 338/04.02.20 г., което именно се атакува
пред настоящата въззивна инстанция, съдът е прекратил производството по делото.
От правна
страна окръжен съд намира следното: Съгласно общото правило на нормата на чл.
33, ал. 1 от ЗС, собственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмени пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В
случай, че собственикът не представи нужните доказателства за изпълнение
изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС при извършване на продажбата, нотариусът
следва да откаже да изповяда сделката. Ако все пак сделката бъде сключена в
нарушение на изложените правила, чл. 33, ал. 2 от ЗС урежда иск в полза на
заинтересования съсобственик за изкупуване частта на продавача при действително
уговорените условия. Правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС по своя
характер е потестативно /преобразуващо/ право, тъй съдържа в себе си власт да
се наложи правна промяна, а искът, с който се предявява това право е
конститутивен.
Несъмнено правният интерес от конкретно търсената
по исков ред защита, като обща абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, следва да е налице при всички видове искове, включително
и при конститутивните. Но като се изхожда от действието на съдебното решение
при конститутивните искове, както и от спецификата на иска, при извършване служебната
проверка за наличие на правен интерес следва да се съобрази следното:
Предмет на конститувния иск могат да бъдат само
потестативни права и то такива, които не могат да се упражняват извънсъдебно.
Тези права предпоставят нарочно /изрично или мълчаливо/ овластяване от закона. За
това с конститутивен иск ищецът може да си послужи само в случаите предвидени
от закона, като в сравнение в другите искове, приложението на конститутивните
искове е най-ограничено и в тази връзка следва да се има предвид, че съдът не
разполага с обща власт да променя гражданските отношения. Винаги когато ищецът
или ищците твърдят, че в тяхна полза съществува потестативно право, подлежащо
на съдебно осъществяване, като е в конкретния случай, за тях е налице правен
интерес от предявяване на конститутивен иск.
Съдът не може да прекрати делото по предявен
конститутивен иск под предлог че законът не предвижда потестативно право от
рода на това, което ищецът или ищците са предявили, а в казуса по същество
районен съд е мотивирал извода си за липса на правен интерес за ищците и
прекратяване на делото, именно с аргумент, че законът не предвижда
преобразувателно право от вида на претендираното. В конкретния случай спорът
между страните е в това, дали законът предвижда спорното потестативно право по чл.
33, ал. 2 от ЗС, като на този спор съдът следва да отговори по същество
постановявайки съдебен акт ползващ се със сила на пресъдено нещо.
При
изложените правни съображения, според окръжен съд обжалваното прекратително
определение е неправилно, същото следва да бъде отменено, като делото се върне
на районен съд да продължаване съдопроизводствените действия по предявените
искове и постановяване на съдебен акт по същество.
Мотивиран от горното окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на районен съд гр. Враца № 338/04.02.20
г. постановено по гр. д. № 789/19 г. и
ВРЪЩА делото на районен съд за продължаване
съдопроизводствените действия по предявените искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател ..... Членове 1....... 2..........