Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6356/ 2017 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е.Г. срещу Т.Г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както следва:
1./ за заплащане на сумата от 7 000 лв., претендира като обезщетение
за лишаване от ползването на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се от антре,
вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора, изолационно антре,
баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена площ от 78 кв.м.,
ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента, състоящи се от две
стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80 кв.м., заедно с две
избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6 идеални части от
общите части и от правото на строеж и правото на преход през останалите изходи,
ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 214 кв.м. за периода от 20.12.2015г. до 14.07.2016г., придобит
с договор за покупко – продажба от 02.12.2005г., обективиран в НА ***, том ***, рег. номер ***, дело ***/2005г.
на нотариус О.Ш.;
2./ за заплащане на сумата от 982, 72 лв., претендирана като заплатена от
ищеца електроенергия, начислена и потребена от ответника за периода от
02.12.2015г. до 28.03.2016г., включваща и такса за възстановяване в собствения
му обект, представляващ апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***,
състоящ се от антре, вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора,
изолационно антре, баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена
площ от 78 кв.м., ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента,
състоящи се от две стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80
кв.м., заедно с две избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6
идеални части от общите части и от правото на строеж и правото на преход през
останалите изходи, ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 214 кв.м.;
В исковата си молба
ищецът Е.Г. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се от антре, вестибюл,
дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора, изолационно антре, баня,
тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена площ от 78 кв.м., ведно с
със сутеренни помещения, разположени под апартамента, състоящи се от две стаи,
антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80 кв.м., заедно с две избени
помещения с полезна площ от 11 кв.м. за периода от 20.12.2015г. до
14.07.2016г., придобит с договор за покупко –
продажба от 02.12.2005г., обективиран в НА ***, том ***,
рег. номер ***, дело ***/2005г. на нотариус О.Ш..
Собственото му жилище е
ползвано от Т.Г. и нейният съпруг, баща на ищеца до смъртта на последния,
починал на 16.12.2015г. Апартаментът е предаден на собственика едва на
14.07.2016г., обстоятелство удостоверено с нарочно съставен приемо
– предавателен протокол.
Твърди се, че за
периода от 20.12.2015г. до 14.07.2016г., ответникът Т.Г. е ползвал собствения
на ищеца апартамент без основание, с което е възпрепятствал собственика за
упражнява в пълен обем правото си на собственост, за което дължи обезщетение в
размер на средния пазарен наем за посочения период.
Поддържа се още, че за
времето от 02.12.2015г. до 28.03.2016г., в процесния имот е начислена
електроенергия в размер на 982, 72 лв., включваща и такса за възстановяване на
електрозахранването, която е потребена от ответника, но платена от ищеца,
подлежаща на възстановяване от Т.Г..
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Т.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Признава се, че до
смъртта на Т. Г., починал на 16.12.2015г. собственият на ищеца недвижим имот е
бил ползван от него и съпругата му Т.Г..
Твърди се, че на
16.12.2015г. Т. Г. е хладнокръвно убит в собственото на ищеца жилище, след
който момент ответникът и дъщеря му, са напуснали апартамента и са се
установили да живеят на втория етаж от жилищната сграда.
Твърди се още, че
непосредствено след убийството на Т. Г. жилището на първия етаж е било
запечатано за целите на досъдебното производство, като за част от заявения
период в него са извършени процесуално – следствени действия във връзка с
образуваното досъдебно производство 534/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, а
достъпът до него - забранен.
Непосредствено след
отпадане на забраната за неговото ползване ответникът е изнесъл личното си
имущество и продължил да ползва жилището на втория етаж, собствено на дъщерята
на Т. Г. и Т.Г..
Поддържа се, че за
времето от 20.12.2015г. до 14.07.2016г., ответникът не е възпрепятствал ищеца
да упражнява в пълен обем правото си на собственост, което той е можел да
ползва, след отпадане на забраната за това, наложена от органите на досъдебното
производство. Отделно, за посочения период с оглед извършеното тежко умишлено
престъпление, не е съществувала никаква възможност за отдаването му под наем,
поради негодния му вид и липсата на наематели, а ищецът не би могъл да
реализира възнаграждение от 1 000 лв. месечно.
Предвид изложеното се
настоява за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неоснователно ползване на процесния недвижим имот.
Искът по чл. 59 ЗЗД за
възстановяване на сума, платена от ищеца за доставена до обекта и потребена
електроенергия се оспорва с твърдения, че задължение от 982, 72 лв., не е
начислено и съответно не е заплатено от Е.Г..
Своевременно в първото
съдебно заседание ответникът е противопоставил правопогасяващо
възражение, ако исканията на ищеца за присъждане на обезщетения за лишаване от
ползване на собствения му недвижим имот за периода от 20.12.2015г. до
14.07.2016г. и за заплащане на начислена и потребена електроенергия за времето
от 02.12.2015г. до 28.03.2016г., включваща и такса за възстановяване, се окажат
основателни да бъдат прихванати с негово насрещно вземане за сумата от
26 527 лв., претендирана като сума, с която Е.Г. се е обогатил за сметка
на Т.Г., заплащайки по банкова сметка, *** Е.Г. дължими месечни анюитетни вноски по договор за ипотечен кредит от 2008г.,
сключен с ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за периода от 13.02.2015г. до
14.12.2015г., както следва: 1./ 3 050 лв., платени на 13.02.2015г.; 2./
2 877 лв., платени на 12.03.2015г.; 3./ 6 000 лв., платени на
17.07.2015г.; 4./ 2 800 лв., платени на 25.08.2015г.; 5./ 3 400 лв.,
платени на 23.09.2015г.; 6./ 2 800 лв., платени на 13.10.2015г.; 7./
2 800 лв., платени на 16.11.2015г.; 8./ 2 800 лв. на 14.12.2015г.
Възражението за
прихващане се основава на твърдения, че с посочената сума ищецът - кредитополучател
се е обогатил за сметка на ответника, който е обеднял, заплащайки в полза на
банката посочената сума.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С договор за покупко – продажба от 02.12.2005г., инкорпориран в НА № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** от 2005г. на нотариус О.Ш./л. 4/ Т. Г. е
прехвърлил на своя син Е.Г. притежаваното от него право на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент на първи
етаж от жилищна сграда в гр. ***,
състоящ се от антре, вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора,
изолационно антре, баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена
площ от 78 кв.м., ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента,
състоящи се от две стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80
кв.м., заедно с две избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6
идеални части от общите части и от правото на строеж и правото на преход през
останалите изходи, ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, запазвайки си
правото на ползване върху него.
С така сключена сделка Е.Г.
е придобил т.нар. ”гола собственост”, но не е титуляр на правото на ползване,
запазено от прехвърлителя Т. Г..
Запазеното право на
ползване изключва изцяло възможността на новия собственик Е.Г. да упражнява
правомощието си да ползва собствената вещ.
Жилището, находящо се
на втория етаж от същата сграда, е придобито с договор за покупко
– продажба от 31.08.2015г. /л. 50/ от М. Г., родено от брака дете, като
продавачите Е.Г. и Т.Г. са си запазили правото на ползване върху него.
По иска по чл. 59 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
Безспорно е, че процесният апартамент е ползван от ползвателя Т. Г., от
неговата съпруга Т.Г. и тяхната дъщеря М. Г. до смъртта му.
На 16.12.2015г. Т. Г. е
убит в апартамента на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***.
За извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК е образувано досъдебно производство №
534/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, факт установяващ се от писмо от
23.08.2017г. от Директора на ОД на МВР – Варна /л. 56/.
Със смъртта на
ползвателя Т. Г. право на ползване е погасено, на осн.
чл. 59 ЗС.
Безспорно е още, че
законни наследници на Т. Г. са съпругата му Т.Г. и децата му Е.Г., Т. Г. и М. Г..
За времето от 16.12.2015г. до 22.12.2015г. първия
етаж от жилищната сграда, намираща се в гр. ***, е запечатана за извършване на
процесуално – следствени действия.
За периода от
17.12.2015г. до 04.07.2017г. на Т.Г. и М. Г. е назначена персонална охрана от
служители на МВР на територията на цялата страна.
От деня на смъртта на
ползвателя Т. Г., освен присъщите на собственика правомощия по отношение на
вещта – да я владее и да се разпорежда с нея, Е.Г. е придобил и правомощието да
я ползва, т.е. освен да обитава жилището, но и да извършва всякаква форма на
фактическо и правно използване на имота.
На 14.07.2016г. Т.Г. е
предала на адв. М., действащ като пълномощник на Е.Г. ключовете за апартамент,
намиращ се на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, факт, удостоверен в
нарочно съставен протокол от същата дата /л. 8/.
Спорът се свежда до
това дали след погасяване правото на ползване ответникът Т.Г. е възпрепятствал възможността
собственика Е.Г. да ползва недвижим имот за заявения период.
Е.Г. твърди, че за
времето от 20.12.2015г. до 14.07.2016г. ответникът е ползвал без основание
собственото му жилище, а Т.Г., че определен период е съществувала забрана за
ползването му, както и че заедно с дъщеря си е напуснала процесното
жилище и е ползвала друг имот, този на втория етаж от същата сграда.
Ангажираните по
инициатива на страните гласни доказателства, чрез разпита на П.К., воден от
ищеца и Р.З., воден от ответника установяват следните релевантни за делото
факти:
След смъртта на Т. Г.,
свидетелят П.К. често придружавал Е.Г. ***, както и до кафене, в близост до
къщата, в която се намира апартамента му, в което се провеждали срещи между
страните по делото.
За отделните
апартаменти в сградата са обособени два входа – единият, предназначен за
жилището на първия етаж, а другият, позволяващ достигане до тези на втория и
третия етаж.
Г – н К. заявява, че Е.Г.
не е разполагал с ключове за апартамента си, нито преди, нито след смъртта на
баща си. С ключове е разполагала Т.Г., която свободно е влизала и излизала от
жилището на първия етаж през обособения отделен вход. Ключовете за жилището му
са предадени лично пред свидетеля през месец юли или август 2016г., за
удостоверяване на което бил съставен и протокол.
Присъствието му на
срещата е било с цел да се удостовери със свидетели състоянието на помещенията
в имота.
Показанията на Р.З.,
полицай в Сектор „Специализирани полицейски сили” установяват, че от
23.12.2015г. до месец април - май 2016г., свидетелят денонощно е охранявал Т.Г.,
на смени от по дванадесет часа с други свои колеги. Целта е била да се охрани
живота и здравето на защитения свидетел.
За посочения период от
време г – жа Г. е живеела на втория етаж на сградата, намираща се на ул.***.
Разполагала е с ключове за жилището на първия етаж, влизала е и излизала от
него, никога сама и винаги придружавана от охранителя от съответната смяна, включително
и от г – н З., както за да взема багаж – дрехи, обувки, така и за да премести една
спалня с помощта на носачи.
Е.Г. никога не е влизал
в жилищата нито на първия, нито на втория етаж. Срещите между страните са се
осъществявали или в близкото до къщата кафене или в хотел в к.к.”Златни
Пясъци”.
Показанията на Х.С., близък
приятел, явяващ се „Изпълнителен директор на всички фирми” на Т. Г. до смъртта
му установяват, че Е.Г., не е разполагал с ключове за жилището си на първият
етаж от къщата. След смъртта на приятеля му ищецът многократно умолявал Т.Г. да
му предаде ключовете, което тя сторила в рамките от 4 до 8 месеца след смъртта
на съпруга си.
Размерът на средния
пазарен наем на процесното жилище, е определен с
помощта на съдебна експертиза, кредитирана като компетентно и обективно дадена,
съобразно което за периода от 20.12.2015г. до 14.07.2016г., средният пазарен
наем, възлиза на сумата от 5 623 лв. или по 830 лв. месечно.
При изготвяне на
заключението, експертът е съобразил местоположението на имота, намиращ се в централната
част на гр. Варна, площта, техническото състояние, в което се намира, както и
че е необзаведен.
При огледа експертът е
установил, че жилището е почистено и боядисано, без никакви следи от
извършеното тежко умишлено престъпление.
Обстоятелството, че в процесното жилище е извършено тежко умишлено престъпление
против личността, е ирелевантно при определяне
средния пазарен наем, който би могъл да бъде получен за заявения период.
За
уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД следва да се установи, че имуществото
на ищеца е намаляло за сметка на увеличаването на имуществото на ответника, за
което се дължи обезщетение в размер на обогатяване, но не по-висок от размера
на обедняването.
Събраните доказателства сочат, че правото
на собственост по отношение на процесния имот принадлежи на ищеца.
Запечатването на
жилището и извършването на процесуално – следствени действия за целите на
разследването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК за времето от
16.12.2015г. до 22.12.2015г. съставлява обективна пречка собственикът Е.Г. да
ползва жилището си, за което Т.Г. не отговаря.
За
времето от отпадане забраната за ползването му – 23.12.2015г. до деня, в който Т.Г.
е предала ключовете за него на собственика – 14.07.2016г., ответникът
фактически е ползвал имота без основание. Фактът на ползване съдът приема за установен
от ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените и от двете
страни свидетели. Показанията на Р.З., плод на преки и непосредствени впечатления,
за разлика от тези на г – н П.К., установяват по категоричен начин, че Т.Г. е
имала достъп до жилището, държейки ключовете за него, безпрепятствено е влизала
и напускала апартамента, изнасяйки свои движими вещи до 14.07.2016г. Ирелевантно е обстоятелството, че г – жа Г. е прекарвала по
– голямата част от денонощието в апартамента на втория етаж, след като е
разполагала с ключове за процесното жилище, с каквито
не се твърди и съответно не се доказва да е разполагал собственика Е.Г..
Следователно
като е упражнявал фактическата власт върху имота без да има основание за това,
с което е спестил свои разходи за заплащане на средната пазарна цена на която
такъв имот се отдава под наем ответникът се е обогатил до размера на тази сума
от получаването на която ищеца – собственик на вещта е обеднял, бидейки лишен
от този доход. Това е и общият факт, обусловил обедняването на ищеца за разлика
от обогатяването на ответника, който от своя страна е достатъчен, за да
обоснове отговорността на Т.Г. в хипотезата на чл. 59 ЗЗД.
С
оглед изложеното и при положение, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД е
изпълнен по вече изложените съображение, то искът се явява основателен до
размера на средният пазарен наем, който би могъл да бъде събран като граждански
плодове на собствената на ищеца вещ за периода от 23.12.2015г. до 14.07.2016г.,
чиито размер възлиза на 5 541, 15 лв. /27, 03 лв. * 205 дни/.
Съгласно т. 7 от ППВС №
1/1979г. при общия фактически състав на неоснователното ползване по чл. 59 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията,
защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице
в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в последващ
момент, поради което за изискуемостта на вземането за обезщетение не е
необходима да бъде отправена покана.
Законна
лихва върху обезщетението по чл. 59 ЗЗД от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението не се присъжда, поради липса на искане за това.
За
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7 000 лв.
за периода от 20.12.2015г. до 22.12.2015г. /вкл./, искът по чл. 59 ЗЗД, следва
да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 59 ЗЗД
за заплащане на консумативните разходи за електроенергия
Ангажираните писмени
доказателства – касови бонове /л. 51 и л. 52/ установяват, че ищецът Е.Г. е
погасил чрез плащане на 19.07.2016г. консумативни разходи за доставена до обект,
находящ се в гр. ***с абонатен № **********, обективирани в следните фактури:
1./ № **********/15.01.2016г. на стойност 421, 18 лв. за периода от
02.12.2015г. до 31.12.2015г.; 2./ № ********** в размер на 428, 78 лв. за
времето от 01.01.2016г. до 28.01.2016г.; 3./ № **********/10.03.2016г. в размер
на 19 лв., представляваща такса за възстановяване на електрозахранването в общ
размер на 868, 96 лв. с ДДС.
Задължението за
заплащане на разноските свързани с ползването на вещта, вкл. консумативните
разходи за доставена и потребена електроенергия, за времето от 01.12.2015г. до
16.12.2015г., е в тежест на ползвателя Т. Г., на осн.
чл. 57 ЗС.
Разноските на
наследодателя свързани с ползването на вещта до смъртта му, починал на
16.12.2015г., следва да бъдат заплатени от неговите законни наследници –
съпруга и три деца, съобразно наследствените им права от по 1/4 идеална част
или сумата от по 54, 36 лв. /16 дни * 13, 59 лв. / 4 / всеки един от тях.
Доколкото за периода от
01.01.2016г. до 14.07.2016г. Т.Г. е ползвала имота без основание, то тя дължи
на ищеца сумата, с която Е.Г. е обеднял, намалявайки патримониума си, а
последният се е обогатил спестявайки си плащането на разходи за електроенергия,
която е потребил. Ответникът е ползвал имота и в
периода от 23.12.2015г. до 31.12.2015г. /вкл./.
Или, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 623, 37 лв. /19 лв.
+ 441, 29 лв. + 163, 08 лв./ за периода от 02.12.2015г. до 28.03.2016г. и
отхвърлен за разликата до пълния претендирания от 982, 72 лв.
Законна
лихва върху обезщетението по чл. 59 ЗЗД от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението не се присъжда, поради липса на искане за
това.
По възражението за
прихващане
Ангажираните във връзка
със своевременно заявеното възражение за прихващане доказателства установяват,
че по силата на сключен договор за кредит № HL 40543/06.08.2008г. и в изпълнение на поетите с него задължения, ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 264 000 лв. по курс „купува”
за покупка на поземлен имот, жилищна сграда и гараж, находящи се в гр. Добрич
/л. 79/, която Е.Г. се е съгласил да върне на равни месечни вноски за срок от
360 месеца.
Вземането на банката е
обезпечено с договорна ипотека върху недвижимите имоти, придобити с договор за покупко – продажба от 07.08.2008г. /л. 88/.
За времето от
13.02.2015г. до 14.12.2015г., видно от движението по банковата сметка и справка
за постъпили суми за погасяване на кредита в периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г. /л. 99 и сл. и л. 106/, по която е обслужван дълга, Т.Г. е внесла общо
сумата от 26 140, 55 лв.
От същата справка се
установява още, че в период предхождащ процесния или за времето от 17.02.2014г.
до 21.01.2015г. преводи на суми по банковата сметка на Е.Г., по която е
обслужван кредита, е извършвало лицето Т.И.С..
Спорен е въпросът какъв
е произходът на сумите, постъпили по банковата сметка на Евгения Г., по която е
обслужван кредита.
Т.Г. твърди, че преведените
пари са лични средства, а ищецът, че средствата са принадлежали на
наследодателя.
За времето от 2009г. до
18.05.2015г. /л. 115/, Т.Г. е работила по трудови правоотношения, заемайки
различни длъжности в следните търговски дружества З.Т. ООД, ЕИК *** и Е.ЕООД,
ЕИК ***.
Наследодателят Т. Г. е
бил съдружник в З.Т. ООД и едноличен собственик на капитала на Е.ЕООД.
Осигурителният доход
върху който осигурителят е заплащал осигурителни вноски от месец май 2015г. до
месец септември 2015г. е в общ размер на 6 107, 69 лв. Начисленият месечен
облагаем доход е в същия размер.
За времето от месец
януари 2015г. до месец април 2014г., както и за времето от месец октомври
2015г. до декември 2015г., осигурителни вноски не са начислявани и заплащани в
полза на фиска.
Показанията на водения
от ответника свидетел Д.Б., явяваща се детегледачка на М. Г. и домашна помощника
в дома на семейство Г.за времето от месец май 2015г. до смъртта на Т. Г.
установяват, че Т. Г. и Т.Г. обслужвали кредита на Е.Г., за което плащали
месечно около 2 000 лв. Свидетелят не е запознат с произхода на
средствата, които са заделяни за заема на Е.Г.. Отделно съпрузите са плащали консумативните
му разходи и тези за предписани му лекарства. Г – жа Г. посещавала често
банкови офиси, вкл. и по фирмени въпроси.
Съпрузите имали добър
стандарт на живот, но кой от двамата е осигурявал доходите, не е запозната. Г –
жа Г. работила като управител в хотел, като получавала допълнителни парични
средства от майка си, която работила на ***.
Освен свидетеля,
жилището на първия етаж е посещаван и от Х., управител на хотел в к.к.”Златни
пясъци”. Т. Г. и синът му се виждали навън пред жилището и никога в него.
Свидетелските показания
на Х.С. установяват, че баща и син постигнали съгласие Т. Г. да живее е
апартамента на сина си, а той да погасява жилищния му кредит. Парите за
вноските по кредита на Е.Г. били осигурени от дружеството, собственост на Т. Г.
– „Здравец”. Парите в евро са взимани от чендж бюро,
намиращо се в негов хотел в к.к. ”Златни пясъци”, след това обменяни в лева в
друго бюро в гр. Варна, предавани от свидетеля на С.С.от
2009г. до 2012г., а от 2012г. до 2014г. на шофьора на Т. Г. – Т.С., които лица
ги превеждали по съответната банкова сметка.
През 2014 г. Т.С. се
разболял, а Т.Г. била натоварена от съпруга си да извършва банковите преводи по
сметка на сина му. Парите в брой били предавани от свидетеля на г – жа Г..
Преценени в съвкупност,
ангажираните доказателства сочат, че паричните средства, превеждани за
погасяване на месечните анюитетни вноски по договор
за кредит № HL 40543/06.08.2008г., са принадлежали на дружество, управлявано от Т. Г., а
не на съпругата му Т.Г..
Този факт, съдът намира
за установен от показанията на свидетеля Х.С., плод на непосредствени и преки
впечатления, добити лично като близък приятел и доверено лице на Т. Г.. Тези
показания се подкрепят и от отразената информация в справка за постъпили суми
за погасяване на кредита в периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. /л. 106/, че
в период предхождащ месец февруари 2015г., наредител
по сметката на бенефициента Е.Г. е било лицето Т.И.С..
Свидетелят Д.Б. не
разполага с преки и непосредствени впечатления за релевантните за делото факти,
доколкото изпълняваната работа в дома на семейство Г.не предполага знание за
строго лични и имуществени отношения между членовете на семейството.
С оглед всичко
изложеното, съдът приема, че възражението за прихващане е неоснователно. То не
е подкрепено с никакви доказателствени средства установяващи по несъмнен начин
дължимостта на сумата от 26 527 лв.
Тъй като по
възражението за прихващане се формира сила на пресъдено
нещо, освен в случаите, когато се отхвърля, поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане /Решение №
45/22.04.2009г. по т.д. № 483/2008г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК/, съдът следва да отрази произнасянето си по него в диспозитива
на решение, предвид сбъдване на условието под което е предявен, като отхвърли правопогасяващото възражение.
По разноските
С оглед изхода на спора с право на
разноски разполагат и двете страни.
В полза на ищеца Е.Г. следва да се
присъдят разноски за уважената част от исковете в размер на 393, 84 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
за адвокатски хонорар не се присъждат, поради липса на доказателства
удостоверяващи заплащане на уговореното възнаграждение от 800 лв.
За
отхвърлената част от исковете в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски в размер на 159, 96 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН **********,***
6 сумата от 5 541, 15 лв. /пет
хиляди петстотин четиридесет и един лева и петнадесет ст./, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се
от антре, вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора,
изолационно антре, баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена
площ от 78 кв.м., ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента,
състоящи се от две стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80
кв.м., заедно с две избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6
идеални части от общите части и от правото на строеж и правото на преход през
останалите изходи, ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 214 кв.м. за периода от 23.12.2015г. до
14.07.2016г., придобит с договор за покупко –
продажба от 02.12.2005г., обективиран в НА ***, том ***,
рег. номер ***, дело ***/2005г. на нотариус О.Ш., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т.Г., ЕГН **********,***
6 срещу Т.С.Г., ЕГН **********,*** иск за разликата над присъдената сума от
5 541, 15 лв. до пълния претендиран размер от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се
от антре, вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора,
изолационно антре, баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена
площ от 78 кв.м., ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента,
състоящи се от две стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80
кв.м., заедно с две избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6
идеални части от общите части и от правото на строеж и правото на преход през
останалите изходи, ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 214 кв.м. за периода от 20.12.2015г. до 22.12.2015г.
/вкл./, придобит с договор за покупко – продажба от
02.12.2005г., обективиран в НА ***, том X, рег. номер
***, дело ***/2005г. на нотариус О.Ш.,
на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН **********,*** 6 сумата от 623, 37 лв. /шестстотин двадесет и три лева и тридесет и седем ст./,
представляваща заплатена от ищеца електроенергия, начислена и потребена от
ответника за периода от 02.12.2015г. до 28.03.2016г., включваща и такса за
възстановяване в собствения му обект, представляващ апартамент на първи етаж от
жилищна сграда в гр. ***, състоящ се от антре, вестибюл, дневна с кухненска
ниша, спалня, стая към двора, изолационно антре, баня, тоалетна с вход от към
дворно място с обща застроена площ от 78 кв.м., ведно със сутеренни помещения,
разположени под апартамента, състоящи се от две стаи, антре и баня и тоалетна
със застроена площ от 27, 80 кв.м., заедно с две избени помещения с полезна
площ от 11 кв.м., както и 1/6 идеални части от общите части и от правото на
строеж и правото на преход през останалите изходи, ведно с 1/6 идеални части от
дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 214 кв.м., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т.Г., ЕГН **********,*** 6 срещу Т.С.Г., ЕГН **********,***
иск за разликата над присъдената сума от 623, 37 лв. до пълния претендиран
размер от 982, 72 лв., представляваща заплатена от ищеца електроенергия,
начислена и потребена от ответника за периода от 02.12.2015г. до 28.03.2016г.,
включваща и такса за възстановяване в собствения му обект, представляващ
апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се от антре,
вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора, изолационно антре,
баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена площ от 78 кв.м.,
ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента, състоящи се от две
стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80 кв.м., заедно с две
избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6 идеални части от
общите части и от правото на строеж и правото на преход през останалите изходи,
ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 214 кв.м., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Т.С.Г.,
ЕГН **********,*** възражение за прихващане на дължими на Е.Т.Г., ЕГН **********,***
6
суми, от които 5 541, 15
лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. ***, състоящ се от
антре, вестибюл, дневна с кухненска ниша, спалня, стая към двора, изолационно
антре, баня, тоалетна с вход от към дворно място с обща застроена площ от 78
кв.м., ведно със сутеренни помещения, разположени под апартамента, състоящи се
от две стаи, антре и баня и тоалетна със застроена площ от 27, 80 кв.м., заедно
с две избени помещения с полезна площ от 11 кв.м., както и 1/6 идеални части от
общите части и от правото на строеж и правото на преход през останалите изходи,
ведно с 1/6 идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 214 кв.м. за периода от 23.12.2015г. до 14.07.2016г., придобит с договор за покупко
– продажба от 02.12.2005г., обективиран в НА ***, том ***, рег. номер ***, дело
***/2005г. на нотариус О.Ш. и сумата от 623, 37 лв., представляваща заплатена от ищеца електроенергия, начислена и
потребена от ответника за периода от 02.12.2015г. до
28.03.2016г., включваща и такса за възстановяване в собствения му обект,
представляващ апартамент на първи етаж от жилищна сграда в гр. *** срещу нейно
насрещно вземане в размер на 26 527 лв., представляващо сума, с която Е.Г. се е обогатил за сметка на Т.Г.,
заплащайки по банкова сметка, *** Е.Г. дължими месечни анюитетни
вноски по договор за ипотечен кредит от 2008г., сключен с ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД за периода от 13.02.2015г. до 14.12.2015г., както следва: 1./
3 050 лв., платени на 13.02.2015г.; 2./ 2 877 лв., платени на
12.03.2015г.; 3./ 6 000 лв., платени на 17.07.2015г.; 4./ 2 800 лв.,
платени на 25.08.2015г.; 5./ 3 400 лв., платени на 23.09.2015г.; 6./
2 800 лв., платени на 13.10.2015г.; 7./ 2 800 лв., платени на
16.11.2015г.; 8./ 2 800 лв. на 14.12.2015г., на осн.
чл. 298, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Т.Г., ЕГН **********,*** 6 сумата от 393, 84 лв. /триста деветдесет и три лева и осемдесет и четири
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Т.Г., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С.Г., ЕГН **********,*** сумата от 159, 96 лв. /сто петдесет и девет лева и деветдесет и шест ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: