Р Е Ш Е Н И Е
№ 1752
гр. Пловдив, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1887 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона
за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на Ш.Х.Х., ЕГН ********** ***, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/2296
от 06.07.2023 г., издадена от Р.В.К. - и.д. Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Асеновград, с която е отказано отпускане на месечна помощ за три
деца.
Жалбоподателката изразява несъгласие с отказа на ответния административен
орган и настоява за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне. Допълнителни
съображения са изложени в депозирана по делото защита от пълномощник адв. Г.. Претендират
се сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно приложен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Асеновград,
чрез процесуален представител юриск. С., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат в становище, приложено по
делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От приетата по делото административна преписка се установява, че Ш.Х. като
майка на А.А.И., А.А.И. и Ч.А. И. е поискала отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до навършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД със заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ-А-2296
от 23.06.2023 г. до Директора на ДСП – Асеновград. Декларирано е, че Х. е
неомъжена, както и че съвместно живее на един настоящ адрес без сключен
граждански брак с А. Ш. И. - родител на децата. Към заявлението са приложени 3
бр. служебни бележки от личния лекар на децата, удостоверяващи извършени задължителни
имунизации и профилактични прегледи, както и удостоверение за брутни доходи на
заявителката като земеделски производител (л. 11-18).
Във връзка с това искане, е извършена задължителната в случая проверка, в
т.ч. от Началника на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „БДС“ е изискана информация за
времето на пребиваване в страната за предходните 12 месеца (от 01.06.2022 г. до
31.05.2023 г.) на лицето А.Ш.И. (л. 19), в отговор на което е постъпило писмо
вх. № 1601-24-00-1072#1/05.07.2023 г. по
описа на ДСП – Асеновград с предоставена информация, съдържаща се в
Автоматизирания информационен фонд „Граничен контрол“ – справка за задгранични
пътувания (л. 20).
С оглед на така постъпилия отговор, социалният работник В. С. на 05.07.2023
г. е достигнал до извод, че лицето има/няма право на месечна помощ за
отглеждане на 3 деца в размер на 0 лв. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
Мотивирано е, че съгласно нормативното основание на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД във
връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, право на помощта имат семейства, които живеят
постоянно в страната, като лице, живеещо постоянно в страната по смисъла на
ЗСПД е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в
рамките на 12 месеца, а г-н И. не отговаря на условието (л. 14).
Този решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваната в това производство заповед
на ответника, който на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД
във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация
с вх. № ЗСПД/Д-РВ-А/2296 от 23.06.2023 г., е отказал на Х. отпускане на
еднократна/месечна помощ за 3 деца (л. 7). Заповедта е редовно връчена на
заявителката на 12.07.2023 г. (л. 8).
В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от
жалбоподателката 2 бр. удостоверения за постоянен и настоящ адрес на А.Ш.И.,
видно от които И. е с постоянен и настоящ адрес ***, считано от 07.09.2016 г.
(л. 37).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен
орган, видно от представената в тази връзка Заповед ЧР-7 169/11.04.2023 г.
на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводите
на административния орган се споделят от настоящия съдебен състав като
съответстващи на установените факти и приложимия материален закон.
На първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на
условията по чл. 4а (средномесечен доход на член от семейството за предходните
12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за
държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от
предходната година) и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. не
е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини
или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование
на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3.
до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст,
редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му
състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични
прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно
в страната.
Съответно, съгласно § 1, т. 1, б. „б“ от ДР на ЗСПД, „семейството“ включва съвместно живеещи родители без
сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните
ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да
учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак).
И най-сетне, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, „лице, живеещо постоянно в
страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни
в рамките на 12 месеца.
А съгласно чл. 19, ал. 1 от ППЗСПД, месечните помощи за
отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено
заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7
от Закона за семейни помощи за деца, с изключение на случаите на раждане на
дете и за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в
семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето и в случаите на промяна на настойника/попечителя, в
които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на
настъпване на събитието.
Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че Ш.Х. и А. И. са съвместно живеещи родители без сключен
граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес.
В конкретния случай, спорно е обстоятелството дали по отношение на А.Ш.И. е
спазено условието да е лице, живеещо постоянно в страната, като от страна на
ответника се твърди, че И. не отговаря на него, а от страна на жалбоподателката
се твърди, че въпреки получената справка, видно от която същият е влизал и
излизал от територията на страната, то, доколкото е пребивавал в друга държава-членка
на Европейския съюз, приложение следва да намерят разпоредбите на Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно
правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат и да
пребивават свободно на територията на държавите-членки.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано от справката на ОД
на МВР – Пловдив, Сектор „БДС“, че в период 12 месеца преди 01.06.2023 г., А.Ш.И.
е пребивавал на територията на страната по-малко от 183 дни в
рамките на 12 месеца, каквото е изискването на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД. Това е
така, защото, 12 месеца преди 01.06.2023 г., от която дата би следвало да се
отпусне търсената помощ (съгласно чл. 19, ал. 1 от
ППЗСПД), се явява периодът от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. вкл.
(общо 365 дни). Към 01.06.2022 г. обаче се установява, че И. вече е бил
напуснал РБългария и се е завърнал на 06.07.2022 г., т.е. за период от 35 дни
не е бил на територията на РБългария; следващото излизане на И. от РБългария е
на 22.07.2022 г., като се е завърнал на 31.08.2022 г., т.е. за период от 39 дни
не е бил на територията на РБългария; на 14.09.2022 г. отново е напуснал
територията на РБългария и съответно се е завърнал на 14.12.2022 г., т.е. за
период от 90 дни не е бил на територията на РБългария; последвало е излизане на
11.01.2023 г. с връщане на 07.04.2023 г., т.е. за период от 85 дни не е бил на
територията на РБългария; следващото излизане е на 25.04.2023 г. с връщане на
21.06.2023 г., т.е. към 31.05.2023 г., когато е последната дата, за период от 36
дни не е бил на територията на РБългария.
Или, за
период от 12 месеца, който се равнява в случая на 365 дни (доколкото 2023 г. не
е високосна), се установява, че А. И. не е бил на територията на страна за период
от 285 дни, което означава, че е пребивавал на територията на РБългария само 80
дни, което очевидно е много по-малко от изискуемите 183 дни, т.е. не отговаря
на условието на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД.
Относно
позоваването в жалбата и писмената защита на Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на
граждани на съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да
пребивават свободно на територията на държавите-членки и твърдението, че И. е
пребивавал на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, е
необходимо да се посочи, че в изготвената от ОД на МВР – Пловдив справка са
видни единствено ГКПП-тата, от които лицето е излизало, съответно влизало в
РБългария, като липсват данни, както за крайната дестинация на пътуванията,
така и отправната точка при прибирането
на лицето в РБългария. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в тежест на
жалбоподателя е да установи твърдяните в жалбата факти за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, в каквато насока съдът е дал указания с определението
за насрочване на делото в о.с.з.
Ето защо
и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приемат за
недоказани твърденията на жалбоподателката, че И. е пребивавал на територията
на друга държава-членка на Европейския съюз, доколкото от нейна страна липсват
представени доказателства, удостоверяващи тези й твърдения. Това от своя страна
изключва необходимостта от обсъждане приложението на цитираната директива. Друг
е въпросът каква е била целта на пътуванията на лицето извън територията на
РБългария за такъв голям период от време, което от своя страна подлага на
съмнение декларирания от жалбоподателката общ размер на брутен доход на
семейството за предходните 12 месеца, считано от м. юни 2022 г. до м. май 2023
г. (същият този период, в който И. за период от 285 дни не е бил в РБългария) в
размер на 0 лева.
Изложеното до тук, обоснова и извода на настоящия съдебен състав за
неоснователност на заявеното оспорване от страна на Х., поради което жалбата й
следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 100 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер е определен на база правилото на чл. 143,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Х.Х., ЕГН ********** ***, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-А/2296
от 06.07.2023 г., издадена от Р.В.К. - и.д. Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Асеновград.
ОСЪЖДА Ш.Х.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция за социално подпомагане
с адрес за призоваване град София, ул. „Триадица“ 2, сумата от 100 (сто) лева,
представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: