Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.
Велико Търново, 10.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и участието на прокурора
от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10114/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на МРР "Дунавска" при Главна дирекция
"МРР", чрез пълномощника ***Я., против Решение № 72/02.04.2021 г.,
постановено по НАХД № 620/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 1177/2020/07.08.2020 г. на началник
отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" на Агенция
Митници, с което на Й.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и
на основание чл. 126, ал. 1, предл. 1, т. 1 от с. з,
е наложена имуществена санкция в размер на 1 791,90 лева и на основание чл.
124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението – общо 170 литра жълтеникава течност
с вид и мирис на алкохол, в т.ч. 70 литра, съхранявани в 14 пластмасови туби с
вместимост по 5 литра всяка, 50 литра, съхранявани в 5 пластмасови туби с
вместимост по 10 литра всяка и 50 литра, съхранявани в бидон.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Твърди се, че от събраните доказателства безспорно се установява извършеното
нарушение по ЗАДС. Посочва, че въззивният съд неправилно е приложил закона като
е приел, че недоказано остава държанието на акцизна стока. Намира, че всички
факти, в това число държанието на жълтеникава течност с мирис на ракия, която е
акцизна стока, са безспорно доказани. Счита че, в настоящия случай е приложима
хипотезата на чл. 110 от НПК, а не приетата от въззивния съд Наредба № 3/2006г.
Във връзка с участието на поемни лица и тяхната
функция се цитира съдебна практика на ВКС. От съда се иска отмяна на решението
на РС – Горна Оряховица и постановяване на друго по същество на спора, с което
НП да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответник жалба – Й.Х.И.,
не се явява и не изпраща представител. Представен е писмен отговор, с който по
същество оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и
недоказана.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира решението за правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е
формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, следната фактическа обстановка: На 04.10.2019 г. на
служители на РУП – Горна Оряховица било възложено да извършат проверка във
връзка със сигнал за незаконно държане на акцизни стоки н кравеферма, находяща се в село Драгижево, стопанисвана от Й.Х.И.. При
проверката били намерени туби и бидон, пълни с ракия според описанието на самия
И., който присъствал на проверката. Полицейските служители уведомили
служителите на касатора. В хода на образуваното досъдебно производство
ответника по касация предал доброволно намерените туби и бидон на разследващия
митнически инспектор, като бил съставен протокол за това.
На 20.11.2019 г. в складово помещение на Агенция „Митници", находящо се в гр. Свищов, ул. „Дунав" № 10, ет. 2,
старши разследващият митнически инспектор в присъствието на две поемни лица извършила оглед на описаните в протокола за
доброволно предаване веществени доказателства и взела следните проби от
отделните съдове, както следва: проба от една от 14- те пластмасови туби с
вместимост по 5 литра, проба от една от 5-те пластмасови туби с вместимост по
10 литра и проба от пластмасовия бидон. От измерването със спиртомер било
установено, че течността във всяка от 14- те туби с вместимост 5 литра и
течността във всяка от 5-те туби с вместимост 10 литра е идентична по вид,
мирис и алкохолен градус, поради което били взети само две проби - от една от
първата група и от една от втората група туби, които били приети за
представителни за течността във всяка от групите туби. Взетите общо три средни
проби от тубите и от бидона били изпратени на Централната митническа
лаборатория при Агенция „Митници" за извършване на назначената с
постановление експертиза.
Изготвено е заключение № 40_28.11.2019/10.01.2020 г. на физикохимичната
експертиза, видно от което изпратените за изследване три приети за
представителни проби са дестилатни алкохолни продукти
- спиртни напитки, с мирис, характерен за напитка тип ракия, съдържат етилов
алкохол с дестилатни примеси (метилов
алкохол и висши алкохоли), с действително алкохолно съдържание по обем при 20°С
съответно 43,5% vol, 39,3% vol и 62,7% vol; същите могат да
бъдат определени като произведени чрез дестилиране на ферментирал плодов
материал, не съдържат денатуриращи вещества и са
годни за консумация. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза
пазарната стойност на оценяваните 170 литра етилов алкохол е 1566,80 лв., а
общият размер на дължимия за този алкохол акциз е 895,95 лв.
При тези данни по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е
съставен АУАН № 822/15.04.2020 г. за това, че на 04.10.2019 г. Й.Х.И. държал в битовата сграда на кравефермата, находяща се в с. Драгижево, общ. Лясковец, ул. „Георги Измирлиев" № 29, общо 170 литра дестилатни
алкохолни продукти - спиртни напитки, годни за консумация, без да притежава данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, с което осъществил състава на административното
нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. 1, т. 1 от ЗАДС. Срещу АУАН е
подадено възражение с вх. № 32-116340/21.04.2020 г., което е намерено за
неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на този АУАН
е издадено и обжалваното пред районния съд НП № № 1177/2020/07.08.2020 г. на началник
отдел "МРР Дунавска" при Главна дирекция "МРР" на Агенция
Митници, с което на Й.Х.И., за нарушение на чл. 126, ал.1 от ЗАДС и на
основание чл. 126, ал.1, предл.1, т.1 от с. з, е
наложена имуществена санкция в размер на 1791,90 лева и на основание чл. 124,
ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението –
общо 170 литра жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол, в т.ч.
70 литра, съхранявани в 14 пластмасови туби с вместимост по 5 литра всяка, 50
литра, съхранявани в 5 пластмасови туби с вместимост по 10 литра всяка и 50
литра, съхранявани в бидон. НП е връчено на представител на дружеството на 12.08.2020
г. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
подадена въззивна жалба пред Горнооряховския районен
съд.
Тази фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания.
При така
установената фактическа обстановка ГОРС е направил извод за незаконосъобразност
на обжалваното пред него НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същите отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки
това, въззивният съдът е приел, че по същество е налице неправилно приложение
на материалния закон, тъй като не е доказано по
предвидения в закона ред обстоятелството, че държаната от И. жълтеникава
течност с мирис на ракия е акцизна стока по смисъла на закона, поради което
може да бъде годен предмет на посоченото по-горе нарушение.
Отбелязано е, че от данните в протокола за оглед на веществени доказателства и вземане на
представителни проби и в останалите писмени материали от досъдебното
производство, както и от показанията на свидетелката С.Г.М.се установява, че в
процесния случай вземането на пробите, предоставени за изследване на вещото
лице по физико-химичната експертиза, е извършено в служебно помещение на
Агенция „Митници" в град Свищов, че при извършване на това действие не е
присъствал жалбоподателят или негов представител, че жалбоподателят не е бил
призован за предстоящото вземане на пробите и че не е търсен на известните на
митническите органи негови адреси, за да бъде призован за това действие, че не
е формирана проба за проверяваното лице и че на проверяваното лице не връчен
екземпляр от протокола за вземане на пробите. Предвид изложеното е приел, че
при вземането на процесиите проби не е бил спазен редът, регламентиран в
Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки.
Освен това, въззивния съд е приел, че приобщаването на доброволно
предадените от жалбоподателя пластмасови съдове и съдържаща се в тях течност
като веществени доказателства към материалите от досъдебното производство е
извършено, без да са спазени регламентираните в нарушение на изискването по
чл.110, ал. 1 от НПК процесуални правила, представляващи гаранции за разкриване
на обективната истина. Не е спазено и изискването по чл. 110, ал. 4 от НПК процесиите туби и
бидон да бъдат запечатани в момента и на мястото на доброволното им предаване,
макар да не е имало никаква пречка за такова запечатване.
Предвид посочените процесуални нарушения при приобщаването на съдовете и
съдържащата се в тях течност като веществени доказателства към материалите по
делото и при вземането на представителни проби от течността и като е съобразил,
че вземането на пробите е извършено един месец и шестнадесет дни след
доброволното предаване на съдовете с течността от жалбоподателя, първоинстаннционния съд е приел за основателен довода на
защитника, че не е установено по несъмнен начин обстоятелството, че доброволно
предадената от жалбоподателя течност е акцизна стока по смисъла на закона.
Настоящият съдебен
състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка.
Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато
нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод на въззивния съд е
правилен и се споделя от касационната инстанция. За пълнота следва да се уточни
следното:
Обоснован с доказателствата
по делото е изводът на решаващият съд за допуснато съществено нарушение на
изискванията на разпоредбите на чл. 6-10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г.
за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки. В тази връзка преди всичко следва да се посочи, че настоящето
производство действително е започнало като наказателно и в хода на същото са
събирани доказателства по реда на НПК. Същото обаче е приключило и е образувано
ново – по общия ред на ЗАНН – като е съставен АУАН. В това административно
наказателно производство е следвало да се събират нови доказателства по
надлежния ред за това, който по отношение на вземането на проби и методите за
анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е посоченият в Наредба № 3 от 18.04.2006 г.
Според цитираните разпоредби взимането на проби се извършва в присъствие на
проверяваното лице или на негов представите, като допустимите изключения са
посочени в чл. 6, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата, като в конкретния случая не са
налице. Текстът на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, регламентира, че при вземане на
проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни
проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за
съхранение в съответното митническо учреждение; 3.
една проба за проверяваното лице, като съгласно ал. 2, когато в протокола по
чл. 12, ал. 1 проверяваното лице е изразило нежелание да му бъде предоставена
крайна проба, пробата по ал. 1, т. 3 не се формира.
Видно от приетите
доказателства по делото - протокола за оглед
на веществени доказателства и вземане на представителни проби, както и от
показанията на свидетелката С.Г.М., вземането на пробите, предоставени за
изследване на вещото лице по физико-химичната експертиза, е извършено в
служебно помещение на Агенция „Митници" в град Свищов, като при извършване
на това действие, не е присъствал ответникът в настоящото производство или
негов представител, че същият не е бил призован за предстоящото вземане на
пробите и не е търсен адрес, за да бъде призован за това действие, не е
формирана проба за проверяваното лице и на проверяваното лице не връчен
екземпляр от протокола за вземане на пробите. От своя страна задължението за
взимане на проби съгласно разпоредбата на чл. 10 от цитираната Наредба е
императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, тъй като поставя под
съмнение обстоятелството, че пробите са били взети именно от неговата задържана
стока, както правилно е приел ГОРС. Фактическата установеност за нарушенията на
нормативно установените изисквания в посочените текстове на Наредба № 3 от
18.04.2006г за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки, опорочават административнонаказателното
производство.
Правилен е обаче изводът
на ГОРС, че в настоящето производство касаторът не може да се ползва от
събраните в хода на наказателното веществени доказателства поради нарушение на
правилата на чл. 110 от НПК при съставяне на протокола за доброволно предаване,
като съдът споделя изцяло мотивите на въззивния съд в тази насока, поради което
не ги повтаря. Според разпоредбата на чл. 110 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/ веществените доказателства се оглеждат и подробно
описват в съответен протокол; прилагат се по делото като се вземат мерки да не
се повредят или изменят. В протокола за доброволно предаване не са посочени
каквито и да е мерки предадените вещи от ответника по касация да не се повредят
или изменят, нито че тези вещи са запазени до пробонабирането
на 20.11.2019 г. във вида и състоянието, в което са предадени.
С оглед горното, обоснован
е крайният извод на въззивния съд, че визираното в наказателното постановление
нарушение на чл. 126 от ЗАДС е
недоказано. След като наказващият орган, не е установил по безспорен и
категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание, процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и правилно е отменено от решаващият съд.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
/нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ направеното от ответник – касация искане за
присъждане на разноски по делото е основателно. Съдът намира, че следва да
осъди Агенция "Митници" – гр. София /ЮЛ, в структурата на която е
административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на ответник по
касация направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в
размер на 650 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 29.04.2021 г., доколкото касаторът не направил
възражение за прекомерност на същото.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/02.04.2021 г., постановено по
НАХД № 620/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Агенция "Митници", град София да
заплати на Й.Х.И. с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 650 (шестстотин
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.