Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 13.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12796 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 400630/04.05.2018г. по
гр.д. № 79302 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени евентуалните исковете, предявени
с искова молба вх. № 14313/12.09.2014г. на „И.”ЕООД, ЕИК ******* със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д.,А.и
С.”, гр. София, ул. *******срещу С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. А.М.,*** правно основание
чл. 57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
сумата от общо 26300лв.,
представляващи парична равностойност на части от собствения на „И.”ЕООД лек
автомобил „БМВ „, модел „Алпина Б 7”, рег. № ******, владени без основание от С.И.П.,
както следва: два броя предни фара
на стойност от 620лв.; предна броня
на стойност от 860лв.; два броя заден
стоп на стойност от 760лв.; задна
броня на стойност от 860лв.; заден
капак на стойност от 2560лв.;
двигател № VINWAPB744005TH10069 на стойност от 12960лв.; скоростна кутия на стойност от 7680лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5092986/04.06.2018г. по регистъра на СРС от
ищеца И.”ЕООД, ЕИК ******* в частта
в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочил е, че
предявените искове не са за неоснователно обогатяване а такива по чл. 521, ал.2 от ГПК. Не бил твърдял,
че вещите са погинА., отчуждени или изразходени от ответника преди или след
покана. Искът му бил по чл. 108 от ЗС за предаване на тези вещи и само ако се
отхвърли искането за предаването на вещите поради невъзможност да бъдат
намерени, то да се присъди паричната им равностойност на основание на чл. 521,
ал.2 от ГПК. Такова искане било допустимо и в този смисъл била съдебната
практика. Дадената правна квА.фикация от районният съд била неправилна,
неправилно били определени и релевантни за делото факти. Доказателствата
следвало да се обсъждат в съвкупност, показанията на св.Ш.не били
противоречиви. Неправилно били кредитирани показанията на св. Н.и св. Ц., те
били съответно работник и приятел на ответника и заинтересовани от изхода на
делото, показанията на св. Ц. не били резултат от преките му впечатления. По
делото било установено, че вещите не са у ответника, което обосновавало
основателност на иска за стойността им. Посочил е, че процесните вещи били
оставени през 2009г. от ищеца в гаража към сервиза на ответника за извършване
на оглед от застрахователя във връзка с настъпило застрахователно събитие, като
след този оглед вещите следвало да бъдат върнати на ищеца. Ответникът не върнал
вещите въпреки искането на ищеца, за което ищецът бил подал сигнал в Софийска
районна прокуратура и била образувана пр.преписка № 48648/2010г., досъдебно
производство ЗМ № 15083/2012г., по което ответникът бил разпитан и най-късно в
този момент узнал, че ищецът иска вещите си. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете С.И.П., ЕГН **********
в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е че решението е
допустимо и правилно. Посочил е, че правната квА.фикация на исковете била
съобразена с Решението на СГС, ІV-В състав по дело № 3321/2016г. поставено по
реда на инстанционния контрол по обжалване на първоначалното решение по
исковете от СРС, 51-състав по дело № 50054/2014г. По делото не било установено
тези вещи да са държани от ответника , основанието за същото, покана от ищеца
за връщането им. Ищецът имал неограничен достъп до тези вещи и се разпореждал с
тях. Не било установено ответникът да е реА.зирал доходи от продажбата им, да
ги е ползвал и така да се е обогатил. Не били установени и предпоставки на
разпоредбата на чл. 521, ал.2 от ГПК , посочена във въззивната жалба. По делото
не било установено ответникът да е държал тези вещи, че ответникът се е
разпоредил с тях. Правилно била разпределена доказателствена тежест на страните
по делото, правилно били кредитирани показания на свидетели, доведени от
ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 14313/12.09.2014г. на „И.”ЕООД, ЕИК ******* със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д.,А.и
С.”, гр. София, ул. *******срещу С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адв. А.М.,*** с която е
поискал от съда на основание на чл. 108
от ЗС да осъди ответника да му предаде владението върху собствените му
части от собствения му лек автомобил „БМВ „, модел „Алпина Б 7”, рег. № ****** владени
без основание от ответника, както следва: два броя предни фара; предна броня;
два броя заден стоп, задна броня.; заден капак; двигател №
VINWAPB744005TH10069; скоростна кутия , един брой ауспух, компютър, четири броя
амортисьори, евентуално , ако вещите не бъдат намерени у ответника, то ответникът
да бъде осъден да му заплати паричната им равностойност, както следва: два броя предни
фара на стойност от 620лв.; предна броня на стойност от 860лв.; два
броя заден стоп на стойност от 760лв.; задна броня на стойност от
860лв.; заден капак на стойност от 2560лв.; двигател №
VINWAPB744005TH10069 на стойност от 12960лв.; скоростна кутия на
стойност от 7680лв.; един брой ауспух на стойност от 2100лв., бордови компютър
на стойност от 5520лв., четири броя амортисьори на стойност от 3200лв. Посочил
е, че автомобилът бил застрахован при „Д.З.”АД, на 17.04.2009г. настъпило
застрахователно събитие – пожар, по тази щета и по щета за кражба на купето
автомобила било установено че процесните възли и части са здрави и незасегнати,
като били демонтирани професионално. Тези части били подредени в мазето на
автосервиз на ответника, намиращ се на ъгъла на бул. „****** и ул. „Резбарска”
в гр. София, за да се извърши огледа им от застрахователя, ответникът отказвал
да ги върне и ги държал без основание. Претендирал е разноски.
Ответникът С.И.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че не държи вещите и никога не ги е държал.
По така предявените искове е било
образувано дело № 50054/2014г. на СРС, 51-ви състав по което е постановено Решение от 13.11.2015г. , с което С.И.П. е осъден на основание на чл. 108 от ЗС да предаде на И.”ЕООД собствените му един брой
ауспух, компютър, четири броя амортисьори за автомобил „БМВ „, модел „Алпина Б
7”, рег. № ****** владени без основание
от ответника, отхвърлени са исковете по
чл. 108 от ЗС за : два броя предни фара; предна броня; два броя заден стоп,
задна броня.; заден капак; двигател № VINWAPB744005TH10069; скоростна кутия ,
както и евентуалния иск за заплащане на стойността на тези вещи в общ размер от
26300лв., квА.фициран по чл. 59 от ЗЗД.
Решението от 13.11.2015г. по
гр.д. № 50054/2014г. на СРС, 51-ви състав е влязло в сила по исковете по чл.
108 от ЗС, като с Решение от 09.09.2016г. на СГС, ІV-В състав по дело №
3321/2016г. Решението на СРС по евентуалните искове по чл. 59 от ЗЗД е обезсилено
като постановено по непредявен иск и върнато за ново разглеждане от СРС.
Посочено е, че твърденията на ищеца са били, че е собственик на вещите, но
доколкото те не са у ответника, то се претендира
стойността им което обосновавало правна квА.фикация на иска по чл. 521 от ГПК.
С Определение № 498/25.10.2017г.
по касационно дело № 1279/2017г. на ВКС, І-во Г.О. не е допуснато до касационно
обжалване Решение от 09.09.2016г. на СГС, ІV-В състав по дело № 3321/2016г.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за покупко-продажба, свидетелство за регистрация, застрахователна
полица № 120308035552/25.09.2008г., добавък от 15.01.2009г., съгласно които на
26.09.2008г. И.”ЕООД е купило от Б.”ООД лек автомобил БМВ „, модел „Алпина Б
7”, рег. № ****** с рама WAPB744005TH10069 двигател без номер , застрахован
по застраховка „Каско” при Д.З.”АД за 12 месеца, считано от 26.09.2008г.
По делото са приети писма от Д.З.”АД
от 2011г. и от 2012г., съгласно които през 2009г. за автомобила е имало
образувани две щети – на 17.04.2009г. била образувана щета №
142592/17.04.2009г. по застрахователен
риск „пожар”, по което било определено и платено обезщетение от
35 336лв.; на 23.09.2009г. била образувана щета № 153929/23.09.2009г. по
застрахователен риск „кражба”.
Прието е споразумение от
22.10.2012г. носещо подписи за страните по него, съгласно което Д.З.”АД се съгласило да изплати на И.”ЕООД
застрахователно обезщетение от общо 85 000лв. за настъпил на 17.04.2009г.
риск „пожар” на БМВ „, модел „Алпина Б 7”, рег. № ****** по полицата от
26.09.2008г.
Приета е декларация , искане за
оценка на служител на ищеца - Ц.С.от 23.09.2009г. до Д.З.”АД , с което е
посочил, че на 21.09.2009г. изгорелият автомобил БМВ „, модел „Алпина Б 7”,
рег. № ****** не можел да се движи и го транспортирал с платформа до автосервиз
на бул. Резбарска” и „Вл.Вазов” , като автомобил бил без врати, без табло, без
акумулатор, без кормило, без преден и
заден капак, вързал го със синджир и катинар за
метална ограда по указание на автосервиза и на 22.09.2009г. от сервиз се
обадили и казА., че автомобил го няма.
По делото е прието заключение по
пожаро-техническа експертиза от 21.06.2009г. , изготвена по застрахователна щета
№ 142592/2009г., с което е посочено, че запазени части по опожарен лек
автомобил БМВ, модел „Алпина Б 7”, рег. № ****** са по задна част на автомобила
– багажник, осветление, както и по
предна част на двигателя и фаровете.
Прието е писмо от „Д.К.”АД от
09.06.2009г., с което е посочено че шаси
WAPB744005TH10069 съответства на автомобил „Мини
Купър”, произведен април 2003г.
Прието е писмо от Камор Ауто”ЕООД
от 29.05.2009г., с което е посочено че рама WМWRС31050TH10069 съответства на автомобил „Мини
Купър”, произведен на 08.04. 2003г.
Прието е писмо от 09.06.2009г.
„БМВ Г.Б.”, съгласно което автомобил с
рама WAPB744005TH10069 не е произвеждан в заводи на БМВ.
По делото е приет опис по щета от
30.06.2009г., съгласно който „Д.З.”АД е огледало лек автомобил БМВ „, модел
„Алпина Б 7”, рег. № ****** на
30.06.2009г. и е установило, че всички детайли и възли (двигател, скоростна
кутия, предно и задно окачване и др.) се намират на съответни за това места,
част от тях са здрави, а други са увредени безвъзвратно.
По делото са приети неоспорени от страните документи от преписка
по застрахователна щета № 153929/23.09.2009г. на „Д.З.”АД, съгласно които на 17.12.2009г.
е извършен оглед в автосервиз на ул. Резбарска” и ул. „Владимир Вазов” № 8 в
гр. София в присъствие на представител на автосервиза и на Инситинит”ООД, на
застрахователя, като е констатирано, че части на лек автомобил БМВ „, модел
„Алпина Б 7”, рег. № ****** се
съхраняват в дясната част на мазето на сервиза подредени и професионално
демонтирани без следи от наранявания и охлузвания от груба намеса при
демонтирането, като е уговорено при всеки достъп да се прави снимка, като на
17.12.2009г. и на 17.09.2009г. са заснети частите, които се намират там. Приети
са и снимките по щетата.
По делото са приети писма от „Д.З.”АД
от 2011г. и от 2012г., съгласно които през 2009г. за автомобила БМВ „, модел
„Алпина Б 7”, рег. № ****** е имало образувани две щети – на 17.04.2009г. била
образувана щета № 142592/17.04.2009г. по застрахователен риск „пожар”, по което било определено и
платено обезщетение от 35 336лв.; на 23.09.2009г. била образувана щета №
153929/23.09.2009г. по застрахователен риск „кражба”.
Прието е допълнително
споразумение от 25.10.2011г. към трудов
договор от 12.11.2001г., съгласно които Б.М.К.работи за Д.З.”АД като експерт в
дирекция „Предотвратяване на застрахователни измами”.
Приети са материА. по досъдебно производство
№ 15083/2012г. на 5-то РУ на СДВР, пр. пр. № 48684/2010г. на СРП, съгласно
които същото е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на
неустановена дата през 2009г. в гр. София,
в автосервиз на ъгъла на ул. „Резбарска” и бул. Владимир Вазов” е присвоил чужди движими вещи – два фара,
предна броня, два броя задни стопове, една задна броня, един заден капак, един
ауспух, двигател със скоростна кутия, компютър и 4 бр. амортисьори за лек
автомобил БМВ „, модел „Алпина Б 7”, рег. № ******, които владее или пази –
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като същото е спряно с постановление на
СРП от 04.06.2012г. В хода на това производство
е бил разпитан ответникът С.П., като е заявил, че частите от автомобила
му били оставени от ищеца, но част от тях били продадени от ищеца на ІІІ-ти
лица- фейслифт, джанти с гуми, управителят на ищеца свободно влизал и излизал
от мазето на сервиза, където били частите и си взимал неща. Посочил е, че
автомобилът бил докаран обгорял в сервиза, където оголили купето, свА.ли фаровете,
заден мост, гладини. Двигател и скорости
останА. в купето, което собственикът без съгласието на П. оставил отвън пред
сервиза и го заключил, на другата сутрин купето го нямало заедно с предния
капак, скоростите и двигателя. По същото производство разпитан св. С. .К. е
посочил, че Х., представило се като собственик на изгорялото БМВ „, модел
„Алпина Б 7”, което видял в двора на сервиза на С., му продало предни калници,
преден капак, предна броня, фарове, задна броня и заден капак на автомобила
през есента на 2009г., от тези части в разговор около месец след това
свидетелят казал на Х., че липсвА. преден капак, а единият калник не ставал за
нищо.
Разпитан по делото св. А.Ш.е заявил, че в периода
2009г.-2011г. имал сервиз в „Надежда” и правел автомобили , познавал ответника П.
като колега, отношенията им били „здравей-здрасти”, познавал и Х.П.във връзка с
двигателя на автомобил „БМВ-Алпина”, който бил рядък за България. Посочил е, че
в сервиза на П. видял такъв автомобил, продавал се в сервиза на П., 2-3 месеца
след това приятел на свидетеля от Пловдив му казал че търси такъв, свидетелят
ги насочил към сервиза на П. и момчетата от Пловдив дошли и купили автомобила
празен, т.е. необорудван. Посочил е, че негов клиент търсел компресор за БМВ и
го свързА. с Х. П., който казал, че това има компресор и това е същият
компресор, който бил в сервиза на С.П.. Свидетелят е посочил, че същият
компресор преди това видял на друг автомобил, монтиран от П., който автомобил П.
докарал в сервиза на свидетеля за установяване на електронен проблем.Тогава
свидетелят проверил номера на двигателя и се оказало, че е на модел „Алпина” . Х.П.не донесъл
компресора. Имало само три автомобила „Алпина” в България и лесно можело да се
разбере връзката между двигателите им и дА. двигателят купен от момчетата от
Пловдив е същият. Свидетелят бил присъствал на огледа на двигателя от момчетата
от Пловдив в сервиза на С.П. и видял да му дават парите за него, това бил
двигател от една кола, не знаел на кого е. П. бил казал на свидетеля, че негови
неща били откраднати, като разбрал от свидетеля, че двигателят е продаден.
Разпитан по делото св. С.Ч.е заявил, че е от гр. Пловдив
имал сервиз за леки автомобили, през 2013г. Х.П.и А. били дошли при него и му
казА., че Х. е собственик на двигател, който свидетелят бил монтирал на
автомобил . Този двигател през 2010г. клиент на свидетеля бил закупил от
сервиз, намиращ се в гр. София, не знаел точно къде, но до него стигнА. по
Околовръстно шосе, Ботевградско шосе, някъде в район Враждебна. Клиентът му
търсел такъв двигател, А. му казал че има такъв и свидетелят заедно с клиента
му дошли в София, за да го купят. Заявил е, че двигателят бил в сервиза на С.П.
разоборудван , с блок с глави, като оставил клиента си и някой от сервиза на С.
да се спазарят за цената. Клиентът взел двигателя.
Разпитан по делото св. Б.К.е
посочил, че работи като главен експерт в Дирекция „Сигурност и предотвратяване
на застрахователни измами” при „Д.З.” АД, запознат бил с двете щети за БМВ „,
модел „Алпина Б 7, рег. № ****** – палеж и кражба, той бил подписал протоколите
от 17.09.2009г. и от 18.09.2009г., като стр-1 от протокола от 17.09.2009. той
бил съставил, останалата част била съставена от вещото лице под диктовка на
свидетеля. На този оглед не присъствал
едноличният собственик на капитала на ищеца, независимо, че оглед бил
направил по негови настоятелни искания. Огледът на частите бил извършен в
сервиз на ул. „Резбарска” близо до бул. „Владимир Вазов”, който бил собственост
на ответника, в мазето на сервиза се извършил огледа, това било служебно
помещение към сервиза с доста свободна паркова зона. Там били агрегатите,
частите и детайлите от автомобила, набивА. се на очи, защото имало логото на Би
7, тоест на Алпина”. Този автомобил имал две рами- едната на БМВ , а другата
швейцарска. Нямало такова лого на ауспуха, амортисьор и други подобни части.
Намерените части били в нормално състояние, професионално демонтирани без
отпечатъци и следи, частите били изключително много. Заявил е, че очаквал първото
нещо, което види да е двигателят. Собственикът на сервиза му показал двигател,
който посочил, че е за модел „Х-5” и свидетелят отказал да го оглежда, защото
не бил за модел „Алпина”. Всички части били подредени, били много и свидетелят
не помнел дА. е имало фарове. Тези части не били оценени по щетата, защото са
останА. за собственика и за тях обезщетение по щетата не било плащано.
Собственикът на сервиза бил казал на свидетеля, че е близък с П. и тези части
били оставени в сервиза заради близките им отношения. Самото шаси, рамата били
оставени на улицата, като било заключено с верига и катинар за нещо си. Посочил
е, че не били извършвА. оглед на двигател, почти сигурен бил че двигател
нямало.
Разпитан по делото св. Н. Н.е
заявил, че от 2009г. работи в сервизна на ответника на ул. „*******, знаел за случая с автомобил
„Алпина Б7”. Посочил е, че този автомобил бил обгорял, докаран бил от Х.П., за
да се разглоби, да се отделят частите му и да остане само купето. Заявил е, че
ходовата част, двигателя и други демонтирани части били прибрани в мазето на
сервиза. Видял, че се демонтира двигател от обгорялата кола, но тогава не
разбирал моделите и не можел да каже какъв точно. Уговорка имало между П. и П.
частите да се демонтират и да се приберат в мазето, П. идвал и слизал в мазето
постоянно и си контролирал нещата, внасял и изнасял разни
неща, идвал и с други хора. Посочил е, че не бил виждал С.П. да се договаря с
някого за продажба на части, П.
нямал отношение към колата. Фарове,
заден капак и брони нещо такова били купени от Стьопа-клиент на сервиза , който свидетелят видял че се уговаря със
собственика. Не бил видял скоростна кутия.
Разпитан по делото св. Н. Ц. е заявил, че познава С.П. от
25г., бил наемател на бащата на свидетеля на сервиз на бул. „Европа”, приятели
били. С. бил приятел на свидетеля, той
купил от С. фейслифт-брони, фарове и преден капак. С. договарял със собственика
на БМВ-то, което било на части,С. му казал че купил от собственика части, било
2011-2012г. С. имал БМВ, което искал да направи да прилича на „Алпина”.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото , посещение на сервиза на ул. „*******е
посочило, че пазарна стойност към момента на процесните части на автомобила при
съобразяване на обстоятелство, че те са употребявани и година на производство
на автомобила са както следва: два броя предни фара на стойност от по
782,33 лв. всеки; предна броня на стойност от 377,48лв.; два броя заден
стоп на стойност от по 185,31лв. всеки; задна броня на стойност от
402,90лв.; заден капак на стойност от 435,17лв.; двигател №
VINWAPB744005TH10069 на стойност от 15367,93лв.; скоростна кутия на
стойност от 5069,51лв., като тези части не са били в сервиза по време на огледа
на вещото лице. Достъп до мазето на сервиза, където били частите имал само С.П.
и в негово присъствие бил направен огледа. В момента сервиз не функционирал
като такъв, помещения били отдадени под наем. В сервиза имало и други части от
други автомобили, всичко било струпано на куп, като по данни от ответника само
ауспух, амортисьори и бордови компютър са на автомобил „Алпина”. Под двигател
се разбирало всичко, което е под корпуса на двигателя. Всичко, което е извън
корпуса и може да се демонтира, като водна помпа, компресор не било включено в
цената.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по вА.дността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останА.те въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е вА.дно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Предявените евентуални искове са за заплащане на стойността на движими вещи, за
които е предявен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, ако се установи, че
вещите не се намират у ответника.
Правната квА.фикация на тези евентуални искове е чл. 521, ал. 2 от ГПК. Действително, тази разпоредба е част от
изпълнителното производство по ГПК. Защитата
по чл. 521, ал.2 от ГПК обаче е допустима не само в хода на изпълнителното производство,
но и във фазата на исковото производство. Няма пречка иск за предаване на
владение на собствена на ищеца движима вещ или иск за връщане на предоставена
под наем движима вещ, които се държат без основание от ответника да бъде
съединен при условията на евентуалност с иск за присъждане на паричната
равностойност на вещта, ако тя не се намери у ответника. Действие, което е
допустимо да се предприеме от взискателя по изпълнителното дело е допустимо да
се предприеме и от ищеца в исковия процес. Исковият процес разполага с не
по-малки възможности от изпълнителния процес за правилното разрешаване на спора
за предаването на вещите, поради което няма основание да се отрече
приложимостта на чл. 521, ал.2 от ГПК в исковото производство. Ако кредиторът знае, че
вещта не се намира у длъжника или е развалена, може да предяви само иска за
паричната й равностойност. ( В този смисъл Решение №
47/06.04.2017г. по гр.д. № 3021/2016г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение №
213/10.09.2012г. по гр.д. № 370/2011г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение №
60/25.03.2010г. по гр.д. № 394/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В случаят районният съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и така е постановил недопустимо решение.
Действително, неправилната правната квА.фикация не води задължително до
недопустимост на решението. Такъв порок решението ще има само тогава, когато
районният съд се е произнесъл по иск, който не е предявен. В случая районният
съд е разгледал исковете на основание на факти, които не са били наведени от
ищеца. Предявеният главен иск е бил ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за
връщане на собствени на ищеца движими вещи, които се държат без основание, евентуално
ако се установи, че вещите не са у ответника, то да се присъди паричната им равностойност.
В хода на производството ищецът не е
твърдял, че вещите са дадени на ответника без основание, на неосъществено
основание или поради отпаднало основание. При такива твърдения на ищеца
предявените искове не са за неоснователно обогатяване, тоест хипотезата на чл.
57, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД не може да намери приложение.
Твърденията на ищеца са били последователни и еднозначни и са били в насока, че
вещите са предадени от ищеца на ответника, че ответникът отказва да ги върне и
ги държи без основание, че има вероятност те вече да не са у ответника.
Твърдението, че вещите се държат без основание, че не е сключен договор за
съхранение на вещите не може да обоснове извод, че посочени факти са от
хипотезата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД . В случая се твърди, че ищецът доброволно е предал собствените си вещи на ответника с
оглед демонтирането им поради опожаряване на автомобила и образувана застрахователна
щета, че ответникът отказва да ги върне. Тези твърдения за факти не попадат в
хипотезата на чл. 55 от ЗЗД. Това са твърдения, че ищецът е собственик на движимите
вещите, че ответникът упражнява фактическа власт върху тях без основание, че е
възможно те вече да не са у ответника , поради което и се предявява главен иск
по чл. 108 от ЗС, а ако вещите не се намерят у ответника евентуален иск за
паричната им равностойност по чл. 521, ал.2 от ГПК. Такива са били и указанията
дадени на СРС с решението на СГС, по дело № 3321/2016г., с което първоначално
постановеното решение от СРС, 51-ви състав по дело 50054/2014г. е било
обезсилено и делото е било върнато за ново разглеждане от СРС. Тези указания не
са съобразени от районния съд и е постановено решение по чл. 57, ал.2 от ЗЗД.
Фактическия състав пораждащ правото по чл. 57, ал.2 от ЗЗД и това по чл. 521,
ал.2 от ГПК е различен. При исковете по чл. 521, ал.2 от ГПК ищецът следва да
докаже, че ответникът му дължи предаване на движими вещи, както и че
предаването им е невъзможно, защото вещите вече не са у ответника, следва да
установи и стойността на вещите. Без
значение за този иск е причината, поради която вещите не се намират у
ответника-унищожаване, изразходване, разпореждане, неположена грижа при
опазването й и др. Без значение е дА. ответникът се е обогатил със стойността на
вещите, дА. до него е достигнала покана от ищеца за връщане на вещите преди
унищожаване/отчуждаване/изразходването им. Последното има значение по иска по
чл. 57, ал.2 от ЗЗД, но не и по иска по чл. 521, ал.2 от ГПК. За иска по чл.
57, ал.2 от ЗЗД от значение са и обстоятелства от хипотезите на чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Последните нямат значение при иск по чл. 521, ал.2 от ГПК. (В този смисъл
Решение № 47/06.04.2017г. по гр.д. № 3021/2016г. на ВКС, І-во Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Доколкото районният съд се е произнесъл
по факти, които не са наведени с исковата молба, по предпоставки за уважаване на искове по чл. 57, ал.2 от ЗЗД
(макар и не по всички), то така постановеното решение е постановено по искове,
които не са предявени. Районният съд не
се е произнесъл по релевантните за делото факти, за които са наведени твърдения
от ищеца – че ответникът дължи на ищеца предаването на движимите вещи, защото
ищецът е собственик на вещите, а основание за държането им ответника няма; че
предаването на вещите е невъзможно, защото не се намират у ответника. Районният
съд не се е произнесъл по релевантните факти, за които са наведени твърдения в
исковата молба. Това което препятства възможността въззивният съд да се
произнесе по същество на предявените искове.
При така възприето решението на
СРС в обжалваната част следва да се обезсили и делото следва да се върне на СРС
за произнасяне по предявените евентуални
искове с правно основание чл. 521, ал.2 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че не следва да се произнася по разноските по делото, а същите следва
да бъдат разпределени от съда, който се произнесе по същество на исковете.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 400630/04.05.2018г.
по гр.д. № 79302 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд за произнасяне по
предявените евентуални искове с правна квА.фикация чл. 521, ал.2 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.