Р Е
Ш Е Н
И Е № 260253
гр. София, 21.07.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 84 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Й.П.Б. ***, с ЕГН **********, е предявил
срещу Г. ф. обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2,
б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то и чл.409 във вр. с чл.558, ал.1,
изр.2-ро от КЗ – за заплащане на сумата от 112 000 лева, съставляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, трайно намаляване на зрението на лявото око и
потиснато самочувствие заради обезобразения му външен вид, вследствие нанесени
му телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма (остър травматичен
епидурален хематом над твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно),
многофрагментна фрактура на черепната основа с костна компресия на зрителния
нерв, мозъчна контузия, счупване на левия горночелюстен синус, лявата яблъчна
кост и зигоматичния израстък на челната кост вляво (счупване на челюст) и
счупване на сфенуидалния синус, решетъчната кост в областта на предната черепна
ямка и горната стена на лявата орбита и пневмоцефалия, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 29.01.2018 год. в с. Л., С. област, на ул. „Шести септември“,
по вина на С.Х.Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, без
регистрационни номера, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2019 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 29.01.2018 год. в с.
Л., С. област, на ул. „Шести септември“ ищецът пътувал в лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, без регистрационни номера, с
водач С.Х.Б.. Последният, вследствие нарушаване на правилата за движение по
пътищата и движение с превишена скорост, предизвикал ПТП, при което на ищеца
били причинени описаните по-горе телесни увреждания.
Сочи се, че с одобрено в о.с.з. на
12.04.2019 год. по НОХД № 201/2019 год.
на РС – Ботевград споразумение С.Х.Б. бил признат за виновен за извършеното
престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с
чл.342, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, описано по-горе, като му е било
наложено наказание „пробация“.
Твърди се, че вследствие на
многобройните увреждания ищецът търпял и продължава да търпи физически болки и
страдания и имал за продължителен период от време трайно намаляване на зрението
на лявото око. Не е можел повече от година да излиза без чужда помощ от дома
си, страдал от постоянни болки в главата, виело му се свят, заспивал внезапно,
поради което го било страх да управлява автомобил ако няма друг човек с него.
Според лекуващите го лекари вероятността да развие епилепсия е много голяма.
Наред с горното и заради
обезобразения си външен вид ищецът страда от потиснато самочувствие – белезите
в областта на главата и лицето са много дълбоки и видими, а в областта на
разрезите по главата не расте коса. Горните белези могат да бъдат прикрити в
клиника за естетична хирургия само в чужбина, но цената за такава интервенция –
27 000 евро, е изцяло непосилна за ищеца.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, без регистрационни номера,
управляван при ПТП от деликвента С.Х.Б., не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което ангажира
отговорността на Г. Ф. на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“. Ищецът предявил пред
ответника претенция по реда на чл.558, ал.3 пред Г. Ф. за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като по заведената пред
ответника щета № 19-210376/24.10.2019 год. същият определил и му изплатил
обезщетение в размер на 40 000 лева, като отчел, че е налице 20 % съпричиняване
от страна на ищеца, пътувал в автомобила при ПТП без поставен обезопасителен
колан.
Сочи се, че така определеното
обезщетение е несправедливо, а и не е налице приетото от Г. Ф. съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който е бил с поставен обезопасителен
колан. Поради горното ищецът оценява дължимото му справедливо обезщетение в
размер на 152 000 лева, от което следва да се приспадне изплатеното му от Г. Ф.
обезщетение в размер на 40 000 лева, като разликата от 112 000 лева съставлява
и цената на настоящата претенция. Претендира се и законна лихва от деня на
решението на Гаранционния Ф. по щетата, 24.10.2019 год.
Препис от и.м и приложенията към нея
са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че Г. Ф. е
изплатил на пострадалия при описаното ПТП Й.П.Б. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева при условията на 20 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. При определяне на дължимото
обезщетение е отчетено, че пострадалият е допринесъл на 20 % за вредоносния
резултат, като пътувайки като пътник на задна лява седалка в л.а. „Рено Клио”
не е изпълнил изискването за поставяне на обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а от ЗДвП, както и поради обстоятелството, че се е качил да се вози при
водач, за който му е бил известно, че е непълнолетен и неправоспособен. Твърди
се, че разположението на уврежданията, получени предимно в главата, потвърждава
обстоятелството, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Сочи се, че
определената от Г. Ф. сума от 50 000 лева и изплатената от 40 000 лева отговаря
на вида, характера и интензитета на нанесените неимуществени вреди, а
предявената по делото претенция за неимуществени вреди от 112 000 лева е
изключително завишена, неотговаряща на съществуващите в страната икономически
условия и стандарт на живот към датата на ПТП, 29.01.2018 год.
Поради изложеното се правят
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от действията и
бездействията на пострадалия в две насоки – първо, като пътник на задна лява
седалка в автомобила не е изпълнил изискването за поставяне на обезопасителен
колан; второ, качил се е да се вози в автомобил с водач, за който му е бил
известно, че е непълнолетен и неправоспособен.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за
представителство от юрисконсулт.
С определение от 22.03.2021 год. съдът на осн. чл.219,
ал.1 от ГПК е конституирал С. ***, с ЕГН **********, като трето лице – помагач
на ответника Г. Ф.. Третото лице – помагач на ответника с писмено становище от
12.04.2021 год. и чрез пълномощника си в о.с.з. е изложил доводи за
неоснователност на предявените искове и за съпричиняване на вредоносния
резултат от бездействията на ищеца, пътувал в автомобила при ПТП без поставен
обезопасителен колан. Сочи, че изплатеното от Г. Ф. на пострадалия обезщетение 40
000 лева, при отчитане на 20 % съпричиняване от страна на ищеца, пътувал в
автомобила при ПТП без поставен обезопасителен колан, е достатъчно за де
репатрира търпените от него болки и страдания.
Третото лице – помагач на ответника също претендира
направените по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. протокол
от съдебно заседание от 12.04.2019 год. по НОХД № 201/2019 год. на РС –
Ботевград, съдът е одобрил на осн. чл.382, ал.7 от НПК постигнато споразумение
по чл.381 от НПК, с което е признал подсъдимия С.Х.Б. – третото лице – помагач
ответника, за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.4-то,
б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това,
че на
29.01.2018 год. в с. Л., С.
област, по ул. „Шести септември“, като непълнолетен, но като е могъл за разбира
свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките
си, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, бял цвят, без регистрационни табели, без да има необходимата
правоспособност (без да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство) е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно –
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: категория В - 50 км/ч в населено място“, като се
е движил в населено място със скорост 70 км/ч, и по непредпазливост е причинил
пет средни телесни повреди на Й.П.Б., роден на *** год. – тежка черепномозъчна
травма (остър травматичен епидурален хематом над твърдата мозъчна обвивка вляво
слепоочно, наложило оперативно лечение), довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; многофрагментна фрактура на черепната основа с
костна компресия на зрителния нерв, довело до трайно намаляване зрението на
лявото око за срок, по-голям от 30 дни; мозъчна контузия, причинила сама по
себе си разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на левия
горночелюстен синус, лявата ябълчна кост и зигоматичния израстък на челната
кост вляво, представляващо счупване на челюст; счупване на сфенуидалния синус,
решетъчната кост в областта на предната черепна ямка и горната стена на лявата
орбита и пневмоцефалия (наличие на въздух в черепната кухина), представляващо
нараняване, проникващо в черепната кухина,
поради което и на осн. чл.343, ал.3, предл.4-то, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“,
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.55 ал.1, т.2, б. „б“ във вр.
с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.4 предл.2-ро във вр. с ал.3, т.1 и чл.42б,
ал.1 и ал.4 от НК му е наложил наказание „пробация“. Протоколното определение, с което е било одобрено
споразумението, е влязло в сила на същата дата – 12.04.2019 год.
Между страните по делото не се
спори, че към 12.04.2019 год. за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, без
регистрационни номера, управляван при ПТП
от деликвента С.Х.Б., не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, което ангажира отговорността на Г. Ф. на осн.
чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ. С определението си по чл.140 от ГПК с оглед
становищата на страните и на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване следното твърдяно с и.м. обстоятелство –
че Г. Ф. е изплатил на ищеца Й.П.Б. обезщетение за
търпени неимуществени вреди по заведената във връзка с горното ПТП щета № 19-210376/24.10.2019 год. в размер на 40 000 лева при условията на 20 %
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.Ц. Ц.и К.Е.М., водени от ищеца и Б. Б. М., воден от третото
лице – помагач, се установява следното :
Свидетелят Д. Ц. е единствен
очевидец на случилото се – същият е пътувал на задна дясна седалка в автомобила
марка „Рено“, модел
„Клио“, управляван при ПТП от С.Х.Б.. На
задна лява седалка до него бил ищецът Й.Б., като свидетелят е категоричен, че и двамата са
били с поставени обезопасителни колани.
След удара Ц. не получил никакви наранявания.
Свидетелят Б. М. няма непосредствени впечатления от
случилото се, а преразказва чутото от трети лица. Сочи, че му казали, че
единствен от компанията, която се качила в колата, С.Б. не бил пиян и
останалите го накарали да кара колата, в която са били четирима – С. е карал,
до него се е возил П., отзад са се возили Д. и Д. /ищецът Й.Б./. Свидетелят сочи, че, нито един от пътниците не е
бил с поставен колан, което знае от пътувалия на предната седалка П. – „С П. и
Д. сме излизали по Л., от там ги знам. С П. след това … сме го коментирали, а Д.оттогава
до ден днешен не съм го виждал, а П. ми каза, че са били без колани и са били
много пияни …“.
Свидетелят К.М. е приятел с ищеца и го познава от десет
години – той е от село Л., а Й. ***, но идвал на село в събота и неделя.
Споделя, че след катастрофата Й. се възстановил доста тежко, самочувствието му спаднало,
където и да са ходили заедно, той носил шапки, опитвайки се да прикрие белега
си от нараняването в областта на главата. Имал приятелка, която го напуснала, страдал
от липса на самочувствие от външния си вид, не успял да си намери нова
приятелка – свидетелят чувал момичета да го коментират, че бил обезобразен, че
бил сляп и това определено ги отблъсквало. Не можел да вижда нормално с лявото
око, имал наранен нерв. Често се случвало да заспива спонтанно и да получава
припадъци, поради което докторите не му позволявали да шофира. Получавал силни
главоболия, за които понякога се налагало да приема болкоуспокояващи. Посетил
няколко клиники с опити да си присади коса на мястото на белега в областта на
главата, но го уверили, че не е възможно.
От заключението по назначената по делото КСМАТЕ се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият Й.П.Б.
е получил следните травматични увреждания :
- тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в остър
травматичен епидурален хематом /над твърдата мозъчна обвивка/ вляво слепоочно;
- многофрагментна фрактура на черепната основа в
предната черепна ямка с костна компресия на зрителния нерв, което увреждане е
довело до травматична мидриаза /разширение на зеницата на лявото око/, което
увреждане е довело до трайно намаление на зрението на лявото око за срок
по-голям от 30 дни;
- мозъчна контузия;
- счупване на левия горночелюстен синус, лявата
ябълчна кост и зигоматичния израстък на челната кост вляво, което увреждане по
своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст;
- счупване на сфеноидалния синус, решетъчната кост в
областта на предната черепна ямка и горна стена на лява орбита и пневмоцефалия /наличие
на въздух в черепната кухина/ доказано при КТ изследване на главата/. Преценени
в съвкупност, уврежданията са довели до пряка комуникация между черепната
кухина и околната среда, като увреждането представлява нараняване проникващо в
черепната кухина;
- разкъсноконтузна рана, съчетана с охлузвания на
кожата в лявата челна област на главата.
В резултат на получените при пътнотранспортното
произшествие травматични увреждания на пострадалия е определена временна
нетрудоспособност от 50 % за срок от 13.02.2027 год. с решение на ТЕЛК № 4755
от дата 04.10.2018 год., след което същият следва да бъде преосвидетелстван.
Експертизата е била изготвена без личен преглед на
ищеца, но същият се е явил лично в о.с.з. на 06.07.2021 год. и в допълнение на
поставените въпроси в.л. Т. – съдебен медик в КСМАТЕ, уточнява, че следва да се
добави още една медикобиологична характеристика на увреждането – че
нараняването е довело до обезобразяване на външния облик на пострадалия /белези
в областта на главата/. Сочи се, че ако пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан в момента на удара, не би получил констатираната
черепномозъчна травма.
В отговор на поставени въпроси в о.с.з. на 06.07.2021
год. от пълномощниците на страните вещите лица сочат, че зрението на ищеца е
намаляло за период не по-малък от 30 дни, като след този период е настъпило
подобряване и възстановяване на зрителната острота. Окото е зрящо, зрителната
острота е добра, в случая вследствие на травмата е нарушен очнодвигателен
мускул, който затруднява движението на очната ябълка и води до двойно виждане.
Като медикобиологична характеристика това остатъчно поражение на зрението от
травмата реализира критерия постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Сочи се, че всички увреждания на пострадалия са били причинени
вследствие на един удар с много висока енергия, с твърд тъп предмет. Поставен
обезопасителен колан позволява придвижване на тялото между 12 и 15 см при челен
удар и го спира, а в конкретния случай от материалите от досъдебното
производство личи разбиване на панорамното стъкло вдясно пред седалката на
пасажера в посока отвътре навън, поради което се сочи, че контактът с главата е
осъществен там, което обяснява травмите по пострадалия. Заключението на
експертизата е, че ищецът се е возил на предна дясна седалка, като следва да се
посочи, че същото е изготвено преди изслушване на показанията на участника в
ПТП – свидетелят Д. Ц..
Заключението на КСМАТЕ е оспорено
единствено от пълномощника на ищеца и само в частта му, с която се сочи, че ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, е нямало да получи описаните
увреждания.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.„а“
от КЗ Г. Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р.Б., на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако Г. Ф. не е платил
в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380.
Размерът на обезщетението, изплащано от Г.Ф., не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а лихвите за
забава на Г. Ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 – чл.558,
ал.1 от КЗ.
В
настоящия случай основанието за ангажиране отговорността на Ф.а за изплащане на
обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди бе установено по
делото. С оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложеното по делото одобрено от съда споразумение по чл.381 от НПК, приравнено на влязла в сила присъда –
че причинилият
виновно ПТП е водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, без
регистрационни номера – С.Х.Б., управлявал МПС без да притежава
свидетелство за управление на същото; че
в резултат на ПТП са
били причинени описаните в споразумението средни телесни повреди на ищеца Й.П.Б.,
пътник в автомобила – тежка черепномозъчна травма (остър травматичен епидурален
хематом над твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно, наложило оперативно
лечение), довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
многофрагментна фрактура на черепната основа с костна компресия на зрителния
нерв, довело до трайно намаляване зрението на лявото око за срок, по-голям от
30 дни; мозъчна контузия, причинила сама по себе си разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на левия горночелюстен синус, лявата
ябълчна кост и зигоматичния израстък на челната кост вляво, представляващо
счупване на челюст; счупване на сфенуидалния синус, решетъчната кост в областта
на предната черепна ямка и горната стена на лявата орбита и пневмоцефалия
(наличие на въздух в черепната кухина), представляващо нараняване, проникващо в
черепната кухина.
Доказани по основание,
предявените искове по чл.557, ал.1, т.2,
б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то и чл.409 във вр. с чл.558, ал.1,
изр.2-ро от КЗ са
доказани отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
В настоящия случай
неимуществените вреди са във формата на физически
болки и страдания, трайно намаляване на зрението на лявото око и потиснато
самочувствие при ищеца заради обезобразения му външен вид като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 18 години, като с
оглед естеството на получените от него наранявания не може да се очаква пълно
възстановяване от част от травматичните увреждания; заключението по назначената
СМЕ, кредитирано от съда в тази му част като обективно и обосновано, сочи, че остатъчно поражение на зрението от травмата при Б.
съставлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а нараняването в областта на главата е довело до
обезобразяване на външния облик на пострадалия поради белезите в областта на
главата и липсата на окосмяване в тази област – предпоставка за понижено
самочувствие при един млад човек, установено и от показанията на св. М.. Съдът
отчита и интензитета и продължителността във времето на търпените от ищеца
физически болки и страдания вследствие на причинените му тежка
черепномозъчна травма, многофрагментна фрактура на
черепната основа, счупване на левия горночелюстен синус, лявата ябълчна кост и
зигоматичния израстък на челната кост и счупването на сфеноидалния синус, решетъчната
кост в областта на предната черепна ямка и горна стена на лява орбита и
пневмоцефалия –
увреждания с изключителна тежест и последици във времето за здравето на
пострадалия; в подкрепа на горното е и обстоятелството, че с решение на ТЕЛК на Й.Б. е била определена временна
нетрудоспособност от 50 % за срок от 13.02.2027 год.
В обобщение съдът приема, че така установените
неблагоприятни проявления на причинените на Й.П.Б. увреждания налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а
именно – обезщетение в размер на 80 000 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
който със своите действия и бездействие да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат – първо, като е пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан и второ, като е пътувал в автомобила, управляван от водач,
за който му е бил известно, че е непълнолетен и неправоспособен.
Обстоятелството, че Б. е пътувал на задна лява седалка
в автомобила към момента на ПТП с поставен обезопасителен колан, бе установено
от показанията на свидетеля Д. Ц., седял до него в този момент – чиито
показания няма основание да не бъдат кредитирани. Доколкото същите влизат в
противоречие с показанията на свидетеля Б. М., съдът не кредитира в тази им
част именно показанията на М., доколкото същият няма непосредствени впечатления
от случилото се, а преразказва чутото от трето лице, което индивидуализира само
по малко име – „П.“. Доколкото показанията на св. Ц.в тази им част влизат в
колизия и със заключението на КСМАТЕ в тази му част, съдът не кредитира
последното поради следното – експертизата е изготвила заключение на база
предположението, непочиващо на никакви установени по делото обстоятелства, че
ищецът към момента на ПТП се е возил на предна дясна седалка и с главата си е
разбил предното стъкло на автомобила при удара. Тук следва да се отбележи, че
към момента на изготвяне на заключението по делото са били изслушани в тази
насока единствено показанията на св. М., а след изготвянето му – на св. Ц.; и
двамата свидетели, единият от които очевидец, са категорични, че пострадалият е
седял на задната седалка на автомобила.
И второто възражение по чл.51 , ал.2 от ЗЗД на
ответника остана недоказано – по делото не бе установено от събраните
доказателства, че ищецът е знаел, че водачът на автомобила е бил непълнолетен и
неправоспособен водач на МПС; не бе установено и че именно горното е допринесло
в някаква степен за уврежданията, причинени му при ПТП.
При присъждане на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че на ищеца вече е било изплатено извънсъдебно такова от
ответника в размер на 40 000 лева – обстоятелство, обявено за безспорно между
страните. Поради горното и при пълен размер на дължимото обезщетение от 80 000
лева и без установено по делото съпричиняване съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева. Предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен
размер от 112 000 лева.
Върху сумата от 40 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ
следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от 25.01.2020 год. – деня, следващ изтичане
на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в частта му за
периода от 28.11.2019 год. до 24.01.2020 год.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете от 1 600 лева. По делото не изплатени
разноски от бюджета на съда.
В хода на производството по
делото ищецът е направил разноски в размер на 5 800 лева – внесен депозит за
възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 300 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 5 500 лева; по делото ответникът не е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата от 2 071.43 лева, съставляваща разноски
съразмерно с уважената част на исковете.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 300 лева – внесен
депозит за КСМАТЕ. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено
съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000
лева, т.е. така
определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да
се осъди да заплати на ответника сумата от 482.14 лева, съставляваща разноски и
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
На третото лице помагач не следва да се присъждат
разноски с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.557, ал.1,
т.2, б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то и чл.409 във вр. с чл.558, ал.1,
изр.2-ро от КЗ Г. Ф. да заплати на Й.П.Б. ***, с ЕГН **********,
сумата от 40 000 лева /четиридесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, трайно намаляване на
зрението на лявото око и потиснато самочувствие заради обезобразения му външен
вид, вследствие нанесени му телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма
(остър травматичен епидурален хематом над твърдата мозъчна обвивка вляво
слепоочно), многофрагментна фрактура на черепната основа с костна компресия на
зрителния нерв, мозъчна контузия, счупване на левия горночелюстен синус, лявата
яблъчна кост и зигоматичния израстък на челната кост вляво (счупване на челюст)
и счупване на сфенуидалния синус, решетъчната кост в областта на предната
черепна ямка и горната стена на лявата орбита и пневмоцефалия, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 29.01.2018 год. в с. Л., С. област, на ул. „Шести
септември“, по вина на С.Х.Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, без регистрационни номера, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2020 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то от КЗ В
ЧАСТТА МУ за разликата от 40 000 лева до пълния му предявен размер от 112
000 лева /сто и дванадесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 във вр. с
чл.558, ал.1, изр.2-ро от КЗ В ЧАСТТА МУ за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 28.11.2019 год. до 24.01.2020 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Г. Ф. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
сумата от 1 600 лева /хиляда и шестстотин лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г. Ф.
да заплати на Й.П.Б. ***, с ЕГН **********,
сумата от 2 071.43 лева /две хиляди
и седемдесет и един лв. и четиридесет и три ст./, съставляваща разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Й.П.Б. ***, с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф. сумата от 482.14 лева /четиристотин осемдесет и два лв. и четиринадесет ст./,
съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на С.Х.Б. от гр. Б., ул.
„България“ № 13, вх.Г, ет.3, ап.13, с ЕГН **********, в качеството му на трето лице
– помагач на ответника Г. Ф..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :