№ 1069
гр. Велико Търново, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20224110100838 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 07.12.2018г. е сключил с ответника
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса в размер на 24, 99 лв.
Сочи, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.10.2019г. абонатът не е заплатил сумата
от 75, 95 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси и стойност
на използваните услуги. Допълва, че поради изпадането на потребителя в забава при
плащане на дължимите суми, на основание раздел IV, т. 2 от споразумението му е
начислил неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 62, 46 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Ищецът изтъква, че във връзка
с горепосоченото споразумение е сключил с ответника и договор за лизинг от същата
дата, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „****” срещу лизингова цена от 206, 77 лв., платима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 8, 99 лв. Ищецът посочва, че за отчетния период
20.07.2019г. – 19.12.2019г. абонатът дължи заплащане на лизингови вноски в общ
размер на 134, 85 лв., от които – сумата от 26, 97 лв. – лизингови вноски за периода
20.07.2019г. – 19.10.2019г. и сумата от 107, 88 лв., представляваща начислени накуп 12
лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане
на предходните вноски. Ищецът твърди, че поради изпадането на потребителя в забава
1
при плащане на дължимите суми по процесното споразумение от 07.12.2018г. същият
дължи неустойка в размер на 131, 63 лв., представляваща разликата между цената на
предоставеното мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг от 07.12.2018г. Ищецът уточнява, че на
18.10.2017г. по повод на договор за мобилни услуги от същата дата с предпочетен
номер ******** е сключил с ответника договор за лизинг на мобилно устройство –
часовник „****“ с общ лизингова 95, 37 лв., дължима чрез заплащане на първоначална
вноска от 45 лв. и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 19 лв. Ищецът изтъква,
че по договора за лизинг ответника дължим заплащане на две лизингови вноски в общ
размер на 4, 38 лв. за периода 20.07.2019г. – 19.09.2019г. Уточнява, че на 02.07.2019г.
са сключили с абоната допълнително споразумение за изменение на договора от
18.10.2017г. със срок на действие от 24 месеца при промоционална абонаментна такса
през тях от 25, 99 лв. на месец. Ищецът посочва, че за отчетния период 20.07.2019г. –
19.10.2019г. абонатът не е заплатил по това допълнително споразумение сумата от 73,
26 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси и стойност на
използваните услуги. Допълва, че поради изпадането на потребителя в забава при
плащане на дължимите суми, на основание раздел III, т. 2 от споразумението му е
начислил неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 86, 74 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Ищецът твърди, че на
02.07.2019г. е сключил и трети договор за мобилни услуги с ответника за предпочетен
номер ********** за срок от 24 месеца при промоционална абонаментна такса през тях
в размер на 13, 99 лв. Посочва, че абонатът за отчетния период 20.07.2019г. –
19.10.2019г. не е заплатил по този договор сумата от 42, 84 лв., представляваща общ
размер на дължимите абонаментни такси. Изтъква, че поради това неизпълнение на
основание раздел III, т. 2 от договора е начислил на потребителя неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 45, 84 лв., която не надвишава размера на три
месечни абонаментни такси. Ищецът уточнява, че във връзка с последния договор за
мобилни услуги от 02.07.2019г. е сключил с ответника договор за лизинг от същата
дата, имащ за предмет мобилно устройство – таблет „***“, при обща лизингова цена от
88, 77 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2, 99 лв. и първоначална
вноска от 20 лв. Ищецът посочва, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.12.2019г.
абонатът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 65, 78 лв., от които –
сумата от 8, 97 лв. – лизингови вноски за периода 20.07.2019г. – 19.10.2019г. и сумата
от 56, 81 лв., представляваща начислени накуп 19 лизингови вноски на основание чл.
12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът
изтъква, че поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите
суми по договора за мобилни услуги от 02.07.2019г. същият дължи неустойка в размер
на 169, 68 лв., представляваща разликата между цената на предоставеното мобилно
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за
2
лизинг от 02.07.2019г. Ищецът твърди, че горепосочените задължения са
индивидуализирани във фактура от 20.08.2019г. на стойност 80, 46 лв., от която
претендира сумата от 73, 58 лв., поради частично плащане в размер на 6, 88 лв.,
фактура от 20.09.2019г. на стойност 81, 83 лв., фактура от 20.10.2019г. на стойност 76,
96 лв. и фактура от 20.12.2019г. на стойност 661, 04 лв. Ищецът сочи, че за тези си
вземания в общ размер на 893, 41 лв. се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 196/2022г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 893, 41 лв., представляваща общ размер на вземанията
му по процесните договори за мобилни услуги и лизинг за месечни абонаментни такси,
използвани услуги, неплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно
прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен
представител, оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. за
предпочетен номер **********, който е изменен с допълнително споразумение от
07.12.2018г., като с него е уговорена нова месечна абонамента такса в размер на 24, 99
лв., а срока за ползване на услугите е продължен до 07.12.2020г. При сключването на
допълнителното споразумение от 07.12.2018г., страните по него са сключили и договор
за лизинг от същата дата, регламентиран от ОУ, имащ за предмет временното и
възмездно ползване на мобилно устройство „****” с телефонен номер **********
срещу лизингова цена от 206, 77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 8, 99 лв. Между страните е сключен и договор за мобилни услуги от
18.10.2017г. за предпочетен номер ********, изменен с допълнително споразумение от
02.07.2019г., съгласно което срока за ползване на услугите е удължен до 02.07.2021г.
при промоционална месечна абонамента такса в размер 25, 99 лв. При сключването на
договора за мобилни услуги от 18.10.2017г. страните по него са сключили и договор за
лизинг от същата дата, регламентиран от ОУ, имащ за предмет временното и възмездно
ползване на мобилно устройство - часовник „****“ с общ лизингова 95, 37 лв.,
дължима чрез заплащане на първоначална вноска от 45 лв. и 23 месечни лизингови
вноски в размер на 2, 19 лв. На 02.07.2019г. страните са сключили и трети договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца при
промоционална абонаментна такса през тях в размер на 13, 99 лв. Във връзка с
ползването на мобилни услуги по този договор страните са сключили и договор за
3
лизинг от 02.07.2019г., по силата на които, ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване таблет „***“, при обща лизингова цена от 88, 77 лв.,
платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2, 99 лв. и първоначална вноска от 20
лв. Във договорите за мобилни услуги респ. в допълнителните споразумения към тях
страните са уговорили, че ако в срока им на действие се прекрати ползването на
услугите по вина или инициатива на абоната респ. при нарушение на задълженията му,
същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края срока.
Уговорили са същото така, че в тази хипотеза, ако за ползване на услугите е
предоставено устройство, потребителят ще дължи разликата между цената му без
абонамент по актуалната ценова листа на оператора към момента на сключване на
договора за мобилни услуги и заплатената от абоната цена в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг. С подписването на всеки от договорите за лизинг
ответникът – лизингополучател е декларирал, че е получил лизинговата вещ и че е
запознат и приема ОУ към тях. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ, при неизпълнение на
задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг.
Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги сключен от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
договора за лизинг суми.
При сключването на процесните договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях ответникът с нарочни декларации – съгласие е декларирал, че е
получил подписан екземпляр от приложимите към тях Общи условия на мобилния
оператор. Съгласно чл. 23 б. „б” от действащите ОУ по всички сключени между
страните договори за мобилни услуги месечният абонамент осигурява достъп на
потребителя до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като същият се
предплаща ежемесечно, в размери съобразно избрания абонаментен план. В чл. 26 от
ОУ е предвидено, че потребителят по индивидуален договор заплаща ползваните от
него услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на негово име и че
неполучаването й не го освобождава от задължението му да плаща дължимите суми.
Съгласно чл. 19б б. „в” от тях ищецът има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по договора.
От представените с исковата молба фактури и приложенията към тях издадени в
периода 20.08.2019г. – 20.12.2019г. /листи 8 – 14/ се установява, че за отчетния период
20.07.2019г. – 19.10.2019г. за абонаментни такси и за използвани услуги ищецът е
начислил за процесните телефонни номера общо сумата от 198, 93 лв., като прави
признание за частичното й плащане в размер на 6, 88 лв. Според същите счетоводни
4
документи за визирания период дължимите от ответника лизингови вноски са в общ
размер на 40, 32 лв. С фактурата от 20.12.2019г. на абоната са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в общ размер на
496, 35 лв., както и сумата от 164, 69 лв. – начислени като предсрочно изискуеми
лизингови вноски.
За горепосочените вземания за абонаменти такси и услуги, за неустойки за
предсрочно прекратяване по процесните договори за мобилни услуги, както и за
лизингови вноски, в общ размер на 893, 41 лв., ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение № 50/25.01.2022г. по ч.гр.д. № 196/2022г. на ВТРС, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има
за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, че ищецът е изправна
страна по тях т.е. че е осигурил възможност абонатът да има достъп до договорените
мобилни услуги респ. че му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на
лизинговите вещи, размера на претендираните вземания, а по претенцията за неустойка
– уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на
основанията визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на
мобилния оператор да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между
страните са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 09.01.2018г. за предпочетен номер **********,
изменен с допълнително споразумение от 07.12.2018г., по договор от 18.10.2017г. за
предпочетен номер ********, изменен с допълнително споразумение от 02.07.2019г. и
по договор от 02.07.2019г. за предпочетен номер **********. По тези договори
ищецът има качеството на предприятие доставчик на ел. съобщителни услуги по см. на
§ 1 т. 50 от ДР на ЗЕС/, а ответника на потребител на мобилни услуги по см. на § 1 т.
49 от ДР на ЗЕС. По всеки от тези договори операторът се е задължил да предоставя на
потребителя услуги съгласно посочения тарифен план срещу заплащане от страна на
последния на уговорената месечна абонаментна такса, ведно с цените на ползваните
5
услуги, когато те не са включени в съответния абонаментен план. Във всеки един от
процесните договори, първите два изменени с допълнителните споразумения от
07.12.2018г. и от 02.07.2019г. се съдържа описание на абонаментните планове,
ценовите условия, като са посочени задълженията на потребителя и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. Видно от положения от
ответника подпис върху нарочните декларации към всеки индивидуален договор,
същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от ОУ, което сочи, че е
запознат със съдържанието им и е съгласен с условия по тях.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е предоставил на ответника
съответните СИМ карти, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на
последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги
/арг. чл. 23 б. „б” от ОУ/. Фактът на предоставяне на СИМ картите е отразен в самите
договори, а и следва от съдържанието на приложенията към процесните фактури,
представляващо извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните
услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от
страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да заплати
дължимите за това месечни такси, както и цената на допълнително използваните
услуги, които не са включени в тарифния план. Основанието за заплащане на
дължимите абонаментни такси е сключеният между страните договор, който съдържа
същественото съдържание на правоотношението /страни, основание и предмет/, както
и детайлно описание на начина и условията за предоставяне и ползване на уговорените
мобилни услуги, както и тарифите по които последните ще бъдат таксувани.
Следователно, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му
услуги по сключените договори, той дължи месечна абонаментна такса в размер 24, 99
лв. с ДДС за телефонен номер **********, в размер на 25, 99 лв. за телефонен номер
******** и в размер на 13, 99 лв. за телефонен номер **********. С процесните
фактури за периода 20.07.2019г. – 19.10.2019г. на ответника е начислена като дължима
за абонаментни такси и ползвани извън тарифния план услуги общо сумата от 192, 05
лв. /след приспадане на признато от оператора частично плащане в размер на 6, 88 лв./.
При съобразяване на размер на месечния абонамент по всеки един от индивидуалните
договори следва, че за процесния период на потребителя са начислени суми за
ползвани услуги извън избрания пакет в размер на 1, 36 лв. с ДДС. Вярно е, че
фактурата не е основание за плащане, но в случая представените счетоводни
документи не са нарочно създадени от ищеца за нуждите на процеса, а приложенията
към тях отразяват данните за използваните услуги според автоматизираната система на
доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции
са извършени т.е. услугите са предоставени, което от своя страна е породило
6
задължение за заплащане на стойността им. Нещо повече, последната е в толкова
нисък размер, че не е житейски правдиво да се касае за недължимо начислени мобилни
услуги. Ответникът не твърди и не представя доказателства, които да установят, че е
изпълнил задължението си за плащане, поради което за отчетния период 20.07.2019г. –
19.10.2019г. дължи на ищеца за абонаментни такси и използвани далекосъобщителни
услуги горепосочена сума от 192, 05 лв.
На следващо място от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна
обвързаност и по три договора за лизинг от 18.10.2017г., от 07.12.2018г. и от
02.07.2019г. Същите с оглед на същественото си съдържание имат правната
характеристика на договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342 ал. 1 ТЗ, при
който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Ищецът е изправна страна по тези договори, тъй като е изпълнил
основното си задължение да предостави ползването на лизинговата вещ - часовник
„****“, телефон „****”и таблет „***“ за уговорения между страните период.
Фактическото предаване на лизинговите вещи от лизингодателя на лизингополучателя
не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от последния в
съответствие с клаузата на чл. 4 от всеки от договорите. Получаването на предметната
престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника да заплаща
дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и
размерите, уговорени между страните. По договора за лизинг от 18.10.2017г. с предмет
ползването на мобилно устройство часовник „****“ ответникът е следвало да заплати
на ищеца 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 19 лв. С процесните фактури от
20.08.2019г. и от 20.09.2019г. на същия са начислени като дължими последните две
вноски в общ размер на 4, 38 лв. По договора за лизинг от 07.12.2018г. размера на
дължимата от лизингополучателя вноска е 8, 99 лв., като от него се претендират като
неплатени 15 лизингови вноски в общ размер на 134, 85 лв. За тяхната дължимост в
случая е без значение дали част от същите са падежирали, а друга част са предсрочно
изискуеми по смисъла на чл. 12 ал. 1 от ОУ, тъй като са вземания възникнали от едно и
също основание – договора за лизинг, чийто краен срок /07.11.2020г./ е настъпил към
момента на предявяване на иска. По същите съображения по последния договор за
лизинг от 02.07.2019г., с оглед настъпилия му краен падеж /02.06.2021г./, ответникът е
останал задължен за сумата от 65, 78 лв., представляваща сбор от дължимите за
възмездното ползване на таблет „***” 22 лизингови вноски. Ответникът, чиято е
тежестта да докаже плащане на лизинговите вноски, нито твърди, нито представя
доказателства за изпълнение на това си задължение, поради което се явява задължен
общо за сумата от 205, 01 лв. по процесните три договора за лизинг.
Останалите претендирани от ищеца вземания в общ размер на 496, 35 лв. имат
неустоечен характер и представляват форма на договорна отговорност на абоната,
7
поради неизпълнение на задълженията му по договорите за мобилни услуги. Съгласно
ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно
за недействителността на клаузите за неустойка поради нарушаване на добрите нрави и
без да е релевирано възражение от страната, а случая такова е и изрично наведено.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато са нарушени принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения, на
предотвратяване на неоснователното обогатяване. Неустоечната клауза ще е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, когато единствената цел за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, във всеки един от процесните договори, първите два изменени с
допълнителните споразумения от 07.12.2018г. и от 02.07.2019г., е уговорена клауза за
неустойка за предсрочното му прекратяване, като нейният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси /раздел IV,
чл. 2 б.“а“, раздел III, чл. 2 б.“а“ и т.11 б. „а“/. Уговорена по този начин отговорността
на потребителя при предсрочно прекратяване на договора не съвпада с обема на
главното му задължение по него. Същият не дължи всички абонаментни такси за
първоначално предвидения срок, а отговорността му е ограничена до трикратния им
размер. Така уговорена неустойката не нарушава принципите на добросъвестността и
на забраната за неоснователното обогатяване и съответства на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вярно е, че мобилният оператор
след предсрочното прекратяване на договора може да възстанови възможността си да
предоставя мобилни услуги на други клиенти с освободения мобилен номер, но това не
значи, че не търпи загуби от прекъсване на конкретната договорна връзка. Същият
губи стойността на уговорената по нея авансово платима абонаментна услуга за
неопределен период, а евентуалното обвързване с друг клиент може да е при по
неизгодни условия. Нещо повече уговорена по този начин неустойката разкрива
типичната си санкционна функция, която като форма на компенсация за вреди е
допустимо да е по – голяма по размер от действителните такива. По този начин същата
ще представлява санкция за недобросъвестното отпадане на договорната връзка и ще
стимулира длъжника да се въздържа от неизпълнение, за да се предпази от завишена
икономическа тежест.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че предвидената във
всеки от договорите неустоечна клауза не е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и валидно обвързва ответника. Следователно същата може да породи
действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи
от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за
възникването й е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на
първоначално определения срок било то по инициатива на потребителя, било поради
нарушение на задълженията му по индивидуалния договор. Противно на доводите на
8
ищеца поддържани в депозираното по делото допълнително становище, факта на
прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално
определения срок е относим /релевантен/ към възникване на вземането за неустойка.
Видно от съдържанието на неустоечната клауза задължителен елемент от фактическия
й състав е предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не е
достатъчно да е налице само нарушение на задълженията на потребителя, както смята
ищеца. В тази връзка в съдържанието на неустоечната клауза ясно и недвусмислено е
посочено, че това вземане се дължи в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка СИМ карта по отношение на
която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на неустойка кореспондира с
действащите между страните ОУ и уреденото в чл. 19б б. „в” от тях право на мобилния
оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението на
абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно
прекратяване на договора за ищеца не може да възникне вземане за неустойка в
уговорения размер. Волята на страните за това е категорична и очевидно е ясна за
самия оператор, след като в представените по делото фактури е начислил неустойки за
предсрочно прекратяване на договори.
Прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, както е в случая, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87
ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото всеки от процесните договори е сключен в писмена
форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него
следва да се дава подходящ срок за изпълнение. За да породи действие това
едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника /арг. чл. 14
ал. 1 ЗЗД/. По делото нито се твърди от кога ищецът счита договора за предсрочно
прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за развалянето му респ. кога
то е получено от абоната. Не е ангажирал и доказателства в тази насока, поради което
съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните
договори преди изтичане на срока им на 07.12.2020г. по отношение на телефонен
номер ********** и на 02.07.2021г. по отношение на другите два номера. А само
предсрочното им прекратяване води до възникване на уговорената между страните
компенсаторна неустойка. Съгласно трайната съдебна практика подаването на искова
молба, с която кредиторът се позовава на последиците от разваляне на договора,
доколкото препис от нея се връчва на длъжника, може да се разглежда като отправено
до него волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните. В
случая обаче исковата молба е депозирана в съда на 31.03.2022г., след като е изтекъл
срока на действие на всеки от процесните договори. Подаването на заявлението по чл.
9
410 ГПК не може да има подобна роля, доколкото то има за свой адресат съда и поради
факта, че на длъжника не се връчва препис от заявлението, а от акта на съда /заповедта
за изпълнение/. Освен това в случая заявлението на кредитора е депозирано в съда на
24.01.2022г. т.е. след изтичане на сроковете на договорите за мобилни услуги. По тези
съображения, след като по делото не се установи ищецът предсрочно да е прекратил
горепосочените договори за мобилни услуги, липсва елемент от фактическия състав на
уговорената неустоечна клауза и за него не е възникнало претендираното вземане за
неустойка в начисления общ размер от 195, 04 лв., равняващ се на сбора на три месечни
абонаментни такси без ДДС.
По волята на страните предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги за телефонен номер ********** и за телефонен номер ********** поражда и
вземанията на оператора за неустойка, представляващи разликата между стандартната
цена на мобилните устройства без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по договорите за лизинг от 07.12.2018г. и от 02.07.2019г. По вече изложените
съображения, при липсата на надлежно упражнено право за едностранно прекратяване
на договора за мобилни услуги, в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка
в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на съответното мобилното
устройство - телефон „****” респ. таблет „***“. Следователно начислените за тях суми
съответно в размер на 131, 63 лв. и на 169, 68 лв. или общо 301, 31 лв. не са дължими
от ответника.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявените
искове следва да се уважат за сумата от 192, 05 лв., представляваща стойност на
дължими абонаментни такси и ползвани далекосъобщителни услуги по процесните
договори за мобилни услуги, за което са издадени фактури в периода 20.08.2019г. –
20.12.2019г. и за сумата от 205, 01 лв. - общ размер на дължимите лизингови вноски по
процесните три договора за лизинг. Исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и доказани относно вземанията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 195, 04 лв. и за неустойка
представляваща отстъпката от цената на съответното мобилно устройство в общ
размер на 301, 31 лв., като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 875 лв.,
като с оглед уважената част от исковете същият има право на възстановяване от
ответника на сумата от 388, 88 лв. В заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да понесе разноски в размер на 171, 11
лв. Ответникът, макар и да има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
10
иска, не е заявил, че претендира такива.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. А. Ф., ЕГН:
********** с адрес в ******* ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
СУМАТА от 192, 05 лв. /сто деветдесет и два лева и 5 стотинки/, представляваща обща
стойност на дължимите абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги
по договор за мобилни услуги от 09.01.2018г., изменен с допълнително споразумение
от 07.12.2018г., с предпочетен номер **********, по договор за мобилни услуги от
18.10.2017г., изменен с допълнително споразумение от 02.07.2019г., с предпочетен
номер ******** и по договор за мобилни услуги от 02.07.2019г. с предпочетен номер
**********, както и СУМАТА от 205, 01 лв. /двеста и пет лева и една стотинка/ – общ
размер на дължимите лизингови вноски по договори за лизинг от 18.10.2017г., от
07.12.2018г. и от 02.07.2019г. за мобилни устройства - часовник „****“, телефон
„****”и таблет „***“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано датата на
подаване на заявлението в съда – 24.01.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 50/25.01.2022г. по ч.гр.д. № 196/2022г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6 против П. А. Ф., ЕГН: ********** с адрес в *******, искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 195, 04 лв.
представляваща общ размер на неустойката дължима за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 09.01.2018г., изменен с допълнително споразумение от
07.12.2018г., на договор за мобилни услуги от 18.10.2017г., изменен с допълнително
споразумение от 02.07.2019г. и на договор за мобилни услуги от 02.07.2019г., както и
сумата от 301, 31 лв., представляваща общ размер на разликата между цената на
предоставените мобилни устройства - телефон „****”и таблет „***“ без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг от 07.12.2018г. и от
02.07.2019г., КАТО неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. А. Ф., ЕГН: ********** с адрес в ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 388, 88 лв.
/триста осемдесет и осем лева и 88 стотинки/, представляваща общия размер на
11
направените в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска,
КАКТО и СУМАТА от 171, 11 лв. /сто седемдесет и един лева и 11 стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 196/2022г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12