РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Пловдив, 18.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 2717 по описа
за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на П.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу принудителна
административна мярка /ПАМ/ - репатриране на моторно превозно средство /МПС/, представляващо
автомобил Ситроен Ц5, с рег. № ***,
извършено на 21.10.2020 г. в 09:15 часа, на кръстовището
на ул. "Михаил Такев" и ул. "Стоян Михайловски" в гр.
Пловдив, наложена от орган по репатриране в сектор „Общинска полиция” при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност на административния акт
и се иска отмяната му от съда. Не се оспорва компетентността на орган наложил
мярката, нито факта, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в
кръстовище, но се поддържа, че не се доказани по безспорен начин предпоставките за налагане на
мярката, в частност обстоятелството дали моторното превозно средство е
създавало опасност за останалите участници в движението. Сочи се, че на
процесното място е имало и други паркирани автомобили.
3. Ответникът - орган по репатриране –
р. н. к. - старши полицай при ОДМВР -
Пловдив, сектор "Общинска полиция", поддържа становище, че жалбата е
неоснователна, а мярката е законосъобразно приложена. Поддържа се, че
паркираният в кръстовището автомобил е създавал опасност за останалите
участници в движението. Прави се възражение срещу размера на заявените от
другата страна съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Министъра на вътрешните работи със
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г., е делегирал на длъжностните лица на
ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена
на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Със
заповед №
18ОА2593/06.11.2018г. на кмета на община Пловдив, на основание чл. 168, ал. 1
от ЗДвП, са определени длъжностните лица при ОДМВР - Пловдив, сектор
"Общинска полиция", които могат да преместват или да нареждат
преместване на пътни превозно средства, като в т. 42 от заповедта е посочен – р.
н. к. - старши полицай при ОДМВР –
Пловдив.
7. Според ежедневна ведомост от
21.10.2020 г., утвърдена от началник сектор "Общинска полиция -
Пловдив", р. н. к. е определен за
наряд № 502 с репатриращ автомобил, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, без
ограничение в конкретен участък.
8. За процесните действия по
репатриране ответникът е изготвил докладна записка, в която е посочено, че при
работата му по безопасност на движението на 21.10.2020 г., от 08:00 часа до
20:00 часа, с репатриращ автомобил рег. № ***,
на кръстовището на ул. "Михаил Такев" и ул. "Стоян
Михайловски" в гр. Пловдив, е репатриран автомобил с рег. № ***, тъй като
е бил паркиран в зона на кръстовище, с което създава опасност за другите
участници в движението. Автомобилът е оставен за съхранение на паркинг на бул.
"Н. Цанов" № 24, в 10:20 часа.
9. При репатрирането е изготвен
снимков материал, от които е видно, че на 21.10.2020г. в 10:10
часа МПС с рег. № *** е паркирано до тротоара в зоната на кръстовище като задната частта на автомобила навлиза в
траекторията на завоя.
10. По делото се събраха показанията на
свидетеля Т. Х. Т. – колега на оспорващия. Свидетелят заявява, че на процесния делничен
ден била с П. в неговия автомобил, около 08:30 – 09:00 часа, през м. октомври
на 2020 г. Паркирали колата в района до бул. „Христо Ботев“, в района на
обекта, където работят - фирма „Дакар“. Там имало много други коли, които били
паркирали. Нямало знак за забранено паркиране. По впечатления на свидетеля,
след като паркирали автомобила той не пречел на движението, нито бил в близо до
съдове за чистота или да е създавал пречки за движението на пешеходци. В
близост до автомобила нямало пешеходна пътека. В този район се паркирали
автомобили и не може да бъде извършена преценка, че точно там автомобилът ще
създава пречки.
ІV. За правото:
11. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място като административно нарушение е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо, са три /чл.171 т.5 б. "Б" ЗДвП/ - първите двете визират
състояние, при която паркираното превозно средство пречи на останалите
участници или създава опасност за тях /тази фактическа обстановка е посочена в
процесната докладна записка/, а третата хипотеза изисква предварително да бъде
оповестено чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва
принудително преместване.
Принудителното
преместване по своя характер представлява акт на административна принуда,
осъществявана чрез волеизявление на административен орган с белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който
следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да
бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва: да бъде
прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде
налагана само от посочените в правната норма административни органи или
приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен
в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
По
аргумент от чл. 171 от ЗДвП целта на регламентираните в този текст принудителни
административни мерки е осигуряване безопасността на движението по пътищата,
подобряване на пътната обстановка и преустановяване на административните
нарушения.
12. Процедурата по прилагане на принудителната
административна мярка е уредена в ЗДвП - чл.168 ал.1 и чл.171, т.5, б. "б"
и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, приета от орган на местното самоуправление -
Общинския съвет Пловдив, публикувана на уеб адрес: http://www.plovdiv.bg.
Според чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 4, т.5, буква "а", т. 6 и т.7 се прилагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Мярката по чл.171, т.5, б. "б" е извън
приложното поле на чл.172, ал.1 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че за
нея не е установена задължителна писмена форма, а прилагането й по същество
представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено
чрез действие. Тук следва да се отбележи, че при тази законово установена форма
на издаване на акта доказването на административното нарушение е възможно с
всички допустими доказателствени средства, в т. ч. и снимков материал. Съгласно
чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното
производство факти се установяват с всички незабранени със закон
доказателствени средства, включително веществени доказателства. Снимковият
материал, изготвен при прилагане на административната принуда, представлява
именно веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство, поради което е годно доказателствено средство по смисъла на чл.
39 от АПК и има сила пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК /така Решение №
3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г.,
VII о./.
13. На следващо място, за да бъде
валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде разпоредена
от компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи мярката, при което
следва да се приеме, че той е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП:
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи
подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е нареждане на овластен
органа по репатриране за преместване на МПС, което е паркирано в нарушение на
нормативните изисквания. В тази насока, по делото е представен надлежен акт за
делегиране на правомощия за длъжностното лице, наредило репатрирането.
14. По отношение на вида и начина на
прилагане на ПАМ, по делото се установи, че в настоящия случай, същата е
приложена при съобразяване с правилото на чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП.
Принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство е извършено по
надлежния ред с репатриращ автомобил тип - "паяк" от служители на ОП
"Паркиране и репатриране" при община Пловдив - администрацията,
управляваща пътя.
15. Що се отнася до реда за прилагане
на процесната мярка, по делото безспорно се установи, че органът по
репатриране, на 21.10.2020 г., в 10:10 часа (в
рамките на наряд) е извършил репатрирането със съответен специализиран
автомобил и епик, след което принудително преместеното МПС е оставено на
отговорно пазене на предварително оповестено място. Обстоятелството, че в
ежедневната ведомост не е определен конкретен маршрут на екипа, не следва да се
третира като липса на териториална компетентност, тъй като предписанието в
нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е императивно и при наличие
на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение /така Решение №7504 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 926/2011 г./. При обективни причини всеки дежурен
контролен орган, с цел да се обезпечи безопасността на движението по пътищата,
разполага с правомощия да извършва действия по възложените му правомощия и
извън конкретно определен маршрут.
16. Не на последно място, за да бъде
законосъобразна процесната ПАМ следва да е осъществен фактическият състав на
чл. 171, т. 5, б. "б", пред. второ от ЗДвП. Оспорващият не отрича, че е извършил нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 6 във вр. § 6, т. 8 от
ДР на ЗДвП, който въвежда императивна забрана за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В процесната докладна записка е
описано именно това нарушение, с конкретно посочване на вида и рег. № на МПС,
място и час на извършване. Действително посоченият документ отразява личното
възприятие на ответника относно извършеното нарушение, но по делото се
установи, че същият е действал при изпълнение на служебните си задължения в
качеството на надлежно упълномощен орган по репатриране в рамките на
установеното му работното време. Констатациите в докладната записка се
подкрепят от останалите по делото доказателства, включително и от събраните
свидетелски показания. В този аспект съдът намира, че меродавна за създалата се
опасност за движението е преценката на компетентния контролен орган, а не
субективните възприятия на оспорващия и разпитания по делото свидетел. Видно от представения снимков материал по
безспорен начин се установява, че паркираното в кръстовището МПС с рег. № ***
създава опасност за останалите участници в движението при извършване на завой и
ограничава видимостта на водачите към пресичащите кръстовището пешеходци.
Обстоятелството, че кръстовището не е сигнализирано с пътен знак, забраняващ
паркирането, в случая е ирелевантно. Без значение за
факта на нарушението е и наличието на други паркирани в противоречие с
правилата за движение автомобили. Липсата на маркировка за пешеходна пътека
също не изключва забраната по чл.
98, ал. 1, т. 6 във вр. § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП.
При
тази фактическа и правна обстановка е несъстоятелно да се възприеме тезата, че
паркираното в нарушение на правилата за движение МПС не налага защита на
обществени интереси. Съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел
охрана личния интерес на оспорващата спрямо обществения интерес, тъй като
последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/
винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. Възможността за
ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е
залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима,
когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно
установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
17. Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. За
разноските:
18. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу принудителна
административна мярка - репатриране на моторно превозно средство,
представляващо автомобил Ситроен, Ц5, с рег. № ***, извършено на 21.10.2020 г.
в 09:15 часа, на кръстовището на ул. "Михаил Такев" и ул. "Стоян
Михайловски" в гр. Пловдив, наложена от орган по репатриране в сектор
„Общинска полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: