Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.

Образувано е по жалба на Д. П. А., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат Д. Д. от Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, против Експертно решение /ЕР/ № 256 от зас. № 129/24.11.2023г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на НЕЛК и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че настъпила смърт на бащата на жалбоподателкатата е вследствие на трудова злополука, което противоречи на извода на НЕЛК, с който е потвърдено решението на ТЕЛК, че не е налице причинна връзка между внезапното увреждане на здравето на лицето и извършваната от него работа, съгласно изискванията на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Претендират се разноски по делото, за които се представя списък и писмени доказателства.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, в писмено становище (л. 85) и в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, сочи жалбата за неоснователна, а оспорваното с нея решение на НЕЛК за законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - ТЕЛК към МБАЛ Хасково АД, Първи състав, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Заинтересованата страна - „САТЕЛИТ-2016“ ЕООД, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Заинтересованата страна - ТП на НОИ Хасково, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Заинтересованата страна - Регионална дирекция социално подпомагане –Хасково, не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореното Експертно решение(ЕР) на НЕЛК е връчено, чрез упълномощен представител, на жалбоподателката на 05.12.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 43, а жалбата срещу него е подадена, чрез административния орган на 19.12.2023 г. чрез пощенски куриер(л.38).

Като разгледа възраженията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задълженията по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между пострадалия П. Д. А. /баща на жалбоподателката/ и заинтересованата страна „САТЕЛИТ-2016“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, считано от 01.06.2022 г. до настъпване на неговата смърт на 07.09.2022 г., като е заемал длъжността „спасител плаж“ с работно място Плаж-Слънчев бряг-център при условията на 8-часов работен ден, съгласно Трудов договор № 196 от 31.05.2022 г. (л. 108). На 07.09.2022 г., около 11:45ч. лицето изпълнявало трудовите си задължения на 15-ти и 16-ти пост на плаж Слънчев бряг-център при хотел Бургас, като оказало помощ на давещи се зад зоната за спасяване, при червен флаг. В същата зона, според обяснителна записка (л. 106) на Д. А. К. – спасител на съседен пост на същия плаж, в момента на злополуката, видял колегата си да влиза във водата и тръгнал към него, за да се включи в акцията. Отивайки до него, във водата бил до гърдите. П. А. изглеждал добре и във форма. К. поел жена от него и я извел на безопасно място. Същата го уверила, че е добре. Обръщайки се, К. видял А. легнал по очи. Извадил го на брега и установявайки, че лицето няма жизнени показатели, започнал съживителни действия до идването на медицински екип. Според писмено заключение („мнение“) – л. 107 на д-р Х., участник в екипа, който пристигнал на мястото около 11:50-11:55ч, настъпилият летален край на Атансов се дължи на предполагаеми: „синдром на Бругада“ (изписано на латински език) и масивен инфаркт на миокарда.

Видно от протокол № 5103-02-23 от 25.10.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 07.09.2022 г. (л. 99), изготвен от комисия в състав: инж.П. Н. К.-старши инсп. по осигуряването към ТП на НОИ Бургас, инж.К. Х. С. – нач. Отдел БТ и КД-Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, И. Н. Г. - представител на работодателя и М. И. К. - представител на работниците и служителите в ГУТ към „САТЕЛИТ-2016“ ЕООД, е констатирано от анализа на писмени показния на свидетелите и събраната фирмена и медицинска документация, че причина за злополуката с последица смърт е „възникнала остра сърдечна недостатъчност. ритъмна смърт на спасител, плаж в момент на изпълнение на трудовите си задължения“. В протокола се посочва общата характеристика на работата, извършена от пострадалия преди злополуката, съгласно връчена му длъжностна характеристика, и е направено описание на основните отговорности за конкретната длъжност: непрекъснато наблюдение по време на дежурство на плуващи и къпещи се в района му, постоянна готовност за предприемане на спасителни акции, изършване на такива и оказване на долекарска помощ до пристигане на медицински специалист; монтаж/демонтаж и проверка за годност на спасителни съоръжения, както и проверка на състоянието на дъното в зоната на спасяване при постъпване на дежурство. Посочени са регламентираните часове за започване и приключване на работа, а именно 08ч. и 18ч., както и полагащите се две почивки – от 12ч. до 13ч. и две по 30 мин. за физиологични нужди. Като отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения са посочени: „Настъпил синдром на Бругада – внезапна сърдечна смърт и масивен инфаркт на миокарда на спасител, след негова акция по спасяване на човек във водата“. Според съдебномедицинска експертиза на труп № 216 от 2022 г. (л. 144), непосредствена причина за смъртта е остра сърдечна слабост, развила се в резултат на сърдечен арест /синус арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение във водата.

Приложени по административната преписката са писмени доказателства за проведен на 01.06.2022 г. на А. начален инструктаж за безопасност и здраве при работа и за извършен медицински преглед на лицето на 13.05.2022 г. с резултат от същия „клинично здрав“.

В преписката се съдържат графици за работа на служителите на „САТЕЛИТ-2016“ ЕООД и длъжностна характеристика от 01.06.2022 г. за длъжността „спасител плаж“, с която А. е декларирал с подписа си, че е запознат и съгласен. В преписката се съдържат и медицинска документация – амбулаторни листове и епикризи от извършвани медицински прегледи и лечение на П. А. в периода от 2018 г. до 2022 г.

С ЕР № 327 от 112/19.09.2023 г., Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково намира, че въз снова на данните и представени документи в медикоекспертно досие, в които са установени обстоятелства и факти и на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ, при настъпилото на 07.09.2022 г. нетравматично увреждане на здравето на П. А. не е налице функционална връзка между условията, при които лицето е полагало труд, и настъпилото нетравматично увреждане. ТЕЛК не приема наличието на причинно-следствена връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд/извършваната работа. За да заключи горното ТЕЛК е изложил в мотивната част на решението си, че: За периода м.юли-м.август, 2022 г. П. А. не е полагал извънреден труд и не е отработвал допълнителни часове. Спазвал е режима на труд и почивка, така че няма обективни условия, които да причинят преумора и изчерпване на индивидуалния му функционален капацитет над предела. Обстоятелства, при които е настъпило увреждането - по време на работа, продължителността на положения труд за деня, характера на извършваната дейност, предвид нервно-психичното и физическото натоварване, с което е съпроводена, могат да бъдат преценявани като провокиращи фактори, които, според ТЕЛК, не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на лицето. Комисията се е позовала на заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 216/2022 г., където е описано, че „по интимата на венечните съдове и тази на аортата има множество белезникаво-жълтеникави плаки, на места стесняващи съдовете до около 1/3“ и в заключение са установени атеросклеротични промени по съдовете и аортата и непосредствена причина за смъртта на лицето остра сърдечна слабост, развила се в резултата на сърдечен арест /синусов арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение. ТЕЛК не приема, че „обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина за възникването и развитието на доказаните патологоанатомично атеросклеротични промени по съдовете и аортата с клинична изява остра сърдечна слабост, която в своята еволюция е довела до смъртта на лицето, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ“.

По жалба на Д. А., в качеството ѝ на наследник на починалото лице, срещу така посоченото ЕР на ТЕЛК се произнася ответникът в настоящото съдебно производство – НЕЛК. В Експертно решение № 256 от 129/24.11.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ се описват отново представените по преписката материали и констатациите в тях. Посочва се, че по данни от медицинската документация П. А. е бил диагностициран с „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, ХОББ. Отбелязано е провеждане на инхалаторно лечение с медикаменти и редовни контролни прегледи на лицето. Според НЕЛК не е налична причинна връзка между ХОББ и непосредствената причина за смъртта на лицето. Обсъдени са данните в амбулаторни листове от 2020 г. – 2022 г. и Етапна епикриза от 11.09.2022 г., в която е посочено, че лицето приживе е било регистрирано с хронични заболявания - Артериална хипертония и ХОББ още от 2007 г. В Амб. лист от 09.05.2022 г. е посочено вписване, че лицето е в рискова група за Захарен диабет и е вписан допълнителен рисков фактор затлъстяване, като е направен извод, че се касае за установено приживе хронично заболяване на сърдечно-съдовата система - Артериална хипертония /като рисков фактор за Исхемична болест на сърцето/, по който повод лицето е проследявано и контролирано медикаментозно. Описано е заключението от СМЕ на трупа и е прието, че установената у лицето патолого-анатомично коронарна и аортна атеросклероза не е внезапно възникнало събитие и за нейното възникване и еволюция във времето, до клинична изява са отговорни множество и различни рискови фактори, които не внезапно, а постепенно довеждат до патологични промени в коронарните съдове и аортата и до клинична изява. Такива рискови фактори се сочи да са диагностицирани у лицето още приживе и по повод на проявата им, обсъдена подробно в мотивите на решението на НЕЛК, е прието относно дали „може да се приеме,че обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина за установената патологоанатомично коронарна и аортна атеросклероза, като субстрат на Исхемичната болест на сърцето, изявила се клинично с внезапна сърдечна смърт при синус арест с предхождащо ритъмно или проводно нарушение, остра сърдечна слабост и летален изход“: При позоваване на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК, като не приема причинна връзка между, обстоятелствата на пострадването и условията на труд на лицето.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят К. Д. Д., който живее на семейни начала с дъщерята на П. А., посочва, че познава последния от 1992 г. Описва го като здрав физически, с високо кръвно налягане, страдащ от „някакъв вид астма“. Според свидетеля, от 1990 г. до 1995 г. и след това А. винаги е работил като спасител и минавал тестове – плуване, издръжливост. Спрял да употребява цигари на 50-годишна възраст и много рядко пиел алкохол. Движел се с колело до работа и обратно, обичал да плува и издържал на физически натоварвания и на работа. Свидетелят сочи, че се видял с А. преди инцидента и той физически изглеждал добре. За конкретната ситуация около инцидента Д. разбрал от колеги на А., които му разказали, че морето във въпросния ден било изключително бурно и били нужни големи усилия, за да се извадят давещите се от водата, а и в същия ден работили по един човек на пост.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от Д-р М. К. Б. /л. 152/. Видно от приетото без възражения от страните заключение, преди смъртта си П. А. е страдал от Есенциална (първична) хипертония. Хронична обструктивна белодробна болест. Според ВЛ, в деня на инцидента – 07.09.2022 г. А. е бил клинично здрав и единствено артериалната хипертония, от която страдало лицето не е могла до доведе до смъртта му. От данните от аутопсията на трупа, Д-р Б. прави заключени, че в конкретния момент, след като е бил изложено на слънце на работното място, тялото на А. е било прегрято и рязкото влизане във водата, в изпълние служебните му задължения му е подействало като термичен шок на лицето. В съчетание с екстремните усилия по спасяването на давещи се това е причинило внезапно спиране на сърцето на спасителя. В подкрепа на този извод Д-р Б. посочва да са аутопсионните находки, и описва, че Острата сърдечна недостатъчност, вследствие спирането на сърцето е довела до рязко задържане на кръвта във вътрешните органи и е причинила отока на белия дроб и мозъка. Според вещото лице изпълнението на трудовите задължения на А., който е бил със загрято тяло и се е наложило внезапно да влезне във вода, при рязка температурна разлика и тежкото физическо натоварване, което се е наложило да извърши (да плува при мъртво вълнение и да изведе двама давещи се на плиткото, за да ги спаси), е довело до ритъмно-проводно нарушение и внезапно спиране на сърцето.

При разпита си в съдебно заседание, проведено на 12.09.2024 г. вещото лице поддържа извода си, че смъртта на П. А. е в резултат на положен от него труд в изпълнение на служебните му задължения. Разяснява, че лицето не е получило инфаркт, вследствие на Хипертония, която имал, а на ритъмно-проводни нарушения, които са получени от температурни разлики при влизането в по-студена вода и тежки физически усилия. От друга страна вещото лице посочва, че А. е бил клинично здрав, наблюдавал е здравето си редовно и е покривал нормите за спасител, преди да бъде назначен на работа. Според казаното от експерта, в конкретния ден имало малшанс с температурата и усилията, които положил спасителят.

При тези фактически констатации, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет.

Съгласно чл. 72 от НМЕ, решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.

Съгласно чл. 73, т. 1 от НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК, при трудова злополука, се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение; при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката – протокол за разследване на злополуката. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НМЕ сочи, че причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.

Не се спори между страните по делото, че от страна на ТЕЛК е изискана съставената медицинска документация от органите, респективно документите от ТП на НОИ относно разследването на трудовата злополука, което е извършено, както и че НЕЛК е извършила проверка по документите, съгласно нормативните изисквания.

Спорът по настоящото дело не е по фактите, а по прилагането в случая на нормата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, в която изирично е посочено, кои патологични състояния не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, а именно: „патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести“. Административният орган твърди, че смъртта на П. А. е настъпила, поради патологично състояние, непредставляващо внезапно увреждане на здравето и не е в причинна връзка с изпълнение на трудовите му задължения в конкретния момент.

Действително в настоящия казус изводите на ТЕЛК, респ. на НЕЛК са на база, данните от аутопсията на трупа, но съдът намира, тези изводи за необосновани, в частта им за липсата на причинна връзка между обстоятелствата на пострадването (в случая – настъпилата смърт) и условията на труд на П. А.. На допълнителен лист № 4 към ЕР № 256/24.11.2023г. – изречение последно е обективирано, че, според аутопсията непосредствената причина за смъртта се дължи на остра сърдечна слабост, развила се в резулатат на сърдечен арест /синус арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение. Според приетото по делото заключение на доктор Б., което съдът намира за компететно и обективно изготвено, именно така посочените ритъмно-проводно нарушения и внезапното спиране на сърцето на А. са настъпили вследствие на изпълнението на трудовите задължения от страна на същия. За да извърши спасителна операция, вменена му като задължение, съгласно длъжностната характеристика, със загрято от слънцето тяло на А. му се е наложило внезапно да влезне във студената вода и да извърши тежко физическо натоварване по спасяване на двама давещи се. Изрично е посочено от вещото лице, че лицето е било клинично здраво и състоянието – Аретриална хипертония, с което от по-рано било диагностицирано не е можело да доведе до смъртта му в конкретния случай. Ето защо, на база на този категоричен извод на екперта, необосновани и изцяло опровергани се явяват мотивите на ТЕЛК, възприети и от ответния административен орган, че не е налице причинна връзка между настъпилия смъртен изход и трудовата злополука. Напротив, именно наличието на тази злополука и констатираните увреждания са причинили смъртта на бащата на жалбоподателката, поради което този факт е следвало да се обективира от издадените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК.

Решението на НЕЛК е постановено от компетентен и съобразно изисквания по чл. 59, ал. 1 от АПК за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като са спазени административнопроизводствените правила, но е издадено в нарушение на материалния закон и негоите цели. В този смисъл, обжалваното решение на НЕЛК, с което се потвърждава актът на ТЕЛК, е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката да се върне на ответника за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените указания, като бъде взето предвид заключението на СМЕ по делото и направеният в същото обоснован извод, че смъртта на П. Д. А. е настъпила при изпълнение на трудовите му задължения, вследствие на ритъмно-проводно нарушение и внезапно спиране на сърцето, причинено от получилата се рязка температурна разлика между загрятото му тяло и темепратурата на водата и тежкото физическо натоварване, което се наложило да извърши по повод на спасителна акция.

От страна на ответния административен орган не са направени твърдения, подкрепени с доказателства, които да променят направените от вещото лице Б. изводи, нито са налице по делото други данни, които да опровергаят заключението му.

Според събраните гласни доказателства А. редовно е полагал грижи за здравето си и е покривал всеки сезон задължителни тестове, което макар и посочено от лице в близка връзка с А., следва да се кредитира от съда, като припокриващо се с останалите доказателства по делото и сочещо липса на патологични състояния на А. преди конкретната дата на инцидента.

С оглед на гореизложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като оспореното ЕР на НЕЛК да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде изпратена на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ, за разглеждане и произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът дължи на жалбоподателя направените по делото разноски, които се констатират в общ размер на 2510(две хиляди петстотин и десет) лева, от които: 10 (десет) лева за ДТ, 500 (петстотин) лева за експертиза и 2000(две хиляди) лева за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на оснвание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 00256 от зас. № 129/24.11.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което е потвърдено Експертно решение № 00327 от зас. № 112/19.09.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ - Хасково АД.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия София да заплати на Д. П. А., [ЕГН], с адрес: гр.Пловдив, [улица]сумата от 2510(две хиляди петстотин и десет) лева, представялваща направените по делото разноски.

ИЗПРАЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.