Р Е
Ш Е Н
И Е
№83
гр. Дулово, 28.04.2016 год.
Дуловският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на дванадесет и пети януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на съдебния секретар Н.С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 275/2015год. по описа на
ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът Р.Л.Р.
с ЕГН ********** и адрес: ***, твърди, че е наследник на Л.Я.Р./ЛЯ. Р./*** и
понастоящем владее и ползва следният недвижим имот: Застроено дворно място с
площ от 1350/хиляда триста и петдесет/квадратни метра, с планосн.№ 380, в
кв.19, съставляващо по ПУП на **** от 1992г.
УПИ ХIV, при граници и съседи: УПИ I-381, УПИ ХIII-377, и от две страни улица.
Твърди
още, че на границата между неговия имот
и УПИ ХIII-377, с площ от 2090кв.м., собственост на ответника Х.И.А. е извръшено от
последната строителство на постройка с цел обособяването й като стопанска
сграда, която не отговаряла на изискванията на ЗУТ. Постройката била масивна и
незаконна, като при строежа й ответника навлязъл навътре в имота на ищеца с над
един метър без неговото разрешение. Счита, че от една страна не е спазено
минимално определено разстояние от 3 метра от границата на ищцовия имот, а от
друга страна стряхата на постройката на ответника щяла да засенчи неговия имот
и така същият щял да бъде ощетен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да премахне за своя сметка постройката изградена в собственият й
имот, тъй като при изграждането й не били спазени законоустановените норми и
изисквания, и тъй като навлизала в неговият имот бил ограничен пълноценно да
ползва имота си, изразяващо се в създаване на пречки да засажда зеленчуци с
които да изхранва себе си и своето семейство. Прави искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба с доказателства е изпратена на
ответника Х.А., който в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор с който
оспорва предявеният от ищеца иск. Твърди, че по силата на нотариален акт №
106/2011г. и Договор за продажба от 2010г. с *** е собственик на застроено
дворно място с площ от 2090кв.м., представляващ УПИ ХIII-377 в кв.19 по ПУП на ***, ведно с построените в имота полумасивна жилищна
сграда с площ от 194кв.м. и полумасивен навес с оградни стени с площ от 91кв.м.
С разрешение за строеж № **г., на основание чл. 148, ал.1 и 2 от ЗУТ на гл.арх.
на Община Дулово й било дадено право да построи плътна ограда с височина 2.20м.
над прилежащият терен и с дължина 52.90м. между УПИ ХIII-377 и УПИ ХIV – 380 по ПУП на ***.За целта
бил изготвен инвестиционен проект и плътната ограда била изградена на мястото
на старата ограда между двата имота, в съответствие с издаденото разрешение за
строеж и в следствие на извършено трасиране, означаване и координиране на УПИ ХIII-377. Заявява, че навеса за който ищеца твърди, че при изграждането му има
навлизане в неговият имот в действиетлност преди е съществувал е премахнат тъй
като предствлявал пречка за съседния имот, собственост на ищеца. Твърди, че на
мястото на разрушеният навес е изградена постройката за която ищеца твърди, че
е незаконна. Твръди още, че две фирми са ходили да трасират и определят
граничните точки, но и двете фирми определили различни гранични точки, които се
разминавали в рамките на 40-60см. Заявява, че след извършена проверка от ДНСК и
дадени предписания процесната постройка е премахната, и към датата на подаване
на писменният отговор не съществува постройка която да пречи на ищеца да ползва
пълноценно имоте. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен и
недоказан. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ищеца Р.Р. – редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. Не депозира становище дали поддържа искането си
за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Ответника Х.А. – редовно призована, не се явява, в
съдебно заседание се представлява от процесуалният си представител адв.Г.А. ***,
който от името на своята доверителка заявава, че оспорва предявеният иск, че
поддържа писменият си отговор и моли съда да отхвърли предявенит иск като
неоснователен и недоказан. Заявява, че поддържа искането си за присъждане на
разноски.
След
преценка на събраните по делото писмени доказателства, доводите и становищата
на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното
по делото Удостоверение с изх. № 395/20.05.2015г., издадено от сектор
„Устройство на територията, земеделие, екология и инвестиции” при Община Дулово/лист
29 от делото/, УПИ ХIV – 380 в кв.19 по ПУП на
с.Чернолик, е записан в разписната книга към него на наследниците на Любен
Янков Ризов и за него няма отразен акт за собственост.
Видно от Нотариален акт за договор за дарение на недвижим
имот **** на нотариус К.К., с район на действие –съдебен район ***/лист 40 от
делото/, ответника Х.А. е собственик на УПИ ХIII-377 в кв.19 по ПУП на с****, с площ от 2090кв.м. От Удостоверение с изх. №
5003/02.07.2015г., издадено от сектор „Устройство на територията, земеделие,
екология и инвестиции” при Община Дулово/лист 41 от делото/, става ясно, че УПИ
УПИ ХIII-377 в кв.19 по ПУП на **** е застроен, като построените в имота сгради са
търпими/не се премахват/.
В исковата молба се твърди
от ищеца,
че постройката била построена от ответника не само без съгласието на ищеца, но и в нарушение на законови
разпоредби и засенчвала голяма
част от имота
на ищеца. Строителството й непосредствено извършено на регулационната линия
било в нарушение на разпоредби на ЗУТ, тъй като не било спазено необходимото
отстояние от имотната граница. Ищеца твърди още,
че го смущава наличието й и му пречи да упражнява в пълен обем
правото си на собственост; че самото нарушение /незаконно застрояване/
предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот
пълноценно и по предназначение поради което не било нужно той да доказва с
какво точно един такъв незаконен строеж му пречи,още повече, че съдебната
практика била в същия смисъл. Твърди, че по правилата, установени със ЗУТ, сградата е следвало да
отстои на разстояние не по-малко от 3м. от регулационната линия.
Доказателства, че към датата на подаване на
исковата молба процесната постройка съществува и не е премахната не бяха
представени от ищеца, нито до първо съдебно заседание бе оспорено твърдението
на ответника направено с писменият отговор, че постройката е премахнат и не
съществува.
Нещо повече, по делото са насрочени и
проведени две съдебни заседания на които ищеца въпреки редовното си призоваване
не се яви и не изпрати процесуален представител, не депозира писмено становище
с което да заяви дали поддържа иска който е предявил, което говори по несъмнен
и категоричен начин, че същият се е дезинтересирал от изхода на делото и че у
него липсва правен интерес от воденето му.
Съгласно разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. От което следва, че в случаите на оспорване от насрещната страна, в
които страната, която носи доказателствената тежест, не е провела несъмнено
(пълно) доказване, евентуално оспорващата страна е провела успешно насрещно
доказване, съдът не може да приеме, че твърдените и недоказани факти са се
осъществили в обективната действителност, по-конкретно, че със своите действият
ответната страна е попречил на ищеца необезпокоявано и в пълен обем да ползва
собствената си вещ респективно имота си по предназначение.
За да се уважи така предявеният иск по чл.109 ЗС следва обаче да
се докаже още, че с така осъщественото посегателство върху имота се пречи
на ищеца
пълноценно да упражнява своето право на собственост, което обстоятелство в
случая не се доказа по несъмнен начин.На първо място следва да се отбележи,
че ищеца
не конкретизира в какво точно се изразява смущаването на неговото право, за да
може съдът с оглед ангажираните в тази насока доказателства да прецени доказан
ли е искът в тази му част или не.Единствените твърдения, ангажирани в тази
връзка, се състоят в ограничаване упражняване правото му на собственост чрез
лишаването му от възможността да засажда
зеленчуци в имота.Тези твърдения на първо място съдът не приема за
несъмнено доказани, тъй като това се твърди единствено ищеца, като същият не е поискал събиране на доказателства
в тази насока които по един категоричен и безспорен начин да доказват
неправомерни действия от страна на ответника.
От друга страна характерът и естеството на предявения иск
по чл.109 от ЗС предполага установяване по несъмнен начин, че ищеца
е собственик на процесния имот и че ответника осъществява конкретни фактически
действия чрез които смущават правото на собственост на ищеца и които му пречат
да го упражнява в пълнота. С допълнителна молба от 27.05.2015г./листи 25 и 26
от делото/ ищеца сочи, че такива конкретни неоснователни действия, извършвани
от ответника в имота му е навлизане навътре
и неспазване на изискуемото по закон отстояние от границата, както и засенчване.
Последните по своето съдържание и характеристики са от категорията на тези
които могат и следва да се характеризират като неоснователни действия с което
се нарушава или най-малкото се смущава и се пречи на упражняването в пълнота на
правото на собственост на ищцата.
Доказването им, а именно че такива неоснователни действия
фактически са извършвани или че се извършват от ответника обаче е задължение на
ищеца. При разпределяне на доказателствената тежест, на тази страна е указано,
че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. При
разглеждане на делото освен представените писмени доказателства, не са
направени други искания за събиране на доказателства, а само за назначаване на
експертиза, за което ищеца изрично не е заявил дали поддържа.
Ищеца не се яви в
откритото съдебно заседание и не ангажира доказателства.
От негова страна е проявено процесуално бездействие по
събирането на относими, допустими и необходими доказателства установяващи
твърденията му в исковата молба. Съгласно разпоредбата на 154 ал.1 от ГПК всяка
от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Ищеца счита, че претенциите му са
доказани от многобройните сигнали и жалби които тя е изпращала до различни
държавни институции в резултат на които са били инициирани различни проверки от
държавни органи. Същите по своята характеристика представляват частни
документи. В тях страната по спора излага изгодни за себе си факти и
обстоятелства, на които основава по настоящото дело осъдителните си претенции
спрямо ответниците, поради което те нямат обвързваща доказателствена сила за
съда и не могат да се ценят като такива, установяващи верността на твърденията
й по делото. Отговорите по тези сигнали и жалби, изпратени й от съответните
органи също нямат обвързваща доказателствена сила за съда и също не
могат да се ценят като такива установяващи по несъмнен и категоричен начин
твърденията на ищцата, доколкото от едната страна, същите се отнасят за факти и
събития, осъществили се през един значително отдалечен период от време
предхождащ подаването на исковата молба - 2013г.и 2014г., а от друга - в едната
си част те имат характеристиките на кореспонденция между ищеца и
държавните органи. Това обаче само по себе си не доказва верността на
твърденията на Р.Р. в гражданския процес.За установяване достоверността на
твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства ищеца следваше да ангажира
свидетели-очевидци на тези неоснователни действия извършвани от ответника Х.А.
в имота на ищеца, които чрез депозиране на показанията си пред съда под страх
от наказателна отговорност за неистинност, да изложат своите преки впечатления
за поведението и действията на ответника. Не е имало пречка да иска да бъдат
разпитани и самите контролни органи, съответните длъжностни лица които са
извършвали проверките по жалбите на ищеца и са имали евентуално преки
впечатления за поведението на ответника Х.А.. Не е имало пречка ищеца да поиска
от съда да извърши и оглед на мястото за да се констатира
състоянието, в което се намира спорната постройка. Най-накрая не е имало пречка
по това дело да се назначи поисканата с исковата молба от ищеца експертиза, но
след като същият заяви дали я поддържа, и вещо лице по която да изготви скица
на имота и да установи къде се намира спорната постройка построена от ответника,
действително ли тя навлиза в имота на ищеца и какво представлява в
момента. Естеството на действията, за които се твърди, че са
извършвани от ответника, е такова, че тяхното установяване предполага
ангажиране на преки и категорични доказателства, че действително са извършени
от него. Ответникът Х.А. в отговора си на исковата молба, заявява, че оспорва
претенциите като неоснователни и твърди, че спорната постройка е премахната и
не съществува. Той не е признал някакъв конкретен факт или обстоятелство, че
фактически извършва неоснователни действия по отношение имота на ищеца. Ищеца е
този който ги твърди и следователно той следва да ги установи с допустимите от
закона процесуални доказателствени средства-експертизи, огледи, свидетелски
показания и други. Такива обаче не са ангажирани което води до извод
за неоснователност на претенцията на ищеца по чл.109 от ЗС.
Предявеният иск с правно основание в чл.109 от ЗС е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Даваната с този иск правна защита срещу неправомерните действия
на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на
собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта,
предполага изрично посочване в исковата молба какви са извършените от ответника
действия, с какво точно те смущават неговото право на собственост за да може в
рамките на това основание и заявен петитум съдът на даде съответната защита на
накърненото право на собственост.Тази защита на собствеността следва да
съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В конкретния случай ищецът Р.Р. твърди, че ответникът Х.А. е изградила в собствения си урегулиран поземлен имот
на самата
граница между двата УПИ- ХIV-380 и УПИ ХІІІ-377, постройка описана в
исковата молба без негово съгласие и без необходимите строителни книжа, тоест,
твърденията са, че се касае за незаконно изградена постройка поради
неспазено сервитутно отстояние от границата, което само по себе
си ограничава и смущава правото на ищеца да ползва пълноценно и
по предназначение имота си, както и поради засенчването от тази постройка на
голяма част от имота
на ищеца. Същият следваше да докаже по беспорен начин
тези свои твърдения, защото негова е доказателствената тежест. Такива
доказателства не бяха представени по делото.
Самият
факт на изграждане на незаконната постройка не дава основание да се иска
премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права.
Изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява такова
неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи на
пълноценното упражняване на правото на собственост върху този съседен имот, но
само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените от
законите /ЗТСУ(отм), ЗУТ, ЗПИНМ(отм) и други/ строителни
правила и норми. Когато един незаконен строеж е изпълнен в
съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително
разрешение, както е в настоящия случай, липсата на строително разрешение не е
пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху
съседния имот.Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на
съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива
строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед
осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение.Това
са случаите когато е констатирано нарушаване на правилата за отстояние на
незаконно изградената постройка до съседния имот или при нарушаване на
санитарно-хигиенни изисквания, установени с цел опазване здравето на всички
живущи в определено населено място или част от него.В тези случаи самото
нарушаване на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот
пълноценно и по предназначение, поради което не е нужно да се доказва от ищеца
с какво един такъв незаконен строеж му пречи.
Досежно ищцовата
претенция ответника да премахне незаконно построената постройка на границата на
двата имота, в хода на производството от представените доказателства/ Удостоверение
с изх. № 5003/02.07.2015г./ се констатира наличието в парцела на ответника само
на две сгради, за които са налице данни, че същите са търпими и не подлежат на
премахване. Доказателства, че е налице незаконен строеж на границата между имотите на ищеца и ответника
не бяха представени от ищеца, нито бе направено искане за събиране на такива в
хода на производството. Правен интерес от доказване на това обстоятелство имаше
ищеца, но същият не предприе съответните процесуални действия в тази насока.
С оглед на тези обстоятелства иска за премахване на посочената
в исковата молба постройка следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
Уважаването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС се
обуславя от установяване наличието на извършени действия от страна на ответната
страна, които препятстват упражняване правото на собственост на ищцовата страна.
От доказателствата по делото не се установява с извършените от ответника
действия да е накърнено по какъвто и да е начин правото на собственост на ищеца.
В решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № на ВКС, II г. о. е прието,
че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен
иск по чл. 109
ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта,
принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават
пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се
накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост
да бъде упражнявано в пълен обем. Целта на негаторния иск е защита на правото
на собственост, когато то е накърнено, а не защита на други права. Даденото в
цитираната съдебна практика разрешение относно приложното поле на негаторните
искове по чл. 109
ЗС се споделя и в Решение №
63 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., I г. о., ГК. Според него
искът по чл. 109
ЗС по своя характер е вещен
иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни
действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на
собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.
Диспозитивното начало в гражданския
процес е уредено в ГПК като
основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че
"предметът на делото и обемът на дължимата защита" се определя от
страните. Т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите
на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Предявеният негаторен иск
и наведените исковата молба твърдения
не обуславят извод за основателност на претенцията. Ангажираните доказателства
не установиха ответникът да пречи на осъществяването на правото на собственост
от страна на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
тежест на ищеца
са направените от ответника разноски, които съобразно представените доказателства
са в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Дуловски районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
ищеца Р.Л.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, против ответника
Х.И.А. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, ответникът
да бъде осъден да прекрати неоснователните действия, с които
пречи на ищеца да упражнява собственическите си
права върху застроено дворно място с площ от 1350/хиляда триста и
петдесет/квадратни метра, съставляващо УПИ
ХIV- 380 в кв.19 по ПУП на *** от
1992г., при граници и съседи: УПИ I-381, УПИ
ХIII-377, и от две страни улица, както и да
премахне
за собствена сметка изградената на границата между УПИ- ХIV-380/собственост на ищеца/ и
УПИ ХІІІ-377/собственост на ответника/ масивна постройка, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Л.Р. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Х.И.А. с ЕГН **********,***, сумата от 450/четиристотин и
петдесет/лева, предствляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: