Р Е Ш Е Н И Е
№ 260420 / 9.4.2021г.
гр. Перник, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
00937
по описа на
съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ЗД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа”
№ 2, срещу Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски”, искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 213 КЗ /отм./,
вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 498,60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 488,60 лв. и извършени
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. по щета № *****, въз основа на
договор за застраховка, сключен със застрахователна полица „Каско” № *****, със
срок на действие 16.05.2014 г. – 15.05.2015 г., за причинени на л.а. марка
„БМВ”, модел „740д“ с рег. № *****, щети от настъпило на 08.12.2014 г. ПТП при
движение по ул. „Бродо“, вследствие преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 151,80 лв. – обезщетение за
забава за периода 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г., за които вземания е издадена
Заповед № 5611/04.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
07809/2019 г. на РС-Перник.
В исковата молба се излага, че по отношение на лек автомобил л.а. марка
„БМВ”, модел „740д“ с рег. № *****, е сключен договор за застраховка „Каско”
със застрахователна полица № *****, със срок на действие 16.05.2014 г. –
15.05.2015 г. Твърди се, че на 08.12.2014 г. автомобилът, управляван от Б.К.Т. ***,
преминал през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което му
били причинени вреди, за отстраняването на които е заплатена сумата 688,60 лв.
по фактура № 2522/09.12.2014 г. Твърди се, че в ищцовото дружество била
заведена щета и след завършена оценка било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 488,60 лв. и извършени ликвидационни разноски в
размер на 10,00 лв. Сочи, че ответникът стопанисва пътния участък, на който е
настъпило ПТП, поради което отговаря за поправянето на щетите. С уведомително
писмо ищецът поканил ответника да възстанови процесната сума, но претенцията не
била удовлетворена. По изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, и присъждане на
сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника,
в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Възразява, че не е налице виновно действие или бездействие от страна на
служители на Община Перник, нито причинна връзка между такова поведение и
увреждането. Оспорва уврежданията да настъпили по описания в исковата молба
начин. Твърди, че при наличие на ПТП е следвало водачът да бъде подложен на
проба за алкохол съгласно Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. Отделно от това
сочи, че водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според
която при избиране скоростта на движението трябва да се съобразят атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
превозния товар, характера и интензивността на движението, като водачът е
длъжен да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски за производството.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ЗД „АРМЕЕЦ” АД е издадена Заповед № 5611/04.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07809 по
описа за 2019 г. на РС-Перник срещу Община Перник за сумата 498,60 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, и сумата 151,80 лв. –
лихва за забава за периода 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.12.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника, който е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в
указания месечен срок е предявен иск за установяване на вземането.
По делото не е спорно, а и от представената полица № ***** от 15.05.2014 г.
се установява, че по отношение на лек автомобил
„BMW 740”, с рама № *****, е сключен договор за застраховка „Каско” и
„Злополука“ с ищцовото дружество със срок на действие от 16.05.2014 г. – 15.05.2015
г.
Представени са общи условия за застраховка „Каско“ и специални условия на
застраховка „Злополука на местата в МПС“.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1434570 на МВР, съставен на 08.12.2014
г., без посещение на място от органите на полицията, съгласно който „BMW 740”,
с рег. № *****, рама № *****, управляван от Б.К.Т.,*** необозначена дупка на
пътното платно с размери 1м/55/15 см., пълна с вода.
От приложените по делото свидетелство за регистрация част II се установява,
че собственик на лек автомобил „BMW
740”, с рег. № ***** е Р.Г.М.
Въз основа на уведомление и декларация за причинени щети на лек
автомобил „BMW 740”, с рег. № ***** от
водач Б.К.Т., е заведена щета № *****/08.12.2014 г. при ищцовото дружество.
Съгласно извършения опис на претенциите от 08.12.2014 г. е налице увреждане
на гума дясна /за подмяна/, и джанта лята /средна деформация/.
Видно от представената фактура от 09.12.2014 г. и касов бон, че Р.Г.М. е
заплатил сумата 688,60 лв. за гума Дънлоп 245/45/19, ремонт на джанта, монтаж и
демонтаж.
Въз основа на извършена от служители на ответника експертиза и доклад по
щетата е определено обезщетение в размер на 488,60 лв., изплатено на Р.Г.М. с
разходен касов ордер на 29.08.2014 г.
С регресна покана изх.№ Л-1994/27.02.2015 г. е отправено искане от ищеца до
Община Перник за възстановяване на сумата 590,60 лв., включваща изплатеното
обезщетение и ликвидационните разноски по щетата, получена от ответника на 11.03.2015
г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От показанията на свидетеля Б.К.Т., без дела и родство със страните, се
установява, че през месец декември участвал в ПТП. Управлявал автомобил „БМВ-740Д“
около 5-то ОУ в кв. „Пашов” в светлата част на деня със скорост около 30-40
км/ч., когато преминал през необозначена дупка на пътното платно. Заявява, че
дупката се намирала около средата на платното, била пълна с вода и не се
виждала. Влязъл в нея с едната част на автомобила, в резултат на което била
срязана дясната гума на автомобила, не помни дали джантата била изкривена. Бил
му съставен протокол от полицейските органи и му била взета проба за алкохол и
наркотици. С изпратена от „Армеец“ пътна помощ колата се придвижила до сервиз.
В производството по делото са събрани специални знания чрез заключението на
вещото лице инж. Н.Г. по назначената САвтЕ. Вещото лице посочва, че преминаването
през дупката е причина за увреждането на предна дясна гума и предна дясна
джанта, като стойността на разходите за труд и материали за възстановяване на
щетите е 500,00 лв.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема от правна страна следното:
Договорът за застраховка между страните, настъпването на
застрахователното събитие и плащането на застрахователното обезщетение е извършено
преди влизането в сила на КЗ от 01.01.2016 г., поради което предявеният иск намира правното си основание
в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./. Предвид изложеното, съдът приема, че е
сезиран с иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./.
Искът е предявен за установяване вземането на ищеца към
ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е подадено възражение от ответника в срок, поради което за ищеца е налице
правен интерес от предявяването му.
По делото е безспорно, което се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че по отношение на лек автомобил „БМВ 740Д“ е сключен валиден
договор за застраховка „Каско“ със ЗД „АРМЕЕЦ” АД със срок на действие от
16.05.2014 г. до 15.05.2015 г., по който на собственика на автомобила е изплатено
застрахователното обезщетение в размер на сумата 488,60 лв. по щета 9501403010252
за увредена предна дясна гума и джанта, от настъпило на 08.12.2014 г. ПТП.
Съгласно чл.
30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането на
републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна инфраструктура и общините
в зависимост от това дали пътят е в границите на урбанизираната територия или
извън нея, като това става по взаимна договореност между тях, при условия и по
ред, уредени в ППЗП.
От събраните гласни доказателства се установява, че през месец декември е
настъпило ПТП в кв. „Пашов“, попадащ в границите на населеното място на гр. Перник,
вследствие преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът – Община Перник отговаря за поддържането
в изправност на процесния пътен участък, където е настъпило ПТП.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на настъпване
на щетите съответства на описания в исковата молба, а разходите за
възстановяването им надхвърлят платеното застрахователно обезщетение.
Тъй като застрахователят е възстановил вредите на увредения има право да
иска от причинителя им това, което е платил, както и ликвидационни разноски по
щетата в размер на обичайния за този вид дейност.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване поставените в негова тежест факти.
Възраженията на ответника, че причина за настъпилите щети е несъобразената
скорост на водача на увредения автомобил, както и че не са налице виновни действия
или бездействия на негови служители, не се подкрепят от доказателствата по
делото, поради което съдът намира същите за неоснователни.
По възражението за погасяване на вземането по давност, съдът намира
следното:
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г. началният
момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнася до
регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява,
защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката
и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност
по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4, с което давността е
прекъсната на основание чл. 116 б „б“ ЗЗД.
В случая плащането е извършено от застрахователя на увреденото лице на
16.12.2014 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по
пощата на 02.12.2019 г., към който момент не е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок за вземането.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства, че ответникът е
заплатил на ищеца процесната сума, съдът приема предявеният иск за основателен.
Като правоувеличаваща последица от уважаване на иска следва да бъде уважено
и искането за присъждане на законна лихва забава от датата подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2019 г., до
окончателното й плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.
1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая ответникът е
изпаднал в забава с получаване на поканата за плащане на вземането на
11.03.2015 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
Изчислено с онлайн
калкулатор, обезщетението за забава в размер на законната лихва за предявения
период 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г. е в размер на 151,80 лв. Доколкото обаче
искът е подаден на 02.12.2019 г., от който момент се дължи законна лихва за
забава, като за един и същи ден не може да бъде присъдено едновременно
обезщетение за забава и законна лихва като последица от предявяване на иска, то
за датата 02.12.2019 г. искът за обезщетение за забава в размер на сумата 0,14
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следователно в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва
за сумата 151,66 лв. за периода 02.12.2016 г. – 01.12.2019 г.
С оглед изложеното,
следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 111 б „в“ ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.12.2019 г.,
към който момент се счита предявен искът, с което давността за вземането е
прекъсната, следва, че към момента на подаването му вземането за лихва не е
погасено по давност.
По изложените
съображения, съдът приема, че искът следва да бъде уважен за сумата 151,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
02.12.2016 г. – 01.12.2019 г., и отхвърлен за сумата 0,14 лв., представляваща
обезщетение за забава за 02.12.2019 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора
право на разноски се поражда и за двете страни - за ищеца, съобразно уважената
част от исковете, а за ответника – съобразно отхвърлената, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Съобразно представения
списък и доказателства за извършването им, съдът приема, че ищецът е сторил
разноски за заповедното производство в размер на сумата 25,00 лв. – държавна
такса, и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от НЗПП. Т.е. общо сторените разноски
за заповедното производство са 75,00 лв., от които съобразно уважената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата 74,98 лв. В исковото производство
страната е сторила разноски в размер на 75,00 лв. за държавна такса, сумата
200,00 лв. – депозит за СТЕ, сумата 30,00 лв. – депозит за свидетел, и сумата
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8, вр. чл. 25 от НЗПП. Т.е. общо сторените разноски в исковото производство са
405,00 лв., от които следва да му бъде присъдена сумата 404,91 лв.
Съобразно представения
списък за извършени разноски, ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело, което съдът определя в размер на 100,00 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП. С оглед изложеното, съобразно
отхвърлената част на исковете, на ответника следва да бъде присъдена сумата
0,02 лв. – разноски за производството по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски”, ДЪЛЖИ на ЗД „АРМЕЕЦ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, сумата 498,60 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № *****
по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица „Каско” № *****/15.05.2014
г., със срок на действие 16.05.2014 г. – 15.05.2015 г., за причинени на л.а.
марка „БМВ”, модел „740Д“ с рег. № *****, щети от настъпило през месец декември
2014 г. ПТП при движение по ул. „Бродо“, вследствие преминаване през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
151,66 лв. /сто петдесет и един лева
и шестдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава за периода 02.12.2016
г. – 01.12.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 5611/04.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 07809/2019 г. на РС-Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0,14 лв. /четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за датата 02.12.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник,
пл. „Св. Иван Рилски”, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, сумата 74,98 лв. /седемдесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за заповедното
производство, и сумата 404,91 лв. /четиристотин и четири лева и
деветдесет и една стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ЗД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски”, сумата 0,02 лв. /две стотинки/ –
разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07809
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.