№ 117
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900061 по описа за 2023 година
Предявени са два субективно съединени иска - по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД
и чл.52 ЗЗД, както и по чл. 429, ал.3 КЗ.
Ищците В. И. Д., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес:
с.В., С.-обл., ул. „Гео Милев” №7 чрез пълномощника си адв. Б. К. от САК, със съдебен
адрес: гр.С., ж.к. „Младост3“, бл.387, вх.Б, ап.42 са предявили срещу „З.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колуб” №43, обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за
плащане на следните суми:
На В. И. Д. сумата от
40 000,-лв./четиридесет хиляди/лева, предявен като частичен от сумата 100 000 /сто
хиляди / лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от В. И. Д. болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д., водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, както и сумата
от
5333,92лв. /пет хиляди триста тридесет и три лева и 92 стотинки/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени вследствие на същото
ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми 25.11.2022г. – дата, на която е
уведомено ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие /вж. уточнението,
направено в д.и.м. – л.95/ до окончателното им изплащане;
1
На Н. В. Д. сумата от
10 000,-лв./десет хиляди/лева, предявен като частичен от сумата 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от Н. В. Д. болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д., водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, ЕИК ЕИК .,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2022г. – дата, на която е уведомено
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие /вж. уточнението, направено в
д.и.м. – л.95/ до окончателното й изплащане.
Ищците В. И. Д. и Н. В. Д. твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспотно
произшествие, настъпило на 04.11.2022г., са им причинени телесни увреждания, вследствие
на което търпят неимуществени вреди, а първият от тях и имуществени вреди.
Твърдят, че на посочената дата – 04.11.2022г., около 17:35 ч. на път III - 308, км. 29 +
300, находящ се на територията на общ. Р., И. В. Д., управлявайки л.а. „Хонда Сивик“ с peг.
№ CO 7626 АХ нарушил правилата за движение по пътищата, като застигнал и блъснал
отзад движеща се пред него каруца, управлявана от Г. Л. В., след което се отклонил вляво и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил ударен от движещия се в обратна
посока л.а. „Нисан Кашкай“ с peг. № ВР 4537 СХ, управляван от Л. Н. Л.. Вследствие на
сблъсъка са пострадали ищците, пътуващи в л.а. „Хонда Сивик“ - В. Д. и Н. Д..
Твърдят, че произшествието настъпило по изключителна вина на водача на л.а.
„Хонда Сивик“ с peг. № CO 7626 АХ, И. В. Д., поради това, че последният нарушил
правилата за движение по пътищата и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на ищците са в пряка причинна връзка с деянието на И. Д..
По случая било образувано ДП №423/2022г. по описа на РУ на МВР – Мездра.
За увреждащия л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № CO 7626 АХ имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, з.п. BG/07/122002993506/ 10. 10.2022 г. със
срок на валидност от 26.10 2022г. до 25.10.2023г. , със ответното дружество ЗД „Е.” АД.
Ищците В. И. Д. и Н. В. Д. твърдят, че на 25.11.2022 г. виновният водач И. Д.
уведомил ответника за процесното ПТП, а съгласно чл. 380 от КЗ, а те като пострадали
предявили претенциите си на 06.12.2022г. за изплащане на застрахователни обезщетения
пред застрахователя и представили всички документи, с които разполагали. По предявените
претенции на ищците при ответника били заведени щети №********** и №**********, по
които с уведомително писмо от 06.03.2023г., застрахователят отказал да изплати
обезщетения.
Ето защо ищците считат, че за тях е налице правният интерес от предявяване на
настоящите искове пред съда.
Относно причинените им при процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди
ищците излагат в исковата си молба следното:
2
Твърдят, че в резултат на процесното ПТП, ищецът В. И. Д. е получил слeдните
травматични увреждания:
1. Фрактура полифрагментоза корпорис;
2. Компресио сакус дуралис;
3. Счупване па гръбначния стълб в поясната област и други.
След инцидента ищецът В. Д. бил приет по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.
В. с болки в кръста и изтръпване на двата крака. При извършения му преглед и от КТ на
лумбален сегмент било установено, че е получил фрактура в областта на тяло и дъга на L5 с
миграция на костен фрагмент към лумена на медуларния канал, в резултат на което бил с
ограничени движения и на двата крака. Поставена му била диагнозата Счупване на
гръбначния стълб в поясната област, закрито и бил транспортиран към УМБАЛСМ „Н.“
ЕАД, гр. С. за оперативно лечение. При приемането му в болницата в гр. С. ищецът бил
катетаризиран и със силно изразен лумбо-вертебрален болков синдром. Направени му били
параклинични и образни изследвания, както и консултации с хирург, травматолог, интернист
и анестезиолог. Установена била експлозивна фрактура на тялото на Л5 с фрагменти,
проминиращи към вертебралния канал, както и снишено тяло на Л5 за сметка на горна
дискална повърхност. След обсъждане и предвид констатираните полифрагментозна
фрактура на тялото на Л5 с фрагменти във вертебралния канал, компресия на дуралния сак и
подлежащите нервни структури било взето решение за извършване на оперативно лечение с
цел декомпресия на дуралния сак и стабилизация на засегнатия отдел на гръбначния стълб.
При операцията в областта на счупването са му били поставени 6 винта, 6 инера и 2
надлъжни конектора. На 14.11.2022 г. В. Д. бил изписан с окончателна диагноза Фрактура
полифрагментоза корпорис Л5. Компресии сакус дуралис.
В резултат на уврежданията получени при процесното ПТП, ищецът В. И. Д. търпял
силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре физически и
емоционално. Получил изключително тежки увреждания на гръбначния стълб, които
създавали реална опасност да остане инвалид за цял живот. Ищецът не е имал възможност да
се движи самостоятелно и да се обслужва за дълъг период от време, поради което се нуждаел
от чужда помощ за задоволяване на ежедневните си потребности. И към момента не бил
възстановен от причинените травми, като вече пет месеца след процесното ПТП
продължавал да се придвижва трудно, както и да изпитва болки и изтръпване в областта на
счупването и крайниците. Преди пътния инцидент В. Д. бил в отлично здравословно
състояние, в разцвета на своите сили, с постоянна работа и активно ежедневие. След
процесното ПТП обаче той бил лишен от възможността да работи и да води живота, който
обича. Претърпеният пътен инцидент, получените тежки травми и продължителното му
лечение се отразявали изключително неблагоприятно на психологическото му състояние.
Страхувал се дали ще успее да се възстанови напълно като имал проблеми и със съня. Освен
болките ищецът изживял и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент,
който щял да му остане за цял живот.
3
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, В. Д. претърпял и
имуществени вреди в размер на 5333,92 лв., които също счита, че следва да му бъдат
възстановени. Разходите били направена за плащане на медицински изделия, потребителски
такси, лекарства и санитарни материали.
Ищците твърдят, че в резултат на процесното ПТП, ищцата Н. В. Д. получила
следните травматични увреждания:
1. Травми на предната стена па гръдния кош;
2. Целулит на други части на крайниците и други.
След инцидента па 04.11.2022г., ищцата Н. В. Д. почувствала болки в крака и
гърдите, но не посетила веднага лекар. Прегледана била за първи път на 07.11.2022 г. поради
оплаквания от болки при дишане и натоварване, както и получена при процесното ПТП рана
на лявата подбедрица. При прегледа била установена спонтанна и палпаторна болка на ниво
7-8 ребра в ляво, както и рана на лявата подбедрица, покрита с некроза и болки от травмата.
Поставена й била диагнозата Други повърхностни травми на предната стена на гръдния кош.
На 17.11.2022г. ищцата Н. В. Д. била прегледана отново поради продължаващи
оплаквания от болки при дишане и натоварване, както и от болки и оток в подбедрицата.
При прегледа отново била констатирана спонтанна и палпаторна болка на ниво 7-8 ребра в
ляво. В областта на лявата подбедрица била установена некротична гнойна рана с повишена
локална температура.
Поставена й била диагнозата Целулит на други части на крайниците и била насочена
за хоспитализация.
На 18.11.2022 г. ищцата Н. В. Д. била приета в хирургично отделение на МБАЛ „П.“
ЕООД гр. Е. с болки и подуване в лявата подбедрица и ходило. Раната, получена при
процесното ПТП била инфектирана и покрита с некроза и гноен секрет. От направения
преглед било установено, че лявата подбедрица и ходило са оточни, силно болезнени и
хиперемирани с повишена локална температура. Налице била некротична рана с гнойна
секреция. Проведено й било оперативно лечение, при което некротичните тъкани били
изрязани до ясно кървене и на 21.11.2022г. била изписана с окончателна диагноза Целулит
на други части на крайниците, като са и били дадени препоръки за ежедневни превръзки с
йодасепт и бани с калиев перманганат.
В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищцата Н. Д. търпяла
силни болки и много страдание. Не се чувствала добре физически и емоционално.
Получената травма налагала ищцата да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически, поради което за извършването на определени дейности от ежедневието й имала
нужда от чужда помощ. Твърди, че преди произшествието не е имала проблеми с наранения
крак и е можела да се движи самостоятелно и да не куца. Работела е всеки ден в къщата, в
която живее и на двора, а след инцидента дълго време не можела да живее по обичайния си
начин на живот. Твърди, че и към момента раната й не е заздравяла и лечението й
продължавало. Освен физическите болки ищцата преживяла и вследствие на пътния
4
инциденти силен психологически стрес, който щял да й остане за цял живот.
С оглед на изложеното и предвид степента и интензитета на причинените им
неимуществени и за първият от тях и имуществени вреди, както и обстоятелството, че
последните ще бъдат търпени от ищците продължително време, считат че за тях е налице
правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетенията.
Ищците В. И. Д. и Н. В. Д. молят съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, да им заплати следните суми:
На В. И. Д. сумата от
40 000 /четиридесет хиляди/лева, предявена като частичен иск от сумата 100 000 /сто
хиляди / лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищеца болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д., водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, ЕИК ЕИК .,
както и сумата от
5333,92 лв. /пет хиляди триста тридесет и три лева и 92 стотинки/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени вследствие на същото
ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от 25.12.2022г. – дата, на която е
уведомено ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие до окончателното
им изплащане;
На Н. В. Д. сумата от
10 000 /десет хиляди/лева, предявена като частичен иск от сумата 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищцата болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д., водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, ЕИК ЕИК .,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2022г. – дата, на която е уведомено
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие /вж. уточнението, направено в
д.и.м. – л.95/ до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане и на направените разноски по делото и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Е.” АД е подал писмен отговор, чрез
процесуалния си представител юрк. С. К., с който счита предявените искове изцяло
неоснователни и оспорва същите по основание и размер.
На първо място с отговора се прави възражение за нередовност на исковата молба,
поради липса на представени удостоверения за лични банкови сметки на всеки един от
ищците и се прави искане за даване на указания за отстраняване на нередовностите а
5
исковата молба, в противен случай, при неизпълнение, за връщането й и за прекратяванена
производството по делото.
С отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника -
Застрахователно дружество „Е.” АД и И. В. Д. - собственик на лек автомобил, марка
„Хонда”, модел „Сивик” с peг. № СО7626АХ, към датата на ПТП.
По основателността на предявените искове се излага следното:
Ответникът ЗД „Е.” АД счита предявените искове неоснователни и ги оспорва по
основание размер.
Оспорва твърденията на ищците за извършен деликт от И. В. Д. като водач на л.а.
марка „Хонда”, модел „Сивик” с peг. № СО7626АХ и описания в исковата молба механизъм
на пътнотранспортното произшествие.
Твърди, че виновен за процесното ПТП е изцяло водачът на каруцата Г. Л. В., който
нарушил разпоредбите на: чл.71, ал.1 от ЗДвП – управляваната от него каруца е била без
каквито и да било поставени светлоотразители, както и без светещо тяло отзад в лявата част
на каруцата, независимо, че се е движил през тъмната част на денонощието; чл.106, ал.2 от
ЗДвП – не е носил светлоотразителна жилетка към момента на ПТП и чл.167, ал.2, т.4 от
ЗДвП – не е регистрирал каруцата в общината, които нарушения станали причина да се
стигне до инцидента.
На следващо място с отговора се оспорва наличието на твърдените от ищците
имуществени и неимуществени вреди, както и причинната връзка между същите и
процесното ПТП.
Ответникът ЗД „Е.” АД твърди, че на този етап от процеса твърдените в исковата
молба имуществени и неимущестмвени вреди не се установяват в тежестта и обема очертан
от ищците. Не можело да се направи категоричен извод за причинната връзка между
застрахователното събитие и посочения от ищците вредоносен резултат, поради неизяснения
механизъм на процесното ПТП.
Ответникът ЗД „Е.” АД оспорва и допълнително посочените от ищците негативни
последици от инцидента имащи психологическо, битово и емоционално естество, като
недоказани.
Сочи, че ищцата Н. Д. не фигурира като пострадала в Констативния протокол за ПТП,
приложен към исковата молба и че не са представени медицински документи за нея от
датата на ПТП, както и че няма данни да й е била оказана първа медицинска помощ на
място. Доколкото такава ищцата е потърсила три дни след инцидента, ответникът твърди, че
недоказани остават твърдените от ищцата телесни увреждания за нея са настъпили при
процесното ПТП. Отделно от това ответникът твърди, че от представената към исковата
молба медицинска документация за ищцата било видно, че последната страдала от захарен
диабет с периферно-съдови усложнения, което заболяване датарило отпреди датата на ПТП.
Твърди, че посоченото заболяване водело до нарушено кръвоснабдяване на крайниците и
6
благоприятствало възпалителните процеси, поради което и до усложнения с некроза и
гнойна секреция на раните. За това ответникът твърди, че описаните здравословни проблеми
в исковата молба относно ищцата Н. Д. са датирали отпреди датата на ПТП, а получените
усложнения били във връзка със специфичността на заболяването й. Твърди, че ако ищцата
не е имала заболяването захарен диабет описаните в исковата молба здравословни проблеми
не биха се появили.
По отношение на претендираните от ищеца В. Д. имуществени вреди:
Ответникът ЗД „Е.” АД счита, че претендирана сума в размер на 900 лв. по Фактура
№ **********/14.11.2022 г., представляваща разход за избор на екип, не следва да се
покрива от застрахователя. Излага доводи, че този разход е избор на пациента, а не негово
задължение от който пациентът можел да се възползва ако желае. Твърди, че на практика при
констатирана нужда от извършване на оперативна интервенция и отказ от избор на екип,
здравното заведение извършва операцията. От застрахователя следвало да се заплащат само
доказано извършените необходими разходи без които лечението не би било възможно, но не
и медицински разноски направени по желание на пациента с оглед неговия комфорт.
По отношение на представените с исковата молба 7 броя касови бонове твърди, че не
ставало ясно от кого са направени като разход, поради което и че не следва да се заплащат от
застрахователя, тъй като не установявали по никакъв начин платените по тези седем касови
бона суми да са направени като разход от някой от двамата ищци, нито връзката им с
телесни увреди от процесното ПТП. За това ответникът счита, че същите се явяват
недължими за плащане от застрахователя.
В случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите В. И. Д.
и Н. В. Д..
Твърди, че същите в качеството си на пътници в лекия автомобил са пътували без
поставени предпазни колани, с което са нарушили императивни правилата на Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), като по този начин сами са се поставили в опасност и са
създали предпоставки за настъпване на вредоносния резултат изразяващ се в получени
травматични увреждания. Твърди, че поведението на ищците се намира в разрез с
нормативно установените правила за движение по пътищата и се явява пряка и
непосредствена причина за настъпването на вредоносния резултат. Поради не напълно
изяснения механизъм на ПТП и неяснота по отношение на фактическата обстановка,
ответникът счита, че ищците са допринесли за настъпването на застрахователното събитие и
вредоносния резултат, като сами са се поставили в опасност, поради което и твърди, че
следва да бъде отчетен техният принос, който бил в размер на поне 30%.
Оспорва претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно завишено с оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и
принципа на справедливостта.
Относно претенцията за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за
7
неимуществени вреди ответникът счита, че е приложима разпоредбата на чл.497 от КЗ и
най-ранната дата, от която същата следва да бъде начислена, в случай, че е налице основание
за това е изтичането на тримесечния срок от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция. С оглед на това счита незаконосъобразна и неоснователна претенцията на
ищците същата да бъде на числена от 25.12.2022г.
По претендираните от ищците разноски, счита че същите следва на основание чл. 78,
ал.2 ГПК да останат в тежест но ищците по делото, тъй като с поведението си ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство.
Претендират се направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконтсултско
възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците В. И. Д. и Н. В. Д. са подали допълнителна
искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на
исковата молба възражения и твърдения на ответника.
С допълнителната искова молба ищците правят искане на основание чл.146, ал.1, т.4
от ГПК, да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на ПТП за увреждащия л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № CO 7626 АХ е имало валидно
сключена застраховка ГО с ответника по делото.
По възражението на ответника за нередовност на исковата молба, с аргументи, че
ищците не са представили банкова сметка, каквото е изискването на чл.127, ал.4 от ГПК,
ищците излагат, че проверката за редовност на исковата молба е обвързана от съдържанието
й - по чл.127, ал.1 ГПК и приложенията по чл.128 от ГПК, но не и от изискването на
чл.127, ал.4 ГПК. За това и твърдят, че не следва да бъдат давани указания за изпълнение на
сочената от ответника разпоредба, и че неизпълнението й не е обвързано от налагането на
процесуална санкция. /в който см. се сочи Определение №650/19.11.2018г. по т.д.
№1256/2018г. на ВКС, II т.о./
С д.и.м. ищците В. И. Д. и Н. В. Д. оспорват всички наведени от ответника с отговора
възражения и твърдения относно основателността и размера на исковите претенции като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Считат неоснователно и оспорването от ответника на иска за присъждане на лихва.
Относно датата, от която се дължат лихви за забава поддържат, че в случая е приложима
правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за
изплащане на лихви за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Сочат, че с
исковата молба са представили доказателства, че виновният водач И. Д. е уведомил
ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие на 25.11.2022
г. и следователно задължението за лихви възниква именно от тази дата.
С д.и.м. ищците правят следното уточнение: че в петитума на и.м. на стр. 4 е
допусната печатна грешка по отношение претендираната начална дата за лихви, като вместо
25.12.2022г., следвало да се чете 25.11.2022г.
8
Във връзка със здравословното състояние на ищеца В. Д. допълват първоначалната
искова молба като:
Твърдят, че на 10.04.2023 г. В. Д. е бил прегледан от ортопед - травматолог поради
оплаквания от силни болки в кръста в ляво, разпростиращи се по задно - страничната част
на левия крак, ограничени и болезнени движения, придружени от изтръпване на същия до
палеца с давност от датата на процесното ПТП. При прегледа са били установени напрегната
лумбална паравертебрална мускулатура в ляво, сколиоза наляво, изгладена лумбална
лордоза, палпаторна болка в т. на Vale на ниво L4-L5, L5-S1 в ляво, Ласег /+/ двустранно при
35 %, Нери /+/, СНР - скъсен Ахилов рефлекс в ляво, както и повърхностна хипестезия за
болка и допир по дерматом L5 в ляво. В резултат на констатираните увреждания му е
поставена диагнозата Счупване на гръбначния стълб в поясната област с придружаващото
заболяване Увреждане на седалищния нерв и му е назначена медикаментозна терапия.
Твърдят, че на 24.04.2022г. на ищеца му е направено образно изследване, в резултат
на което е било установено, че тялото на Л5 е раздробено и деформирано с костен откършек
към медуларния канал.
С оглед на така изложените новооткритите факти и обстоятелства допълват и.м., като
твърдят, че в резултат на процесното ПТП В. Д. е получил още сколиоза, изгладена лумбална
лордоза и увреждане па седалищния нерв.
Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение,
респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът ЗД „Е.” АД не е подал допълнителен
отговор.
С определение №298 от 25.07.2023г. е конституиран Г. Л. В., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: гр. Р., ж.к. „Р.“ №2, вх.Б, ет.5, ап.19 като трето лице помагач на страната на
ответника ЗД „Е.” АД.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се разпита свидетеля И. В. Д..
„Участвах в ПТП на 4.11.2022 г., преди Р. се случи. Беше тъмно, карахме на фарове,
след шест часа да е било, не си спомням точно. Времето беше тъмно, сухо, нямаше мъгла.
Карах на дълги светлини и насреща се появи друга кола и точно при сменяне на къси
светлини видях нещо, че се движи пред мен. В последния момент видях, че е каруца и
тогава навих настрани волана да я избегна и това беше. Не си спомням точно дали съм
натиснал спирачки, завъртях волана със сигурност, това стана внезапно след като сменях
светлините, бях на прав участък, движех се с някъде около 60 км/ч. В автомобила бях аз, В.
седеше на предната седалка, а Н. беше на задната седалка. Бяха с поставени предпазни
колани. Застрахователите ги уведомихме някъде около десетина дни, точно не си спомням,
но беше минало седмица.
9
Ограничението на скоростта в този пътен участък беше 60 км/ч. Аз понеже като
смених светлините на къси, защото нямаше осветление тази каруца, тя ми дойде накъсо, от
един път я виждам пред мене и не мога да ви кажа на какво разстояние, но успях само да
навивам волана и оттам вече не си спомням какво стана. Нищо нямаше осветено по
каруцата – нито светлини, нито флагче нещо отразително. На този пътен участък нямаше
улично осветление, тъмен е участъкът. След ПТП-то не съм видял водача на каруцата. Преди
като карах нищо не забелязах.
След като смених светлините ударът стана наскоро, почти веднага.“
По делото се разпита свидетеля Л. Н. Л..
„Участвах в ПТП на 4.11.2022 г. Аз пострадах най-много. Жена ми беше много болна,
тя почина след това, след 10 дни. Бях тръгнал до медицинската сестра да й бие инжекциите
и по пътя между Р. и Х. има права отсечка може би един километър. Беше се стъмнило,
карахме на фарове, въпреки, че беше към пет и половина, нормално карах, не е била висока
скорост, карах си в дясното платно, видях от 150-200 м, че има каруца. Оттатък идваше
автомобил, виждах фаровете, при разминаването сякаш премина за части от секундата, казах
си, че ще удари каруцата, но той ме удари мен, той се удря в каруцата и явно по инстинкт
върти на другата страна волана и ме удря мен, аз в това време се разминавам с него. Той се
заби в мен челно, нямам представа какво направи тоя човек, но той сви за части от
секундата, гледам го така като силует и изведнъж в мене, и в мантинелата. На лявата част на
него е бил ударът. Той се заби в мен и закачи и мантинелата, тя си е още крива. Няма знаци
там на мястото. Там отсечката е права. По маркировката изпреварването там е разрешено, то
дали има и маркировка там не съм сигурен, но е права отсечката.
Суха беше пътната настилка. Каруцата, която видях, се движеше, беше натоварена
със сено, не се движеше бързо, нормално си караше, с нормален ход се движеше конят. Аз
съм бил с не повече от 60 км/ч. Скоростта на насрещния автомобил не мога да преценя, но
не се опита да спре, това си го спомням. Нямаше фенери по каруцата, но каруцата аз я видях
от 200 м, видях я като силует на фаровете ми, които светеха. То не е типична каруца, то бяха
едни ритли и сеното върху тях, те бяха се натоварили циганчета отгоре, те казват, че са
светили с джиесемите, аз не съм го видял това, защото те отзад били светили, а аз идвам
отпред и не съм видял това нещо. Аз шофирах на къси светлини, насрещният автомобил
беше също на къси светлини. То по принцип като наближи кола и на дълги светлини да си
ги сменяш. Отидох да видя какво стана, имаше трима човека в колата – двама мъже и една
жена отзад, единият беше излязъл от вратата и беше паднал на асфалта вече, другият не
помня как са го извадили, защото и аз бях малко зашеметен. И при мен имаше жена –
медицинска сестра, тя пострада – комоцио, счупена ръка, тя слезе, тя отиде и заобиколи зад
моята кола и седна на мантинелите и аз отидох при тях да видя какво става. Едно дърво от
каруцата така се беше забило, беше пронизало стъклото на техния автомобил, но не челно, а
някак странично, аз бях с джип и ми се размина, ако бях с малка кола ме пребиваха.
Пътуващите в хондата хора дали бяха с поставени колани не знам, като отидох човекът вече
10
пълзеше на пътя, но не съм видял бил ли е с колан. Може би единствено жената беше по-
адекватна, но веднага дойдоха линейки и ги транспортираха. Аз не съм говори с тези хора.
Аз в това време ходих да видя моята пасажерка, при тях отидох като дойде полиция и
дойдоха линейките.
Дърво се заби в колата им, то това дърво явно е било отстрани на каруцата, проби
челното стъкло на хондата, но не отпред, а отстрани.“
По делото се разпита свидетеля М.Й.А..
„В. и Н. участваха в ПТП, беше в началото на месец ноември 2022 г. Те бяха
тръгнали, семейството бяха тръгнали до нас на гости, тъй като живеят в друго село, обадиха
ми се, че ще дойдат до нас. Не знам след колко време е било, В. ми звънна и ми каза: „Ние се
блъснахме, катастрофирахме тежко преди Р.“. Аз бях в града тогава, очаквах ги. Той ми
обясни къде са, тръгнах веднага към мястото, когато отидох там имаше линейки, имаше два
автомобила – единият беше на моите познати. Когато отидох там Н. беше отвън до колата.
В. беше на предна седалка, предна дясна седалка и много се оплакваше, буквално пищеше от
болка. Попитах го какво му е, каза, че не си усеща краката, много го боли кръстът, помогнах
му да слезе от колата и той в момента, в който слезе, веднага се срина до колата, постоянно
пищеше. Аз му подложих дреха на асфалта, за да може да полегне. Отидох при лекаря, който
беше там, да го насоча да отиде при него, че видимо беше зле човекът. Те разговаряха с
хората от другата кола, дойдоха там при В., почнаха да го обгрижват, в смисъл да го
преглеждат и аз през това време отидох при Н., тя се беше подпряла до колата, оплакваше
се, че страшно много я боли кракът. Предложих й да я заведа до линейката, тя каза: „Не, не,
ще тръгнем заедно“ и й помогнах да се качи в моя бус, с който бях отишъл. През това време
те натовариха В. в линейката и тръгнаха към спешния кабинет, ние тръгнахме с тях. Като
отидохме в спешния в Р. те казаха, че незабавно ще ги транспортират към В.. Аз пак й
помогнах да се качи в буса. Тръгнахме и ние към В., тя се оплакваше през цялото време, че
страшно много я боли кракът. Помолих я да си вдигне крачола да погледна има ли нещо
видимо, беше й много посинен кракът в долната част, видимо синьо петно. След това
отидохме във В., може би сигурно преди линейката бяхме стигнали. През това време, ние
като отидохме, след малко дойдоха линейките. Ние се бяхме обадили на дъщеря й да дойде,
там стояхме и чакахме във фоайето. След това дъщеря й дойде и си тръгнах към Р.. Чувах се
с И. почти всеки ден, с В. се чувахме, аз с тях поддържам контакти. За В. аз от И. разбрах
още на другия ден, че го закарали в „П.“ и му предстои много тежка операция на гръбнака.
С В. се чух може би след ден-два, не исках да го притеснявам заради положението, в което е
бил. След изписването му се чувахме често с него, бях загрижен за състоянието му, познати
сме все пак. Той не можеше да става дълго време от леглото, постоянно се оплакваше, че са
му изтръпнали краката въпреки операцията, че го боли много. За Н. разбрах, че на крака,
където съм видял синьото петно, нещата се усложнили и са отишли на лекар и мисля, че
даже беше останала в болница тогава и лечението й май доста дълго време продължи. В. все
още се оплаква, че му изтръпва единият или другият крак, все още усеща болки в кръста,
докато Н. още май си има проблеми с крака. В. много често ходеше за риба, на лов, там при
11
изписването му лекарят му беше казал поне две години да не ходи на лов и на риболов, тъй
като може да се увреди.
Не мога да ви кажа здравословното състояние на Н. преди датата на ПТП, тъй като
сме близки, но…“
По делото се назначи съдебно-автотехническа за установяване на механизма на ПТП.
В заключението вещото лице установява следното:
На 04.11.2022 година, към 17:35 часа –тъмната част на денонощието, на къси светлини,
при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, продължително прав участък, по път III-
308, км. 29+300 между гр.Р. и с.Х. в посока към гр. Р., със скорост около 75 километра в час,
се е движил лек автомобил „Хонда Сивик” с регистрационен номер СО 7626 АХ,
управляван от И. В. Д..
Платното за движение в този участък било предназначено за двупосочно движение, с
по една пътна лента във всяка посока, всяка с широчина по 3,20 метра, отделени една от
друга посредством единична прекъсната бяла линия „М3”.
В същото време и същите условия на движение, също в посока към гр. Р., в дясната
част на дясната лента, със скорост около 6 километра в час, пред лекия автомобил се е
движила конска каруца, натоварена със сено, управлявана от Г. Л. В., като същата не е била
обозначена с каквито и да е светлини и светлоотразителни елементи.
При тези условия, когато разстоянието между задната част на каруцата и челната част
на лек автомобил „Хонда” е било 50 метра, а от мястото на удара – на 54,2 метра, за водачът
В. се е открила директна видимост към каруцата. За този момент, водачът В. в разпита си
пред съда казва:”… Не си спомням точно дали съм натиснал спирачки, завъртях
волана със сигурност,…”. Въпреки предприетата маневра от водачът на лекия
автомобил за изменение посоката на движение в ляво, по отношение
първоначалната му посока на движениe удар е настъпил между челната дясна
част на Хондата и задната лява част на каруцата, при което дървена част от
левия страничен капак на каруцата се е забил в дясната част на челното стъкло
на автомобила и се е счупила. По този начин каруцата, поради по-ниската си
скорост е отхвърлена в посока напред и в дясно и следствие преминаване през
водосточната канавка се е преобърнала на дясната си странична част и се е
установила в мястото, където е описана в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Лекият автомобил „Хонда”, след удара в каруцата е продължил
движението си в посока напред и вляво, преминал е в лентата за насрещно
движение и с челната си дясна част се е ударил в челната дясна част на
движещият се в насрещна посока – от гр. Р., към с. Х. лек автомобил „Нисан
Кашкай” с регистрационен номер ВР 4537 СХ, управляван от Л. Н. Л.. След удара двата
12
автомобила са се установили почти в място на удара, където са описани в протокола за оглед
на местопроизшествие.
Към момента, непосредствено преди първия удар – удара между каруцата и лек
автомобил „Хонда” за скоростта на движение на каруцата, в делото не съществуват никакви
данни, при което експертизата приема, че същата се е движила с нормален ход – около
1,6м/сек = 6 км/час, а лек автомобил „Хонда”, се е движил със скорост 20,83м/сек = 75
км/час.
Към момента непосредствено преди вторият удар – лек автомобил „Хонда” се е движил
със скорост 64 км/час, а лек автомобил „Нисан Кашкай”, е била 79,3 км/час.
За района на ПТП е действал пътен знак „В34” – „край на забраните, въведени с пътни
знаци”, при което, при избиране на скоростта, на водачите на ППС им е забранено да
превишават 90 км/час.
В момента, в който реално водачът на автомобила е имал възможност да забележи
каруцата, челната част на автомобила е била на около 50 метра, зад каруцата, при което
последната е попадала в опасната зона на автомобила.
Водачът на каруцата е имал възможност да избегне удара, ако е сигнализирал каруцата
с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, и тъй
като движението се извършва в тъмната част на денонощието - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите трябва да са
разположени симетрично от двете страни на каруцата.
При извършената проверка в програма „Аудатекс” по ВИН номер
SHHEP13501U005985, се установи, че лек автомобил „Хонда Сивик” е произведен през
2001г. и за всички седалки фабрично са монтирани триточкови инерционни предпазни
колани.
По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза видно от която пострадалият
В. И. Д. е получил следните увреждания:
Експлозивно многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен, което
увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
срок от около 12 месеца.
В резултат на фрактурата и разместването на костните фрагменти е осъществено
притискане от тях на дуралния сак на това ниво,което увреждане определя ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ за период по-голям от
30/тридесет/дни.
Срокът на възстановяване е обвързан с начина на протичане на оздравителните
процеси и евентуалната липса на усложнения.
По повод гръбначната травма пострадалият е бил подложен на оперативно лечение,
видно от приложената по делото медицинска документация, като е пролежал в лечебното
заведение от 04.11.22г. до 14.11.2022г.
13
При този тип травматични увреждания възстановителния процес продължава около 1
година.
Към настоящия момент възстановяването на пострадалия е завършило, като са налице
остатъчни прояви, изразяващи се в ограничение на движенията в поясната област, които ще
останат доживот. Наличните оплаквания от изтръпване и болезненост в поясната област ще
се наблюдават и засилват при физическо натоварване и промяна на времето и са с
доживотен характер.
Счупването на пети поясен прешлен е причинено от рязко ударно въздействие с
направление по хода на гръбначния стълб и може да бъде получено и при наличие на
поставен обезопасителен колан.
В конкретния случай няма описани контактни увреждания по кожата на пострадалия
в областта на гърдите и корема и горната част на бедрата, които се наблюдават при наличие
на поставен обезопасителен колан в момента на удара, което не означаваше същият е бил без
поставен такъв.
Коланът задържа тялото при неговото движение в посока напред, а в конкретния
случай направлението на травмиращата сила е по хода на гръбначния стълб, тоест и с
поставен колан биха се наблюдавали конкретните травми на гръбнака.
С исковата молба са представени фактури и фискални бонове на обща стойност
5333,92лв. за медицински изделия, лекарствени средства, потребителна такса, избор на екип
заплатени от ищеца В. И. Д..
По делото се допусна допълнителна съдебно медицинска експертиза, видно от която
приложените по делото финансови документи-фактури и касови бонове са за периода на
проведеното болнично лечение и долекуването в домашни условия на В. И. Д., като
направените разходи са изцяло свързани с лечението на причинените при
пътнотранспортното произшествие травматични увреждания и са били задължителни.
По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза за установяване на
уврежданията на пострадалата Н. В. Д. е получила следните увреждания:
Мекотъканни наранявания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и рана в
областта на лявата подбедрица. Последната е описана в амбулаторен лист от 07.11.22г.
В резултат на нараняването се е развило възпаление с некротични промени, които са
благоприятствани от съпътстващото заболяване захарен диабет и неговото усложнение от
страна на периферните съдове.
Раната на лявата подбедрица е причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Контузията на гръдния кош е причинила БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
По повод възпалителните процеси на раната на лявата подбедрица пострадалата е
подложена на оперативно лечение, видно от приложената по делото епикриза на лист 58.
Поради основното заболяване-неинсулинозависим захарен диабет усложнен с периферни
съдови смущения раните заздравяват трудно, лесно се инфектират, като процесите на
14
възстановяване могат да траят месеци. В конкретния случай няма медицинска
документация, сочеща продължителността на този процес.
Мекотъканните увреждания към момента са отзвучали, като е налице напълно
възстановяване на увреждането с образуването на ръбец. Увреждането е заздравяло без да
останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалата. На мястото
на заздравялата рана има ясно забележим ръбец, който ще остане доживот и ще загрозява
ясно тази видима част на крайника-глезена.
Предвид нараняванията на пострадалата в областта на гърдите-контузия същата е
получена в резултат на механично въздействие в областта на гръдния кош упражнено от
твърд тъп или твърди тъпи предмети. По кожата няма констатирани контактни увреждания
от действието на такива предмети.
Гръдната травма е причинена от контакт на тялото с облегалката на предната седалка.
Травмата на лявата подбедрица е получена от контакт с рамката на предната седалка
и ще се наблюдава дори пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан.
При наличие на поставен такъв колан не би се получила само гръдната травма от
удара в облегалката на предната седалка.
Мекотъканното увреждане на гръдния кош може да бъде причинено без поставен
колан от удар в облегалката на предната седалка, като наличието на такъв би предотвратило
увреждането. Коланът не би предотвратил получаването на травмата на лявата подбедрица.
По делото се разпита свидетелката З. И.а Й.:
„Знам, че Н. и В. участваха в ПТП на 4.11.2022 г. на пътя към Р.. Аз научих, по
телефона ми звъннаха. Казаха ми, че само са претърпели катастрофа, че са в тежко състояние
и ако мога да отида. След катастрофата аз, понеже живея тук в С., докато стигнах при тях, те
вече бяха в болница във В. откарани. В. беше в много тежко състояние, той пищеше и
казваше, че много го боли кръстът, беше на носилка, приготвяха го да го вдигат за „П.“,
казваха, че е със счупен гръбнак и че трябва там да се оперира. Н. беше изпаднала в шок,
беше ужасно притеснена, каза: „Много ме боли левият крак!“, при което аз й вдигнах
пантолона и видях, че половината й крак е в черно-синьо петно. Ходех в „П.“ всеки ден при
В.. Ние тръгнахме след линейката, която тръгна за „П.“, аз тръгнах с кола след тях. Опериран
е, операцията продължи няколко часа. Платих избор на екип за операцията, но не ми
позволиха аз да си избера екипа, просто ми казаха, че трябва да платя екип. След изписване
от болницата В. не можеше да става, трябваше му помощ, дори един месец лежа, беше
почти в легнало състояние, аз му помагах. Имаше нужда от помощ до тоалетна и до баня.
След този месец той още не ходеше нормално, той чак на втория-третия месец започна да
става сам, да може да се обува сам, да се облича сам, дотогава аз бях с него. Пет[1]шест
месеца минаха, докато вече нямаше нужда от чужда помощ и започна да бъде самостоятелен
във всичко. Н. се оплакваше след ПТП-то, че много я боли левият крак, но в същия момент
не посети доктор. На следващия ден я закарахме в Е. в болницата, докторът каза, че има
травма на крака, тази травма се преобразува в гангрена, наложи се на няколко месеца да й
15
режат от месото, да се превързва, да се почиства. Лечението с превръзки продължи почти
една година. Към момента В. има оплаквания, свързани с травмите, казва, че още го боли
кръстът, усеща болки в кръста, има изтръпване на краката и вече е леко прегърбен. Н.,
понеже живее на село, гледаше градинка, която вече й е по-трудно да гледа, защото крака го
влачи. В. ходеше на лов и риболов, ловът му забрани докторът за две години, докторът ми
обясни на мен, че откатът на пушката може да му усуче гръбнака. Този инцидент им се
отрази – станали са по-изнервени, по-страхливи.
Преди ПТП-то Н. имаше диабет.“
Страните не спорят по отношение на факта, че л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № CO 7626
АХ е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника ЗД „Е.” АД към датата на настъпване на ПТП, 04.11.2022 г.
Застрахователят ЗД „Е.” АД е уведомен на 25.11.2022г. от И. В. Д. за настъпилото
застрахователно събитие.
Застрахователните претенции са предявени пред ответника ЗД „Е.” АД на 06.12.2022г.
С писмо от 06.03.2023г. на ответника „Застрахователно Дружество Е.“ АД се изискват
допълнителни документи от пострадалата.
С експертно решение от 07.03.2024г. В. И. Д. е освидетелстван с 50% трудова
нетрудоспособност.
С определение от открито съдебно заседание на 27.09.2024г. е допуснато увеличение
на предявения иск за неимуществени вреди на В. И. Д. на 100 000,-лв.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Исковете са с правно основание по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД,
както и по чл. 429, ал.3 КЗ и са допустими.
Пострадалите лица В. И. Д. и Н. В. Д. са предявили пряко срещу застрахователя
осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, а В. И. Д. и за
имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника ЗД „Е." АД.
Видно от събраните доказателства показанията на разпитаните свидетели И. В. Д., Л.
Н. Л. и М.Й.А. и САТЕ по делото се установява извършването на деянието- настъпване на
ПТП на 04.11.2022г. на път III-308, км. 29+300 между гр.Р. и с.Х. л.а. марка „Хонда”, модел
„Сивик”, с рег. №СО7626АХ, управляван от И. В. Д. движейки се в дясната част на дясната
лента в посока гр.Р. се блъска несигнализирана каруца с водач Г. Л. В., след което и в
насреща движещия се л.а. „Нисан Кашкай“ с peг. № ВР 4537 СХ, управляван от Л. Н. Л..
Водачът И. В. Д. на л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ е
нарушил следните разпоредби на ЗДвП:
Чл. 20. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
16
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
„Чл.16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
Водачът на каруца Г. Л. В. е нарушил чл.71. (1) Всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
Причина за настъпването на ПТП е нарушение на правилата за движение от страна на
водачите И. В. Д. и Г. Л. В., като в случая е приложим чл.53 ЗЗД, тяхната солидарна
отговорност за всички причинени на пострадалите вреди.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективните и субективни елементи от
общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние от страна на водача И. В. Д.,
противоправност на деянието, причинна връзка между деяние и настъпилите вреди,
настъпването на неимуществени вреди за ищците В. И. Д. и Н. В. Д., които се изразяват в
болки и страдания на пострадалите, вина на водача И. В. Д., която се предполага чл.45 ал.2
ЗЗД.
Страните не спорят по отношение на факта за наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на виновния водач И. В. Д., управлявал л.а.
марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, застрахован при ответника ЗД „Е." АД,
от което следва ангажирането на отговорността на застрахователя ЗД „Е.” АД на водача И.
В. Д. по чл.432 ал.1 КЗ.
Не е основателно е възражението на ответника ЗД „Е.” АД за съпричиняване, тъй
като пострадалите и Н. В. Д., видно от показанията на свидетеля И. В. Д., са били с
предпазни колани, които не са могли да предотвратят получените травми от силния сблъсък
първо с каруцата, а после и с насрещнодвижещия се л.а. „Нисан Кашкай“ с peг. № ВР 4537
СХ, които травми са щели да получат и без наличието им с изключение на мекотъканното
увреждане на гръдния кош на пострадалата Н. В. Д., според СМЕ.
По отношение на исковете за неимуществени и имуществени вреди на В. И. Д..
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде
определено по справедливост- чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за
справедливостта. Ищецът В. И. Д. е бил на 46г. към момента на настъпване на ПТП, като
съобразно СМЕ е получил следните тежки травматични увреждания:
Експлозивно многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен, което
увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
17
срок от около 12 месеца.
В резултат на фрактурата и разместването на костните фрагменти е осъществено
притискане от тях на дуралния сак на това ниво, което увреждане определя ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ за период по-голям от
30/тридесет/дни.
Срокът на възстановяване е обвързан с начина на протичане на оздравителните
процеси и евентуалната липса на усложнения.
По повод гръбначната травма пострадалият В. И. Д. е бил подложен на оперативно
лечение, видно от приложената по делото медицинска документация, като е пролежал в
лечебното заведение от 04.11.22г. до 14.11.2022г.
При този тип травматични увреждания възстановителния процес продължава около 1
година.
Към настоящия момент възстановяването на пострадалия е завършило, като са налице
остатъчни прояви, изразяващи се в ограничение на движенията в поясната област, които ще
останат доживот. Наличните оплаквания от изтръпване и болезненост в поясната област ще
се наблюдават и засилват при физическо натоварване и промяна на времето и са с
доживотен характер.
Счупването на пети поясен прешлен е причинено от рязко ударно въздействие с
направление по хода на гръбначния стълб и може да бъде получено и при наличие на
поставен обезопасителен колан.
Пострадалият В. И. Д. е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, за
което свидетелстват свидетелите М.Й.А. и З. И.а Й., като и след продължилото година
възстановяване, не е настъпило пълно такова, налице са остатъчни проявления в
ограничаване на движенията в поясната област, които са с доживотна перспектива.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания на ищеца В. И. Д. следва да бъде определен на сумата от 90 000 лв. До този
размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 100 000 лв. е
неоснователен.
Застрахователят изпада в забава от 25.11.2022г., съгласно чл. 429, ал.3 КЗ след
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие.
По отношение на иска за имуществени вреди на В. И. Д..
Представени са фактури и фискални бонове за направените от ищеца В. И. Д. разходи
в размер на 5333,92лв., като видно от допълнителното заключение на СМЕ са изцяло
свързани с лечението на причинените при пътнотранспортното произшествие травматични
увреждания и са били задължителни, поради което този иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на исковете за неимуществени вреди на Н. В. Д..
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде
определено по справедливост- чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за
справедливостта. Ищцата Н. В. Д. е била на 65г. към момента на настъпване на ПТП и
съобразно СМЕ е получила следните травматични увреждания:
18
Мекотъканни наранявания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и рана в
областта на лявата подбедрица.
В резултат на нараняването се е развило възпаление с некротични промени, които са
благоприятствани от съпътстващото заболяване захарен диабет и неговото усложнение от
страна на периферните съдове.
Раната на лявата подбедрица е причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Контузията на гръдния кош е причинила БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
По повод възпалителните процеси на раната на лявата подбедрица пострадалата е
подложена на оперативно лечение. Поради основното заболяване-неинсулинозависим
захарен диабет, усложнен с периферни съдови смущения раните заздравяват трудно, лесно
се инфектират, като процесите на възстановяване могат да траят месеци. В конкретния
случай няма медицинска документация, сочеща продължителността на този процес.
Мекотъканните увреждания към момента са отзвучали, като е налице напълно
възстановяване на увреждането с образуването на ръбец. Увреждането е заздравяло без да
останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалата. На мястото
на заздравялата рана има ясно забележим ръбец, който ще остане доживот и ще загрозява
ясно тази видима част на крайника-глезена.
Предвид нараняванията на пострадалата в областта на гърдите-контузия същата е
получена в резултат на механично въздействие в областта на гръдния кош, упражнено от
твърд тъп или твърди тъпи предмети. По кожата няма констатирани контактни увреждания
от действието на такива предмети.
Гръдната травма е причинена от контакт на тялото с облегалката на предната седалка.
Травмата на лявата подбедрица е получена от контакт с рамката на предната седалка
и ще се наблюдава, дори пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан.
При наличие на поставен такъв колан не би се получила само гръдната травма от
удара в облегалката на предната седалка.
Мекотъканното увреждане на гръдния кош може да бъде причинено без поставен
колан от удар в облегалката на предната седалка, като наличието на такъв би предотвратило
увреждането. Коланът не би предотвратил получаването на травмата на лявата подбедрица.
Пострадалата Н. В. Д. е изпитвала болки и страдания, за което свидетелстват
свидетелите М.Й.А. и З. И.а Й., като е настъпило пълно такова, налице са остатъчен
загрозяващ белег, който е с доживотна перспектива.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания на ищцата Н. В. Д. следва да бъде определен на сумата от 10 000 лв. По този
начин искът е основателен в пълния му предявен размер.
Застрахователят изпада в забава от 25.11.2022г., съгласно чл. 429, ал.3 КЗ след
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие.
При този изход на спора и на основание чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г.
19
ответникът ЗД „Е.” АД следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. К. от САК, със съдебен
адрес: гр.С., ж.к. „Младост 3“, бл.387, вх.Б, ап.42, представляващ ищеца В. И. Д. сумата от
7785,-лв. - разноски по делото по иска за неимуществени вреди и 833,39лв. чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата по иска за имуществени вреди или общо 8618,39лв.
При този изход на спора и на основание чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/2004г. ответникът ЗД „Е.” АД следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. К. от САК,
със съдебен адрес: гр.С., ж.к. „Младост 3“, бл.387, вх.Б, ап.42, представляващ ищцата Н. В.
Д. сумата от 1300,-лв. - разноски по делото.
Съгласно чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Е.” АД също има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски в размер на
1555,-лв. (550,-лв. юрисконсултско възнаграждение и 900,-лв. експертизи и 100лв. свидетел
и 5 лв. удостоверение). Съобразно отхвърлената част следва да му се присъдят 134,84лв.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Е.” АД следва
да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 4213,36лева (4 % от 105 333,92лева) и 900,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ или
общо 5113,36лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429 ал.3 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на В. И. Д., ЕГН
********** с адрес: с.В., С.-обл., ул. „Гео Милев” №7 по банкова сметка с IBAN BG36 BPBI
7939 1076 7055 02 сумата 90 000,-лв. (деветдесет хиляди лева), застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от В. И. Д. болки и страдания, вследствие на
получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И.
В. Д., водач на МПС - л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД
„Е.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.
429, ал.3 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес
на управление: гр.С. бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на В. И. Д., ЕГН **********
с адрес: с.В., С.-обл., ул. „Гео Милев” №7 по банкова сметка с IBAN BG36 BPBI 7939 1076
7055 02 сумата 5333,92лв. (пет хиляди триста тридесет и три лева и деветдесет и две
стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д.,
водач на МПС - л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД
„Е.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2022г. до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429, ал.3 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на Н. В. Д., ЕГН
********** с адрес: с.В., С.-обл., ул. „Гео Милев” №7 с IBAN BG66 BPBI 7939 1076 8847 03
сумата 10 000,-лв. (десет хиляди лева), предявен като частичен от сумата 20 000 (двадесет
хиляди) лева, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Н. В. Д.
болки и страдания, получени при ПТП, на 04.11.2022г., причинено от И. В. Д., водач на МПС
- л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №СО7626АХ, за който има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ЗД „Е.” АД,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.11.2022г. до окончателното й изплащане.
20
Решението е постановено при участието на Г. Л. В., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Р., ж.к. „Р.“ №2, вх.Б, ет.5, ап.19 като трето лице помагач на страната на
ответника ЗД „Е.” АД.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА и чл.78 ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор
Колумб“ бл.43, да заплати на адв. Б. С. К. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ж.к. „Младост
3“, бл.387, вх.Б, ап.42 сумата от 8618,39лв. (осем хиляди шестстотин и осемнадесет лева и
тридесет и девет стотинки), представляващи разноски по делото за ищеца В. И. Д..
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА и чл.78 ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор
Колумб“ бл.43, да заплати на адв. Б. С. К. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ж.к. „Младост
3“, бл.387, вх.Б, ап.42 сумата от 1300,-лв. (хиляда и триста лева), представляващи разноски
по делото за ищцата Н. В. Д..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, В. И. Д., ЕГН ********** с адрес: с.В., С.-
обл., ул. „Гео Милев” №7 и Н. В. Д., ЕГН ********** с адрес: с.В., С.-обл., ул. „Гео Милев”
№7 да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.” АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор Колумб“ №43, сумата от 134,84лв. (сто тридесет
и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.”
АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.“Христофор Колумб“ №43 да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от
5113,36лева (пет хиляди сто и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
21