ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35300
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110165765 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. А. М. срещу С. Б. К., с която са
предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 7000
лева – обезщетение за поправка на уврежданията на лек автомобил „А. А6“ с
рег. № СВ ***** КМ по времето, през което бил запориран по изпълнително
дело № 1412/2018 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д.В – от 07.09.2018
г. до 13.04.2023 г.; 24 000 лева – обезщетение за вреди от наложеното
обезпечение на автомобила, равняващо се на намалената му стойност поради
амортизация в периода от 07.09.2018 г. до 13.04.2023 г.; 15 000 лева –
обезщетение за вреди от наложеното обезпечение на автомобила, равняващо
се на пазарната стойност на ползването на автомобила в периода от 07.09.2018
г. до 13.04.2023 г., и 4800 лева – обезщетение за вреди от наложеното
обезпечение на автомобила, равни на неустойка по предварителен договор за
продажба на лек автомобил „А. А6“ с рег. № СВ ***** КМ, сключен от ищеца
на 13.06.2018 г.
В исковата молба се твърди, че за обезпечение на свой иск срещу ищеца
за вреди от неизпълнение на договор за консултантски услуги в размер на
24 000 лева и законни лихви ищцата поискала и в нейна полза с Определение
от 30.07.2018 г. по частно гражданско дело № 49696/2018 г. на Софийския
районен съд, 165. състав, било допуснато обезпечение – запор на лек
автомобил на ищеца „А. А6“ с рег. № СВ ***** КМ. Поддържа се, че
автомобилът бил иззет от ищеца на 07.09.2018 г. въз основа на допуснатото
обезпечение по изпълнително дело № 1412/2018 г. на ЧСИ Д.В, като бил
предаден по искане на ответницата на други пазачи, а също така, че имало и
други наложени обезпечения на иска, което довело до свръхобезпечаване.
Искът на ответницата бил отхвърлен с Решение № 266183/20.10.2021 г. по
въззивно гражданско дело № 8426/2020 г. на Софийския градски съд, III-в
1
състав, в сила от 21.12.2022 г., а обезпечението било отменено с Определение
№ 20079794/17.02.2023 г. по частно гражданско дело № 49696/2018 г. на
Софийския районен съд, 165. състав, в сила от 01.03.2023 г., като ищецът бил
получил автомобила си на 13.04.2024 г. с редица щети по боята, надрани
фарове, липсваща капачка и счупена кора на врата. Ищецът твърди, че за тези
щети следвало да плати 7000 лева за отстраняването им. Освен това
автомобилът се амортизирал в процесния период и ако в началото му струвал
48 000 лева, а сега – 22 500 лева, или пазарната стойност намаляла с 24 000
лева, които ищецът също иска. Иска и обезщетение за лишаването си от
възможността да ползва автомобила, което определя на 15 000 лева. Освен
това твърди, че на 13.06.2018 г., преди да научи за наложения запор, бил
сключил предварителен договор за продажба на автомобила за цена от 48 000
лева, като бил уговорил и неустойка в размер на 10 % от продажната цена.
Поради наложения запор не могъл да продаде автомобила и затова на
07.10.2018 г. след разваляне на предварителния договор бил платил
уговорената неустойка на купувача, която също иска да получи. Поради това
иска уважаване на исковете и претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – С. Б. К., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че
ищецът е успял да придобие автомобила изгодно в САЩ на цена много под
пазарната и вредите му не са в такъв размер. Посочва се, че било установено
от административно наказателни преписки на пътната полиция, че ищецът
бил давал автомобила на други лица, поради което не можел да иска
обезщетение за това, че не го ползвал лично, а и регистрацията на автомобила
била прекратявана служебно още на 26.04.2018 г. Поддържа, че преценката
коя била подходящата обезпечителна мярка била на съда, а не на обезпечената
страна и нямало как да носи отговорност за евентуално свръхобезпечение.
Твърди се, че автомобилът бил върнат в състоянието, в което бил взет от
ищеца, като макар той да отказал да присъства при изземването, това не
означавало, че нередовно е било установено състоянието на автомобила от
ЧСИ. По претенцията за вреди за ремонт поддържа, че не е ясно как е
определен размерът, а платените от ищеца пари били за редовно обслужване
на автомобила и се правели за консумативи от всеки добросъвестен водач,
като е следвало да се платят, дори автомобилът да не беше запориран.
Поддържа се, че обезценката на автомобила е резултат от естествено
овехтяване, а не от запора, поради което подобни вреди не са в причинна
връзка с налагането на запор. По отношение на вредите от платена неустойка
по предварителен договор се прави възражение, че същият не е с достоверна
дата и е съставен за целите на процеса. Освен това, доколкото причината да не
може да се прехвърли фактическата власт върху автомобила не била по вина
на ищеца, същият е можел валидно да откаже да плати неустойката, а като го
е направил ищецът сам се бил увредил. По отношение на претендираното
обезщетение за лишаване от ползване се прави възражение, че не е
конкретизирано как е изчислено и не е доказано, че такова ползване е щяло да
има, с което ищецът да претърпи действителни вреди. Прави се и възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като същият е можел да поиска
2
замяна на обезпечението.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 403, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 93, ал. 1
ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че в полза на ответницата е било наложено обезпечение
по иск, който е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, като е била
запорирана кола на ищеца, която е била отнета и предадена от съдебен
изпълнител на пазач на 07.09.2018 г. и върната на 13.04.2023 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, с изключение на предварителен
договор, спогодба за развалянето му и разписка за плащане по него;
поисканата от ищеца автотехническа експертиза; изискване на документи за
вноса на автомобила и декларираната митническа стойност; задължаване на
ищеца да представи оспорени документи в оригинал, както и поисканата от
ответницата графическа експертиза; изискване на
административнонаказателна преписка относно предоставяне на автомобила
на трето лице; поисканите от ответницата двама свидетели за предаване на
автомобила.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следните
документ: предварителен договор, спогодба за развалянето му и разписка за
плащане по него, съдът намира, че следва да открие производство за
установяване на автентичността му, като тежестта да докаже, че са подписани
от него лежи върху ищеца на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо ГПК, а по
отношение на оспорената дата не се налага откриване на нарочно
производство.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ищеца да представи свидетелство за
регистрация на автомобила, тъй като това обстоятелство е в доказателствена
тежест на ищеца. Съдът следва да се произнесе по искането на ответницата за
изискване на документи от притежателя на паркинга, където е стоял
автомобилът, след като изслуша страните в открито заседание, като същото
важи и искането за представяне на цяло изпълнително дело, от което
документи вече се намират по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
3
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 65765 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 16
октомври 2024 г. от 14:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане
на различни обезщетения за вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи,
от отнемане на владението на запориран автомобил за обезпечение на иск,
който е бил отхвърлен, с правна квалификация чл. 403, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 93, ал. 1 ЗЗД.
Първият иск – за вреди от увреждане на автомобила, се уважава, ако
съдът установи, че въз основа на наложен в полза на ответницата запор,
фактическата власт върху автомобил на ищеца е била отнета от ищеца, като
автомобилът е върнат с увреждания, като същите следва да са в причинна
връзка с отнемането и съхранението на автомобила, като размерът, за който
искът ще се уважи, ще зависи от стойността за отстраняване на вреди.
Вторият иск – за вреди от лишаване на ползването, се уважава, ако се
установи, че ответникът не е ползвал вещта си поради отнемането по силата
на наложения запор (в причинна връзка със запора), като размерът ще се
определи от оценката на това ползване, а искът ще се отхвърли, ако се
установи, че ищецът не е имал намерение да ползва веща (вкл. чрез друго
лице) или такова ползване е било забранено, което ответницата следва да
докаже.
Третият иск – за вреди от обезценка на вещта, се уважава при
установяване на отнемане на автомобила по наложения запор, установяване
на стойността на обезценката, както и причинната връзка между лишаването
от ползване и обезценяването на вещта.
Четвъртият иск – за заплащане на неустойка, ще се уважи, ако се докаже,
че преди налагане на запора ищецът е сключил договор със задължение да
прехвърли собствеността на автомобила, в който е имало клауза за неустойка,
като ищецът е бил отговорен за неизпълнение на договора, и е заплатил
неустойката.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че в полза на ответницата е било наложено
обезпечение по иск, който е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение,
като е била запорирана кола на ищеца, която е била отнета и предадена от
съдебен изпълнител на пазач на 07.09.2018 г. и върната на 13.04.2023 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по всички искове – придобиване на правото на собственост върху
автомобила;
4
2. по иска за вреди по автомобила – наличие на повреди по автомобила
към датата на предаването му; че повредите са от неправилно съхранение;
стойността на вредите (за поправката им);
3. по иска за вреди от намалена стойност на автомобила – стойността на
автомобила при придобиването му, при отнемането и връщането му;
4. по иска за вреди от лишаване от ползване на автомобила –
невъзможност за ползване (отнемането на автомобила); стойност на
ползването;
5. по иска за вреди от заплатена неустойка – сключване на договор със
задължение да прехвърли собствеността на автомобила; сключването му
преди налагане на запора, като установи едно от обстоятелствата по чл. 181
ГПК; заплащане на неустойката.
УКАЗВА на ответницата, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за поправка на автомобила – че автомобилът е бил приет в
състояние с повреди;
2. по иска за вреди от лишаване от ползване – че ищецът не е можел
законосъобразно да ползва автомобила през целия или част от периода, през
който му е бил отнет.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 4 октомври 2024 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, с
изключение на предварителен договор, спогодба за развалянето му и разписка
за плащане по него.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по ОСПОРВАНЕ
НА АВТЕНТИЧНОСТТА на представени от ищеца предварителен договор
за продажба на автомобил от 13.06.2018 г., спогодба за развалянето му от
5
07.10.2018 г. и разписка за плащане по нея от 07.10.2018 г.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 193, ал. 1, изр. трето ГПК носи
доказателствена ТЕЖЕСТ ДА УСТАНОВИ АВТЕНТИЧНОСТТА на
оспорените документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца С. А. М. да представи
ОРИГИНАЛИ на трите документа, представени по делото в препис.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение –
Агенция „М.“, да представи в двуседмичен срок от получаване на
съобщението следните намиращи се у него документи: митнически
декларации и придружаващите документи за придобиване на собствеността и
транспорта на внесения в страната лек автомобил „А. А6“ с номер на рама
WAUDFAFC3CN045266 от ищеца (да се посочат три имена и ЕГН), вероятно
внесен през 2018 г.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – отдел
„П.П“ при СДВР, да представи в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следните намиращи се у него документи:
административнонаказателна преписка, по която е издадена заповед за
прилагане на ПАМ с № ********* г. и наказателно постановление.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА
СВИДЕТЕЛИ на ответницата при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно предаването на автомобила на съдебния изпълнител
и пазенето му.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите от исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 650 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
6
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ответницата и
служебно изслушване на ГРАФИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите,
формулирани в отговора на исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 300 лева, платими от ищеца, и 100 лева, платими от
ответницата (тъй като има въпроси и за добавки) в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.К.В.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за изискване на
изпълнително дело и документи за съхраняване на автомобила на паркинг до
първото по делото съдебно заседание с оглед необходимостта от уточняване на
предмета на спора по реда на чл. 143 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ответницата за задължаване на ищеца да представи документ за
регистрация на автомобила.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – С. А. М., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7