Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 343/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр.
чл. 238, вр. чл. 231, ал. 2 КЗ /отм/.
Ищецът Б.К. АД, ЕИК: *******твърди, че с праводателя
на ответника Д.З. АД, ЕИК: *******е сключил договор за групова
застраховка застраховка „Злополука“ на служителите за период на покритие от
01.12.2014 година– 30.11.2015 година, по който покрит риск е смърт в резултат на
трудова злополука. Твърди да е настъпила такава и в резултат на нея – смърт на
застрахован по договора служител на ищеца, а именно – Б.Ш.К.. Твърди, че като
страна по дело е осъден
да заплати обезщетение
на наследниците на починалото лице, а ответникът е участвал като трето
лице помагач. Счита, че има право, поради това, да претендира присъдената сума, на основание
застрахователния договор от
ответника.
Обосновава своето право и с нормата на чл. 200, ал. 4 КТ, според която от дължимото от
работодателя обезщетение се приспадат получени от застраховката суми.
Ответникът
оспорва иска. Прави възражение за давност. Счита, че нито ищецът има право да
получи претендираната сума /тъй като като работодател не е застрахован по
договора за задължителна застраховка „трудова злополука“/, нито същата е
дължима от ответника по договора за застраховка, тъй като ищецът дължи
претендираната от наследниците сума на собствено основание – чл. 200 КТ и не
може да се суброгира нито по силата на закон, нито по силата на установеното в
договора. Твърди недължимост и поради липсата на плащане от страна на ищеца. Възразява
и че е налице хипотеза на изключен риск /съобразно общите условия по полицата и
поради нарушение на правилата за безопасност и охрана на труда при настъпване на
злополуката/, както и намира претендирания размер за завишен /поради наличие на
съпричиняване от пострадалия/, както и поради недоказаност на брутното трудово
възнаграждение на починалия служител.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Релевантните
факти
към иска са: наличие на валиден договор за задължителна застраховка, по който
ищецът има качество на застраховано лице, съответно – възникнали регресни права
и законово или договорно право на суброгация за работодателя спрямо
застрахователя – да търси от същия изплатено от него обезщетение на
наследниците на пострадалото лице; настъпило застрахователно събитие в рамките на
действие на договора, което представлява покрит риск; носи тежест да докаже и
размера на дължимата
застрахователна сума по договора /в тази част брутното възнаграждение на
пострадалия/, както и заплатените от него суми като обезщетение за настъпилата
злополука. Посочените факти подлежат на доказване от страна на ищеца. Ответникът
носи тежест да докаже, че злополуката е настъпила при условията на изключен
застрахователен срок и изтекла давност.
Страните
не спорят, а и от
представените по делото доказателства и общоизвестните, вписани в търговския
регистър обстоятелства, се установява, че ответникът е правоприемник на
застрахователя по застрахователна полица за групово застраховане № 08224920. Видно от последната,
договорът е сключен на 28.11.2014 година с посочения по-горе срок на
застрахователно покритие, при средна застрахователна сума от 84968 лева и
определена по НЗЗРСТЗ и с покрити застрахователни рискове – вкл. смърт, трайна
или временна неработоспособност, настъпили вследствие на трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 КСО. Не е спорно и че пострадалият работник /с когото ищецът е
бил в правоотношения по силата на трудов договор/ фигурира под № 30 в
поименното приложение, неразделна част от застраховката, от което е видно кои
са застрахованите по нея лица – работници и служители на застраховащия по
договора ищец.
Не е
спорно и че в срока на действие на договора се е реализирал покрит
застрахователен риск, а именно – на 18.02.2015 година е настъпила смърт на
застраховано лице, причинена от трудова злополука. Посоченият факт е установен
с влязло в сила съдебно решение по гр. д. 79930/2018 година на СРС, 81 състав,
по което работодателят е осъден да заплати на основание чл. 200 КТ сумата от
общо 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на
починалото лице. Следва изрично да се посочи, че доколкото ответното дружество
е участвало като подпомагаща страна в производството по цитираното по-горе
дело, то страните в настоящото производство са обвързани от задължителната сила
на мотивите на решението, вкл. относно наличието на съпричиняване на злополуката
и размера на вредите от настъпилото застрахователно събитие.
От
представените по делото доказателства е видно и че ищецът е заплатил на
наследниците на починалото лице сумата от общо 60 000 лева на 07.02.2020
година, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди под формата
на болки и страдания, предмет на извънсъдебно споразумение от 07.02.2020
година.
При
установените по-горе факти, съдът намира, че за ищеца не е възникнало право да
търси застрахователната сума по процесния договор от ответника, както е
възприел в мотивите си при идентична на настоящата хипотеза ВКС в ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
680 ОТ 04.08.2016 Г. ПО Т. Д. № 3014/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
На първо
място следва да се посочи, че в представената застрахователна полица и общи
условия към нея не е уговорена възможност в случай на заплатено от работодателя
обезщетение по чл. 200 КТ, за последния да възниква суброгационно право за
получаване на застрахователната сума в заплатения размер или до уговорения
лимит. Такова право не е предвидено и в закона. За заплатилия обезщетение
работодател по чл. 200 КТ не възникват регресни права срещу застрахователя по
задължителната застраховка при трудова злополука, сключена при условията и по
реда на Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“. Общата норма на чл. 74 ЗЗД предпоставя като условие
за встъпване в правата на кредитора, да е налице изпълнение на чуждо задължение
при наличие на интерес за това. В хипотезата на реализиране на имуществената
отговорност на работодателя за вредите от трудова злополука, той не изпълнява
чуждо задължение, а свое- изрично
уредено от закона. От друга страна, договорът за задължителна групова
застраховка „Трудова злополука”, във вр. с чл. 1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, по
своето естество e
договор в полза на трето лице по чл. 22, ал. 1 ЗЗД и чл. 183 КЗ, тъй като работникът и служителят/съответно – наследниците при
смърт/, полагащ труд при ответното дружество, е единствен бенефициер по
застраховката.
На второ
място, ищецът като работодател, носи имуществена отговорност за вредите от
трудова злополука, като според чл. 200 КТ, от дължимото от него обезщетение се
приспадат сумите, вече получени по сключените договори за застраховане на
работници или служители. Или, анализът на посочената норма сочи на извод
за наличие на два алтернативни пътя за
покриване на вредите от трудовата злополука за пострадалото лице/неговите
наследници – чрез реализиране имуществената отговорност на работодателя и чрез
насочване на застрахователни претенции по сключения договор по НЗЗРСТЗ.
Действително, отговорността на всяко от отговорните за тях лица поотделно и
общо не би следвало да надвишава действителния размер на претърпените вреди,
което да доведе до нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, когато става въпрос за репариране на едни и същи вреди. Законът,
обаче, предвижда срещу кого и в каква степен обезщетилият работодател може да
предяви регресните права и сред тях не е ответникът в качеството му на
застраховател по процесната застраховка. Отделно от това, дори работодателят да
обезщети напълно причинените от трудовата злополука вреди, задълженията на
застрахователя по договора за задължителната застраховка не отпадат. В тази
връзка чл. 200 КТ предвижда само обратната връзка – приспадане на вече заплатена
застрахователна сума при определяне обезщетението за имуществените и
неимуществените вреди по чл. 200 КТ, остава и възможност за претендиране на
последващо заплатена застрахователна сума от получилите я неоснователно лица, а
при изплатено обезщетение поне в размер на дължимия за вредите от трудовата
злополука, работодателя се освобождава от гражданската си отговорност.
Следователно,
работодателят е длъжен да сключи
за своя сметка застраховка "трудова злополука" в полза на работещи
при него лица, чиято работа е в риск, като застрахова техния живот и телесна
цялост, но не е правоимащ да получи застрахователната сума при
настъпване на правопораждащия
факт – трудовата злополука. Правата възникват само за
застрахованото лице, а при смърт – за неговите наследници. Тук следва изрично да се отбележи и че конкретният договор
за задължителна застраховка не е и такъв по чл. 233 КЗ/отм./ с оглед неговия
предмет и условията, при които е сключен.
Или, работодателят няма право да претендира пряко по
личен иск срещу застрахователя за заплатеното от него обезщетение по чл. 200 КТ
застрахователната сума по договора. Такова би било налице само при сключен договор
за застраховане на работодателската отговорност, но в
конкретния случай нито се твърди, нито се доказва такъв.
При горните изводи, искът е неоснователен, поради липсата
на активна материална легитимация на ответника, поради което останалите
предпоставки от фактическия състав на иска не следва да се обсъждат, съответно
и възраженията на страните в тази връзка.
По
присъждане на направените по делото разноски:
Разноски са дължими само на ответника за юрисконсулт и в
границите по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в случая – в размер на 150 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.К. АД, ЕИК: *******срещу Д.З. АД, ЕИК: *******иск по чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 238,
вр. чл. 231, ал. 2 КЗ /отм./ за присъждане на сума в размер на 67 200 лева, представляваща
присъдени и заплатени от ищеца като работодател и на
основание чл. 200 КТ неимуществени вреди в резултат от настъпила смърт на
служителя Б.Ш.К. при трудова злополука от 18.02.2015 година и дължими от
ответника на основание договор за групова застраховка по задължителна
застраховка „Трудова злополука“, сключен на 28.11.2014 година с полица № 08224920.
ОСЪЖДА Б.К. АД, ЕИК: *******да заплати на Д.З. АД, ЕИК: *******сумата
от 150 лева- разноски в производството, на основание чл. 78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: