Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 28,04,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6127
по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД
Пред РС *** е постъпила
искова молба, изпратена по подсъдност от ОС ***, от И.Т.Е., ЕГН **********,***,
Т.И.Е., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, и С.И.Е., ЕГН **********,***,
чрез адв.Н.К. ***, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***. В молбата се сочи, че ищците са наследници на ***Е., ЕГН **********,
б.ж. на гр.***, починала на 13,07,2018 г. Твърди се, че на 27,08,2014 г. ***Е.
пострадала при ПТП – била блъсната на пешеходна пътека от л.а. ***, с водач И.Т.П.
***. Твърди се, че след произшествието ***Е. е откарана в болнично заведение,
където е проведена хирургическа интервенция за наместване на счупена раменна
кост, а в последствие двукратно е хоспитализирана за хирургични процедури.
Твърди се, че отделно от физическите болки, ***Е. изпаднала за продължителен
период от време в тежка стресова ситуация – страхувала се да излиза от дома си,
оплаквала се от безсъния, силни болки в рамото крака при извършване на каквато
и да е физическа дейност. Сочи се, че с течение на времето ***Е. осезаемо
отпадала, оплаквала се от задух и стягане в гърдите, като в началото на 2018 г.
получила мозъчен инфаркт и на 27,06,2018 г. била приета в Клиника по
кардиология на ***“ – гр.***, където станало ясно, че сърцето й е сериозно
увредено. Твърди се, че била направена операция, но на 13,07,2018
г. ***Е. починала. Ищците считат, че развитието на сърдечно-съдовото заболяване
е в резултат от всички болки, страдания и увреждане на общото й състояние след
претърпените физически и психологически травми, които е претърпяла при ПТП на
27,08,2014 г. Сочи се, че близките й трудно преживели загубата, тъй като ги
свързвала здрава връзка, взаимна грижа, доверие и обич. Твърди се, че лекия автомобил, причинил ПТП, към онзи
момент имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество, а водачът
бил признат за виновен за причиненото от него ПТП и телесни увреждания на ***Е.
по НАХД №3187/2015 г. на ПлРС и окончателно решение по ВНАХД №176/2016 г. на
ПлОС /в ИМ са посочени грешно номерата на
делата/. Сочи се, че ищците отправили претенция към застрахователното
дружество, която е отхвърлена. В заключение ищците молят съда да постанови
решение, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ да осъди ответното дружество
да заплати на ищеца И.Т.Е. сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в
резултат на причинените телесни увреждания на неговата съпруга и наследодател ***Е.
при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И. – собственик и
водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е бил застрахован
по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със законната върху
главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 6093,68 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
12 000,00 лева за периода от датата на увреждането до датата на завеждане на
иска; да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца Т.И.Е. сума в размер
на 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – душевни болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания
на неговата майка и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г.,
виновно причинено от И.Т.И. – собственик и водач на л.а.***, който към момента
на вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по
полица №***, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на иска
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6093,68 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 12000,00 лева за периода от
датата на увреждането до датата на завеждане на иска; да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца С.И.Е. сума в размер на 12 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и
страдания в резултат на причинените телесни увреждания на нейната майка и
наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И.
– собственик и водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е
бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със
законната върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 6093,68 лева, представляваща лихва за
забава върху сумата от 12000,00 лева за периода от датата на увреждането до
датата на завеждане на иска. Ищците претендират и направените деловодни
разноски. В с.з. процесуалният представител на ищците моли съда да уважи
претенциите, като сочи, че претендираната сума е обезщетение както за болките и
страданията, претърпени от ищците от загубата на пострадалата, както и за
болките и страданията, които тя е претърпяла от ПТП. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева Процесуалният
представител на ищците не депозира писмена защита в дадения му от съда срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ангажира писмен отговор, чрез адв.П.Я. от ПАК, в който
се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Сочи се, че след подаване
на претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от страна на първия ищец
срещу дружеството в размер на 71 000,00 лева, е заведена щета
№**********/18 г. за ПТП от 27,08,2014 г., като след заседание на експертен
съвет, щетата е отхвърлена поради липса на причинно-следствена връзка, за което
молителят тогава И.Е. е уведомен с писмо от 14,01,2019 г. Сочи се, ответното
дружество коректно и в срок е обработило заведената ликвидационна щета, като се
е произнесло по отношение основателността на изплащане на предявената от първия
ищец претенция. Твърди се, че представените удостоверителни медицински
документи обосновават липса на причинно-следствена връзка от настъпилия пътен
инцидент и последвалата смърт на наследодателката на ищците, като се сочи, че
проявната форма на развилите се в годините заболявания не може да бъде свързана
с травмите, които е получила ***Е. при настъпилия на 27,08,2014 г. пътен
инцидент. Оспорва се извършването на деликт от И.П., вследствие на което да се
претендират твърдените вреди; оспорва се и механизма на ПТП; оспорва се причинно-следствената
връзка, и предявените акцесорни искове за лихва. Алтернативно се сочи, че
исковете са прекомерно завишени. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, тъй като не е
доказана причинно-следствената връзка между смъртта на ***Е. и ПТП, като се
сочи, че по време на целия процес, още от ИМ, ищците твърдели, че претенцията е
вследствие настъпилата смърт на тяхната близка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното в
цялост АНД №3187/2015 г. на ПлРС се установява, че с решение от 16,02,2016 г. И.Т.П.
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказания глоба в размер на 1000,00 лева за извършено на 27,08,2014 г.
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр.ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, вр.чл.129,
ал.2 от НК, вр.чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП вр.чл.2 от НК. Със същото решение е наложено
лишаване на подсъдимия да управлява МПС за срок от три месеца. С решение от
27,04,2016 г. на ПлОС по ВНАХД №176/2016 г. е намален срокът на наложеното
наказание лишаване от права от три месеца на един месец.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01,09,2014 г. се установява,
че същият е съставен във връзка с настъпило на 27,08,2014 г. около 12,00 ч., в
гр.***, на ***в посока центъра на гр.***, ПТП между МПС с рег.№ *** и
пешеходеца ***Е..
От
представената в заверено копие Епикриза от 30,08,2014 г. от *** ***“ ООД се
установява, че ***Е.
е постъпила на 27,08,2014 г. и изписана на 30,08,2014 г., като окончателната
диагноза е „Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“.
От
представената в заверено копие Епикриза от 21,09,2014 г. от *** ***“ ООД се
установява, че ***Е.
е постъпила на 16,09,2014 г. и изписана на 21,09,2014 г., като окончателната
диагноза е „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“.
От
представената в заверено копие Епикриза от 25,10,2014 г. от *** ***“ ООД се
установява, че ***Е.
е постъпила на 23,10,2014 г. и изписана на 25,10,2014 г., като окончателната
диагноза е „Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“ /за
отстраняване на импланти от костта/.
От представеното копие
на амбулаторен лист от 10,04,2018 г., издаден от ***, се установява, че ***Е. е с диагноза „Синдром на каротидната артерия
/хемисферен/“, а оплакванията й са били световъртеж, главоболие, тръпнене и
преходна слабост на левите крайници, зрителни нарушения на терена на високи
стойности на АН.
От
представената в заверено копие Епикриза по ИЗ №2023/2018 от ***“ се установява,
че ***Е. е
постъпила на 27,06,2018 г. и изписана на 01,07,2018 г.
От
представената в заверено копие Предаутопсионна епикриза по ИЗ №2058/2018 от ***“
се установява, че ***Е.
е постъпила на 02,07,2018 г. и е починала на 13,07,2018 г. в 15,30 ч.
От представеното в
оригинал удостоверение за наследници №14-2754/17,07,2018 г. се установява, че ***Е. е починала на 13,07,2018 г. и е оставила за
наследници И.Т.Е., Т.И.Е. и С.И.Е..
От
представеното в заверено копие Заявление от И.Т.Е. до ответното дружество, с
вх.№ОК-890348/20,12,2018 г., се установява, че заявителят е поискал изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 71 000,00 лева.
От
представеното в заверено копие писмо от 14,01,2019 от ответното дружество до И.Т.Е.
се установява, че е отказано изплащането на поисканото обезщетение, поради
неангажирането на доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и смъртта на ***Е..
От приложената в
заверено копие застрахователна полица №*** от 11,07,2014 г. се установява, че
МПС с ДК №*** е имало валидна застраховка ГО за периода 12,07,2014 г. –
12,07,2015 г. в ответното дружество. Същото обстоятелство се установява и от
проверката за сключена застраховка ГО в ел.страница на Гаранционния фонд /л.14
от делото/.
От представеното копие
на бланка за завеждане на щета /л.16 от делото/ се установява, че по
заявлението на И.Т.Е. е заведена щета №**********.
От представеното копие
на решение на експертен съвет от 08,01,2019 г. се установява, че е отказано да
се изплати застрахователно обезщетение, тъй като смъртта не е в
причинно-следствена връзка с ПТП.
От представеното копие
от писмо от ответното дружество до И.Т.Е. /датата и изх.номер не се четат/ се
установява, че ищецът И.Е. е уведомен за отказа да се изплати застрахователно
обезщетение.
От заключението по
изготвената по делото СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че счупването на шийката на раменната
кост води до трайно затрудняване на движението на ръката за срок от около два
месеца, а възстановяването на трудоспособността е след около още два месеца.
Посочено е, че счупването и лечението е съпроводено с болки и ограничаване на
възможностите за самообслужване. ВЛ сочи, че възпалението на травматичния
хематом е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ВЛ
заявява, че причинените на пострадалата увреждания са локализирани на места,
характерни на описания механизъм на травмата. ВЛ е категорично, че между преживяното
от ***Е. ПТП на 27,08,2014 г. и настъпилата смърт няма причинно-следствена
връзка, а нараняванията, получени при инцидента, не са причина за развитие на
сърдечните заболявания. В с.з. ВЛ отново категорично заявява, на изрично
зададен от процесуалния представител на ищците въпрос, че дори и сърдечната
дейност да е била натоварена при травмата и операциите, това не е причината за
сърдечното заболяване на ***Е., което е довело до смъртта й.
От показанията на св.***се
установява, че на ***Е. били извършени три операции, като през първите три
месеца болките били много силни, а възстановителният процес продължил повече от
обикновеното. Свидетелката сочи, че пострадалата Е. изпитвала и неудобство от
синините, и от дейна и жизнена жена, от болката се смалила. Твърди се, че
напуснала работа.
От показанията на св.***
се установява, че след катастрофата ***Е. била в безпомощно състояние и
свидетелката ходела сутрин и на обяд да я обслужва, като едва след близо 5
месеца започнала да се обслужва сама. Свидетелката сочи, че физическото
състояние на Е. се подобрявало постепенно, но психологически не успяла да се
възстанови. Според свидетелката, оплакванията, довели до сърдечната операция на
***Е., се развили за около месец и половина преди смъртта й.
От показанията на св.И.П.
се установява, че след ПТП поел лечението на пострадалата, след около месец-два
я посетил и у дома й, а после се чували по телефона. Според свидетеля Е. му
споделяла, че се възстановява добре.
От заключението на ВЛ
по изготвената САТЕ се установява, че ударът е реализиран между долен десен
крайник на пешеходката и челната част на МПС в областта на облицовка предна
броня и предна маска – начало на удара. От него върху крайника на пешеходката е
възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на
движение на автомобила – от това е настъпило съответното телесно увреждане.
Сочи се, че като следствие тялото се е отхвърлило напред по посока на движение
на МПС и е настъпило падане върху лявата част. ВЛ сочи, че на 48 м. преди
мястото на ПТП, върху южния тротоар, съществува вертикална маркировка,
изразяваща се в поставен знак ***. ВЛ е установило, че МПС се е движило непосредствено
преди удара с пешеходката със скорост 40,61 км. в час. Твърди се, че от
техническа гледна точка, водачът е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката като местонахождение, направление и посока на движение върху
северния тротоар на ул.***, както и възможност при възприемането й на северния
тротоар да намали скоростта на движение.
От показанията на св.***
се установява, че след ПТП на пострадалата Е. били направени три операции, като
може би 2-3 месеца не можела да се възстанови от синините и натъртванията,
горе-долу 4 месеца продължили болките й. Според свидетелката, Е. я било страх
да излиза, като промяната в психическото й състояние настъпила след
катастрофата. Свидетелката сочи, че не знае за сърдечни проблеми на
пострадалата, а само за високо кръвно, и след направената операция не успяла да
се възстанови и починала.
При така изложеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Правните
норми, регулиращи правото на застрахователно обезщетение, се определят от
действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт. Съгласно
наведените в исковата молба фактически твърдения на ищците, обуславящи
основанието на предявените искове, застрахователното събитие е настъпило на 27,08,2014
г. На 01,01,2016 г. влиза в сила нов КЗ /обн.ДВ,бр.102
от 29,12,2015 г./, който отменя действащия до този момент КЗ. Изрично с нормата
на §22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на
застрахователните договори, сключени преди 01,01,2016 г. Няма спор в теорията и
съдебната практика, че процесуалните правни норми имат незабавно действие
и по отношение на висящите правоотношения, но само доколкото законът
не предвижда друго. В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗР на КЗ законодателят
е предвидил нещо друго, а именно, че за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила от 01,01,2016 г. на новия КЗ, се прилага Част
четвърта от отменения КЗ, поради което процесуалните предпоставки, обуславящи
пораждането и упражняването на правото на иск трябва да се преценяват към
момента на настъпване на фактическия състав, при проявлението на който са
възникнали предявените спорни материални права. В случая, както е посочено още
в определението по чл.140 от ГПК, правопораждащите спорното
материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от
2005г./отм./, поради което те трябва да бъдат подведени под правната норма на
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
На първо
място, съдът счита за необходимо да отбележи, че са неоснователни доводите
на процесуалният представител на ответника, че ищците търсят обезщетение
само за претърпените им вреди от загубата на техния близък роднина. Както
от внимателния прочит на петитума на ИМ, така и от поисканите от ищците и
събрани от съда доказателства, за съда е несъмнено ясно, че ищците претендират
и обезщетение за причинените на пострадалата болки и неудобства от пътния
инцидент, които те предявяват като наследници на потърпевшата.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически
състав на чл.45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Според
чл.223 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна
застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица неимуществени и имуществени вреди. По делото не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ответника и И.П., управлявал
МПС, предизвикало ПТП с пострадал ***Е.. Наличието на такова се установява и от
приложеното с отговора на ИМ копие от застрахователна полица. В този смисъл
съдът намира, че към датата на настъпване на ПТП- то, а именно – 27,08,2014 г.,
управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му
с ответника валидна застраховка „ГО”, важаща за периода 12,07,2014 г. –
12,07,2015 г.
С оглед
приключилия с влязло в сила решение /с характер обаче на осъдителна присъда/
наказателен процес и доколкото нормата на чл.300 от ГПК задължава съдът да
приеме за установено, че произшествието е настъпило поради противоправното
поведение на св.И.П., който при управление на МПС не е изпълнил конкретни
вменени му задължения по ЗДв.П, то са налице основанията за носене на деликтна
отговорност по чл.45 от ЗЗД на прекия извършител, а оттук - и предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя.
С оглед заключението
на ВЛ по СМЕ, че дори и сърдечната дейност да е била натоварена при травмата и
операциите, това не е причината за сърдечното заболяване на ***Е., което е
довело до смъртта й, съдът приема, че липсва причинна връзка между деянието и
смъртта на ***Е., поради което искът на ищците за обезщетение за претърпените
им вреди от загубата на техния близък роднина е неоснователно.
Несъмнено обаче
е установена причинна връзка между деянието и причинените на пострадалата болки
и неудобства от пътния инцидент, обезщетение за които предявяват нейните
наследници, защото настъпилите телесни увреждания на наследодателката на ищците
се явяват пряка и непосредствена последица от удара с автомобила, управляван от
виновния водач. С решението по наказателното дело е прието, че деецът е
причинил средна телесна повреда на пострадалата, това се констатира и от
приложената по делото медицинска документация, и от заключението по изготвената
в настоящото дело СМЕ. Горното обстоятелство води до единствения извод, че
предявените искове за неимуществени вреди за причинените на пострадалата болки
и неудобства от пътния инцидент, се явяват доказани по основание, което пък е
предпоставка за произнасяне и по техния размер.
В резултат
на причиненото увреждане пострадалата Е. несъмнено е претърпяла травма -
счупване на шийката на раменната кост, довело до трайно затрудняване на
движението на ръката за срок от около два месеца, и хематом на дясното бедро,
отстранен хирургично. ВЛ сочи, че възстановяването на трудоспособността е след
около още два месеца. Посочено е, че счупването и лечението е съпроводено с
болки и ограничаване на възможностите за самообслужване. На лицето са били
извършени и три хирургични интервенции. Изтърпените страдания били силно
изразени и поради продължителната намалената способност за самообслужване и
засягането на важна става в организма. Събраните гласни доказателства също са в
насока, че пострадалата е претърпяла болки
и страдания /физически и емоционални/ в един сравнително дълъг период /около 4
месеца/, както и че се нуждаела от ежедневна помощ за обслужването си за срок
от около 5 месеца. Въпреки, че пострадалата е била в пенсионна възраст, същата
преди инцидента е била деен и работещ
човек, помагала е на близките си, а вследствие на ПТП за нея е настъпила една
принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на установения й ритъм на
живот и утвърдените й ежедневни навици. Наред с болките и страданията, са били
изживени допълнително още стрес и притеснения за бъдещото развитие на нещата,
които по принцип се следват от подобен род травми и представляват една нормална
човешка реакция за безпокойство и несигурност. Всичко това е поставило лицето в
положение на физически и психически /емоционален/ дискомфорт, който следва да
бъде адекватно овъзмезден. В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се
отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания
се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия
вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и
страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът намира предявения иск за основателен в размер до 3000,00 лева за всеки от
тримата ищци, който е съотносим към конкретния случай. За разликата до
претендираното от всеки един наследник обезщетение в размер на 12 000,00
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Отново следва да бъде
отбелязано, че това е обезщетение за причинените на пострадалата Е. болки и
неудобства от пътния инцидент, които ищците предявяват като нейни наследници.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде присъдено считано от деня на увреждането
– 27,08,2014 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че
застрахователят не е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той
отговаря както би отговарял делинквентът, а именно - от датата на увреждането,
като законната лихва тук има компенсаторен характер. Ищците са избрали обаче да
претендират законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на ИМ, и
лихва за забава по реда на чл.86, ал.1
от ЗЗД за периода от деня на увреждането – 27,08,2014 г., до датата на подаване
на ИМ, което принципно е възможно. Размерът на законната лихва за забава върху
всяко от обезщетенията в размер на 3000,00 лева, за периода 27,08,2014 г. –
27,08,2019 г., изчислен от съда по реда на чл.162 от ГПК с помощта на
общодостъпен интернет-калкулатор за изчисляване на законна лихва - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
възлезе на 1523,41 лева, до който размер претенциите за лихва са основателни,
като за разликата до претендираните 6093,68 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед
изхода на делото, а именно - частичното уважаване на претенциите, на всяка от
страните се дължат разноски съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете.
По делото няма данни за заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение,
доколкото в представените пълномощни не е посочена заплатена на адвоката сума
по делото, макар и такава принципно да му се полага. С оглед липсата на данни
за уговорено и съответно заплатено от ищците адвокатско възнаграждение, съдът
не следва да присъжда на ищците разноски. По делото са налице доказателства за
направени от ответника разноски в процеса – 2625,94 лева за адвокатско
възнаграждение, 25,00 лева за депозит за свидетел и 735,60 лева разноски за
експертизи. Тъй като обаче на свидетеля не е бил изплатен внесеният за разпита
му депозит, тази сума не следва да се включва в разноските, като по отношение
на нея няма пречка страната си я получи при писмено поискване с посочване на
конкретна банкова сметка, ***. Ето защо ответникът има право на деловодни
разноски в размер на 3361,54 лева, от които ищците му дължат 2252,23 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска. Така, изчислени по съразмерност, на
ищците трябва да се заплатят разноски в размер на сумата от 695, 48 лева, които
да се възложат в тежест на ответника.
Следва на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса върху уваженият размер на исковете в размер на 542,82 лева,
както и 120,00 лева – депозит за СМЕ, от които ищците са освободени на
основание на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.“
АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от *** и ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.Е., ЕГН **********,***,
сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на причинените
телесни увреждания на неговата съпруга и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило
на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И. – собственик и водач на л.а.***,
който към момента на вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З.
„Б.и.“ АД по полица №***, ведно със законната върху главницата от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 12 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.Е., ЕГН **********,***,
сумата от 1523,41 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
3000,00 лева за периода от датата на увреждането – 27,08,2014 г., до датата на
завеждане на иска – 27,08,2019 г., като за разликата до претендираните 6093,68
лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.“
АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.Е., ЕГН **********,***, сума в размер на 3000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни
болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания на неговата
майка и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно
причинено от И.Т.И. – собственик и водач на л.а.***, който към момента на
вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица
№***, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
12 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.Е., ЕГН **********,***, сумата от 1523,41 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 3000,00 лева за периода от
датата на увреждането – 27,08,2014 г., до датата на завеждане на иска –
27,08,2019 г., като за разликата до претендираните 6093,68 лева ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.“
АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.И.Е., ЕГН **********,***, сума в размер на 3000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни
болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания на нейната майка
и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И.
– собственик и водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е
бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със
законната върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 12 000,00 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Е., ЕГН **********,***, сумата от 1523,41
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 3000,00 лева за
периода от датата на увреждането – 27,08,2014 г., до датата на завеждане на
иска – 27,08,2019 г., като за разликата до претендираните 6093,68 лева ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Т.Е., ЕГН **********,***, Т.И.Е., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, и С.И.Е., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата
от 2252,23 лева, представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК З. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, да ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна
такса върху уваженият размер на исковете в размер на 542,82 лева, както и
120,00 лева – депозит за СМЕ.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: