Решение по КНАХД №1368/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Р. Б. С., [ЕГН], от гр. София, чрез адв. А. Х., против Решение № 502/24.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204813 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0445-000599/17.09.2024 г., издадено от Началник на група РУ-Аксаково при ОД на МВР – Варна, с което на касатора на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“..

Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на процесните АУАН и НП. Счита се, че липсва описание на конкретно установени факти и обстоятелства, като не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, както и обстоятелства при които е извършено, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Релевират се доводи, че оспорващия не е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Счита се, че е налице неяснота във вида на изпълнителното деяние и дали се изразява в отказ да даде кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества, или отказ да бъде тествана с техническо средство. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени НП.

Ответникът – началник група към ОД на МВР-Варна, РУ - Аксаково в писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по жалба на Р. Б. С. против НП № 24-0445-000599/17.09.2024 г. издадено от началник група към ОД на МВР-Варна, РУ- Аксаково, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 174, ал. 3 с. з.

На 19.07.2024 г. служители на РУ – Аксаково при ОД на МВР-Варна - свид. Н. Г., на длъжност „автоконтрольор“, и свид. М. Т., на длъжност „полицай ОРР“ осъществявали служебните си функции за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. като АП 454 на пътен възел Летище Варна. Около 16.00 ч Сисоев управлявал на пътен възел Летище – Варна в посока входа на летището л.а. Ситроен Ц3 с рег. № [рег. номер], собственост на „Би Джей ЕС“ЕООД, когато бил забелязан и спрян за проверка от свид. Гачовска. В хода на проверката била установена самоличността на жалбоподателя и същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0830, като уредът отчел нулева стойност. Впоследствие свид. Г. поканила жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARMF 00099, като С. видимо се притеснил. След проведен телефонен разговор, в който заявил, че ще се конкултира с адвокат, въззивникът заявил пред полицейските служители, че отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. На нарушителя бил съставен АУАН, серия GA № 1272586/19.07.2024 г. за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП и издала на същия талон за изследване № 276955, връчен на лицето на 19.07.2024 г. в 16.40 ч, в който била указана възможността на въззивника да посети ВМА – Варна за извършване на медицинско и химическо изследване в рамките на 120 минути. На 29.07.2024 г. срещу съставения акт постъпило възражение от С., в което същият посочил, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества поради факта, че в период, близък до датата на проверката е приемал антибиотици и медикаменти със съдържание на псевдоефедрин, за което вещество знае, че реагира положително на амфетамин и метаамфетамин. След извършване на проверка по възражението и извършване на преценка, че същото е неоснователно, АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал. 3 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП било издадено от компетентен орган, АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, издадени при спазване на процедурата по издаването им регламентирана в ЗАНН, нарушението било установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като правилно било квалифицирано. Направените възражения против наказателното постановление са обсъдени в съдебния акт. Съдът е приел, че чл. 28 ЗАНН е неприложеним по аргумент на чл. 189 з ЗДвП..

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи. В касационната жалба се преповтарят идентични възражения срещу оспореното НП, на които е даден подробен отговор от въззивната инстанция, поради което настоящия състав на съда не следва да преповтаря мотивите и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите.

Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт от Районен съд-Варна. Събраните доказателства са обсъдени от съда, изложените правни изводи съответстват на правилно установената фактическа обстановка. Не са допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Издаденото НП съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 ЗАНН, нарушението е описано със съставомерните му елементи, посочени са нарушените правни норми, като са индивидуализирани по вид и размер наложените административни наказания, с което е спазен материалния закон.

Касаторът е санкциониран за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на тези вещества.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е необходимо да се установи, че водачът на МПС е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Достатъчно е лицето, отказало изследването да има качеството на „водач“ на ППС по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, а в случая това е безспорно, т. к. по делото не са събрани доказателства, доказващи прекъсване на връзката на водача М. с управлявания от него автомобил между двете проверки.

Съгласно § 6, т. 25 ДР ЗДвП и в контекста на фактите по делото, „водач“ е лице, което управлява ППС. По арг. от разпоредбите на Раздел V до Х от ЗДвП, понятието „управление“ на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото – потеглянето, движението, маневрирането и спирането, а според т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., понятието „управление“ на ППС, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързан с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП това деяние е наказуемо с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Касаторът не е провел успешно доказване, за да обори установените в хода на АНП факти.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че касаторът е осъществил нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП от обективна и субективна страна. При доказано извършване на административното нарушение, за което е санкциониран касатора, правилен е изводът на РС - Варна, че извършеното деяние не представлява маловажен случай, както и скрепената нормативна забрана в тази насока в разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, който предвижда, че за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Предвид на изложеното, наведените твърдения за незаконосъобразност на изводите на Районен съд-Вартна са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІI тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502/24.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204813 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Р. Б. С., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 ( осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.