МОТИВИ
по НОХД № 645/20г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият М.И.Ч. е
обвинен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 от НК за
това, че на 03.10.2014г., в гр.Пловдив,
умишлено е умъртвил В.П.Г. с ЕГН **********, по особено мъчителен за нея начин.
Подсъдимият М.И.Ч. е обвинен още и в извършване на престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, за това че на 03.10.2014г., в гр.Пловдив, е отнел
чужди движими вещи – 1 щатски долар с равностойност 1,55 лева и 1 бр.златна
обица на стойност 65 лева,
всичко на обща стойност 66,55 лева, от владението на М.Г.Н., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Делото се разгледа от настоящия съдебен
състав по реда на гл.27 – чл.371 т.1 от НПК, без да се разпитват свидетелите и вещите лица по обвинителния акт, като подсъдимият Ч.
признава авторство в причиняване смъртта на В. Г. и по отнемане на
инкриминираните вещи. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъдат определени и наложени минимални по
предвидените в закона наказания за стореното от него, при превес на смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Прокурорът поддържа обвиненията в съдебното
заседание изцяло. Счита че на подсъдимия
следва да се определи за първото обвинение наказание при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като предлага такова между 17 и 18
години лишаване от свобода. За това по чл.194 ал.1 от НК предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание между 2 и 3 години лишаване от свобода, при
приложение на чл.23 от НК.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното:
Подсъдимият М.Ч. е роден на ***г*** и понастоящем живее в
същия град. Той е българин, български гражданин и не е семеен. Има основно
образование, трудовоангажиран е и е осъждан.
Към месец октомври 2014г. подсъдимият бил наркозависим и живеел на квартира в гр.Пловдив.
В следобедните часове на 03.10.2014г.,
изпитвайки остра нужда за прием на хероин, но и нуждаейки се от пари, за да си
закупи наркотика, подс.Ч. се отправил към апартамента
на ул****, в който преди живеел и в което жилище към
момента живеели баба му и сестра му. Поискал 20 лева от баба си, но тя отказала
да му даде. След това обиколил няколко от намиращите се във входа на блока
апартаменти, молейки от живеещите там съседи за пари назаем, но всички му
отказали. Така стигнал до апартамент №
***, намиращ се на 4-ти етаж от входа, където живеела пострадалата В. Г. и с
която се познавали отпреди. 79 годишната Г. била вдовица и живеела сама в
жилището. Същата поддържала редовно връзка с дъщеря си св.М.Н. и сестра си
св.С.Г., които обаче живеели на други адреси, чувайки се с тях по телефона
почти ежедневно. Подсъдимият позвънил на апартамента на В. Г. и тъй като тя го
познавала, му отворила и го поканила в жилището си. Вътре Ч. я осведомил за
целта на посещението си, като поискал от нея назаем сумата от 20 лева. Жената
обаче му отказала, придружавайки това си действие с негативен коментар по
отношение на него и майка му. Ядосан от думите й, адресирани спрямо него и
родителя му, подсъдимият взел решение заради това да посегне на живота й. Независимо от моментното вземане на
това решение, то не било продиктувано от загуба на контрол, а на подредена и напълно
осъзната мисъл, като съвсем целенасочено, за да не остави следи, опънал
ръкавите на блузата си върху дланите си и след това стиснал пострадалата силно
с двете си ръце в областта на шията. В процеса на душенето й тя паднала по гръб
върху намиращия се в стаята ъглов диван, като краката й останали опрени върху
пода. Повлечен от тежестта й, подсъдимият също залитнал върху нея, но не
прекратил замисленото, а продължил да я души. От силата на стискането се
счупили тялото на щитовидния хрущял и тялото на седмия шиен прешлен на
възрастната жена, била натрошена подезичната й кост и се получили дълбоки кръвонасядания на шийната
мускулатура отпред. Силното притискане от страна на Ч. на шията на жертвата
довело до спиране на кръвообращението на големите съдове на този анатомичен
орган и съответно до прекратяване на притока на въздуха в дихателните пътища.
Като последица от това В. Г. започнала постепенно да се задушава (процес на
механична асфиксия). Разликата в пол и възраст лишили
пострадалата от каквато и да е реална възможност да окаже съпротива. Бидейки в
съзнание, тя възприемала характера на ситуацията, в която е била поставена и на
извършваните спрямо нея насилствени действия, целящи умъртвяването й, а също
изпитвала с оглед естеството на процеса на задушаване силни и необичайни
физически болки, както и ужас от настъпващата сигурна смърт. При това смъртта
на В.Г.е настъпила по особено мъчителен за нея начин в рамките на около 3-5
минути, през които изпитвала недостиг на въздух и задушаване, представляващи и
предсмъртните й изживявания.
След като тялото на старицата се отпуснало и
Ч. преценил, че я умъртвил, пуснал шията й. Тогава решил да огледа за нещо
ценно, което да открадне, за да си осигури средства за закупуване на наркотични
вещества. Видял, че на дясното ухо убитата от него жена имала златна обица, при
което я взел като я издърпал. Прибрал в себе си и намерения от него един долар-банкнота. След настъпилата смърт на
В.Г.собствеността върху принадлежащите й вещи и владението върху тях от
юридическа гледна точка преминали автоматически върху единствения й наследник,
дъщеря й св.М.Н.. При това и отнемането им се счита за такова
именно от владението на последната.
Преди да напусне местопрестъплението
подсъдимият уринирал в тоалетната на
жилището. Излизайки от апартамента оставил входната врата затворена, но
незаключена, с намиращ се от вътрешната страна в бравата ключ. В чейндж бюро
обменил долара за български лева, а в заложна къща ****, в която работил като
*** св.Г.М., оставил златната обица, за
което получил сума от около 16 лева.
Веднага след това подсъдимият посетил кв.Столипиново в града, закупувайки си хероин, който веднага
употребил. С остатъка от парите закупил спагети и малко кайма и отишъл в
квартирата на приятелката си св.К.Т..
При нея пренощувал, без да й сподели какво е сторил.
Сутринта на следващия ден - 04.10.2014г. Ч.
се върнал в апартамента на В.Г., тъй като не бил сигурен дали след като ползвал
там тоалетната е пуснал водата. Сторил това притеснен от възможността да е
оставил свои биологични следи в жилището. На излизане от апартамента отново
само затворил входната му врата, оставяйки я незаключена. Оттам се прибрал в
квартирата си.
Междувременно, в същия ден, свидетелката М.Н.
позвънила на домашния телефон на майка си, за да се чуят, но той давал сигнал
заето. През целия ден правила няколко подобни опита да се свърже, но без
резултат. Понеже за нея бил работен ден, приключващ в 21,00 часа, позвънила и
на леля си, свидетелката С.Г., като разбрала, че и тя не се е чула с майка й.
Затова взела от нея телефонния номер на св. Б.А.- пенсионерка, близка приятелка
и комшийка на В.Г.. Позвънила й и я помолила да отиде до апартамента на майка
й, за да провери какво става с нея. Б.А., която живеела на четвъртия етаж, отишла
до апартамента на В. и позвънила. Никой не отворил и тогава тя почукала няколко
пъти на входната врата, но отново не получила отговор. Не натиснала обаче
дръжката на вратата и се прибрала в къщи. След като се чули отново св.Н. била
осведомено от св.Б.А., че е отишла до апартамента на майка й, но на
позвъняванията й не е било отговорено. Тогава
св.П.А., дъщеря на Б., отишла до жилището на убитата жена, позвънила, но не
получила отговор. Погледнала през ключалката и съобщила на Н., че ключът е от
вътрешната страна. Но и тя не се досетила да опита да отвори вратата, смятайки,
че е заключена.
След приключване на работния й ден св.М.Н.,
придружена от съпруга си св.Р.Н.и дъщеря си св.А.Н., отишла до адреса на майка
си. Тримата се качили до апартамента й и когато св.А.Н. натиснала дръжката й,
входната врата се отворила. А.Н. влязла първа, следвана от родителите си,
където и видяла мъртвата си баба. Веднага след това св.Н. се обадил на спешния
телефон 112, съобщавайки за видяното от тях.
След пристигането на полицейските служители
бил извършен оглед на местопрестъплението, при който била документирана
заварената обстановка, като освен това били иззети дактилоскопни
и одорологични следи и веществени доказателства -
нокти и поднокътно съдържание от ръцете на убитата,
плетено въженце и част от черна пластмасова кутия за ръкавели. На 14-ти и
16.10.2014г. били извършени от разследващия орган допълнителни огледи на същия
адрес, при които били иззети тефтер, бяла хартиена салфетка с кафяво-червено
зацапване, а също и секретните патрони от бравите на входната врата заедно с
ключовете за тях. Проведените действия по разследването, включващи и изследване
на иззетите от местопрестъплението следи и биологични материали, и оперативни
мероприятия от органите на реда не довели до разкриването на сведения, позволяващи
идентифицирането на извършителя. Било проведено и извънпроцесуално
беседване с подсъдимия Ч., който отрекъл пред
полицейския служител да има нещо общо с престъплението. Като последица
от това през февруари 2016г. наказателното производство било спряно.
Впоследствие, през март 2019г., производството било възобновено за провеждане
на актуални мероприятия и действия, целящи разкриване на автора на извършеното
спрямо В.Г.престъпление. В рамките на активираното разследване била назначена в
Института по психология при МВР съдебнопсихологична
експертиза, която да направи психологичен профил на неизвестния до момента
извършител. Резултатите от това изследване са дали основание на експерта да
обоснове следните вероятни особености, свързани с това лице - касае се за мъж,
по-млад от жертвата; физически здрав и неангажиран с постоянна трудова заетост;
психично здрав, но вероятно зависим от алкохол и наркотици; извършителят и
жертвата се познават, като вероятно той е посещавал и друг път дома й;
емоционално нестабилен, склонен да реагира бурно по незначителен повод,
егоцентричен и арогантен, с нисък самоконтрол над импулсите, особено в
състояние на абстиненция; има криминален опит и
криминални регистрации в полицията; мотивите му са свързани със задоволяването
на неотложна нужда, за която са му били необходими парични средства;
престъплението е от смесен тип - започнало е като неорганизирано и е завършило
с елементи на организираност. При това ангажираният с разкриването на
убийството полицейски екип, включващ и служителите на отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив св.Я.К. и св.И.П., насочил отново вниманието си
към М.Ч., чийто психологичен профил и възможна мотивация съответствали на
констатациите на гореописаната експертиза. За Ч. на органите на реда било
известно, че е наркотично зависим, проявен е по линия домови
кражби, на същия адрес и вход живеят негови роднини, а и той доскоро е
пребивавал там. Затова спрямо подсъдимия стартирали конкретни мероприятия за
установяване на евентуалната му причастност към
смъртта на Г.. Те започнали с провеждането спрямо него на 26.09.2019г. на
полиграфско изследване от служители на Института по психология към МВР, за
целите на което Ч. бил преведен на територията на ОДМВР гр.Пловдив от ареста,
където към момента се намирал, задържан като обвиняем по друго наказателно
производство. При започналата беседа Ч. първоначално се дистанцирал от
обстоятелствата около смъртта на възрастната жена, но след като се провалил на
конкретно поставени му въпроси, пряко относими към
престъпния акт, признал в последвалата следтестова
комуникация за стореното от него. Описал с подробности и действията си.
По-късно на горепосочената дата оперативна
беседа с Ч. провели и свидетелите К. и П., пред които той също признал за
престъпните си действия, представяйки известните само нему детайли за тях.
А след последвалото привличане на М.Ч. като обвиняем бил извършен с негово
участие и следствен експеримент. Той се провел в жилището на ул.“*** № **,
ет.*** ап.***, като в рамките му подсъдимият отново детайлизирал действията си,
довели до причиняването на смъртта на В.Г.и последвалото отнемане на вещи.
Съгласно заключенията на вещото лице С.С., по назначените съдебно-медицински експертизи, се
установени по трупа на жертвата следните травми и наранявания: кръвонасядания и охлузвания на червената ивица и лигавицата
на горната и долната устни на устата и езика; счупване на тялото на щитовидния
хрущял на две половини и счупване на дясното рогче с кръвонасядане
в местата на счупванията; натрошаване на подезичната
кост с кръвонасядания на местата на счупванията; дълбоки кръвонасядания
на шийната мускулатура отпред; счупване тялото на
седми шиен прешлен; оскъдни кръвонасядания по меките
черепни покривки, кръвонасядания на меките тъкани в
областта на лявата скула, дясната китка и дясното бедро; плитко охлузване
отляво аксиларно.
Причината за смъртта е задушаване (механична асфиксия). Констатирано е, че травматичните увреждания са сравнително добре
групирани около шията и дихателните отвори. Уврежданията, описани при
изследването на трупа на Г., отговарят по начин на получаване на този, посочен
от Ч. при разпита му и показан при следствения експеримент. При това
умъртвяване има двуяко действие на танатогенезата - притискане в областта на шията със спиране
на кръвообръщението на големите съдове на шията,
затискане дихателните отвори и затрудняване и прекратяване притока на въздух в
дихателните пътища през устата и носа.
Според експертното становище причиняването на
смърт по този начин дава възможност на пострадалата да изпитва мъчителен,
сравнително продължителен недостиг на въздух в рамките от 3 до 5 минути, т.е.
смъртта е причинена по
особено мъчителен за жертвата начин. Наред с това при Г. не са били налице фактори, които биха й попречили
да чувства особено мъчителните за нея предсмъртни изживявания.
Според заключението на вещите лица П., Д. и
Д. по назначената по делото тройна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, се установява, че подс.Ч. не
страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение в Център за психично здраве гр.***. По време на деянието е могъл да
разбира и ръководи действията и постъпките си, както и е в състояние да дава
достоверни обяснения. Експертизата е установила, проследявайки особеността на действия
му по време и след умъртвяването на жертвата, че той не е бил в състояние,
покриващо критериите на категорията физиологичен афект по време на деянието,
което да е било предизвикано от пострадалата. Давайки оценка на качествата на
личността на подсъдимия, експертният състав е отчел, че той се представя в личностов план с нарушена поведенческа адаптация, незрял,
неустойчив, неуравновесен, нестабилен, повърхностен, демонстративен, с отреагиране на база ситуативна
емоционална доминанта, лесно раздразним, гневлив, импулсивен, с нисък
самоконтрол и недостатъчно себекритичен. Формиран е
като асоциална личност с налични незрели защитни механизми на поведение и
недостатъчна възможност за извличане на поуки от минал опит. Той е с нестабилна
самоотценка, която определя в значими за него
ситуации поведението му.
Съгласно
заключението на вещото лице Б., по назначената стоково-оценъчна експертиза, се
установява че равностойността на щатския
долар е 1,55 лева, а златната обица е на стойност 65 лева.
Съдът възприема
и кредитира изцяло така представените заключения, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области и неоспорени от
страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се
установява от събраните доказателства, които в пълна сила подкрепят направените
от подсъдимия самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения
обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно: от Т.1 ДП-протоколи за оглед на местопроизшествие
/л.8, 31, 42/, протокол за изземване на ВД и одорологически следи /л.11/, скица и фотоалбуми /л.12, 15, 33, 44/, удостоверение за
наследници /л.49/, протокол за дактилоскопна експертиза /л.93/, експертни
справки /л.107, 117/; протоколи за
съд.трасологична, ДНК и технич. Експертизи /л.127, 134, 143/; от Т.2 ДП-експертни
справки /л.10, 12, 14, 17, 21/, протокол за вземане образци за сравнително
изследване /л.68/; от Т.3 ДП – справка съдимост/л.16/, характеристична
справка /л.22/, протокол за следствен експеримент /л.44/, съд.психологична експертиза /л.61/ от показанията на
разпитаните в ДП свидетели и приобщени по делото М.Н., А.Н., С. Г., Р.Н, Б.А., П.А., М. Н.,
Я.К., И.П., К.Т. и Г.М..
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство,
времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и
авторството му.
По
делото не съществува спор относно факта, че именно подсъдимият е причинил смъртта на пострадалата В.Г.. В хода му
обаче, въпреки самопризнанието за виновно поведение и изразената от него
отрицателна оценка за стореното, Ч. прави опит да омаловажи действията си
непосредствено преди да пристъпи към умъртвяването на Г., както и последващи такива, целящи прикриване на авторството. Така
на въпроса защо с ръкавите на блузата си, а не с голи ръце е започнал да удушва
жената, отговаря че не знае защо така е сторил. А на въпроса защо се връща, за
да пусне водата в тоалетната чиния, след известно търсене на отговор за това,
избра като мотив един от предложените му от прокурора варианти – от хигиенни
съображения.
Предвид
на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери,
че подсъдимият Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК за
това, че на 03.10.2014г. в гр.Пловдив, умишлено е умъртвил другиго – В. П.Г.,
по особено мъчителен начин за убитата.
Престъплението
е извършено от подсъдимия умишлено/пряк умисъл/, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият
Ч. е осъществил още от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, за това че на 03.10.2014г., в гр.Пловдив, е
отнел чужди движими вещи – 1 щатски долар с равностойност 1,55 лева и 1
бр.златна обица на стойност 65
лева, всичко на обща стойност 66,55 лева, от владението на М.Г.Н., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението
е извършено с пряк умисъл у подсъдимия,
като той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
При
така посочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на специалната
и генерална превенции съдът намери, че наказанията които следва да се определят
за престъпленията по чл. 116 ал.1 т.6 вр. чл.115 от НКи чл.194 ал.1 от НК е необходимо да се съобразят в
условията, визирани в чл.54 от НК. Индивидуализацията на наказанията се прави
при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия Ч. обстоятелства. Като
такива се преценят чистосърдечното признание за стореното, въпреки по-късно
направено такова, вследствие на разкаяние, в търсене възможност да се освободи
от мисълта за извършеното най-жестоко престъпление и да притъпи по този начин
болката, изпитвана от деянието си и по думите му водеща до невъзможност да
заспи. Още следва да се посочи и неформално изразеното съжаление за стореното
от него, абсолютното съдействие на разследващите органи, а за посегателството
срещи собствеността – ниската стойност на отнетото. Единствено като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство се прецени обремененото му съдебно
минало. Категорично обаче съдът не сподели доводите на защитата на подсъдимия
за приемане на абстиненцията, в която се е намирал
към онзи инкриминиран момент подсъдимия, като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Но съдът не отчита това му състояние и като отегчаващо такова,
което би сторил примерно при извършване на престъпленията след употребата на
наркотични вещества. Съдът определи като най-адекватно наказание за извършеното
от Ч. убийство лишаване от свобода в размер от 16 години, а за това по чл.194
ал.1 от НК – 2 години лишаване от свобода.
Съдът
определи, на основание чл.23 ал.1 от НК, едно общо, най-тежкото наказание
лишаване от свобода в размер от 16 години, което на основание чл.57 ал.1 т.2
б.А от ЗИНЗС постанови да се изтърпява от подсъдимия при първоначален „строг”
режим.
На
основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс.Ч. да
изтърпи отделно и изцяло наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено
му от Софийски районен съд по НОХД №1518/2013г., при първоначален „строг”
режим.
Съдът взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се
постанови връщане на дигитален видеорекордер „KIKVISION” на Заложна къща”Еврокомерс
1”ЕООД-Пловдив, след влизане в сила на присъдата. А по отношение на иззетите нокти
и поднокътно съдържимо от двете ръце на В.Г., плетено
въженце, част от черна пластмасова кутия за ръкавели, тефтер с твърди шарени
корици, бяла хартиена салфетка с кафяво-червено зацапване, 2 бр. секретни
патрона, 2 бр. ключове и 2 бр. обици тип „халки”, се постанови унищожаването им
като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Пловдив направените по делото, в хода на досъдебното производство,
разноски в размер на 6 482,43 лева.
Причини
за извършване на престъплението - ниско правосъзнание и незачитане на най-ценното човешко благо –
живота.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: