№ 446
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Съдия:Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502937 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 8 състав, в публичното
заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Елеонора Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Коледжикова гр. дело № 2937 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2642 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 11771/2019 г.
1
на Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на С. Т. Н. сумата 30000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 09.09.2016 г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер 100000
лева е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 318,72 лева разноски по
делото, както и адвокатско възнаграждение на адв.И. П. в размер 1059 лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 100000 лева. Въззивникът-ищец поддържа, че
при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон - чл.52 ЗЗД, като не е съобразил принципа на справедливостта и
установенитe претърпени вреди – засегнатата професионална репутация, медийното
отразяване на обвинението, промяната в начина на живот, ограничаване на контактите,
безпокойство, психическо напрежение; страх, унижение, стрес. Счита присъденото
обезщетение за съществено занижено и не съответства на обема на доказаните вреди –
пълен срив на престижа, доброто име, на личния и професионален живот;
психическото състояние на ищеца. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Подадена е въззивна жалба и от ответника Прокуратура на Република България
срещу решението в осъдителната част, с оплакване за необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон: завишен размер на присъденото обезщетение,
предвид вида и обема на доказаните вреди и отражението на обвинението върху
ищеца. Моли решението да се отмени в осъдителната част с отхвърляне на иска ли
намаляване на обезщетението.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни в процеса в срока по
чл.259 от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235
от ГПК, приема следното:
СГС е сезиран с предявен от С. Т. Н. против Прокуратура на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата
100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие незаконно обвинение в престъпление по чл.288 от НК, със законната лихва
от датата 19.09.2014 г. до окончателното плащане. Твърдял е в исковата молба, че
досъдебното производство срещу него било образувано на 22.11.2012 г., бил привлечен
2
като обвиняем с постановление от 24.01.2013 г. за извършване на престъпение по
чл.288 от НК. Бил отстранен от длъжност за около двадесет месеца, през който период
останал без доходи и не можел да погасява задълженията си; бил издържан от сестра
си, тъй като нямал средства за елементарните си битови нужди. Случаят станал
медийно известен като името на ищеца се използвало от ответника за фалшива реклама
на борба с корупцията и прането на пари. С постановление от 30.06.2014 г.
наказателното производство било прекратено. След обжавлането му от ищеца
прекратяването влязло в сила на 19.09.2014 г.
В резултат на незаконното обвинение било увредено доброто му име на
гражданин и престъжът му на прокурор с кариера, бил публично заклеймяван като
престъпник. Ищецът ограничил социалните си контакти, приятели и колеги го
избягвали. Била му нанесена тежка психическа травма, изразяваща се в
посттравматично разстройство. Изпитвал страх, безпокойство, голямо психическо
напрежение, разочарование от действията на Прокуратурата по прилагане на закона. За
притесненията му допринесло и медийното оповестяване на обвинението.
Обвинението се отразило негативно върху личния и социален живот на ищеца поради
създадения негативен образ за него. Заради обвинението жената, с която живеел, го
напуснала, настъпила промяна в характера на ищец.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с възражения за
недоказаност на вредите. Направено е възражение за прекомерност на претенцията
предвид тежестта на обвиненията, вида на мярката за неотклонение, срока на
разследване и липсата на доказателства за описаните от ищеца вреди.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка по делото се оспорва във въззивната жалба на
ответника с оплаквания за необоснованост на изводите за стрес, притеснения,
неудобство и унижение, влошено отношение на колеги и познати; досежно извода за
наличие на причинна връзка на действията на ответника и вредите, търпени от ищеца.
Ищецът не оспорва фактическите констатации на съда.
Пред въззивната инстанция не се спори по наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за вреди, претърпени от незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпления.
Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.288 от
НК, извършено в качеството му на прокурор. Била му наложена мярка за неотклонение
3
“парична гаранция” в размер на 5000 лева за периода 28.01.2013-19.02.2013 г.,
изменена в “подписка”. Във връзка с повдигнатото обвинение бил отстранен от
длъжност от 07.02.2013 г. до 08.10.2014 г. Наказателното производство е прекратено с
постановление от 30.06.2014 г., влязло в сила на 19.09.2014 г. след обжалване от ищеца.
Спорът пред въззивния съд е досежно обема на търпените вреди и справедливия
размер на дължимото обезщетение.
За обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени са събрани
показанията на свидетеля И. К., които съдът кредитира като достоверни. От тях се
установява, че след повдигането на обвинение срещу него ищецът бил силно притеснен
и потиснат, затворен в себе си. Разделил се със съпругата си. Начинът му на живот се
променил. След прекратяване на наказателното производство настъпило подобрение в
състоянието на ищеца. Приетата съдебно-психологическа експертиза установява въз
основа на извършено психологическо изследване, че ищецът изживял силно
травматично повдигнатото му обвинение, което е повлияло негативно на социалния му
живот. Чувствата на потиснатост, тревожност, тежка обида и несигурност сочат на
повишено невротично ниво. Проявите са били най-интензивни по време на
наказателното производство и постепенно затихвали в рамките на следващата година,
но не са напълно преодолени.
Така установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна
връзка с промяната в начина на живот и поставянето в самоизолация, с влошеното
психическо състояние, както и намаляването на социалните и професионални контакти
на ищеца за периода на наказателното производство. Те не водят до извод за
накърняване репутацията на ищеца в обществото, нито за спадане на доверието и
влошаване на отношението към него. Не са уронени престъжът и доброто му име.
Такъв извод не може да се направи и от представените публикации в пресата.
Действително обвинението е във връзка със сферата на професионалната реализация
на ищеца и това обуславя по-висока степен на засягане на неимуществената сфера на
ищеца.
Следва да се посочи, че като лице, заемащо висока публична длъжност –
прокурор в апелативна прокуратура, ищецът е изложен на много по-голям интерес от
страна на обществото и медиите. В случая, образуваното наказателно производство
срещу ищеца е във връзка с работата му по дело от категорията „дела с висок
обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят
информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по
въпроси с обществено значение.
При медийното оповестяване на обвинението публикациите не съдържат
неистински факти. Предоставената информация е коректна и не съдържа
4
клеветнически внушения, поради което следва да се приеме, че ищецът не е търпял
вреди, представляващи опетняване на името му пред обществеността.
По спорния пред инстанцията въпрос за справедливия размер на дължмото
обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да
вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от
него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило
негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера
му - тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години и е тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК; предвидено е и лишаване от заемане на
магистратска длъжност); продължителността на наказателното преследване -
производството е продължило една година и седем месеца; остраняването от длъжност
за една година и осем месеца; характера и интензитета на търпените мерки на
процесуална принуда (парична гаранция като мярка за неотклонение за две седмици, а
впоследствие подписка), както и претърпените от ищеца морални страдания от
преживения страх, тревоги и притеснения. Съдът приема, че повдигането на обвинение
е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства и е довело до промяна в
поведението и начина му на живот. Не се установява повдигането на обвинение да е
причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните, съпътстващи
незаконно обвинение в престъпление – изпитвал тревога и страх, затворил се и не
искал да общува. Не се установи обвинението да е в пряка причинна връзка с
развитието на професионалната кариера на ищеца. Образуваното дисциплинарно
производство е приключило със заключение, че липсва извършено дисциплинарно
нарушение. Няма данни обвинението да е засегнало кариерата на ищеца, който и
понастоящем е прокурор в Апелативна прокуратура София. Кариерата на ищеца е била
засегната за периода на наказателното производство, но не може да се определи като
„срината“. Не се доказват и твърденията в исковата молба, че в резултат от
отстраняването от длъжност ищецът останал без доходи и нямал възможност да
посрещне елементарните си битови нужди, както и да предоставя издръжка на децата
5
си.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен
измерител и той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на
обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания, предизвикани от
незаконното обвинение, за които в общественото съзнание съществува консенсус, че
представляват вреда. Следователно, в случаите, когато публична личност претендира
да е претърпяла морални вреди, за да се прецени доколко накърнената себеоценка на
ищеца подлежи на обезщетяване, следва тя да се съизмери с мярката на общественото
разбиране за справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти,
които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното
определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение в размер на 20000 лева е достатъчно за справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определени професии, за
които очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите
са изключително завишени, незаконното обвинение има по-силно негативно
отражение върху неимуществената сфера на засегнатия. За всеки отделен случай обаче
се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери
на живот на пострадалия, в т. ч. дали деянието, предмет на обвинението, е умишлено,
непочтено и обществено укоримо в по-висока степен с оглед обществените
отговорности на професията на подложения на наказателна репресия. На преценка се
подлага и дали обвинението в съответното деяние е злепоставило в по-интензивна
степен професионалното достойнство и чест на подложения на наказателна репресия.
Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. Обезщетение в размер над 20000 лв. няма да съответства на общоприетото
разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. В тази степен
обичайните неимуществени вреди с оглед конкретиката на казуса - психически
тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично
доказване, а се презумират с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права.
Наказателното производство като цяло е приключило в разумен срок като се
имат предвид извършените процесуално-следствени действия. Ето защо съдът намира,
6
че ищецът не е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди. Следва да
се посочи, че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има
ефект на морално овъзмездяване.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.09.2016 г. до окончателното й изплащане. В частта, с която обезщетението е
определено на сумата над 20000 лева до 30000 лева, обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли за сумата над 20000 лева. С
оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на
първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 20000 лева, както и в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 30000 лева до пълния предявен размер от 100000 лева, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в посочените части.
При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над 63,74 лева, както и адвокатско
възнаграждение в полза на адв.И. П. над 706 лева. За осъществената пред тази
инстанция правна помощ в полза на адвокат С. Д. ответникът дължи възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 706 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2642 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 11771/2019
г. на Софийски градски съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на С. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди над 20000 лева и
разноски над 63,74 лева, а на адв.И. П. – възнаграждение над 706 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Н. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
на неимуществени вреди от незаконно обвинение за разликата над 20000 лева до 30000
лева
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът на С. Т. Н. срещу
Прокуратурата на Репубрика България е уважен за сумата 20000 лева и е отхвърлен за
разликата над 30000 лева до 100000 лева.
7
ОСЪЖДА Прокуратурата на Репубрика България да заплати на адв. С. Д.
възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 706
(седемстотин и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
8