Р Е Ш Е Н И Е
№ 2461, 30.06.2015 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 14.05.2015 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 22431 по описа за 2010
година и за да се произнесе взе предвид следното :
На 29.12.2010 г. в Служба „Регистратура” на Районен
съд – Пловдив е депозирана искова молба от С.Т.С. с ЕГН **********, починала в
хода на производството, което е продължило с участието на една от двете й
наследници по закон – дъщеря й П.Д.С. с ЕГН **********,***, в която се твърди,
че на 29.10.2008 г. И.Д.Г. в изпълнение на трудовите си функции на
„..................”, произтичащи от сключен с “Градски транспорт – Пловдив” АД
/в несъстоятелност/ трудов договор, управлявал градски автобус марка “Волво” рег. № .........., собственост на дружеството, по маршрут
на редовна градска линия № 36 и към 13,30 ч. същият спрял на спирката на редовните
линии на градския транспорт, намираща се след кръстовището с бул.
“Освобождение” в близост до бензиностанция “ШЕЛ”, като след отваряне на вратите
С. започнала бавно да слиза от задна врата, придвижвайки се странично с дясната
част на тялото си напред, придържайки се с лявата си ръка за парапета на
отворената врата и в момента, в който лявата част на тялото й била вътре в
автобуса, левият й крак бил на последното стъпало на вратата, лявата й ръка се
държала за парапета на вратата, а дясната част на тялото й била изнесена извън
автобуса, ответникът Г., без да се огледа в странично предно дясно огледало,
натиснал копчето за затваряне на задната врата, без да я изчака да слезе от
автобуса, двете крила на вратата се затворили, притиснали и захванали лявата й
ръка между рамото и лакътя, а дясната й половина останала извън автобуса, който
потеглил и я повлякъл след себе си. Чакащи на спирката пътници се развикали и
Г. спрял автобуса и отворил вратите, вследствие на което С. изпаднала от
последното стъпало на задната врата на пътното платно за движение, като ударила
дясното си бедро в ръба на бордюра и останала да лежи там в безпомощно
състояние. В резултат на горните действия на ответника Г. на покойната наследодателка на ищцата били причинени следните травматични
увреждания: счупване на тялото на дясна бедрена кост наложило кръвна репозиция и фиксиране на фрагментите със заключващ титаниев пирон, което увреждане съставлява средна телесна
повреда по смисъла
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/11
на
чл. 129 от НК; контузии и кръвонасядания на горните
крайници – лявата мишница и лявото рамо с кръвонасядане
с размери 22/8 см. и на дясна мишница с размери 8/10 см., както и на гръдния
кош. Във връзка със случилото се било образувано нахд
№ 1934 по описа на Районен съд – Пловдив за 2009 г. с влязло в сила на
27.05.2009 г. решение, по което И.Г. бил освободен от наказателна отговорност
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във връзка с чл. 78а НК за повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предложение 2-ро във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като му било наложено административно наказание
“глоба” и същият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от четири
месеца. Тъй като към 29.10.2008 г. между работодателя на ответника Г. и
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” имало сключен
застрахователен договор № 232074000002/29.12.2007 г., имащ за предмет
задължителна застраховка “Злополука на пътниците в обществения транспорт”, а
вследствие на непозволеното увреждане на наследодателя на ищцата била причинена
трайна загуба на работоспособността й за период от около 11 месеца, то С. моли
съда да осъди застрахователното дружество да й заплати, в качеството й на
правоприемник на покойната й майка, част от претендираните
от последната обезщетения за причинените й вреди, съразмерно на наследствените
й права в размери както следва : 710 лв., представляващи половината от
направени разходи за закупуване и поставяне на заключващ титаниев
пирон по оперативен път; 10000 лв. за преживените болки, страдания, неудобства
и неразположения от причинената средна телесна повреда; 1500 лв. за
неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия и кръвонасядания на горния крайник – лява мишница
и ляво рамо с кръвонасядане с размер 22/8 см.; 750
лв. за неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия и кръвонасядане на горния крайник на
дясната мишница с размери 8/10 см., 250
лв. за преживени болки и страдания от причинената лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, ведно със законната лихва върху всяка
главница от 29.10.2008 г. до окончателното й изплащане, като в случай на
отхвърляне на така предявените искове, тя моли съда да осъди ответника Г. да й
заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на увреждането - 29.10.2008 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени главни искове с правно основание
чл. 279, ал. 1 Кодекс за застраховането съединени за съвместно разглеждане с
обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД при условията
на евентуалност /при определяне на правната квалификация на главните искове
съдът взема предвид направеното в открито съдебно заседание на 20.12.2012 г.
уточнение на исковата молба от адвокат Н.Р. - процесуален представител на
ищеца, съобразно което същите се основават на сключения договор за задължителна
застраховка „Злополука на пътниците в градския транспорт” между работодателя на
ответника Г. и ответното застрахователно дружество, а твърденията за наличието
на договор за
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/11
задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” касаят евентуално предявяването на друг
иск/.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” ЗАЕД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, представляван от
пълномощника му юрисконсулт Р.С., оспорва предявените искове, като твърди, че :
не е налице основание за ангажиране на отговорността на дружеството, тъй като
не са налице визираните в договора за задължителна застраховка предпоставки за
това; пострадалата е съпричинила за настъпването на
вредоносния резултат; описаните в исковата молба леки телесни повреди не са
получени в резултат на събитието от 29.10.2008 г.; не са ангажирани
доказателства за направата на разходи за закупуване на титаниев
заключващ пирон; съгласно чл. 268, т. 10 КЗ застрахователят не покрива
отговорността на застрахованите лица за изтеклите срещу тях лихви до деня, в
който той не бъде уведомен за събитието от застраховането лице или от
пострадалите, поради което моли съда да ги отхвърли и да му присъди разноските
по производството.
Ответникът И.Д.Г. с ЕГН **********,
представляван от служебно назначения му особен представител адвокат А.Р.,
оспорва предявените срещу него при условията на евентуалност искове, като твърди,
че : обезщетения за репариране на претърпените
имуществени и неимуществени вреди се дължат от застрахователя по силата на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и
на основание на застраховката „Злополука на пътниците в обществения транспорт”;
пострадалата е допринесла в голяма степен за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като поради съществуващото си заболяване трудно се е придвижвала
без придружител с колите на обществения транспорт; претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди не е подкрепена с доказателства; описаните в
исковата молба три леки телесни повреди не са констатирани от лекарите при
приемането на наследодателя на ищцата в болница.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Установява се от приложенията към исковата молба, че
към 29.10.2008 г. ответникът Г. е работил по трудов договор в „Градски
транспорт – Пловдив” АД, по отношение на което дружество в хода на
производството бе открито производство по несъстоятелност, като е изпълнявал
трудови функции на „.................” до 21.01.2009 г., когато трудовото
правоотношение помежду им е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ – по
взаимно съгласие на страните.
Видно от приложеното към настоящото дело нахд № 1934 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV н. с. за 2009 г. и съдържащите се в него ДП № 1809 г.
по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив за 2008 г. и
прокурорска преписка 10879 по описа на РП – Пловдив за 2008 г. на 05.11.2008 г.
П.С. е подала жалба вх. № 10879 до Районна
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 4/11
прокуратура
– Пловдив, с която е съобщила за инцидент с майка й – покойната ищца С.С., на
29.10.2008 г. между 13.00 ч. – 13.30 ч., при който при слизане от страна на
последната от автобус № 8585 на градски транспорт, пътуващ по линия № 36,
шофьорът затворил вратата на превозното средство, като я повлякъл, в резултат
на което се счупил кракът й, като по тази жалба е образувана пр. пр. № 10897/08 г., а
впоследствие въз основа на събраните по нея материали с постановление от
08.01.2009 г. на прокурор при РП – Пловдив е образувано ДП № 18 по описа на РП
– Пловдив срещу И.Д.Г. за това дали на 29.10.2008 г. в гр. Пловдив на бул.
„Княгиня М. Луиза”, при управление на МПС – автобус
„МАН” с рег. № .........., е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Т.С., престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 във връзка с чл.
342, ал. 1 НК, което е изпратено на Районен съд – Пловдив, където е образувано нахд № 1934/09 г. По последното е постановено Решение №
685/11.05.2009 г., влязло в сила на 27.05.2009 г., с което обвиняемият И.Д.Г. е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НКП във вр. с чл. 78а НК за това, че на 29.10.2008 г. в гр.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство – пътнически автобус марка
„Волво”, рег. № .........., е нарушил правилата за
движение : чл. 5, ал. 1, т. 1 : „Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.”; чл. 116
: „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун и към престарелите хора.”; чл. 132, т. 2
: „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне да се убеди, че
са осигурени всички условия за безопасното им превозване.” и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на С.С., изразяваща се в счупване на тялото
на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на
долния десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2
във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
По силата на чл. 300 ГПК и влязлото в сила решение на
наказателния съд за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно неоспореното заключение на вещите лица по
допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и съдебно-психологична
експертиза при пътнотранспортното произшествие на 29.10.2008 г. на С.С. е било
причинено : „Счупване на тялото на дясната бедрена кост. Контузия и кръвонасядания на горните крайници”, като така описаните
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП.
Въз основа на решението постановено по нахд № 1934/09 г. и заключението на вещите лица по
комплексната съдебномедицинска и съдебно-
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 5/11
психологическа
експертиза съдът приема, че в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на ответника Г. на покойната С. са били причинени средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тялото на дясната бедрена кост, както и
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядания
на горните крайници, а от тук и недоказано твърдението на ищцовата
страна, че при случилото се на 29.10.2008 г. й е била причинена и още една лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядания
на гръдния кош.
Страните по главните искове не спорят, че към
29.10.2008 г. е действал сключен между „ОБЩИНСКА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ” АД и
работодателя на ответника Г. *** АД /в несъстоятелност/ Застрахователен договор
№ 232074000002, имащ за предмет задължителна застраховка „Злополука на
пътниците в обществения транспорт” и покриващ следните рискове : смърт на
застрахования в резултат на злополука и трайна загуба на трудоспособност на
застрахования в резултат на злополука установена с ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/ за 50 и
над 50 %.
Съгласно чл. 277, ал. 1 Кодекс за застраховането / КЗ/
: „Обект на застраховане по задължителната застраховка „Злополука” са
здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен
превоз.”, като за да възникне отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователна сума по договора за задължителна застраховка по чл. 276 КЗ следва да е причинена смърт или
трайна загуба на работоспособността на пътник вследствие на злополука.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, наричана по-долу в настоящото
изложение Наредбата /отм. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014
г., но действала към 29.10.2008 г. и в редакцията й към този момент – ДВ, бр. 3
от 11.01.2008 г./ : „За злополука се счита всяко
събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на
пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в
резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок
до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на
работоспособност на застрахованото лице.”, а според ал. 2 на същия член : „За
злополука се считат също: 1. изкълчванията, обтяганията
или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно
напрягане на собствени сили; 2. инфекциите, при които заразната материя е
проникнала в организма на пострадалото от злополука лице; 3. телесните
увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или
на чужд живот или на имущество.” В отменената Наредба са посочени начинът за
определяне на размера на обезщетението по застраховка „Злополука” и редът за
определяне на процента на трайна загуба на работоспособността, като според чл.
24, ал. 3 : „Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК
или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните
болести и увреждания на
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 6/11
застрахователя
след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не
по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. При
загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без
да се спазва тримесечният срок.”
От приетите по делото медицински документи и от
заключението на вещото лице по допуснатата по делото повторна СМЕ се
установява, че покойната С.С. към датата на инцидента е имала констатирани през
1997 г. и през 2002 г. от органите на медицинската експертиза заболявания, но
данни за освидетелстването й след случилото се в срока по чл. 24, ал. 3 от
Наредбата няма. Не са налице и доказателства дали процесните
травматични увреждания попадат сред заболяванията и уврежданията, определящи
трайна загуба на работоспособност и ако да - какъв е процентът на трайна загуба
на работоспособност, без да се отчита определеният процент трайна загуба на
работоспособност на С. преди настъпването на пътнотранспортното произшествие
/чл. 24, ал. 4 от Наредбата/. Ето защо в унисон с твърденията на процесуалния
представител на ответното дружество настоящият състав намира, че ищцата не
доказа при условията на главно пълно доказване, че е налице увреждане, за което
застрахователят отговаря по силата на договора за задължителна застраховка
„Злополука на пътниците в обществения транспорт” и в частност – трайна загуба
на работоспособността на наследодателя й от произтеклото на 29.10.2008 г. ПТП,
а от тук и че не са налице визираните в чл. 279, ал. 1 ГПК предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя, поради което предявените срещу
него искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сумата 160 лв. разноски по
производството съобразно на поддържания от нея размер на предявените искове, а
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата 926.30 лв. адвокатско възнаграждение.
Поради отхвърляне на главните искове като
неоснователни възникнало е вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалните срещу ответника И.Г..
Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че от
извършеното от последния престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК на наследодателя на ищцата са били причинени средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на тялото на дясната бедрена кост, която е елемент от фактическия
състав на престъпното деяние, както и лека телесна повреда, изразяваща се
според заключението на експертите по комплексната съдебномедицинска и съдебно-психохологическа експертиза в контузия и кръвонасядания по горните крайници. Следователно налице са
предпоставките за ангажиране на деликтната му
отговорност съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД : противоправно деяние; вина; вреда;
причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.
Видно от заключението на вещите лица д-р Б. и д-р К. :
счупването на тялото на дясната бедрена кост е причинило на покойната
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 7/11
С.
значителни, на моменти до нетърпими по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на
оздравителния процес, който е траел около 4 – 5 месеца при благоприятен ход,
без настъпване на усложнения в него, за което няма данни по делото; от
контузията и кръвонасяданията на горните крайници тя
е изпитвала умерени по сила и интензитет болки и страдания, които са продължили
около 15-20 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за
което също няма данни по делото; съществуващите при С. предходно констатирани
заболявания не са оказали влияние върху продължителността на оздравителния
процес, но са затруднили раздвижването на десния долен крайник; обездвижването
й, обаче, е довело до редица неблагоприятни психически последици, изразяващи се
в преживявания на състояния на стрес, фрустрация,
психическа травма, реактивна депресия и психосоматични разстройства като
главоболие, безсъние, световъртеж и загуба на равновесие, болки по цялото тяло,
невъзможност да се самообслужва, загуба на зрение в състояние на силни
емоционални преживявания; принудителният престой на едно място се е отразил и
на взаимоотношенията й с околните.
Същевременно според заключението на вещото лице по
допуснатата по делото повторна СМЕ преди инцидента покойната С. е можела да се
придвижва сама с патерица и не се е нуждаела от чужда помощ при движение и
изкачване на стъпала, като след случилото се на 29.10.2008 г., както според
показанията на дъщеря й П.С., конституирана като страна в хода на
производството по делото, така и според вещите лица д-р Б. и д-р К., тя е
започнала да използва освен патерицата и бастун, като изкачва стълби, но много
бавно.
Установява се още от показанията : на П.С., че
- след инцидента около една година майка й живяла в дома й, не можела да се
обслужва сама почти повече от половин година; в продължение на около половин
година, преди да започне да прохожда, я къпели на леглото; на С.С., че -
преди да започне да се раздвижва баба й ядяла в леглото; след катастрофата
отслабнала много; към месец декември 2012 г. баба й и дядо й живеят в кв.
„.....”, но не могат сами да си пазаруват и чистят, като тези грижи се поемат
от нея и майка й.
Анализирайки заключенията на вещите лица по основната
комплексна и повторната СМЕ и показанията на свидетелите съдът приема, че :
вследствие на причинената й средна телесна повреда покойната С.С. е преживяла
първоначално нетърпими болки, които постепенно са отшумявали до приключване на
оздравителния процес за период от 5 месеца; същевременно умерени по интензитет
са били болките от причинената й лека телесна повреда и със сравнително кратка
продължителност от около 15 – 20 дни; след пътнотранспортното произшествие
състоянието й не се е възстановило напълно, като за придвижването си освен
патерица, тя започнала да използва и бастун, като се затруднила и подвижността
й при изкачване на стълби; на покойната С. са били причинени освен болки и
редица неудобства и притеснения – в
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 8/11
периода,
през който тя се е възстановявала съпругът й е имал нужда от нейните грижи
/според показанията на дъщеря в деня на инцидента тя е отивала да види съпруга
си, който е бил в болница, тъй като е бил със счупен крак/, като поради
случилото се тя не е можела да го обгрижва;
по-голяма, обаче, е била психическата травма от случилото се и тя не е била
излекувана и към датата на проведеното от вещото лице д-р К. психологическо
изследване – 22.11.2012 г., т. е в продължение на четири години след инцидента
тя е търпяла описаните в заключението по комплексната СМЕ от вещото лице д-р К.
негативни страдания, като за същия период от време е бил нарушен и нормалния й
ритъм на живот.
Според неоспореното заключение на вещите лице по допуснатата
по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза : в момента
на инцидента пострадалата се е намирала на най-долното стъпало на автобуса и
шофьорът е нямал техническа възможност да я възприеме, но при непрекъснато
наблюдение на дясната страна на автобуса и на зоната при задна врата водачът Г.
е имал техническа възможност да възприеме пострадалата и да предотврати
произшествието, като отложи за един следващ момент затварянето на вратата и
потеглянето на автобуса; наличното заболяване на С. е затруднявало движенията й
както при ходене, така и при качване и при слизане, но в процеса на слизане тя
не е имала техническа възможност да предотврати злополуката.
Или изхождайки от заключението на вещите лица инж. П.
и д-р Б., а също и от цитираните императивни правни норми, изискващи определено
поведение от участниците в движението и от водачите на ППС, настоящият състав
приема, че в деня на пътнотранспортното произшествие с оглед на
обстоятелството, че в управлявания от ответника автобус се е возила покойната
С., която поради наличните си заболявания е била инвалидизирана
без право на чужда помощ, то ответникът е следвало да прояви особено внимание и
предпазливост, което не е сторил. Същевременно С. поради затруднената си
подвижност в процесна на слизане не е имала
възможност да предотврати злополуката, следователно произтеклия вредоносен
резултат не може да й се вмени във вина. Ето защо неоснователно е възражението
направено от особения представител на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата.
Въз основа на установените по-горе обстоятелства –
вида на травмата и възрастта на наследодателя на ищцата, интензитета на болките
и страданията и мъчителността на оздравителния процес, голямата продължителност
на психологическата травма, а също и от принципа за справедливост, по който
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 9/11
съгласно
чл. 52 ЗЗД следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че на наследодателя на ищцата следва да се присъдят
следните обезщетения : 20000 лв. за преживените болки, страдания, неудобства и
неразположения от причинената средна телесна повреда; 2000 лв. за неимуществени
вреди от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядания на горни крайници, от които суми на
наследника й следва да се присъдят съответно 10000 лв. и 1000 лв., като
последният иск за разликата над уважения до пълния предявен с исковата молба
размер от 2250 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид установения от вещите лица д-р Б. и инж. П.
механизъм на пътнотранспортното произшествие, че при придвижването на тялото и
крайниците на покойната С. е последвало затискане от вратите на автобуса в
областта на лявата й ръка, както и предвид заключението на вещите лица по
допуснатата комплексна СМЕ, според което при инцидента на 29.10.2008 г. на
последната са били причинени една средна и една лека телесна повреда,
изразяващи съответно в счупване на тялото на дясната бедрена кост и в контузия
и кръвонасядания на горните крайници, то съдът
приема, че описаната в исковата молба лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия и кръвонасядания на гръден кош не е в
причинно-следствена връзка с противоправните действия на ответника, поради
което искът за обезвреда като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение, което произтича от непозволено увреждане, в който случай длъжникът
изпада в забава без покана съгласно чл. 84, ал.
3 ЗЗД, то в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на увреждането.
В унисон с твърденията в исковата молба от приложеното
към нея заверено копие на Етапна епикриза от 06.11.2008 г. се установява, че в
деня на инцидента покойната С. е била приета за лечение в УМБАЛ „Св. Г.”***,
Клиника по ортопедия и травматология, където на 31.10.2008 г. й е извършена
операция, при която й е поставен титаниев заключващ
пирон, заключен с два винта проксимално и два винта дистално на стойност 1420 лв. с включен ДДС, която според
заключението на вещите лица д-р Б. и д-р К. не се поема от Здравна каса и се
заплаща от пациента, с оглед на което въпреки липсата на разходо-оправдателни
документи за заплащане на стойността на пирона, предвид обстоятелството, че при
извършената на наследодателя на ищцата операция й е бил поставен този пирон, то
съдът приема, че стойността на същия е заплатена. Ето защо и тъй като съобразно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
неминуемо разходът за закупуването на титаниевия
пирон е такъв, то за заплащане на част от тази сума, съответстваща на
наследствените права на ищцата в размер на 710 лв. ведно със законната лихва от
29.10.2008 г. до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде
осъден.
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 10/11
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г. следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 531.84 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив : сумата 468.40 лв.
държавна такса по производството; сумата 4.43 лв. държавна такса за издадено на
ищеца съдебно удостоверение и сумата 991.35 лв. бюджетни разноски по
допуснатите по делото две комплексни експертизи и за заплатено възнаграждение
на назначения по делото на ответника особен представител съразмерно на
уважените искове.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.С. с ЕГН
**********,***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЗАЕД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
„Възраждане”, ул. „Света София” № 5, искове с правно основание чл. 279, ал. 1
Кодекс за застраховането за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в
общ размер на 12500 лв. и за имуществени вреди в размер на 710 лв. по сключен
между последното и „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ” АД /в несъстоятелност/ Застрахователен
договор № 232074000002, имащ за предмет задължителна застраховка „Злополука на
пътниците в обществения транспорт”, покриващ риска настъпване на трайна загуба
на трудоспособността на наследодателя на П.С. – С.Т.С. с ЕГН **********,
починала в хода на производството по делото, на която на 29.10.2008 г. при
слизане от автобус на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ” АД /в несъстоятелност/,
марка „Волво”, рег. № .........., управляван от
И.Д.Г. при нарушение на правилата за движение били причинени : по непредпазливост
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на дясната бедрена
кост, както и лека телесна повреда, изразяваща се в контузии и кръвонасядания на горни крайници, ведно със законната лихва
от 29.10.2008 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН **********,***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” ЗАЕД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Възраждане”, ул. „Света
София” № 5, сумата 160 лв. разноски по производството и сумата 926.30 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно поддържаните размери на предявените искове.
ОСЪЖДА И.Д.Г. с ЕГН **********, да заплати на П.Д.С. с
ЕГН **********,***, обезщетения за вреди произтекли в патримониума
на наследодателя й
Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 11/11
С.Т.С.
с ЕГН **********, починала в хода на производството по делото, от престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1
Наказателен кодекс, извършено на 29.10.2008 г. в гр. Пловдив, изразяващо се в
причиняване на последната на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на тялото на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението
на долен десен крайник, в осъществяването на което Г. е признат за виновен с
Решение № 685 постановено на 11.05.2009 г. по н.а.х.д.
№ 1934 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV н. с.
за 2009 г., както и в причиняване на лека телесна повреда на С.С., изразяваща
се в контузия и кръвонасядания на горните крайници в
размери съобразно наследствените права на С. както следва :
за претърпени неимуществени вреди от средната телесна
повреда - 10000 лв.;
за претърпени неимуществени вреди от
леката телесна повреда – 1000 лв., като над уважения до пълния предявен размер
от 2250 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен;
за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за закупуване на заключващ титаниев пирон –
710 лв.
ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на увреждането – 29.10.2008 г., до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядания на
гръден кош като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.Г. с ЕГН **********, да
заплати на П.Д.С. с ЕГН **********,***, сумата 531.84 лв. разноски по
производството за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА И.Д.Г. с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Районен съд – Пловдив : сумата 468.40 лв. държавна такса по производството;
сумата 4.43 лв. държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение и
сумата 991.35 лв. бюджетни разноски по допуснатите по делото две комплексни
експертизи и за заплатено възнаграждение на назначения му по делото особен
представител съразмерно на уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня
Букова
Вярно
с оригинала!
ММ