Р Е Ш Е Н И Е
Номер 742 24.02.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2354 по
описа за 2017 година.
Предявеният иск намира основание в чл.59 ал.1 ЗЗД.
Ищца по настоящото дело към момента на приключване на
устните състезания е П.З.Й. – ЕТ „**********“ конституирана в производството в
качеството на лице поело предприятието на починалия първоначален ищец – А.Р.Й. ЕТ „****************“. В подадената от него
искова молба, се твърди, че той бил наемател на помещение със застроена площ 30
кв.м. и 50 кв.м. от дворно място, намиращо се в гр. К.*************.
Първоначално договорът за наем бил сключен през 2010 година, като наемодатели
били ответниците. Впоследствие през 2012 г. е бил сключен нов неформален
договор за наем на същото помещение. Твърди, че през 2012 и 2013 година със
знанието на наемодателите и без тяхно противопоставяне е изградил допълнително
помещение от 50 кв.м. към съществуващата баничарница, която бил наел по
първоначалния договор за наем. В това допълнително помещение поставил
необходимото за дейността оборудване. За изграждането на това ново помещение
ищецът бил извършил разходи в размер на 16 038 лева, подробно описани по пера в
исковата молба. Твърди се, че със сумите за така извършените строителни работи
не е извършвано прихващане срещу наема.
На няколко пъти ищецът поискал от ответника Г.М. да му бъдат възстановени
разходите за построеното помещение от 50 кв.м., но той отказвал. Впоследствие
през 2014 г. ответниците били продали целия имот, ведно с всички подобрения и
приращения в него, като по този начин се били облагодетелствали за сметка на
ищеца със стойността на вложените от него разноски, които били довели до
подобрение на вещта. Твърди се също така, че ответниците са собственици на
имота в квоти, които подробно са описани в уточняваща молба от 17.03.2017 г.
Съобразно нея се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят съответно на
ищеца следните суми: Г.А.М. - 2405,80
лева, Н.Г.М. – 5613,30 лева, В.Н.М. – 4009,50 лева и В.Н.М. – 4009,50 лева.
Тези суми представлявали това, с което ответниците са се обогатили за сметка на
ищеца.
Ответниците Г.А.М., В.Н.М., В.Н.М. и Н.Г.М. не
оспорват посочените в уточняващата молба квоти в съсобствеността при която са притежавали
имота преди неговата продажба. Твърдят, че не е налице изграждане на цяло
помещение, а само дострояване на съществуващ навес, като оспорват размера на
разходите, вложени по извършването на тези строително ремонтни работи. Твърдят
също така, че постройката е незаконна и поради това те не са се обогатили за
сметка на ответника, тъй като тя подлежи на премахване. Твърдят също така, че
въпросната постройка не е била предмет на прехвърлителна сделка и цената не е
калкулирана в цената на тази сделка. Ето защо намират, че не са се обогатили за
сметка на ищеца.
Съдът намери за установено следното:
На 01.01.2010г. между Г.А.М. и ищеца А.Р.Й. –
едноличен търговец с наименование „**************“ бил сключен договор за наем относно
помещение състоящо се от 30 кв.м. със застроена площ и 50 кв.м. дворно място в
гр. К.**********. Наемателят се задължил да използва помещението за баничарница
/лист 5/.
С договор за продажба – нот. акт № ********** на н. **********
ответниците по делото продали на „Г.“ ООД правото на собственост върху поземлен
имот с пл. № **** по кадастралния план на гр. К., представляващ УПИ **********, с площ от 2620 кв. м., ведно с
находящите се в него масивна едноетажна жилищна сграда и масивна сграда
търговски обект със застроена площ от 60 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота. Уговорената цена била 28000 лева / лист 9/.
Установява се също така, че след продажбата на имота,
между новия собственик и ЕТ „*************“ бил сключен нов договор за наем от
01.09.2014г. относно обекта, предмет и на първоначалния – помещение за закуски,
находящо се в УПИ *********** с адрес гр. К.************* /лист 10 – 12/.
По делото са представени два броя разписки. С първата
от тях лицето К.С.К. е посочило, че в периода от 01.03 до 15.04.2013г. е
извършило майсторска услуга на А.Р.Й. на ул. ************** – поставяне на 30
кв.м. замазка и 40 кв.м. теракот на обща цена 1200 лева. С втората разписка от 15.04.2013г. Ж.И.Х. и И.Ж.Х.
декларират, че са получили от А.Й. парична сума от 5000 лева за изграждане на
обект – баничарница за следните дейности: кофраж, арматура, изливане на бетон,
зидане с тухли, изграждане на дървен покрив, мазилка, поставяне на покривна
ламарина / лист 13 и 14/. По
искане на ответниците съдът е открил за тези две разписки производство по
оспорване на авторството. В хода му са разпитани лицата посочени като автори и
изслушано заключение на съдебно-графологическа експертиза. Лицата изготвили втората
разписка И.Х. и Ж.И. потвърждават подписите си, но това е в противоречие със
заключението на вещото лице, което категорично сочи, че те не са автори на
документа. Също така заключението сочи, че и първата разписка за сумата 1200
лева, не е подписана от посочения в нея К.С.К. / лист 162/.
Предвид това и възприемайки заключението на експертизата, съдът счита,
че оспорването е доказано и посочените по-горе два документа са неавтентични,
което налага изключването им от доказателствата по делото.
Между страните не е спорно, че наемателят А.Й. е
извършвал строително-ремонтни работи в процесния обект. Спори се относно количеството,
вида и стойността на извършените строителни работи. Събраните относно
строителството гласни доказателства сочат, че след наемането на обекта ищецът е
преустроил стар навес, който е бил превърнат в помещение за търговска дейност.
Така свидетелят Х. твърди, че са били изградени три стени и след това направили
нов покрив с ламперия, като поддържа, че с заедно с б. си са иззидали три
стени, а за четвърта са ползвали стената на съседна сграда. Била положена
варова замазка, след което било боядисано с латекс. По тавана във вътрешността
на помещението била поставена дървена ламперия, направени били бетонни пояси и
замазка на пода. Свидетелят Ж.Х.И., също участвал в ремонта, потвърждава
извършването на циментова замазка по пода, както сочи, че е иззидал лицевата
стена, където оставил отвор за врата. Освен това доиззидал стена от дясната
страна, за да предаде ниво. След това бил направен гредоред и накована ламперия
по тавана отвътре. Според него навесът е имал стени от трите страни, а е нямал
таван и покрив. Поддържа също, че съществуващите стени са имали бетонови пояси.
Посоченият от
ответниците свидетел М.С., дава други обяснения относно преустроения навес. Той
поддържа, че наемал съседно на навеса помещение, където държал кафене до 2009
г. Твърди, че навесът е бил иззидан от
двете страни с тухли, а за трета служела стената на съседната постройка.
Същесвували и бетонови пояси. Покривът бил от ламарина, а свидетелят бил
направил отвътре облицовъчна ламперия с вградено осветление. По късно, се
направил ремонт при който се изградила лицева стана и така навесът се затворил.
На тази нова стена била монтирана дограма. Така сочи и другият свидетел – Д.М.,
според който навесът съществувал с три оградни стени, а четвъртата откъм
улицата била направена по-късно при ремонта.
Анализът на горните показания води до фактически
извод, че въпросното помещение, не е било изцяло наново изградено, а само са
били измазани съществуващи стени и изградена лицевата стена, върху която била
монтирана и дограма. Не се установи да са извършвани работи по изливане на
бетонова подова плоча, а само, че е направена циментова замазка на пода.
Установи се наковаването на вътрешна дървена ламперия, както и подмяна на
покривната конструкция, а също и други довършителни работи – замазване на стени
и боядисване. Следва да се приеме, че са извършвани и действията за поставяне
на електрическа и водопроводна инсталация, тъй като не се доказа такива да са
съществували преди ремонта в стария навес.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза стойността на извършените строително ремонтни работи към 2013г. по
пазарни цени, включващи цена на материали и труд е 10941,88 лв. без ДДС или
13130,26 лв. с ДДС / лист 143/. Пазарната стойност на имота към месец юли
2014г. (когато е бил продаден) възлиза на 31063 лв. без пресмятане на
извършените подобрения и 43314 лв. с включването им. Увеличената пазарна
стойност на имота е 12551лв. /
лист 154/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за недопустимост на разместване на имуществени блага при
отсъствие на юридическо основание, който съставлява същността на института на
неоснователното обогатяване.
В настоящия случай безспорно се установи, че докато
е бил наемател едноличният търговец е извършил описаното преустройване на
съществуващ навес в помещение, годно да функционира като търговски обект.
Извършените разходи са повишили стойността на вещта и тъй като постройката е
съществувала към момента когато ответниците са прехвърлили собствеността, тя е
била включена в цената, тъй като имотът е прехвърлен заедно със съществуващите
в него сгради и подобрения. Следователно ответниците са се обогатили, за сметка
на едноличния търговец.
Неоснователни са възраженията на ответниците, относно
законността на сградата, тъй като не се събраха данни те да са сигнализирали
компетентен орган за незаконно строителство и да са поискали премахването му.
Нещо повече, докато са били собственици са получавали граждански плодове от вещта,
тъй като им е плщан наем. От това следва, че ищцата има право да получи
по-малката от сума между разходите и увеличената стойност на веща, която ще
бъде еквивалентна на размера на обедняването.
Съдът намира, че с оглед
на това, че страните не спорят относно извършването на ремонт, но няма
конкретни доказателства за стойностите на извършените работи, следва за
определянето им да се ползва заключението на вещото лице. При това обаче,
предвид обстоятелството, че при изграждането са били използвани съществуващи
стени и бетонни пояси, като не се доказа да е била излята нова бетонова плоча,
а само е правена циментова замазка, следва да се изключат от стойността на
разходите, посочените в точки от 1 до 6 включително от таблицата на вещото лице
суми, чийто сбор е 1802,62 лв. /
лист 147/. Следва да се
приспаднат и разходите по обшивката на ламперия по външна козирка – 215лв.,
посочени в т.13 от таблицата, тъй като не се доказа тя да е направена по
възлагане на едноличния търговец. Така от общата стойност на разходите
определени от експерта – 13130,26 лв. следва да се извадят 2017,62 лв., като
стойността на направените разходи се определи на 11112,64 лв. Тази стойност е
по-малка от увеличената стойност на вещта /12551 лв./ поради което тя ще следва
да се присъди в полза на ищцата, като се разпредели съобразно квотите на
ответниците в съсобствеността.
Предвид това следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата както следва: Г.А.М. – 1676,36
лв., В.Н.М. –2778,15 лв., В.Н.М. - 2778,15 лв. и Н.Г.М. – 3879,96 лв.
За разликата до претендираните след изменението на
иска / лист 165/ суми: 1969,53 лв. срещу Г.М., 4595,59 лв.
срещу Н.М., 3282,57 лв. срещу В.М. и 3282,57 лв. срещу В.М. исковете следва да
се отхвърлят тъй като са неоснователни.
Ищцата е направила разноски в общ размер 1753,52
лв. от които, съобразно съобразно чл.78,
ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят 1472,95 лв.
Според отхвърлената част от исковете, ищцата дължи на
ответниците разноски в размер на 165 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ „***********“ ЕИК **********
със седалище и адрес на управление гр. К.***************, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 1676,36 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и 36ст./ с която ищцата се
обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни
работи на сграда с предназначение баничарница, находяща се в гр. К.*************,
която е била продадена от ответниците с нот. акт № *************. на н. **********,
като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на
предявените 1969,53 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ „*************“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. К.************, сумата 2778,15 лв. /две
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 15 ст./ с която ищцата се обеднила, а ответниците
обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда с
предназначение баничарница, находяща се в гр. К.*********, която е била
продадена от ответниците с нот. акт № **********. на н. *********, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на предявените
3282,57 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ „*********“ ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. К.***********, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД,
сумата 2778,15 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 15 ст./ с която ищцата се
обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни
работи на сграда с предназначение баничарница, находяща се в гр. К.**************,
която е била продадена от ответниците с нот. акт № **************. на н. *************,
като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на
предявените 3282,57 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ „**************“ ЕИК **********
със седалище и адрес на управление гр. К.**********, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД,
сумата 3879,96 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и 96 ст./ с която ищцата се
обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни
работи на сграда с предназначение баничарница, находяща се в гр. К.*************,
която е била продадена от ответниците с нот. акт № ************. на н. **************,
като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на
предявените 4595,59 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.А.М., В.Н.М., В.Н.М. и Н.Г.М. да заплатят
на П.З.Й. –
едноличен търговец с наименование ЕТ „**********“ ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. К.***********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1472,95 лв.
/хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 95ст./, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ
„**************“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К.********
да заплатят на Г.А.М., В.Н.М., В.Н.М. и Н.Г.М., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата
165 лв. /сто шестдесет и пет/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД