№ 5259
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110129743 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен от В. Н. Т., Д. Н. Т. и К. Д. Х. иск за отмяна на Решение по
т. 1 от дневния ред на проведено на 09.05.2023 г. съвместно общо събрание на етажните
собственици на жилищни сгради, находящи се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Георги
Зоев“ № 4А и 4Б. В исковата молба са изложени доводи за допуснати съществени пороци
при свикване и провеждане на събранието в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС,
водещи до незаконосъобразност на взетото решение. Ищците поддържат, че двете жилищни
сгради, за които е проведено съвместно общо събрание са изградени в различни поземлени
имоти и нямат съвместни общи части, поради което е недопустимо провеждането на
съвместно общо събрание, а взетото решение е извън компетентността на събранието.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК управителят на процесните етажни собствености поддържа,
че предявеният иск е недопустим доколкото по т. 1 от процесното общо събрание не е взето
решение, което създава задължения за собственик, ползвател или обитател на етажната
собственост, подлежащо на изпълнение в какъвто смисъл са и изричните разяснения дадени
с Решение № 28/06.06.2017 г. на Върховния касационен съд. Управителят излага твърдения,
че обсъжданията по т. 1 от дневния ред на съвместното събрание касаят именно
невъзможността решение да бъде взето и необходимостта от допълнително проучване на
казуса. По изложените доводи управителят поддържа, че няма да сочи и представя
доказателства за установяване на закоността на свикването и провеждането на съвместно
общо събрание, и компетентността на събранието.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в доказателствена тежест
на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че притежават право
на собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост, че на 09.05.2023 г. е
проведено съвместно общо събрание на етажните собственици на жилищни сгради,
находящи се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Георги Зоев“ № 4А и 4Б, както и че с взетото
решение се променя съществуващото положение, т.е. решението е „позитивно“ съгласно
разясненията дадени с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., на ВКС, I ГО.
При съобразяване на поддържаните в отговора на исковата молба доводи за
недопустимост на производството на ищците следва да бъде указано да обосноват правен
интерес от предявяване на иск за отмяна на Решение по т.1 от дневния ред на съвместното
1
общо събрание, с което е взето решение „да се изследва възможността за предявяване на иск
срещу собствениците на ПИ и при положителен резултат да се предприемат необходимите
стъпки по подаването на иск пред компетентния съд за принудително изпълненение“ на
договорни клаузи по договор за запазване, учредяване и приемане на право на строеж.
Представените ведно с исковата молба документи са относими към предмета на
доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в срок най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за ответниците да обосноват правен интерес от
предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на процесното решение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.03.2024 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2