Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     2313          Година  2017, 21.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   на 24.10.2017 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 1991 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производство по реда на чл.92 ал.12 от Закона за гражданската регистра­ция /ЗГР/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на А.С.Ш., с посочен адрес ***, подадена чрез процесуалния му представител адв.Н.В., против Мълчалив отказ на Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив за извършване на административна услуга по по­дадени от него Заявление за постоянен адрес вх. № ПА-19 от 09.06.2017г. за про­мяна на вписания му постоянен адрес и по подадената Адресна карта за настоящ адрес вх. № АК-47 от 09.06.2017г. за промяна на вписания му настоящ адрес, мълчаливо потвърден в хода на административното му обжалване от Кмета на Община Пловдив.

От изложените в жалбата оплаквания се извежда довод за незаконосъоб­раз­­ност на административния акт, като постановен в нарушение на приложимия ма­­териален закон. Твърди се, че Ш. е подал заявление за постоянен адрес вх. № ПА-19 от 09.06.2017г. за промяна на постоянен адрес и Адресна карта за настоящ адрес вх. № АК-47 от 09.06.2017г. за промяна на настоящ адрес до орган по чл.92 ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ адресирани до Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив, по които е формиран мълчалив отказ да се извърши исканата промяна, който е оспорен пред Кмета на Община Пловдив, койот от своя страна също не се е произнесъл в законоустановения за това срок. По същество се настоява да се приеме, че така формирания мълчалив отказ е незаконосъобразен, по изложени в жалбата аргументи, поддържани и в проведените открити съдебни заседания от процесуалния представител. Аргументите му за това са свързани  с обстоятелството, че на адресът, вписан като постоянен такъв лицето не живее, там се е намирала родната му къща, която в последствие е била реституирана, поради което и семейството му е настанено със Заповед на Кмета на Община Пловдив на адреса в гр.Пловдив, ул.“Дивна“№1 още през 1998г. и досега живее на този именно адрес. Поради тази причина Ш. е поискал и исканата промяна, която му е отказана с формирани мълчалив отказ по подадените заявления. Настоява се за тяхната отмяна и решаване на делото по същество като се уважи искането на лицето. Претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Кметът на Район „Западен“ при Община Пловдив, чрез проце­суалния си представител юрк.Т. на първо място счита жалбата за недо­пустима, като настоява да се приеме че в случая липсва формиран мълчалив от­каз по подадените заявления. Не се оспорва че липсва произнасяне на този етап, но се счита че не е на лице отказ да бъде извършена исканата адресна регистра­ция. Отделно от това ако съдът приема, че жалбата е допустима, се излагат съоб­ражения че евентуално формираният мълчалив отказ е правилен и законосъоб­разен с аргументи от нормата на чл.92 от ЗГР, както и с оглед факта че от години настоящият адрес на лицето е в Ш.. Претендират се разноски.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до-ка­зателства, намира за установено следното.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Не се спори по делото, а и това се установява от приложените материала по административната преписка, че Ш. е подал Заявление за постоянен адрес вх. № ПА-19 от 09.06.2017г. за промяна на постоянен адрес и Адресна карта за настоящ адрес вх. № АК-47 от 09.06.2017г. за промяна на настоящ адрес до орган по чл.92 ал.1 от ЗГР, в случая Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив, като по същите липсва произнасяне и до този момент.

Като такова не може да се приеме писмо изх. № ГР-220 от 19.06.2017г. на Зам.Кмета ЕСОЗГР на Район „Западен“ при Община Пловдив, което видно от съ­държанието му има уведомителен характер за предприетите действия на общин­ската администрация по подаденото заявление. Същото на първо място не изхож­да от органа по чл.92 ал.1 от ЗГР, поради което и не може да се приеме, а и няма такова съдържание, на акт по смисъла на чл.54 ал.1 от АПК.

Съгласно чл.25 ал.1 от АПК, дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Сроковете за произнасяне по такива искания се уреждат от респ. чл. 57 от АПК, и непроизнасянето в срок според чл.58 ал.1 от АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

При тези факти следва да се приеме, че в случая е формиран твърдяния мълчалив отказ.

Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в слу­чаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по нап­равено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по сми­съла на чл.58 ал.1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се из­даде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален администра­тивен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да пре­цени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и прав­ни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.).

Преценката на законосъобразността на такъв отказ (изричен или мълчалив) на административния орган се свежда до наличието на материалноправните предпоставки за удовлетворяване или не на отправеното до него искане, като ад­министративният орган действа при условията на обвързана компетентност по арг. от чл. 9 АПК досежно задължението за произнасяне.

В случая се касае за извършване на административна услуга по смисъла на чл.21 ал.3 АПК във вр. § 1, т.2 от ДР от Закона за администрацията, за която съгласно § 8 от ПЗР на АПК са приложими изцяло правилата по този кодекс за издаването на индивидуални административни актове, и в който смисъл компе­тентният за това административен орган - кмета на района /в случая според чл.92 ал.1 от ЗГР/ е следвало да се произнесе в 7-дневен срок съгл. чл.57 ал.2 АПК, като в случая напълно приложима е и разпоредбата на чл.57 ал.3 от АПК. Без­спорно липсва произнасяне на компетентния административен орган в този срок.

Поради което и мълчалив отказ в случая е формиран – чл.58 ал.1 от АПК.

Правилата за оспорването му съгласно цитирания § 8 от ПЗР на АПК, при съобразяване и нормата на чл.92 ал.12 от ЗГР, са тези на АПК.

В случая Ш. е избрал първоначално да оспори мълчаливият отказ пред горестоящия административен орган – Кметът на Общината /чл.93 ал.2 от АПК/, което е сторено в срока по чл.84 ал.2 от АПК, който орган в 14-дневният срок по чл.97 ал.1 предложение първо от АПК, също не се е произнесъл /така и писмо изх.№ 17СГ233 от 27.06.2017г. на Секретаря на Община Пловдив, л.48, не може да се приеме за такова произнасяне, като в този смисъл е и становището, изразено с писмо изх. № 17СГ233/3 от 06.10.2017г., л.65/, поради което и за лице­то е възникнало правото да отнесен въпросът за законосъобразността на мълча­ливия отказ пред съда /чл.97 ал.5 от АПК/, което е и сторено в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

В този смисъл и жалбата до съда се приема за процесуално допустима като подадена от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване, насоча против индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол и пода­дена в законоустановения за това срок.

ПО СЪЩЕСТВО.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал на 09.06. 2017г. до Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив заявление за постоянен адрес, с което е заявил за свой постоянен адрес ***, вместо досегашни му такъв в ******, ка­то на същата дата е подадена и адресна карта за настоящ адрес, с която е заявил за свой настоящ адрес ***, вместо досе­гашния такъв – в Ш..

Нито към заявлението за постоянен адрес, нито към адресната карта са приложени други документи.

По този повод е извършена проверка в Район „Западен“ при Община Плов­див, Отдел „ЖПСД“, при която е установено, че със Заповед № ЖН-05/22.01. 1998г. на Кмета на Община Пловдив, на основание Протокол № 26 от 15.02.1996г. и Протокол № 18/09.10.1997г. на Комисията по чл.9 ал.1 от ППЗОС на основание чл.43 ал.3 от ЗОС лицето Н.А.Ш. и шестчленното й домакин­ство /вкл. и оспорващия А.С.Ш., неин внук/ са пренастанени в жилището на ***, с право да ползват три стаи и кухня /л.26/.

Установено е също така и че на 30.10.2011г. Н.А.Ш. е починала, като на 02.06.2014г. нейният син С.А.Ш. е подписал Договор за наем на общинско жилище № З-532/02.06.2014г. Община Пловдив, ОП “Жилфонд“, във връзка с ползването на същото жилище вкл. и от членовете на семейството му /вкл. и жалбоподателя, негов син/, за срок от една година – до 02.06.2015г., във връзка и с установяване на настанителните права на лицето.

Към настоящият момент не се спори, а и това се установява от материали­те по административната преписка, че срокът на този договор е изтекъл, настани­телните права не са били уредени по друг начин, както и че вкл. и към настоящият момент се плаща дължимия наем /л.36/.

При така установеното е последвало и писмо изх. № ГР-220 от 19.06.2017г. на Зам.Кметът на Район „Западен“ при Община Пловдив, с което Ш. е уве­домен, че адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес следва да бъ­де направена след установяването на настанителните му права.

Липсва каза се по-горе последващо произнасяне на органа по чл.92 ал.1 от ЗГР – в случая Кметът на Район „Западен“ при Община Пловдив, респ. липсва произнасяне и по повод подадената жалба до горестоящия административен ор­ган /Кметът на Община Пловдив/, като единствено с писмо изх. №  17 СГ 233 от 27.07.2017г. на Секретаря на Община Пловдив, с което лицето е уведомено че „регистрацията Ви не се отказва, но ще бъде отложена във времето до изясня­ване на настанителните ви права“.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Видно от данните по делото са налице подадени искания, с които е заявена промяна както на постоянния, така и на настоящият адрес на жалбоподателя.

Регистрацията на постоянните и настоящия адреси на гражданите на РБ и предоставянето на данни от регистрите се извършва по реда и условията на ЗГР. При гражданската регистрация на физическите лица в РБ се получават, обработ­ват, съхраняват и предоставят данни, които отразяват постоянния и настоящия адрес. Съгласно разпоредбата на чл.91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като според чл.90 ал.1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

Според чл.98 ал.1 от ЗГР заявлението за промяна на постоянен адрес се подава до органите по чл.92 ал.1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението, съответно според чл.98 ал.2 от ЗГР Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.

 Според чл.99 ал.2 от ЗГР адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл.92 ал.1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, ад­ресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл.92 ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място по постоянен адрес. Ад­ресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни "На­селение".

Най-сетне съгласно чл.138 ал.1 и ал.2 от Раздел ІІ "Адресна регистрация" на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (по-нататък Наредбата) „Постоянният адрес се заявя­ва и променя със заявление за постоянен адрес по образец съгласно приложение № 14“ (ал.1), съответно „Настоящият адрес се заявява и променя с адресна карта за настоящ адрес по образец съгласно приложение № 15“ (ал.2).

Разпоредбата на чл.139 ал.1 от Наредбата, изисква „за извършване на ад­ресна регистрация лицата да подадат до органа по чл.92 ал.1 от Закона за граж­данската регистрация заявление за постоянен адрес и/или адресна карта за нас­тоящ адрес”, съответно ал.2 предписва, че „за извършване на адресна регистра­ция се представят и документите по чл. 92, ал. 2 и 3 от Закона за гражданската регистрация с изключение на случаите, когато се заявява настоящ адрес в чуж­бина“.

От своя страна разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗГР е категорична, че „За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: 1. Документ за собственост; 2. Документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институ­ции; 3. Други документи, доказващи собствеността или ползването на имота“, съ­от­ветно ал.3 гласи, че „за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез деклара­ция по образец, подадена лично пред органа по ал.1 или с нотариална заверка на подписа“.

Не се спори по делото, че такива документи на практика не са депозирани.

Действително в случая се твърди, че семейството на оспорващия, а и са­мият той, обитават общинското жилище по силата на настанителна заповед, пора­ди което и приложимо е изключението на ал.7 от чл.92 ЗГР, а именно, че „За из­вършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имо­та, а само настанителна заповед или договор за наем“.

По делото от друга страна обаче не са налични документи от рода на визи­раните такива – като към датата на сезиране на административния орган липсва настанителна заповед, респ. договор за наем, по силата на които лицето да има право да ползва общинското жилище.

Така по безспорен начин се установява, че лицето не е представило, а и не може да представи документ, обосноваващ правото му да ползва общинското жилище, заявено като постоянен и настоящ адрес, поради което и формалните изисквания на чл.92 ал.7 ЗГР не са налице.

Или в обобщение не са били на лице материалните предпоставки на цити­раните правни норми във връзка с извършването на конкретната промяна в посто­янния и настоящ адрес на лицето.

По тази причина оспореният мълчалив отказ на Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив, като издаден от компетентен орган, при спазени админист­ративно производствени правила за това и при правилно приложение на матери­алния закон се явява законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тъл­кува­телно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върхо­вния ад­министра­тивен съд, при своевременно на­правено искане за присъж­дане на раз­носки и осъ­ществено процесуално пред­ста­вителство за ответника, ооспорващата след­ва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив, Район „Запаедн“ раз­носки по делото, под фо­рмата на дължимото се юрисконсулско възнагражде­ние, определено по прави­лото на чл.24 от Наредбата за заплащане на прав­на помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Съобразно обема на осъществената про­цесуална защита по конкретния ка­зус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаг­раждение, определено по цитираното правило, е в размер на 200 лева, които оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив, Район „Западен“.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ І отделение, ІІІ състав :

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Ш., с посочен адрес ***, подадена чрез процесуалния му представител адв.Н.В., против Мълчалив отказ на Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив за извършване на административна услуга по по­дадени от него Заявление за постоянен адрес вх. № ПА-19 от 09.06.2017г. за про­мяна на вписания му постоянен адрес и по подадената Адресна карта за настоящ адрес вх. № АК-47 от 09.06.2017г. за промяна на вписания му настоящ адрес, мълчаливо потвърден в хода на административното му обжалване от Кмета на Община Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив, Район „Западен“ сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕнието подлежи на обжалване пред Върховния администра­ти­вен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :    /П/