№ 47
гр. М., общ. М., обл. В., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е.Г.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200016 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 7940/11.11.2022 год. на
В.Б.А. - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с което на нарушителя С. Г. С. от гр.С., е наложено
Административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, във
връзка с чл.8 ал.2, вр. с чл.8 ал.1, вр. с чл.37 ал.1 т.1 пр.първо от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.38 ал.2, вр. с ал.1 от Закон за адвокатурата, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Агенция Пътна инфраструктура гр.С. ДА ЗАПЛАТИ на
АДВ. М. И. Я. от САК сумата от 450 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена по реда на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от Закон за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие на С. Г. С. от гр.С. по АНХД №
1
16/2023 г. по описа на МРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
С. Г. С. от гр.С., е обжалвал в срок НП № 7940/11.11.2022 год. на В.Б.А.
- Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява от редовно упълномощеният си адв. М. Я. от САК. От
приложената по делото жалба и от приложените 2 броя Писмени бележки по
делото се поддържа, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно-
съдопроизводствените правила, както и се приеме, че случаят е маловажен.
Изложени са подробни съображения, които ще бъдат обект на коментар в по-
долните абзаци. Претендира се да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.
Ответникът се представлява от главен юрисконсулт М. М.. Последната
взема становище да бъде потвърдено атакуваното НП като законосъобразно и
правилно. Визира се, че административнонаказващия орган правилно и
законосъобразно е установил, че жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, във връзка с чл.8 ал.2, вр. с чл.8
ал.1, вр. с чл.37 ал.1 т.1 пр.първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и административната
отговорност е ангажирана основателно. Също така се подчертава, че при
издаването на акта и на НП са спазени всички процесуални и материални
2
норми. Приложена е Писмена защита, която също ще бъде обект на коментар
в по-долните абзаци и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от
приложеното в оригинал НП същото е връчено на съпругата на
жалбоподателя на 16.11.2022 год., като в тази насока е приложеното известие
за доставяне. Последният е упражнил правото си на жалба и такава е
входирана пред ответника под вх.№ 11-00-2161/07.12.2022 год., като
безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: АНХД № 1157/2022 година по описа на
РС-В.; Известие за доставяне с клеймо от 16.11.2022 година; Наказателно
постановление № 7940/11.11.2022 година; Кантарна бележка от 13.10.2022
година; АУАН № 0009337/13.10.2022 година; Свидетелство за регистрация
част II на ППС с регистрационен номер хххх; Товарителница №
33959280/13.10.2022 година; Пътен лист Серия А № 572168/09.10.2022
година; копие на лична карта на жалбоподателя; Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С.; Заповед № РД-11-247/31.03.2022 година на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
С.; Пълномощно с изходящ № П-214/17.08.2022 година на председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.; Справка с
изх. № 11-00-10/25.01.2023 година на Директора на Областно пътно
управление В., ведно с извадка от километрирането на ОПУ В. и сателитна
снимка от Google карти; Справка от Кмета на Община М. под рег. индекс №
11.01-30-001/08.02.2023 година, ведно с изображение от Google карти с
указано място на км. 154 на път Е-79 /I-1/; ЕС Декларация за съответствие на
джобни ролетки; Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 и заявление №
000029-21854/21.04.2022 година за проверка съгласно Наредбата за
средствата за измерване които подлежат на периодичен контрол, заверен
препис от Протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни за
поосово измерване от 29.04.2021 г., Удостоверение за признаване на одобрен
3
тип средство за измерване № 06.07.4603, относно везни с неавтоматично
действие тип DFW и заверено ксерокопие от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор. Съответно са
разпитани свидетелите Н. А. и К. П.. Съответно първият работещ като
инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ и
съответно актосъставител, а вторият работещ като инспектор в БГ ТОЛ и
явяващ се такъв при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление № 7940 от 11.11.2022 г. е
издадено от В.Б.А. - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.С., оправомощена със заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 0009337 от 13.10.2022 г., от който е видно, че на 13.10.2022 г. в
09:10 часа, на път I-1, км.154, в посока гр.М. – гр.В., водачът управлява и
извършва превоз на товар /асфалт/, с МПС с 5 оси. МПС-то е с две оси /1-ва –
2-ра/, марка „Д.“, модел „Т.“ с рег.№ хххх и полуремарке с 3 оси /3-та-4-та-5-
та/, с рег.№ хххх. При направена проверка е направено измерване с
електронна мобилна везна /DFW-KR/ № 118829 и ролетка за 5 метра №
1313/18 и се е установило надвишаване на максимално допустимите норми на
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, както следва: Измереното натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13.595 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста от 11.5 тона, съгласно разпоредбата на чл.7
ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата. При измереното разстояние между осите 1,32
метра измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето /3-та, 4-та, 5-та/ на ППС е 26.570 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.3
б.“б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като претоварването на 2-ра
единична ос е с 2.095 тона, а на 3-та, 4-та и 5-та ос на полуремаркето е с 2.570
тона. В АУАН-а актосъставителя е посочил, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.139, ал.1 т.2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.8 ал.1, вр. с чл.37
ал.1 т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Въз основа на така съставения
АУАН, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно
4
постановление № 7940 от 11.11.2022 година, като на жалбоподателя на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата, във
връзка с нарушение на разпоредбите на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за
движението по пътищата, във вр. с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС му е наложил на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН глоба в размер на
1 500 лева, затова че на 13.10.2022 г. в 09:10 часа на път I-1, км.154, в посока
гр.М. – гр.В., жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари
/асфалт/ със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Д.“, модел „Т.“
с рег.№ хххх и полуремарке с три оси, с рег.№ хххх. При направено
измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка №
1313/18/5м/ е констатирано следното: Измереното натоварване на
задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 13.595 тона при максимално
допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.4
б.“а“ от Наредбата като превишаването е с 2.095 тона. При измерено
разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 26.570 т. при максимално допустимо натоварване на оста
24 т., съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.„б“ от Наредбата, като превишаването е с 2.570
тона. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7 ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за
движението по пътищата, във връзка с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1, т.1
пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредбата. На основание чл.52 ал.4 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като
административнонаказващият орган е проверил акта, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост е преценил събраните доказателства и
предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му
и целите на чл.12 от ЗАНН е преценил, че не е приложима нормата на чл.28
5
от ЗАНН и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН е установил по безспорен начин
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата
вина, като е счел, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми
по раздел II от Наредбата или при установено превишаване на нормите,
същото да бъде приведено в съответните норми, поради което е счел, че
водачът е извършил нарушението описано в АУАН в противоречие с
разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движението по пътищата
във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат спазени
нормативните изисквания, повишава рисковете относно безопасността на
движението, води до повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. Административно-наказващият орган е счел, че към
момента на проверката водачът-жалбоподател е извършвал превоз на товари
без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от
Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона
за движението по пътищата във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Съдът намира, че в случая АУАН е съставен
от инспектор Н. А., оправомощен със Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на
Председателя на управителния съвет на Агенция„Пътна инфраструктура” да
съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е приет и
приложен като доказателство по делото. Наказателното постановление също е
издадено от компетентно лице, в случая от В.Б.А. – Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., оправомощена
със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния
6
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като заверен препис от
цитираната заповед е приет и приложен като доказателство по делото. По
делото е наличен пътен лист, в който като водач на процесното ППС е
посочен именно жалбоподателят. От показанията на разпитаните по делото
свидетели и приложените по делото писмени доказателства, а именно -
разпечатка от измерване с везна, копие на Пътен лист № 572168 от 09.10.2022
г., безспорно се установява, че на 13.10.2022 г., в 09:10 часа, на път І-1,
км.154, в посока гр.М. – гр.В. на територията на община М. в землището на
с.Р.Б. ,видно от представените по делото доказателства, а именно Справка от
Кмета на Община М. под рег.индекс № 11.01-30-001/08.02.2023 година, ведно
с изображение от Google карти с указано място на км. 154 на път Е-79 /I-1/;
жалбоподателят е управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „Д.“, модел „Т.“ с рег.№ хххх и полуремарке с три оси, с рег.№ хххх.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Н. А., при извършването
на която се установило, че превоза се извършва с пътно превозно средство,
което е с осово натоварване, което надвишава нормите, тъй като при
извършеното измерване от страна на свидетеля А. с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR No 118807 и ролетка No 1313/18/5 м/, било установено
при измерено разстояние между осите 1.32 м., че сумата от натоварването на
ос на тройната ос на полуремаркето е 26.570 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 24 тона - превишаване с 2.570 тона. Съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б.„б“ от Наредбата „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища е – сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 м. – 24 тона. Било констатирано и
нарушение разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата, а именно че
измереното натоварване на задвижващата се /2-ра/ единична ос на ППС-то е
13.595 тона при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос от
11.5 тона, като превишаването е с 2.095 тона.
При така установената фактическа обстановка и направено словесно
7
описание на нарушението отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8,
ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/2001 г. Разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП предвижда, че ППС трябва да се движат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата е
бланкетна, като конкретните норми са установени и допустимото натоварване
е нормативно регулирано в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая, както
актосъставителя, така и административнонаказващия орган са посочили, че
жалбоподателят е нарушил нормите на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата, в които
е предвидено, че: ал.1 „Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт
или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата; ал.2 „Извънгабаритните
ППС
могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР).“, както и на чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба No11/2001 г., в която норма е регламентирано, че „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3;“.
Съдът намира, че в административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение при описание на нарушението и
8
посочването на нарушената правна норма, което води до невъзможност да се
разбере каква точно е волята на административнонаказващия орган и
правилно ли е приложена санкционна норма. Съдът намира, че направеното
описание на фактите в АУАН и в НП изпълват състава на различно
нарушение от вмененото на жалбоподателят. В случая от описанието на
нарушението в АУАН и в НП освен обстоятелствата, свързани с установеното
отклонение от допустимото натоварване на тройната ос на полуремаркето и
измереното натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС-то, които
са елементи от обективната страна на състава на нарушение по чл.139, ал.1,
т.2, пр.3 от ЗДвП, но във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
No11/03.07.2001 г. и чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата, е посочено цифрово, че
водачът няма разрешение от АПИ, които факти изпълват от обективна страна
състава на друго нарушение - това по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата във вр. с чл.53, ал.1, т.2 от същия закон. Тук е мястото да се
отбележи, че от приложения по делото акт актосъставителя е смесил и двете
нарушения. Посочил е , че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139
ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, във връзка с чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. В същото време, в приложената по делото и неразделна
част от акта Разписка, жалбоподателя саморъчно е вписал, че е получил
препис от Акта, съставен му затова, че е извършил превоз с ППС в нарушение
на забраната за движение на извънгабаритни и тежки ППС по РПМ, без
разрешение от администрацията, управляваща пътя АПИ за дейности от
специалното ползване на пътищата, въведена с чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, във
връзка с чл.8 ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по маршрут С. – Лесура.
Освен това отговорността на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1
от Наредба № 11/2001 г. Така констатираните противоречия между словесно
и цифрово описание на нарушението, а освен това и констатираното смесване
на два различни състава, създава неяснота относно действителната воля на
административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите
в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. В случая не е
налице и съответствие между правната квалификация на нарушението и
приложената санкционна норма в НП, доколкото описанието на нарушението
в обстоятелствената част на АУАН и НП е неясно и недвусмислено - не става
9
ясно дали водачът е санкциониран за това, че е управлявал пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството или
за това, че е извършвал обществен превоз на товари като е управлявал ППС с
над максимално допустимото натоварване на ос без разрешение от АПИ.
Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй като води до
ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
както и да организира ефективно защитата си. Освен това препятства
съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Тук
е мястото да се отбележи, че както жалбоподателя, чрез неговия процесуален
представител, така и процесуалния представител на ответника в своите
Писмени защити всъщност приемат, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, във връзка с чл.8 ал.1 и ал.2 от
процесната Наредба, което също е в подкрепа на изложеното, че и самите
участници в процеса не са наясно всъщност какво нарушение е осъществил
жалбоподателя.
Във връзка с направените възражения от страна на жалбоподателя и
неговия процесуален представител съдът намира, че физическото лице -
водач на ППС може да бъде административнонаказателно отговорен субект за
административното нарушение както по чл.53 ал.1 от ЗП, също и по чл.177
ал.3 от ЗДвП, като нормата на чл.177 ал.3 от ЗДвП следва да се прилага във
всички останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и
натоварване, надвишаващи максимално допустимите норми, които са
изключени от приложното поле на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, поради което
направените в тази връзка от последния възражения се явяват неоснователни.
По делото са представени безспорни доказателства за годността на
електронната мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване,
както и ролетката. В тази насока са приложените по делото Декларация за
съответствие на джобни ролетки; Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1
и заявление № 000029-21854/21.04.2022 година за проверка съгласно
Наредбата за средствата за измерване които подлежат на периодичен контрол,
заверен препис от Протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни
за поосово измерване от 29.04.2021 г., Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, относно везни с
10
неавтоматично действие тип DFW и заверено ксерокопие от Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор.
Соченото за невалидно удостоверение за одобрен тип средство за измерване
се отнася до внос и производство на този вид средство за измерване, а не до
неговата редовност за извършване на нужните измервания. Изтеклият срок на
валидност на това удостоверение означава единствено, че този тип средство
за измерване вече не може да се произвежда в Република България, но
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията ясно подчертава, че
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Доколкото процесното средство за измерване е било в
употреба (както се установява, а и този въпрос не е спорен) и не е установена
техническа негодност на същото (напротив, по делото е представено писмено
доказателство – Протокол за извършена последваща периодична проверка на
21.04.2022 г., от който е видно, че везната е технически годно средство за
измерване, то това средство за измерване се счита за такова от одобрен тип и
е годно за употреба. На следващо място, във връзка с направеното възражение
от страна на жалбоподателя, а именно, че везната е с метрологична
характеристика, а именно от 20.000 кг., като по този начин не може да измери
натоварване по-голямо от нейния обхват следва да се отбележи следното:
Процесната електронна везна, с която е извършено замерването на ППС-то не
претегля същото за обща маса, а за поосово натоварване, т.е. всяка ос на
ППС-то се измерва поотделно и след това от самата везна излиза Кантарна
бележка, която показва измереното натоварване на всяка ос и сборуваното
общо тегло на ППС-то. От приложената по делото Кантарна бележка е видно,
че първата ос е 7.105 кг., втората ос е 13.595 кг., третата ос е 9.145 кг. ,
четвъртата ос е 8.650 кг. и петата ос е 8.775 кг. Общата маса на процесното
ППС е 47.270 кг. В тази насока са безспорните показания на актосъставителя
Н. А.. Затова същият е отразил в акта поосовото претоварване на ППС-то, а не
неговата обща маса.
Съдебният състав намира за основателно отново да акцентува, че
действително, както се отбеляза в по-горните абзаци се доказа извършено
нарушение за управление на тежко ППС с натоварване на осите над
допустимите параметри, като в случая същото е било подведено под нормата
на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя ППС
11
трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Цитираната разпоредба обаче се явява бланкетна, тъй като в диспозицията й
липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по
необходимост запълването й със съответните нарушени други правни
разпоредби, в които се регламентира дължимото правило за поведение или
неизпълненото предписание. Затова за запълване на бланкетния й състав,
същата е следвало да бъде правилно обвързана със съответната конкретна и
детайлизирана разпоредба от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, където именно са
въпросните правила за поведение. Така е било и сторено, но разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП е била неправилно привързана с чл.8, ал.2, вр. с
ал.1 от Наредбата, отнасяща се до съвсем друго нарушение, а именно за
управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които са без
разрешително за преминаване по определените за това пътища.
Същевременно правилата за поведение с пълна конкретизация за разстояние
между ос и параметри на натовареност на ос са визирани в чл.7, ал.1, т.5, б.
„в“ от Наредбата, в частност в чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ и в чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от
Наредбата, а не в чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от същата, каквато правна връзка е
направена в квалификацията на нарушението в АУАН и НП. Допуснатото
противоречие, освен в квалификацията, е инкорпорирано и в описанието на
нарушението и нарушителят е оставен да гадае за какво точно свое деяние е
ангажирана отговорността му. С посоченото още изначално при съставянето
на АУАН и пренесено в НП, е допуснато смесване на хипотезите на две
различни едно от друго нарушения, визиращи от една страна – управление на
тежко ППС с натоварванията на осите над допустимото, а от друга –
управление на извънгабаритни и/или тежки ППС, които са без разрешително
за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. Друг е въпросът, че и двете обсъждани
нарушения са наказуеми под различни санкционни норми с различна по
тежест санкция. Съответно санкционната норма за управление на
извънгабаритните и/или тежки ППС без разрешително е предвидена в чл.53,
ал.1, т.2 от Закон за пътищата, а за управление на тежко ППС с норми над
допустимите за натоварване на оси - в определената в случая разпоредба на
чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
12
При този изход на делото не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение на ответника по делото. Възстановяване на направените по
делото разноски за адвокатски хонорар се дължат единствено на
процесуалния представител на жалбоподателя. В тази насока следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
ал.2 на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред Районния
съд от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. М. И. Я. от
САК своевременно в последвалите 2 броя Писмени бележки, е била заявена
претенция за присъждане на разноски по делото. В представения пред този
съд и наличен по делото Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023
г. изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие на
жалбоподателя адвокатът извършва безплатно, на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на
конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В процесния
случай производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на
санкционираното лице С. Г. С., което е било представлявано по делото от
надлежно упълномощения адв.М. Я. от САК, а оспореното от нея НП е
отменено от съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от
ЗАНН право – в производството пред районния съд страната има право на
13
разноски, като при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета
на органа, издал отменения акт.
В Раздел IV от издадената на основание чл.36 и чл.38 от Закона за
адвокатурата Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са предвидени възнаграждения по наказателни
и административнонаказателни дела за една инстанция, като съгласно чл.18,
ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, а разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при
интерес от 1000 до 10 000 лева възнаграждението да е 400 лева плюс 10% за
горницата над 1000 лева.
В конкретния случай следва съдът да приложи специалната норма на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и да присъди тези разноски в полза на
адвоката, представлявал жалбоподателя, чието право е самостоятелно и
произтичащо от цитираната разпоредба.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса Агенция Пътна инфраструктура гр.С..
Претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя и
присъдени от съда разноски от 450 лева не надвишават минималния
предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък
размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 7940/11.11.2022
год. на В.Б.А. - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С..
14
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
15