РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Стара Загора, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530101744 по описа за 2022 година
Делото е образувано по отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124
ГПК, с претенция за признаване за установено по отношение на ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, гр. София, че ищецът М. Й. Т. не му дължи сумата от 5392лева,
представляваща вземане по договор за потребителски кредит № PLUS-01350485 от
18.02.2009г.
Ищецът твърди, че при извършване на справка в Централния кредитен регистър към
Българска народна банка, установил, че по информация, подадена към регистъра от
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр. София, същият фигурирал в регистъра като длъжник на
посоченото юридическо лице. Съгласно справка № БНБ-87581/12.08.2021 година на
Централен кредитен регистър към БНБ, задълженията му към "Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД били общо в размер на 5392лв. Ищецът твърди, че не е имал и няма облигационни
отношения с ответното дружество. Посочва, че с цел установяване какво било
основанието, на което "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД претендирали посочените суми,
ищецът, чрез адвокат Е. Н. П., от АК Стара Загора, изпратил до ответника молба да
предостави информация и копия от съответните документи, въз основа на които били
възникнали вземанията им, ако такива действително били възникнали. В отговор на така
отправената молба, "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сочи, че претендирал вземанията по
Договор за кредит № PLUS-01350485 от 18.02.2009година сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и сключен договор за цесия. Ищецът твърди, че нямал непогасени
задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, нито му било известно негови
задължения да са били прехвърляни към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Дори "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД да било сключвало договор за придобиване на някакво вземане към
ищеца чрез цесия, то тази цесия не пораждала действие спрямо ищеца, тъй като не му било
съобщено за нея от предишния кредитор, каквото било изискването на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. Дори и в хода на производството да се установи, че ищецът имал задължение към трето
1
лице, както и извършена цесия, която да имала действие спрямо ищеца, то изрично заявява,
че каквито и задължения да е имал ищецът, те били във всички случаи погасени, било чрез
плащане, било по давност, като прави и изрично възражение за погасяване на вземанията на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД (ако и доколкото такива съществуват) по давност.
Подадена от ответника информация към Централния кредитен регистър към БНБ
понижавала кредитния рейтинг на ищеца и свидетелствала за лоша кредитна история,
каквато той нямал. Информацията за просрочени задължения към ответника, каквито
ищецът обективно нямал, се явявала пречка при кандидатстването му за банково
финансиране, което обуславяло и интереса от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищецът М. Й. Т., с ЕГН ********** не дължи на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 5392лева - придобито вземане
по кредит, фигурираща като дължима в "Централен кредитен регистър" съгласно Справка за
кредитна задлъжнялост № БНБ 87581/12.08.2021г. издадена от Българска народна банка,
"Централен кредитен регистър“. Моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото
производство разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 ГПК представя подробен писмен отговор, с
който заявява, че претенцията е недопустима, поради липса на правен интерес. В тази връзка
се излага, че от исковата молба не ставало ясно, дали ищецът бил предявил един иск или
множество алтернативно съединени искове, тъй като в текста на молбата се четяло „М. Й. Т.
не е имал и няма облигационни отношения с ответното дружество“; „М. Й. Т. няма
непогасени задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД...“; „...изрично заявява,
че каквито и задължения да е имал ищецът, те били във всички случаи погасени, било чрез
плащане, било по давност, като прави и изрично възражение за погасяване на вземанията на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (ако и доколкото такива съществуват) по давност.“
Предвид цитираните твърдения на ищеца, за ответника не ставало ясно колко на брой били
претенциите на ищеца и дали всички касаели посочения в приложената Справка за кредитна
задлъжнялост договор PLUS-01350485 от 18.02.2009 год. или се касаело и за други
задължения или както ищецът бил посочил „каквито и задължения да е имал ищецът“. С
общите и неясни постановки на ищецът се нарушавало правото на защита на ответника, тъй
като с подадената искова молба се генерализирали и обобщавали факти и обстоятелства,
които би следвало да са конкретно посочени и ясно мотивирани, за да можело ответникът да
организира защитата си. В тази връзка в Разпореждането на съда се давали индикации, че
бил предявен един иск - „предявеният иск“, а видно от текста на исковата молба били
изложени множество алтернативно съединени искове. С оглед на това моли съда, да даде
указания на ищеца за конкретизиране на претенцията му. Налице била трайна съдебна
практика (така Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т. О. на ТК,
Определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г. О. на
ВКС, Решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г О., Определение №
356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1587/2014 г. на Първо Г. О., Решение № 362 от 28.11.2011
г. по гр. д. № 8/2011 г. на Първо Г О. на ВКС, Решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. №
17/2011 г. на Първо Т. О., Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г.
на Второ Т. О.), която приемала, че правният интерес от предявяване на установителен иск
бил винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябвало да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следвало да е налице при
всяко положение на делото. Когато ищецът желаел да установи, че не дължал дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следвало да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславяли правния му интерес от предявяване на установителния иск.
Такива обстоятелства били например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността не била изтекла. В
конкретния случай, ищецът обосновал правния си интерес от предявяването на исковете с
2
несъществуването на облигационно правоотношение или евентуалното му погасяване по
давност. Алтернативно бил посочил накърняване на неговите имуществени права като
потребител на банкови кредитни услуги, като за целта бил отделил едно изречение в
исковата си молба. От връчената молба, за ответника не ставало ясно, дали ищецът
действително бил кандидатствал за получаването на финансиране от банкова институция в
страната и дали бил получил конкретен отказ за отпускане на финансиране поради причини,
пряко свързани с подаваната от ответника информация за кредитна задлъжнялост по
Наредба № 22 за от 16 юли 2009 год. за Централния кредитен регистър. Липсвал конкретен
правен интерес и доказателства за нарушаването му. При установителния иск на първо място
следвало да бъде не просто посочен правен спор, но и той трябвало да бъде обоснован. Не
можело да се приеме за валиден правен интерес твърдението за понижаване на кредитния
рейтинг на г-н Т., при положение, че не били представени доказателства за това. Даването
на повод за завеждането на иск бил положителен факт, а принцип в доказването било, че
страната доказвала положителните факти, от които черпила права. В конкретния случай
такива факти не били приложени. Нямало информация за стойността на кредитния рейтинг
на ищеца преди момента на подаване на информация в ЦКР и евентуалната стойност след
подаване на информацията към ЦКР от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
На второ място, в приложената от ищеца Справка за
кредитна задлъжнялост било видно, че ищецът има още един кредит класифициран като
„загуба“ и с просрочие над 360 дни на стойност 27 760 лева или 6 (шест) пъти по-голяма от
задължението подавано от ответника към ЦКР. Следователно не можело да се направи
обосновано предположение, че подаваната от ответника информация към ЦКР била
единствената причина за понижаване на кредитния рейтинг на г-н Т.. Очевидно последният
имал и други задължения, които не били обслужвани и които се явявали пречка при
кандидатстване за банково финансиране. Счита, че ищецът с недобросъвестното си
бездействие по отношение на своите кредитори сам се бил поставил в положение, което да
доведе до намаляване на неговата кредитоспособност и с оглед на това не би следвало да
черпи права от това си поведение. На следващо място, ответникът
не бил дал повод за инициирането на настоящото съдебно производство. Посочва, се, че в
отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ищеца от 20.01.2022 год., било посочено, че
било налице погасяване по давност на задължението, но давността не водила до погасяване
на облигационното правоотношение, облигационната връзка между страните, а имало за
единствена последица санкция по отношение на кредитора и невъзможност за събирането
на задължението по принудителен ред. По отношение на настъпилата давност нямало спор
между страните — тя била налице и това било констатирано безспорно и от двете страни.
Недвусмислено било посочено, че вземането се трансформирало в едно естествено вземане,
което било лишено от съдебна защита - „Вземането продължава да съществува като
естествено...“. В тази връзка ответникът не дал повод за завеждането на настоящото дело,
като единствено спазил изискванията на чл.10 от Наредба № 22 за ЦКР. Съгласно чл.10
Институциите по чл.4, ал.1 били длъжни да събират и подават към Централния кредитен
регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Съгласно
тълковния речник на Института за български език думата „погасявам“ означавала
„Изплащам заем, дълг, парично задължение, обикн. на вноски. А от правна гледна точка,
цитираната разпоредба била административна и като такава не подлежала на разширително
тълкуване, в смисъл че да се включва и погасяването по давност, тъй като то не погасявало
вземането на кредитора, а има за последица отнемането на съдебната защита и то само при
евентуално възражение от страна на клиента/длъжник упражнено в съдебно производство.
Фактът, че кредиторът подавал информация за длъжника, не означавал, че съществувал спор
относно погасяването на задължението по давност. Задължение на кредитора било да подава
информация към ЦКР за длъжника до погасяването на задължението и 5 год. след това, а
3
същия разполагал с право да прецени дали да плати всички свои задължения, включително и
погасените по давност. В тази връзка, недопустимо било използването на „превантивното“
възражение за давност за подаване на отрицателен установителен иск от длъжника. На
последно място, с петитума на исковата молба на ищеца, същият желаел да бъда
постановено решение „с което да признаете за установено, че М. Й. Т. с ЕГН ********** не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 5392 лева...“, но
отрицателния установителен иск имал за задача да отговори на въпроса, дали съществува
или не съществува едно претендирано право, а не възможността му да бъда скрепено с
държавна принуда или пък неговия размер. Още повече в отговора на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД не се искало изпълнение на задължение от г-н Т.. Ответникът не бил
инициирал съдебни производства, не бил искал изпълнение от лицето, не правил опити за
контакт с него. Единственото, което бил направил ответникът било да изпълни законовото
си задължение по Наредба № 22 за ЦКР и да подава информация за кредитната
задлъжнялост на лицата, от които има вземания. Важно било да се отбележи, че това се
правило по отношения на всички задължения възникнали от различните форми на
кредитиране, а не само по отношение на тези, от които дружеството търси плащане. Така и в
текста на отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД към г-н Т. било ясно записано
„Вземането продължава да съществува като естествено...“, тоест като едно морално
задължение, което както отново в отговора било посочено може да бъде изпълнено само по
желание на длъжника. Ответникът счита иска за
неоснователен поради следното: Ищецът не бил обосновал претенцията си като не бил
предоставил информация и данни в подкрепа на твърденията си, а единствено бил посочил,
че подаваната от ответника информация водила до пречка при кандидатстването му за
банково финансиране. Тези твърдения били необосновани, като липсвала информация за
това, кога г-н Т. бил кандидатствал за финансиране, пред коя банка било станало това, какви
били параметрите на исканото финансиране и други факти, които били от значение за
оценката на кредитоспособността на ищеца. На следващо място, длъжникът поддържал
тезата, че след погасяването по давност кредиторът губил субективното си право на вземане,
т.е. че изтеклата давност водила до прекратяване изобщо на субективното право на
кредитора — „...изрично заявяваме, че каквито и задължения да е имал ищецът, те са във
всички случаи погасени, било чрез плащане, било чрез давност, като правим и изрично
възражение за погасяването на вземанията на Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, (ако и до
колкото такива съществуват) по давност. “. Именно поради това искът за признаване за
установено несъществуването на вземането на кредитора бил неоснователен. Искът бил
неоснователен на самите твърдения, при които е предявен — вземането продължава да
съществува, но е придобило ново качество — станало е естествено вземане. Макар в
съдебната практика да битува диспозитивът на отрицателните установителни искове за
вземания „не дължи“, такъв диспозитив ГПК не познава — предмет на отрицателния
установителен иск бил несъществуването на едно право, на едно вземане, на една
облигационна връзка. Погасителната давност не водила до прекъсване на облигационната
връзка, давността нямала правопрекратително действие и не водила до нищожност. Видно
от приложените от ответника документи, договорът между ищецът и кредиторът „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК ********* бил действителен и породил
действие. Следователно било налице валидно облигационно правоотношение и независимо
от настъпилата давност, то същото съществувало. Друг бил въпроса дали може да бъде
изпълнено принудително или не. Що се касаело до твърденията на ответника за липса на
облигационно отношение между страните, то видно от приложените от ответника
доказателства безспорно било ясно, че договор за кредит бил подписан и същият бил
валиден и действителен, включително г-н Т. бил уведомен за извършената цесия, като
съобщение за това било изпратено на адреса му по договор и било получено от неговата
майка Г.К. на 28.10.2014 год. В тази връзка прилага договор за кредит PLUS-01350485 от
4
18.02.2009 год. и Известие за доставяне от 28.10.2014 год. на „Български пощи“ ЕАД. На
18.02.2009 год. ищецът сключил договор за кредит с № PLUS-01350485 с кредитодател
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********. По договорът на ищеца
бил предоставен кредит в размер на 2 555,00 лева. Вземането по договора за кредит било
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 08.07.2014 год. Размерът на прехвърленото
вземане възлизало общо на сумата от 4 707,46 лева, от които сумата от 2 555,01 лева била
главница и сумата от 2 152,45 лева представляваща била сбор от непогасена на падежа
договорна възнаградителна лихва и начислена върху просрочената главница лихва за забава.
Ответникът твърди, че бил надлежно упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия, което бил и сторил, като бил изпратил уведомление за цесия до
постоянния адрес на ищеца. Уведомлението било получено на 28.10.2014 год. от лицето
Г.К.-майка на ищеца и следвало да бъде квалифицирано като редовно връчено по смисъла
на чл. 46 ГПК. В случай че съдът приеме, че въпросното уведомление не било редовно
връчено и не било достигнало до адресата си, то приложено ответникът представя към
настоящата молба нарочно изготвено за целите на производството уведомление, с което
ответникът в качеството му на пълномощник на цедента уведомява ищеца за извършеното
прехвърляне на задължението му. Нито цедентът до датата на цесията, нито ответникът след
това са предприемали каквито и да било действия по принудително събиране на вземането
— подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК, предявяване на осъдителен иск,
образуване на последващо изпълнително производство и др. Доколкото това представлявало
отрицателен факт, ответникът бил в обективна невъзможност да представи доказателства за
твърденията си, в случай, че ищецът твърди срещу него да са предприемани действия по
принудително изпълнение, то върху него падала тежестта да докаже твърденията си. След
придобиване на вземането за ответникът възникнало задължение, вменено му съгласно чл.3
от Указания за подаване и получаване на информация от информационната система на
Централния кредитен регистър на БНБ да подава информация относно състоянието на
вземането му произтичащо от договор за кредит № PLUS-01350485. В изпълнение на това
свое задължение ответникът подал съответните данни, което било видно от представената от
ищеца към исковата молба справка относно кредитната му задлъжнялост. На осн. чл.237,
ал.1 ГПК ответникът прави признание по отношение на твърденията на ищеца, че
процесното задължение по договор PLUS-01350485 от 18.02.2009 год. било погасено по
давност. Развива подробни съображения, че не станал повод за завеждане на исковата
претенция. С оглед на което, моли съдът съответната част от разноските за настоящето дело
да останат в тежест на ищеца.
Ответникът счита, че обстоятелството, че същият подавал данни към ЦКР относно
кредитната задлъжнялост на лицето не можело да се определи като „повод“ за завеждане на
делото, доколкото същият нямал избор дали да изпълни или не вмененото му с нормативен
акт задължение. Неизпълнението на задължението за подаване на данни към ЦКР било
свързано с налагането на административни санкции за неизправното лице. Това било така,
защото Централният кредитен регистър била организирана и поддържана от Българската
народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на физическите и
юридическите лица, като данните за отделните кредити се подавали и обновяват ежемесечно
до пълното им погасяване. В закона не било дефинирано понятието „погасяване“, но
предвид особената функция на Централния кредитен регистър да систематизира, съхранява
и предоставя информация относно кредитната история на лицата с цел отпускащите кредити
кредитни и финансови институции да могат да вземат аргументирано решение дали да
финансират даден субект, счита, че под „погасяване“ следвало да се има предвид дадено
задължение да престане да съществува в правния мир (било поради плащане, новиране,
опрощаване и т.н.). Само в тези хипотези длъжникът имал активно и добросъвестно
поведение по отношение на кредитора си — плаща, предоговаря дълга си т.н., в резултат на
което задължението му бива погасено. Напротив, изтичането на давностния срок по чл. 110
5
и чл. 111 ЗЗД не водило до погасяване на задължението, а единствено до погасяване на
правото на кредитора да го събира принудително. В тези случаи «погасяването» не
настъпвало в резултат на активно и добросъвестно поведение на задълженото лице, а в
резултат на бездействие на кредитора. В този смисъл в ЦКР следвало да фигурират данни
дори и за погасени по давност задължения, тъй като от една страна същите продължавали да
съществуват в правния мир, а от друга последващите кредитори било необходимо да бъдат
уведомени, че лицето, на което ще отпуснат кредит било предприело поведение на
недобросъвестно бездействие за един продължителен период от време по отношение на
предходния си кредитор. Предвид изложеното ответникът бил задължен да подава данни
към ЦКР и по отношение на погасените по давност свои вземания, каквото било
процесното, и ще продължи да изпълнява ежемесечно това свое задължение, докато
вземането му не престанело да съществува в правния мир (било защото бъде доброволно
платено, опростено, новирано и т.н.). В този смисъл се била произнесла и цитираната по-
горе практика на ВКС, съгласно която кредиторът по едно погасено по давност вземане
имал право да реши как да го осчетоводява и не бил задължен да го отпише, отчитайки го
като загуба. Докато вземането не бъде отписано обаче, т.е. счетоводно се водило като актив
на дружеството, последното било задължено да го отчита в ЦКР, какъвто бил именно и
процесният случай. Що се касаело до това дали било възникнало облигационно
правоотношение между М. Й. Т., ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД във връзка с подписания между страните договор за кредит PLUS-
01350485 от 18.02.2009 год., то ясно и недвусмислено доказал, че такова правоотношение
възникнало, в последствие било цедирано на ответника и към момента на изготвянето на
настоящия отговор същото било действащо и валидно. С оглед на всичко гореизложено,
ставало ясно, че между страните било налице действащо облигационно отношение
продиктувано от сключения между М. Й. Т., ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД договор за кредит PLUS-01350485 от 18.02.2009 год. Същото било
цедирано на ответника на 08.07.2014 год. и към настоящия момент било погасено по
давност. По отношение на последното, между страните нямало спор и ответникът вече
заявявал, че счита вземането за погасено по давност. В тази връзка позоваването на
изтеклата давност с иск било преждевременно, тъй като кредиторът не бил потърсил защита
на материалните си права чрез иск, за да може в този смисъл да им се противопоставят чрез
възражение последиците на давността — погасено право на иск и на право на принудително
изпълнение (така Решение от 07.03.2014 г. по в. гр. д. № 119/2014 г., ОС-Варна, Решение от
24.02.2015 г. по е. т. д. № 83/2015 г., ОС-Варна, Решение от 12.10.2015 г. по е. т. д. №
970/2015 г., ОС-Варна, Решение от 11.01.2016 г. по е. т. д. № 1657/2015 г., ОС-Варна). Що се
касаело до останалия спорен предмет — дали изобщо била налице правна връзка между
ищеца Т. и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, то счита, че такава била налице и в тази си част
искът на ищецът бил неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен и
на ответника да бъдат заплатени направените съдебни разноски, за които щели да
представят списък по ч. 80 ГПК. На осн. чл. 237 ГПК прави признание по отношение на
факта за настъпила погасителна давност по договор за PLUS- 01350485 от 18.02.2009 год. По
отношение на претенцията на ищецът за обявяване на правоотношението по договор за
кредит PLUS-01350485 от 18.02.2009 год. за несъществуващо, то с приложените
доказателства от ответника тази претенция считал за оборена, поради което моли съда в тази
част, да отхвърли иска и да постанови решение, с което да признае, че между М. Й. Т., ЕГН
********** и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД била налице правна облигационна връзка
възникнала на основание подписания между ишеца Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД- договор за кредит PLUS-01350485/18.02.2009 г.
В съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си адв. Б.-Б.,
поддържа претенцията си и моли за присъждане на направените по делото разноски.
Представя подробна писмена защита, в която моли искът да бъде уважен, като изцяло
6
основателен.
Ответникът "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София, с ЕИК *********,
редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. В писмено становище
чрез пълномощника си юрк. Ш. заявяват, че искът е неоснователен, като признават
погасяването на вземането, поради изтекла давност. Претендират юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представената и приета като доказателство по делото - Справка за кредитна
задлъжнялост относно ищеца с № БНБ-87581 от 12.08.2021г. издадена от Централен
кредитен регистър към Българска народна банка, ищецът има отразено в регистъра
задължение към "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София, в размер на
5392,00лева. М. Й. Т. отправил до "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София,
молба за корекция на отразените в регистъра данни, които счита, че го злепоставяли по
отношение на репутацията му на добър платец, създавали му лоша кредитна история.
Същата била получена на 19.01.2022г. от ответното дружество - видно от представеното и
прието като доказателство по делото известие за доставяне. Ответното дружество му
отговорило в писмен вид /отговорът е представен и приет по делото/, като заявили, че той
имал неизплатено задължение към ответното дружество произтичащо от договор PLUS-
01350485 от 18.02.2009 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и че е
придобил вземането по силата на сключен договор за цесия с цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В него се посочва още, че позоваването на изтекла давност от
страна на длъжника препятства възможността единствено за принудително събиране на
вземането, но същото би могло да бъде заплатено и доброволно.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за потребителски кредит №
PLUS-01350485/18.02.2009г. между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД
ЕИК *********, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 3000лв., която сума
била преведена по банкова сметка на ищеца.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за цесия от 08.07.2014 г., с
който вземането по договора за кредит било прехвърлено на ответника. По делото е
представено и прието и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изпратено от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД като пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с оглед сключения между тях договор за цесия. От приетото по делото
пълномощно се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжниците от негово име за
извършената цесия, въз основа на сключения договор за прехвърляне на вземанията. С
известие за уведомяване за извършената цесия, връчено на майка му – Г.К. на 28.10.2014 г.,
ищецът узнал за прехвърляне на вземането към него - на цесионера.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения
отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения:
В случая правният спор на ищеца от предявяване
на иска е налице – с оглед намесата в неговата правна сфера чрез обявяването на
задължението му към "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, гр. София – в размер на
5392лева, като непогасено в Централен кредитен регистър към БНБ – видно от
представената и приета като доказателство по делото справка № БНБ-87581/12.08.2021г.
В настоящия случай, безспорно е установено, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ЕАД ЕИК ********* и ищеца – М. Т. е сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-01350485/18.02.2009г., по който същият не е изпълнявал задълженията си,
7
поради което неизплатения дълг в размер на 5392,00лева му е прехвърлен въз основа на
сключен договор за цесия от 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства – договора за кредит и цесия, както и справка от ЦКР на БНБ за
задълженията на кредитополучателя - ищец. Видно от представената справка от ЦКР на БНБ
за задълженията на ищеца, се установява, че същият има текущо задължение по кредит към
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, придобито въз основа на договор за цесия от
08.07.2014 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, с ЕИК ********* е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, по който ищецът е усвоил заетата му сума. Липсват доказателства, че
предоставената му сума е била възстановена на кредитодателя, съобразно сключения между
тях договор.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов
кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията - това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4
ЗЗД. В конкретния случай се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е упълномощила "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжниците от
нейно име за извършената цесия. По делото е прието доказателство за извършено връчване
на уведомлението за извършената цесия, като същото е прието от майката на ищеца. С оглед
събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е бил
надлежно уведомен за цесията. Независимо от предното, следва да се посочи, че дори по
делото да не бяха приети доказателства в тази насока, получаването от ищеца на
уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство /с връчването на
отговора на исковата молба и преписите към нея/ е факт, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК на
ВС на Република България.
По отношение на въпроса за изтеклата погасителна давност, на основание на която
ищецът е заявил недължимост на вземането, следва да се посочи, че погасителната давност е
сложен юридически факт състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и
изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня от който
вземането станало изискуемо-чл.114 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгл.чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Съдът намира, че в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110
ЗЗД, тъй като при договора за кредит е налице единно плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – по аргумент от противното на основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания
по договора. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №
8
261/12.07.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 795/2010 г. на IV г. о. В настоящия случай иска за
признаване недължимост на вземането следва да бъде уважен, поради погасяване на
вземането по давност, тъй като липсват доказателства да са извършвани действия по
изпълнение прекъсващи давността пет години назад.
Фактът, че вземането е погасено по давност се признава и от ответната страна, в
депозирания отговор на исковата молба, но същото не освобождава ответника от
задължението, вменено му с нормата на чл. 10 и сл. от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър. Обстоятелството, че вземането е погасено по давност
лишава кредитора от възможността да събира същото по принудителен ред, но длъжникът
от своя страна може доброволно да заплати същото, въпреки наличието на изтекла
погасителна давност. Направеното искане от ищеца е обвързано с установяване на
недължимост на суми, отразени в издадената от ЦКР при БНБ справка, т.е. данни за ищеца,
които се съдържат в Централния кредитен регистър, същото навежда на специалния иск по
чл.24, ал.4 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитер регистър, с който ищецът
към момента не разполага, поради отмяната на разпоредбата с изменението на чл.24 от
Наредбата от 2015г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски общо в размер 935,68лв. -215,68лв. държавна такса и 720лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските, представен от адв.Б.-Б..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца М. Й. Т., с ЕГН **********,
с адрес ************ със съдебен адрес гр. Стара Загора, **** № 119, ет. 3, офис 6, чрез
адв.Б.-Б. че не дължи на ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от Лилия Костадинова Димитрова, чрез пълномощник юрк.Ш., сумата от
5392 /пет хиляди триста деветдесет и два/ лева, представляваща вземане по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-01350485/18.02.2009г., поради погасяване по
давност на вземането.
ОСЪЖДА "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от
Лилия Костадинова Димитрова, чрез пълномощник юрк.Ш., да заплати на М. Й. Т., с ЕГН
**********, с адрес ***************, със съдебен адрес *** **** № 119, ет. 3, офис 6, чрез
адв.Б.-Б. направените деловодни разноски в общ размер на 935,68лева/деветстотин тридесет
и пет лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорския Окръжен съд.
9
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10