№ 121
гр. Б., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.а
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200601348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 9 от 25.01.2023 г. по НОХД № 704/2021 г. по описа на Районен
съд-Б.,подсъдимата А. С. К., от гр.Б.,с ЕГН:********** е призната за виновна
в това,че в периода от 09.07.2020г. до 18.02.2021г. включително,в гр.Б., ж.к.
Е., в условията на продължавано престъпление като родител - майка на Д.
С.ова К.а, родена на ****г. не е изпълнила Определение № 10210 от
29.10.2019г., постановено по гр.д. № 2423 от 2019 г. по описа на БлРС, с
което е определен режим на лични контакти на малолетното дете с бащата С.
Д. К., с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, в събота от 11.00 часа до 18.00 часа, в неделя с преспиване по
местоживеенето на бащата, както и всеки вторник и четвъртък за времето от
приключване на детската градина - от 17:00 часа до 19:00 часа, като не е
допуснала осъществяването на личен контакт на бащата С. Д. К. с детето Д.
С.ова К.а, родена на **** г., на следните дати - всяка първа и трета събота на
съответния месец, в 11.00 часа, на 18.07.2020г., 01 и 15.08.2020г., 05 и
19.09.2020г., 03 и 17.10.2020г., 07 и 21.11.2020г., 05 и 19.12.2020., 02 и
16.01.2021г., 06.02.2021г., както и всеки вторник и четвъртък на месеците
юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., както и всеки
вторник и четвъртък през месец януари и февруари (до 18.02.)
2021г,представляващо престъпление по чл.182, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от
НК и при приложението на чл. 54 от НК е наложил на подсъдимата наказание
"пробация" при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2, т.1
от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по
1
настоящ адрес" за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично; - на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6
/шест/ месеца по график, определен от служителя, както и глоба в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/.
Първоинстанционният съд е осъдил А. С. К. и за друго такова престъпление
по чл.182,ал.2 от НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,за това,че в периода от
01.03.2021г. до 18.04.2021г., включителн о, в гр. Б., ж.к. Е., в условията на
продължавано престъпление като родител - майка на Д. С.ова К.а, родена на
****г. не е изпълнила Протоколно определение № 91446 от 18.02.2021г.,
постановено по гр.д. 2423/2019г по описа на БлРС, с което е определен
режим на лични контакти на малолетното дете с бащата С. Д. К., с
ЕГН**********, като не е допуснала осъществяването на личен контакт на
бащата С. Д. К. с детето Д. С.ова К.а, родена на **** г. в дните 6, 7, 20 и 21
март 2021г., 3 и 17 април 2021г и отново при приложението на чл.54 от НК й
е наложил същото по вид и размер наказание.
Приемайки,че двете деяния са извършени при условията на реална
съвкупност,на осн. чл.23,ал.1 от НК е определил едно общо наказание за
двете престъпления в размер на тай-тежкото от тях- "Пробация" със следните
пробационни мерки: - на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.
42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6
/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично; - на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца по график, определен от
служителя, както и глоба в размер на 2000 лв.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на С. К., сумата от 412 лв.,
представляващи направени от частния тъжител в хода на съдебното
производство разноски,от които 12 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.Подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на
Б.ския районен съд сумата в размер на 485.92 лв., представляващи направени
разноски в хода на съдебното производство, както и 5 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимата-адв.З. А. с твърдения за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.На
първо място се счита,че вменените на подсъдимата престъпни деяния не са
доказани по безспорен начин в производството като това възражение не се
аргументира с анализ на доказателствения материал.Но в подкрепа на това
становище се посочва и допълнителния аргумент ,че подсъдимата не е
осъществила деянията от субективна страна,тъй като за целия период на
обвинението срещу нея е действала заповед за незабавна защита,издадена по
гр.дело №2667/2019г по описа на РС-Б.,съгласно която частният тъжител не е
имал правото да доближава подсъдимата и общото им дете.На следващо
място се изразява становище,че първоинстанционният съд неправилно е
приел,че предмет на настоящото дело са две продължавани престъпления като
се защитава позицията на осъществяване на едно продължавано
2
престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК като приетото от първата
инстанция осъждане за две отделни деяния единствено поради факти,че
основанието им произтича от различни съдебни актове/определение за
привременни мерки и съдебно решение/ противоречи на материалния закон и
води до неправилно приложение на същия,тъй като за осъщественото едно
деяние подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК предвид наличието на законовите предпоставки за това.
Искането в жалбата е въззивният съд да отмени първоинстанционния съдебен
акт и постанови решение, с което подсъдимата бъде оправдана или да бъде
изменена първоинстанционната присъда като бъде прието,че осъщественото
от нея представлява едно продължавано престъпление ,след което да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ на основание чл.78а от НК.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Препис от жалбата е връчен на подсъдимата А. К.,както и на частния
тъжител,и неговият повереник,но възражения не са постъпили.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата се явява в две
поредни съдебни заседания,на които не е даден ход по нейно искане.В
следващите съдебни заседания подсъдимата не се явява като последната
демонстрира незаинтересованост към процеса и очевидно нежелание за
участие в него.След няколкократно отлагане на делото,поради
невъзможността да бъде призована на адрес,както по обичайния ред,така и по
реда на чл.178,ал.2 от НПК-чрез органите на РУ-Б.,по предоставена от нея
ел.поща,както и на мобилен номер, също предоставен от нея ,но
неотговаряща при позвънявания,съдът й назначи служебен защитник и
въззивното производство е разгледано без участието на подсъдимата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, служебният защитник на
подсъдимата адв.Т.Т. поддържа депозираната въззивна жалба като моли
подсъдимата да бъде оправдана и при условията на евентуалност също е на
мнение,че осъщественото от нея представлява едно продължавано
престъпление и предвид наличието на законовите предпоставки счита за
необходимо да бъде приложен чл.78а от НК.
Частният тъжител С. К. участва лично в производството пред въззивната
инстанция.Изразява становище за доказаност на депозираната от него частна
тъжба и виновно поведение от страна на подсъдимата,поради което иска
присъдата да бъде потвърдена.Неговият повереник-адв.Б. К. изразява
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на първоинстанционният съдебен акт,поради което иска
неговото потвърждаване.Основната й аргументация е насочена към
неоснователност на заложеното в жалбата възражение за несъставомерност на
деянието от субективна страна,тъй като през целият период на обвинението е
действала заповед за незабавна защита,издадена по реда на ЗЗДН като
счита,че коментираната заповед не съдържа забрана бащата да не доближава
детето.Освен това,насочва вниманието към факта,че режимът на лични
контакти между бащата и детето е базиран на постигнати между страните
3
спогодби,т.е подсъдимата е била съгласна с определения режим,който
последствие не е изпълнявала.Ето защо,настоява първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и
възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна от гледна точка на извършеното деяние и неговият автор,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствения и непротиворечив извод относно извършеното престъпление от
обективна и субективна страна, авторството и виновността,но е направил
погрешния извод за осъществяване на две отделни престъпни деяния като
въззивният съд намери,че поведението на подсъдимата осъществява едно
продължавано престъпление,основанията за което ще изложи по-долу.При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата
обстановка по делото, като я допълни единствено с описание на издадената
незабавна заповед за защита по реда на чл.18 от ЗЗДН,предвид на
направените възражения във въззивната жалба:
Подсъдимата А. С. К. е родена на **** г. в Б.,където и живее.Подсъдимата е
със средно образование,не работи по трудово правоотношение,но се занимава
с декорация на торти,не е осъждана,но е освобождавана от наказателна
отговорност за извършени от нея престъпления от частен характер със
съдебни актове,влезли в сила след датата на разглежданото престъпно
деяние.А именно:
-с присъда №93525 от 19.04.2021г постановено по НЧХД №2292/2019г,влязла
в сила на 11.10.2021г,РС-Б. е осъдил К. за престъпление по 146,ал.1 от
НК,извършено в периода от 23.06.2019г до 18.07.2019г спрямо С. Д. К.,за
което е освободена от наказ.отговорност по чл.78а от НК и е наложено
наказание Глоба в размер на 1000лева.
-с присъда №905663/19.10.2021г постановено по НЧХД №2291/2019г по описа
на РС-Б.,влязла в сила на 04.11.2021 г е осъдена за престъпление по
чл.146,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК извършено в периода от 25.06.2019г до
11.07.2019г спрямо Р. С. К.а,за което е освободена от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК като й е наложено наказание Глоба в размер на
1000лева.
През 2013г. А. К. и частния тъжител С. К. заживели на семейни начала като от
4
съвместното им съжителство се родила дъщеря им-Д. С.ова К.а/родена на
****г./Поради влошаване на отношенията между двамата,на 06.01.2019г.
подсъдимата се изнесла от жилището, в което живеели в гр.Б.,ул. „П.“ ****
,заедно с детето Д. К.а.
Първоначално отношенията им били нормални и тъжителят виждал детето си,
но в края на м. май 2019г. поведението на подсъдимата се променило, като
същата отказвала всякакъв контакт на К. с дъщеря му, не отговаряла на
телефонните му обаждания,а когато отговаряла,всъщност обиждала
тъжителя,не се провеждал разговор и комуникацията им прекъснала.Поради
тази причина С. К. сигнализирал отдел „Закрила на детето" в началото на юни
месец 2019г., където бил отворен случай.Въпреки подаването на сигнала и
опитите на компетентната институция да разрешат спора, подсъдимата не
давала възможност на тъжителя да вижда детето си.По повод на подадена
тъжба от С. К. било образувано НЧХД № 2292/2019г, по което понастоящем е
постановена влязла в сила присъда, с която К. е призната за виновна в
престъпление по чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Това поведение на подсъдимата било и причина частният тъжител да заведе
дело за решаване на родителските права по отношение общото им дете.В тази
връзка било образувано гр.д.№2423/2019г. по описа на РС-Б.,по което с
Определение №10210 от 29.10.2019г., съдът определил режим на лични
контакти на С. К. с дъщеря му Д. К.а както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца в събота от 11.00 часа до 18.00 часа в неделя с
преспиване, по местоживеенето на бащата, както и всеки вторник и четвъртък
за времето от приключване на детската градина - от 17:00 часа до 19:00 часа.
Посоченото определение е такова по реда на чл.323 от ГПК за определяне на
привременни мерки до разрешаването на въпроса с окончателен акт по
делото,то е постановено в открито съдебно заседание в присъствие на
подсъдимата.След приключване на делото подсъдимата продължила да
препятства срещите на детето с тъжителя,като същевременно подала молба по
Закона за защита от домашно насилие,за което било образувано гр.д.
гр.д.2667/2019г по описа на PC Б., по което е издадена временна
ограничителна заповед срещу ответника /тъжител в настоящото
производство/, която понастоящем е отменена.
Отношенията между страните продължили да се влошават,доказателство за
което са жалбите подавани от тях в РУ Полиция, Районна прокуратура гр.Б.,
включително и до РС Б., свързани с твърдения за неизпълнение на съдебно
решение по отношение на издръжката на детето, контактите на бащата с
детето, упражнено насилие между двамата, включително е постановена и
Заповед за незабавна защита срещу подсъдимата по гр.д.№1238/2021г. /л.85/
Предвид продължаващото неизпълнение на съдебното определение от страна
на подсъдимата, частния тъжител подал тъжба пред РС Б. с твърдения за
извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК от К., по което било
образувано нчхд 1196/2020г. по описа на PC Б.. В съдебно заседание на
25.02.2021г. производството по делото е прекратено и е постигната
извънсъдебна спогодба.
5
Междувременно на 18.02.2021г. по гр.д. 2423/2019г по описа на PC Б. била
постигната спогодба в частта за родителските права, местоживеенето на
детето и режима на лични контакти, която била одобрена от гражданския съд
с Протоколно определение № 91446 от 18.02.2021г., съгласно
което:местоживеенето на малолетното дете Д. С.ова К.а, се определя на
адреса на неговата майка - А. С. К., като майката се задължава при промяна
на адреса да уведоми бащата за новия адрес.На бащата С. Д. К. се е определен
режим на лични контакти с детето, който следва да се спазва от 01 март 2021
година, както следва:
-през първия месец, от влизане в сила на споразумението режимът на лични
отношения между бащата и детето, ще бъде както следва: -Бащата С. Д. К., с
адрес Б., ул. „П." № 5, ще взема детето Д. С.ова К.а всяка първа и трета събота
и неделя за времето от три часа всеки от дните в диапазона от 11.00 часа до
17.00 часа, в присъствието на дъщерята на ответницата - М.И., като в случай
на невъзможност на лицето М.И. да присъства, да бъде посочено друго лице
от страна на майката.
-След първия месец режимът на лични отношения в период от един месец да
бъде както следва: Бащата С. Д. К., с ЕГН********** с адрес град Б., ул. „П.“
5, да взема детето Д. С.ова К.а всяка първа и трета събота и неделя, в събота
от 11.00 часа до 18.00 часа, в неделя от 11.00 часа до 18.00 часа, без
присъствие на трето лице, без преспиване на детето в дома на бащата.
- След втория месец, режимът на лични отношения между бащата и детето ще
бъде както следва: -Бащата С. Д. К., с ЕГН********** с адрес град Б., ул. П. 5,
да взема детето Д. С.ова К.а всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в
събота от 11.00 часа до 18.00 часа в неделя, с преспиване по местоживеенето
на бащата - като взема и връща детето по местоживеенето му.
-Бащата С. Д. К., с ЕГН**********, с адрес град Б., ул. П. 5, ще осъществява
лични контакти с малолетното дете за периодите на ваканции, както следва: -
Половината от П.ната и зимна ваканция, определени от МОН и 20 /двадесет/
дни през лятото, които да се ползват два пъти по 10 /десет/ дни, което време
не съвпада с годишния платен отпуск на майката А. С. К., за което същата се
задължава да уведоми бащата своевременно в началото на месец юни.Като
майката има право да ползва през лятото два пъти по 10 дни и в този период
от време не се прилага общият режим.
-Относно рождения ден на малолетното дете Д. С.ова К.а, бащата С. Д. К. ще
има право всяка четна година да прекарва на датата **** по три часа с детето,
а всяка нечетна година на следващия ден 07 февруари също по три часа да
има правото да осъществява личен контакт с детето, съобразени с учебните
ангажименти на детето.
-Бащата С. Д. К., с ЕГН********** с адрес град Б., ул. П. 5, ще осъществява
ежедневно придружаване на детето Д. С.ова К.а до училище и обратно, като
ще го взема и връща в дома на майката не по- късно от половин час преди
водене, съответно взимане от училище, а при невъзможност на бащата да
заведе и върне детето от училище да уведоми майката своевременно.
След приключване на делото подсъдимата продължила да не изпълнява вече
6
окончателното определение, като спряла да отговаря на обажданията на
тъжителя, или когато отговаряла заявявала, че детето е болно или не желае да
го види. Това се повтаряло на всяка от датите, на които бащата имал право да
види детето си.
На 17.04.2021г., когато също била определена от съда дата, поради пореден
отказ на подсъдимата да предостави възможност на К. да види детето си
същия сигнализирал полицията, като на място се отзовали св.М. и В., пред
които подсъдимата категорично отказала да даде детето, като заявила, че
няма да изпълнява режима. Предвид пълното неизпълнение на Протоколно
определение № 91446 от 18.02.2021г., постановено по гр.д. 2423/2019г по
описа на PC Б. и Протоколно определение № 91728 от 25.02.2021 г.
постановено по нчхд 1196/2020г по описа на PC Б., както и след неуспешните
опити да види детето си частния тъжител депозирал молба пред ЧСИ, по
което било образувано изп.д.№570/2020г. във връзка с тяхното изпълнение, за
което подсъдимата е уведомена, както и депозирал тъжба пред РС Б., по
повод, на която е образувано настоящото дело.
От изготвената по делото съдебно-психологическа експертиза се установява,
че е налице синдром на родителско отчуждение в отношенията между детето
Д. К.а и бащата С. К., като според експерта причините са в поведението на
майката и влиянието върху детето. В експертното заключение подробно е
обсъдено състоянието на детето, отношението към бащата и майката и
причините за това.
Гражданският съд по дело №2667/2019г по описа на РС-Б., образувано по
молба на подсъдимата А. К. срещу С. К. е бил сезиран с искане да определи
мерки за защита по ЗЗДН както за защита на А. К.,така и на детето Д. К.а.По
тази молба е издадена ЗНЗ от 15.10.2019г по реда на чл.18,ал.1 от
ЗЗДН.Заповедта е издадена срещу С. К. като с нея последният е бил задължен
да се въздържа от извършване на ***** ,както и му се забранява да
приближава А. К.,както и определени места-жилището в което живеят в гр.Б.,
ж.к“Е.,**** както и детската градина на детето-Ц.. Тази заповед, издадена по
реда на чл.18 от закона е действала през цялото производство пред районния
съд.Връчена е на С. К. на 16.10.2019г и е действала до 14.05.2021г ,когато по
същото гражданско дело е била издадена окончателната заповед за защита по
чл.15,ал.2 от ЗЗДН,но само спрямо А. К.,като С. К. е бил задължен да се
въздържа от извършване на ****Отхвърлена е била молбата на А. К. като
майка и законна представителка на малолетната Д. К.а за осъществен акт на
домашно насилие на 12.09.2019г,изразяващ се в ****. Гражданският съд е
счел за неоснователно твърдението за осъществено насилие спрямо
детето.Тази заповед е била отменена напълно от въззивният съд при
осъщественото обжалване от С. К..
Въззивният съд намира, че описаната по-горе фактическа обстановка
правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на
събраните и проверени доказателства,допълнени и от въззивния съд с
приобщаването на две дела-едното от частен характер/НЧХД №1196/2020г по
описа на РС-Б./ ,водено за същото такова престъпление/по чл.182,ал.2 от НК/
,но за предходен период/от 29.10.2019г до 09.07.2020г/,а другото
7
гражданското производство №2667/2019г,образувано по реда на ЗЗДН.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд, воден от разпоредбата на чл.13 от НПК е
извършил анализ на събраните доказателства,давайки вяра и позовавайки се
изцяло на едната група доказателства,а именно тези подкрепящи
обвинителната теза на частния тъжител С. К..Но всъщност не е изключил и
обясненията на подсъдимата К.,подкрепени от показанията на нейната
дъщеря М.И.,но не е възприел причините,изтъкнати от подсъдимата,целящи
да оправдаят поведението й относно неизпълнението на постановените
съдебни актове,определящи режима на виждане на детето Д. К.а с нейния
баща С. К.. Проверяваният съд съобразно изискването на чл.305,ал.3 от НП К
е посочил кои факти приема за установени и доказани и въз основа на какви
доказателства е изградил своето вътрешно убеждение.Посочил е,че с доверие
е кредитирал показанията на свидетелите З.П., Б.Н., Р. К.а, Л. М. , В. В. и
именно базирайки се на тях е възприел за доказана обвинителната теза на
частния тъжител.И съпоставяйки показанията на изброените
свидетели,анализирайки събраните писмени доказателства както и
изготвената в хода на производството съдебно-психологична експертиза с
обясненията на подсъдимата е стигнал до извода за защитната функция на
обясненията на подсъдимата А. К. относно изтъкнатите причина за
неизпълнение на режима на виждане.Но приемайки,че по съществото си със
своите обяснения подсъдимата не отрича неизпълнението на съдебните
актове определящи режима ,е възприел същите в тази насока.
Фактическите си констатации относно поведението на подсъдимата и отказа
да изпълнява съдебните определения,касаещи режима на контакти на бащата
с детето ,първоинстанционният съд е направил въз основа на всички събрани
гласни доказателства в производството като напълно се е доверил на
показанията на полицейските служители Л. М.,В.,З.П.,които са се отзовавали
на повиквания относно търсено съдействие от страна на бащата К.,за да
осъществи контакт са детето си.Районният съд с основание се е доверил и на
показанията на свидетелите Б.Н./приятел на частния тъжител/ и свид.Р.
К.а/майка на частния тъжител/,показанията на които въпреки близостта на
частния тъжител с двете лица и принципната им заинтересованост от изхода
на делото,не следва да бъдат игнорирани.И това е така,тъй като показанията
на тези свидетели са непротиворечиви,съответстващи и на събраните
писмени доказателства по делото,както и на изготвената съдебно-
психологична експертиза.Тези свидетели установяват непрестанното желание
на бащата да вижда детето си,съобразявайки се с режима на виждане като К.
следва поведение на търсене на детето чрез майката/звънене по телефона/,на
който обаче последната или не отговаряла,или пък вдигала телефона
отправяйки обидни изрази,застъпвайки категоричната си позиция,че бащата
няма да види детето.С. К. на всяка една от датите,посочени в съдебните
актове/първо определението по привременни мерки,а след това и
окончателното определение,с което съдът е одобрил постигната между
страните спогодба относно режима на виждане на бащата с детето/ е отивал в
уречения час да чака срещата с детето,които срещи обаче не са се
8
осъществявали,поради нежелание от страна на майката.Последната не е
отговаряла на телефонните обаждания,не е отговаряла на писмените
съобщения,или ако е имало отговор, той е бил съпроводен с отказ.В тази
насока са показанията на свидетелите Н. и К.а ,а същевремнно полицейските
служители ,разпитани като свидетели по делото дават информация за
конкретни неосъществени срещи на бащата с детето,когато К., поради
невъзможността да осъществи контакт е търсил съдействие от
полицията.Описаното поведение на подсъдимата,нежелаеща дъщеря им да се
среща с баща си ,всъщност намира израз и в показанията на свидетелите
полицейски служители ,които подробно разказват не само за проявената
агресия на подсъдимата К. към С. К.,но дори и към тях упреквайки свид.М.,че
винаги се е държал грубо с нея,а той твърди,че за първи път се отзовава на
сигнал на този адрес и никога не е виждал страните.Със същото смислово
съдържание са и показанията на свид.В.,който сочи,че още с отварянето на
вратата от подсъдимата са ****.И в крайна сметка, дори и при подаден сигнал
до полицията за оказване на съдействие за осъществяване на срещи се
детето,такива срещи не са се състояли именно поради несъдействащото
поведение на майката.
Липсващо съдействащо поведение от страна на майката се установява и в
резултат на назначената в първата инстанция съдебно-психологична
експертиза,вещото лице по която именно поради несъдействащото поведение
на майката, не е успяло да проведе интервю с детето и в крайна сметка
експертизата е изготвена на базата на доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното съдебното следствие.Вещото лице е достигнало до
извод за съзнателно и целенасочено саботиране от страна на майката,на
взаимоотношенията между бащата и детето с цел да разруши любовта на
детето към бащата и да го елиминира от живота му.Посочило е,че в тази
ситуация,въпреки данните ,че между ****.Вещото лице е достигнало до
извода,че А. К. се явява родителят отчуждител,който системно,съзнателно и
целенасочено отчуждава детето от другия родител-бащата.
Районната инстанция не е изградила изводите си на показанията на
свидетелите К., П., Н. и М.,тъй като техните показания касаят случай извън
периода на обвинението, но същевременно ги е възприела като индикация за
продължаващото несъдействащо и агресивно поведение на
подсъдимата,недопускащо осъществяването на срещи между бащата и детето.
На базата на всички доказателствени източници,правилно ценени и
кредитирани от първостепенния съд, безспорно в производството се
установява осъществяване на престъпление по чл.182,ал.2 ,във вр. с чл.26,ал.1
от НК от обективна и субективна страна от подсъдимата А. К. за периода от
09.07.2020г до 18.04.2021г.През целият този период от време ,за който
срещите между бащата и детето са регламентирани по силата на съдебни
актове/определения/ по едно и също гражданско производство,частният
тъжител не е успял да осъществи контакт с детето си,поради несъдействащото
поведение на подсъдимата К.. Изключение от този период правят единствено
две дати/на 06.03.21г и 07.03.2021г/,когато са осъществени срещи с детето в
присъствието на по-голямата сестра-свид.М.И./дъщеря на А. К. от предходен
9
брак/ за около 10-15мин.Тези две срещи н**** К.а е била по-спокойна,бащата
е успял да й върже и мартеничка,но с напредване на времето отново е ставала
неспокойна,гледайки към входа на блока.След тези две кратки срещи, бащата
не е успял да осъществи последваща такава среща с дъщеря си,а когато е
търсил съдействие от полицейските органи са възниквали скандали,в
присъствието на детето,които са завършвали със съставянето на протоколи за
предупреждение и по отношение на двамата родители да се въздържат от
използването на обидни изрази един към друг и от прояви на агресивно
поведение.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка районният съд е
извел единствено възможния извод, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,но е допуснал незаконосъобразност
приемайки,че поведението й осъществява две отделни продължавани
престъпления по чл.182,ал.2,във в с чл.26,ал.1 от НК.За да приеме
осъществяването на два отделни престъпни състава, проверяваният съд
изхожда от разликата в съдебните актове,от които произтича задължението за
спазване на режима за виждане на бащата с детето-две определения,
постановени по едно и също гражданско производство / гр.д. № 2423 от 2019
г. по описа на БлРС/-едното с пр.основание чл.323 от ГПК по привременни
мерки ,а другото- окончателно определение,с което е одобрена постигната
между двете страни спогодба относно режима на виждане на бащата с
детето.Първото определение с № 10210 от 29.10.2019г., е определяло режима
на контакти на бащата с детето за периода от влизането му в сила до
18.02.2021г,а второто определение № 91446 от 18.02.2021г., е действало за
периода от 01.03.2021г. занапред.Т.е приемайки неизпълнение на различни
съдебни актове,постановени по едно и също гражданско
производство,неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка за
осъществяване на две отделни продължавани престъпления по чл.182,ал.2,във
вр. с чл.26,ал.1 от НК.Въззивният съд е на мнение,че в настоящия казус
подсъдимата не е извършила съвкупност от престъпления по
чл182,ал.2,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,а поведението й осъществява едно
единно продължавано престъпление.Съгласно чл.26,ал.1 от НК, разпоредбата
на чл.23-25 не се прилага в случаите на продължавано престъпление,когато
две или повече деяния,които осъществяват поотделно едни или различни
състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителни
периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,при което последващите се явяват продължение на
предшестващите.Налице са всички елементи на тази законова
разпоредба.Подсъдимата А. К. осъществява един и същи състав на
престъпление по чл.182,ал.2 от НК като не изпълнява съдебните актове/първо
Определение №10210/29.10.2019г постановено по гр.дело №2423/2019г по
описа на РС-Б.,представляващо определение за привременни мерки,с което е
бил определен и режима на виждане на бащата С. К. с детето Д. К.а,а след
това и определение №91446/18.02.2021г по същото гражданско дело,с което е
одобрена постигната между страните спогодба, отново определяща режима на
10
виждане на бащата с детето,вече с окончателен съдебен акт.Т.е безспорно е,че
неизпълнявайки съдебните актове,определящи режима на контакти на бащата
с детето ,подсъдимата осъществява един и същи състав на престъпление/по
чл.182,ал.2 от НК/ като без значение е факта,че се определят различни
режими на виждане на бащата с детето съгласно двете съдебни
определения.Безспорно е налице и идентичност на обстановката-начина на
осъществяване на деянията-на всяка една от датите бащата отива да види
детето,стои пред блока,в който живее с другия родител,звънни по телефона на
майката,пише съобщения,но не получава отговор,а в други случаи, в които
търси съдействие от полицията възникват скандали, поради нежеланието на
майката да предостави детето.Поведението на подсъдимата е идентично като
то продължава непрекъснато през целия период на обвинението от
09.07.2020г до 18.04.2021г.
От конкретните действия на подсъдимата следва извода, че същата действа
при условията на пряк умисъл при осъществяване на деянията от единното
престъпление,водена единствено от нежеланието си да предостави детето на
бащата.Ето защо,подсъдимата А. К. е осъществила едно продължавано
престъпление траещо от 09.07.2020г до 18.04.2021г,поради което въззивният
съд преквалифицира деянието,в който смисъл първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде изменен.Ето защо,възражението направено във
въззивната жалба от служебния защитник на подсъдимата,поддържано и в
хода на въззивното съдебно производство от новоназначения служебен
защитник се явява основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник,
който не изпълни, или по какъвто и да е друг начин осуети изпълнението на
съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно
лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет
хиляди лева.Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК
са обществените отношения, които гарантират безпроблемното упражняване
на родителските права и осъществяването на личните контакти между
родителите и децата, които контакти са регламентирани посредством влязъл в
сила съдебен акт, какъвто в случая е първо определението по привременни
мерки,а след това и определението,с което е одобрена постигната между
страните спогодба по гражданското производство относно упражняването на
родителските права и личните контакти с детето.Пострадал от това
престъпление може да бъде както детето, така и родителят, на който са
предоставени родителските права или права за лични контакти с детето. В
казуса пострадал се явява родителят/бащата/ ,на когото са определени лични
контакти с детето.Изпълнителното деяние на престъплението може да се
осъществи както с действие, така е посредством бездействие. За да бъде
извършено престъплението е необходимо деецът да не предаде детето на
родителя, или да предприеме такова поведение, което като резултат да доведе
до невъзможност на правоимащия да се срещне и да осъществи контакт със
своя низходящ. В настоящия случай е налице първата хипотеза – непредаване
на детето на родителя,на когото са предоставени лични контакти и в който
смисъл е налице неизпълнение на съдебните актове,постановени по
11
гражданско дело №2423/2019г по описа на РС-Б..Подсъдимата не е изпълнила
определения режим на лични контакти с детето като не е отговаряла на
позвъняванията на бащата,не е отговаряла на изпратените писмени съобщения
и съответно не е предавала детето на определените срещи за това,когато
бащата е чакал пред блока,в който живеят с детето,последното да му бъде
предадено.Такова е било поведението на подсъдимата дори и при търсено
съдействие от страна на полицията.
Правилно първоинстанционният съд не е възприел становището на
подсъдимата,че за периода на обвинението е действала заповед за незабавна
защита,издадена по реда на чл.18 от ЗЗДН като последната оправдава
поведението си, изтъквайки заповедта като основание да не предава детето на
бащата на определените дни за виждане и твърдейки в хода на
първоинстанционното производство,че детето не желае да има контакти с
него,поради което насила такива срещи между бащата и детето не могат да
бъдат осъществени.В тази връзка въззивният съд изиска гражданско дело
№2667/2019г по описа на РС-Б.,видно от което,че е образувано по молба на
подсъдимата А. К. срещу С. К. с искане съдът да определи мерки за защита по
ЗЗДН както за защита на А. К.,така и на детето Д. К.а. Гражданският съд е
издал такава ЗНЗ от 15.10.2019г по реда на чл.18,ал.1 от ЗЗДН.Заповедта е
издадена срещу С. К. като с нея последният е бил задължен да се въздържа от
извършване на ***** ,както и му се забранява да приближава А. К.,както и
определени места-жилището в което живеят в гр.Б., ж.к“Е.,**** както и
детската градина на детето-Ц.. Тази заповед, издадена по реда на чл.18 от
закона е действала през цялото производство пред районния съд.Връчена е на
С. К. на 16.10.2019г и е действала до 14.05.2021г ,когато по същото
гражданско дело е била издадена окончателната заповед за защита по
чл.15,ал.2 от ЗЗДН,но само спрямо А. К.,като С. К. е бил задължен да се
въздържа от извършване на ****Отхвърлена е била молбата на А. К. като
майка и законна представителка на малолетната Д. К.а с твърдения за
осъществен акт на домашно насилие на 12.09.2019г,изразяващ се в ****.
Гражданският съд е счел за неоснователно твърдението за осъществено
насилие спрямо детето.Действително заповедта за незабавна защита е
действала през целия период на обвинението,разглеждано в настоящото
производство ,но бащата/частният тъжител К./ не е бил ограничен в правото
си да доближава детето.Последният е имал забраната да доближава
единствено майката,както и конкретни места-жилището и детската градина на
детето.Съдът не е постановил забрана последният да доближава и
детето.Следва да бъде отбелязано,че окончателната заповед по
коментираното производство по ЗЗДН, издадена в полза на майката е била
отменена при обжалването й от горната инстанция,което се е случило с
решение №471/22.11.2021г по гр.дело №856/2021г на ОС-Б..Именно в това
решение горната инстанция е приела,че с мерките по ЗЗДН не следва да се
посяга върху конституционно гарантирани права на личността,което налага
преди издаване на ограничителна заповед с такива мерки актовете на
домашно насилие да са безспорно доказани.В противен случай ,вместо да
предостави закрила,законът се превръща в оръдие за прокарване на
12
несправедливи и противоправни ограничения на човешките права и до
злоупотреба с права.Дори и в развилото се производство по ЗЗДН не е
установено осъществено насилие от страна на частния тъжител спрямо
подсъдимата,поради което обвиненията й,че последният е насилник и че
детето не желае да контактува с него не почиват на доказателствена основа,а
представляват единствено безпочвени твърдения служещи на А. К. да
оправдава собственото си престъпно поведение,непозволявайки на бащата да
осъществява контакти се детето си и стремейки се по този начин да осуети и
скъса връзката баща-дете.Това поведение на подсъдимата е безспорно
установено и в резултат на изготвената съдебно-психологична
експертиза,която установява ,че поведението на майката отговаря на
критериите за установяване на синдрома на родителско отчуждение по
отношение на бащата.Налице са подчертано негативни чувства и емоции у
майката А. К. в резултат на нежелана от нейна страна раздяла с бащата С.
К..К. се опитва дисфункционално да се справи с тях чрез наказателни
стратегии с включване на детето. В позицията на отглеждащия родител тя
разполага и използва арсенал от подходи-обвинения, заплахи,
манипулации.Целта е всъщност разрушаване на любовта на Д. К.а към
нейния баща и елиминирането му от нейния живот.
Деянието е извършено от подсъдимата при умишлена форма на вина. Същата
е осъзнавала, че личните контакти на бащата с детето са уредени посредством
последователни съдебни актове.Предвиждала е,че непредоставянето детето
на бащата на определените за това дати води до неизпълнението на взетите
решения,с които предварително и тя е била съгласна,но въпреки това се е
стремяла и целяла да постигане именно този резултат.Правилно районният
съд е подчертал,че изпълнението на решението относно личните контакти с
родителя, при когото детето не живее, несъмнено изисква определен вид
поведение от страна на другия родител-да създаде у детето нагласи, които да
благоприятстват, а не препятстват този контакт. В този смисъл,подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си,предвиждала е
неговите общественоопасни последици,но въпреки това е искала и целяла
тяхното настъпване.
Приемайки,че са осъществени две отделни деяния по чл.182,ал.2,във вр. с
чл.26,ал.1 от НК, районният съд е достигнал до неправилен извод не само
относно приложението на материалния закон,засягащ правната квалификация
на престъплението,но и относно определянето на наказателната отговорност
на подсъдимата.Както се посочи по-горе деянието на подсъдимата
осъществява състав на едно продължавано престъпление по чл.182,ал.2 от
НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК независимо от факта,че неизпълнението касае
различни по правната си природа съдебни актове-единият, представляващ
определение по привременни мерки,а другият окончателният съдебен акт по
едно и също гражданско производство.Периодът на неизпълнение започва от
09.07.2020 до последната дата посочена в тъжбата,независимо от това,че
режимът на виждане е различен в определението по привременни мерки и в
определението,с което е одобрена спогодбата между страните. Подсъдимата
не може да бъде поставяна в по-неблагоприятна позиция,поради факта,че по
13
едно и също гражданско производство съдът е постановил два акта-единият,
имащ сила до приключване на делото,а другият след това.Възприемането на
това становище от районната инстанция е лишено от смисъл и противоречи
на разбирането за същността на продължаваното престъпно деяние.
Ето защо, като достигна до извод,че поведението на подсъдимата осъществява
състав на едно продължавано престъпление по чл.182,ал.2 от НК,във вр. с
чл.26,ал.1 от НК,за което се предвижда наказание пробация и глоба от 2 000
до 5000 лв.,то въззивният съд приложи разпоредбата на чл. 78а от НК,предвид
наличието на предпоставките за освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
към датата на осъществяване на престъпното деяние/18.04.2021г/.Спрямо нея
има постановени две решения по реда на чл.78а от НК,които обаче са влезли
в сила след крайната дата на продължаваната престъпна деятелност.Ето
защо,липсва законова пречка за приложението на чл.78а от НК и за
разглежданото в настоящото производство деяние.Както съдът посочи, за
престъпление по чл.182,ал.2 от НК се предвижда пробация и глоба,като от
деянието не са причинени имуществени вреди.За да определи размера на
наказанието Глоба при диапазон,предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК -
от 1000 лв до 5000 лв., въззивният съд намери за справедлив размера от 2000
лв. За да определи този размер, отчете смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства като се съгласява с отчетените
от районната инстанция смекчаващи-чисто съдебно минало към датата на
извършване на инкриминираната деятелност,проявената грижовност към
детето,но от друга страна като отегчаващи вината й обстоятелства отчете
дългия период от време на неизпълнение на постановените съдебни
актове,което поведение е продължаващо, предвид на събраните по делото
данни за конфликтни ситуации и след периода на обвинението.Въззивният
съд отчете освен посоченото от районния съд,като отегчаващо вината на
подсъдимата обстоятелство целенасоченото й поведение,търсещо резултата
на отчуждението на детето от бащата,което е установено на базата на
изготвена по делото съдебно-психологична експертиза.При този баланс на
отчетени смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства за
конкретното престъпление,за да определи размера на глобата ,въззивният съд
се съобрази с факта на липса на безспорни данни за имотното състояние и
трудова заетост на подсъдимата,както и с факта,че последната се грижи за
издръжката на детето Д. К.а и още една непълнолетна дъщеря, т.е отчете
влошено финансово и семейно състояние .Ето защо,намери за съответна
глобата в размер на 2000 лв., който размер освен това намира за съобразен и с
извършеното деяние, предвид инкриминирания период и отражението върху
тъжителя.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на присъдата, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде изменена в наказателно-
осъдителната й част, като прилагайки закон за същото наказуемо
14
престъпление въззивният съд преквалифицира двете престъпления в едно
продължавано престъпление по чл.182,ал.2 от НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК и
предвид законовите основания за това приложи чл.78а от НК,освобождавайки
подсъдимата от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание Глоба,като съответно отмени приложението на чл.23,ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е
осъдена от първоинстанционния съд да заплати на частния тъжител сторените
от последния пред първата инстанция съдебни разноски,в която си част
присъдата следва да бъде потвърдена.Присъдата следва да бъде потвърдена и
в частта,с която подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на районния съд
направените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски.
Изисканите и приложени по настоящото дело две дела,а именно: НЧХД
№1196/2020г и ГД №2667/2019г следва да бъдат върнати а РС-Б.,предвид
отпадане на нуждата от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 3 и 6 НПК и чл. 337, ал. 1, т.
4 НПК, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 9 от 25.01.2023 г. по НОХД № 704/2021 г. по описа
на Районен съд-Б. в наказателно-осъдителната й част, с която подсъдимата
А. С. К., от гр.Б.,с ЕГН:********** е призната за виновна в извършване на
ДВЕ престъпления по чл.182,ал.2,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА същите в едно престъпление по чл.182,ал.2,във вр. с
чл.26,ал.1 от НК, за това, че за периода от 09.07.2020г. до 18.04.2021г.
включително,в гр.Б., ж.к. Е., в условията на продължавано престъпление като
родител - майка на Д. С.ова К.а, родена на ****г. не е изпълнила Определение
№ 10210 от 29.10.2019г. и Протоколно определение № 91446 от 18.02.2021г.,
и двете постановени по гр.д. 2423/2019г по описа на РС-Б.,с които е определен
режим на лични контакти на малолетното дете с бащата С. Д. К., с ЕГН
**********, като не е допуснала осъществяването на личен контакт на бащата
С. Д. К. с детето Д. С.ова К.а на всички дати,определени за контакти/с
изключение на датите 06.03.2021г и 07.03.2021г/ като на основание чл.78а,ал.1
от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата от наказателна отговорност за
престъпление по чл.182,ал.2,във вр. с чл.26,ал.1 от НК и й НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта за приложението на чл.23,ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част по отношение на разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи да се изпратят на страните за сведение.
ДА СЕ ВЪРНАТ на РС-Б. приложените по делото дела-НЧХД №1196/2020г и
ГД №2667/2019г.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16