№ 761
гр. София , 24.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Образувано е по частен протест от 01.07.2021 г. на прокурор при СРП
срещу определение от 20.06.2021 г. постановено по НЧД № 5504/2021 г. по
описа на СРС, НО, 9 състав, с което е отменено постановление на СРП от
18.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15034/2018 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 3095/2018 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
С частният протест се твърди, че определението на първият съд е
неправилно. Прокурорът излага подробни съображения на несъгласие с
изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд необходимост
от извършване на допълнителни процесуално следствени действия с цел
разкриване на обективната истина и установяване на действителната
фактическа обстановка по делото. Счита, че извършването на посочените от
съда в мотивите на атакуваното определение действия по разследването не
биха допринесли до разкриване на нови факти, различаващи се от
установените до момента, въз основа на събраните и проверени по делото
доказателства. Прокурорът намира, че по делото е установено
обстоятелството, че върху иззетите стоки – обувки и върху техните кутии са
налице знаци, които са идентични с регистрираната марка рег. № 83939 „Shoe
Aquarium“, поради което не е налице възможност потребителя да бъде
заблуден относно произхода на тези стоки, които нямат нищо общо с името
„PUMA“, защото върху обувките и техните кутии ясно и на видимо място е
посочено наименованието „Shoe Aquarium“. В тази насока посочва, че
наличието на фигуративен знак, който е идентичен с регистрираната
фигуративна марка рег. Номер 3513694 с притежател „PUMA“, SE, Германия,
само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е налице възможност
потребителя да бъде заблуден, че купува продукт с марка „PUMA“, поради
което счита направения в постановлението за прекратяване на наказателното
производство извод в тази насока за законосъобразен и следва да бъде
споделен. От друга страна прокурорът посочва в частния протест, че дори и
да се приеме, че има формално извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1
НК, то предвид броя на инкриминираните стоки и тяхната стойност, следва да
се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Според прокурора стойността на
1
инкриминираните стоки, която е изчислена чрез назначената в хода на
досъдебното производство съдебно оценителна експертиза е в размер на
3810,00 лева, ако те са с марка „PUMA“, SE, Германия и 1200,00 лева, ако са с
марка „Shoe Aquarium“, която е в размер, който позволява да се наложи
административно наказание за извършено административно нарушение по чл.
127, ал. ЗМГО. На следващо място се излагат доводи за това, че деянието в
настоящия случай покрива именно хипотезата на чл. 127 ЗМГО, в който
смисъл е и Постановление № 2 от 1974 г. на Пленума на ВС, като счита, че
именно стойността на инкриминираните стоки обуславя и ниската степен на
обществена опасност на деянието го определят като административно
нарушение, за което е предвидена административно наказателна санкция
глоба, както за физическите лица, така и за юридическите лица, които са го
извършили. По изложените съображения, прокурорът намира, че
постановлението, с което е прекратено наказателното производство е
законосъобразно, защото е постановено след извършено всестранно
разследване по делото, при което са събрани всички относими и възможни
доказателства по делото в хода на досъдебното производство, на които е
извършено задълбочено изследване. Моли атакуваното определение да бъде
отменено по изложените съображения в частния протест, като неправилно, а
постановлението, с което е прекратено наказателното производство по
делото, потвърдено като законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП,
както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в
законоустановения 7-дневен срок за протестиране на определението на
районния съд съгласно чл. 243, ал. 4 НПК.
Разгледан по същество протеста е неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство №
15034/2018 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 3095/2018 г. по описа на СРП
е образувано по реда на чл. 212, ал. 3 НПК на 01.02.2018 г. за това, че на
01.02.2018 г. в гр. София, в магазин с търговско име „Shoe Aquarium“,
находящ се на бул. „**** и бул. „****, стопанисвани от „Н.****“ ЕООД без
съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в
търговската дейност марка „Пума“ /Puma/, обект на това изключително право,
поставена на различни по вид обувки, без правно основание – чл. 172б, ал. 1
НК.
В хода на разследването са извършени множество процесуално
следствени действия – претърсване и изземване на адрес бул.“****, за което е
съставен протокол на 01.02.2018 г., който е одобрен с определение от
12.02.2018 г. постановено по нчд № 2024/2018 г.; претърсване и изземване на
адрес бул.“****, за което е съставен протокол на 01.02.2018 г.; протокол за
оглед на веществени доказателства; разпитани са в качеството на свидетели –
А.Т., С.Н., В.П., Д.В.-У., Б.М.; писмени митнически документи; изготвена е
съдебно техническа експертиза; изготвена е съдебно икономическа
експертиза.
По досъдебното производство няма привлечени към наказателна
отговорност лица.
С постановление от 18.03.2021 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24 ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. За да прекрати наказателното производство
2
прокурорът е приел, че в конкретния случай липсва извършено престъпление.
За да стигне до посочения правен извод, държавният обвинител се е позовал
на възприетата от него фактическа обстановка, която е изградил на основана
на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка, каквито са
изготвените експертни заключения, които е обсъдил в прокурорския си акт.
Посочил е още, че от материалите по делото не може да се изведе извод за
наличие на умисъл у лицето Д.В.-У. за извършване на престъплението по чл.
172б, ал. 1 НК, която норма е бланкетна от своя страна и препраща към
специалния ред, който урежда търговската дейност със съответните стоки и
услуги, за които е необходимо да има разрешение от маркопритежателя или
лицензопритежателя, или съответно нормите уреждащи свободно извършване
на търговия със защитения знак. По изложените съображения прокурорът е
счел, че са налице основанията и предпоставките за прекратяване на
наказателното производство по делото.
Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е
било обжалвано от свидетелката А.Т., в качеството на упълномощен
процесуален представител на ощетеното юридическо лице „PUMA, СE“,
Германия, което се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, което
е предмет на разследване по настоящото досъдебно производство.
С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен
прокурорският акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато
на държавния обвинител с указания по приложение на закона.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в
хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и
определението на районния съд намира, че последното следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Това е така, защото районният
съд е подходил изключително отговорно към задълженията си възложени му
от законодателят с процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така възоснова
на своето вътрешно съдийско убеждение и въз основа на закона, районният
съд е стигнал до законосъобразния извод, че постановлението на СРП, с което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебното производство следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. До този извод първият съд е
стигнал изхождайки от основните принципи в наказателния процес визирани
от законодателят в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК, при което
правилно е констатирал, че в случая проведеното разследване не е пълно, т.к.
не са изследвани всички обстоятелства относими за разкриване на
обективната истина. В случая правилно е констатираното от първия съд, че
прокурорския акт е преждевременно съставен или преди да се съберат от
прокурора и анализират в пълнота всички относими доказателства за
разкриване на обективната истина, а на събраните до момента на
произнасянето на прокурора е придадена предварително установена сила,
което предприето поведение от държавния обвинител е процесуално
недопустимо с оглед друг основен принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК.
Действително, установената и възприета от прокурора фактическа
обстановка, която е намерила отражение в съставения от него прокурорски
акт е съответна на събраната до момента доказателствена съвкупност, но
независимо от това и по мнение на въззивният съд е формирана при
проведено непълно разследване, а направените крайни правни изводи
касателно изхода на наказателното производство са преждевременни. В тази
връзка, въззивната съдебна инстанция намира за неоснователни изложените в
частния протест твърдения на прокурора, защото същите отново не почиват
на основните принципи на наказателния процес визирани от законодателят в
процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал.
3
5 НПК. Видно от протестираното във въззивното производство определение,
първоинстанционният съд е възприел една част от констатациите на
прокурора, а друга част – не е възприел, за което е изложил подробни
съображения за това, защо не се съгласява с тях. Иначе казано, мотивите, въз
основа на които е постановено прекратяването на наказателното
производство, са били проверени от районния съд.
Въззивният съд в тази насока изцяло споделя фактическите и правни
изводи на районния съд като счита, че в случая не е проведено едно пълно,
обективно и всестранно разследване, макар да са извършени множество до
момента процесуално следствени действия в хода на досъдебното
производство. Настоящият въззивен състав изцяло споделя крайния извод на
първият съд, че следва да бъдат проведени допълнителни процесуално
следствени действия. Това е така, защото прокурора е пренебрегнал
задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира доказателства, както в
подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на оправдаването на лицето,
което може да се определи като вероятен извършител на престъплението, но
за което все още не са събрани данни за неговата виновност. Още по
преждевременни в случая се явяват и изводите на прокурора за субективна
несъставомерност на деянието. Това е така, защото в конкретния случай не са
събрани писмени доказателства от страна на органа на досъдебно
производство от компетентната за това институция - Патентно ведомство на
Република България, на която е възложено задължение за правнa закрила на
обектите на индустриалната собственост затова, чия собственост е търговска
марка рег. № 83939 „Shoe Aquarium“ и от кое лице се ползва, както и какви са
изображенията на същата за да може да се сравнят в случай, че са налични
такива с обективните находки представляващи иззетите и приобщени по
делото като веществени доказателства стоки. На следващо място въззивния
съд счита, че същата информация следва да бъде изискана от Патентно
ведомство на Република България и за регистрираната търговска марка
„PUMA, СE“, Германия, за да може на свой ред да се извърши необходимото
експертно изследване чрез съпоставяне на изображенията на тази марка с
изображенията върху стоките, които са иззети като веществени доказателства
и изображенията регистрирани за търговска марка рег. № 83939 „Shoe
Aquarium“, в случай на налични такива. В тази насока изводите на първия съд
са правилни и законосъобразни, поради което въззивният съд ги споделя
изцяло и ги намира за относими към необходимостта от установяване на
действителната фактическа обстановка по делото с цел разкриване на
обективната истина, каквото задължение имат и органите на досъдебното
производство, каквато несъмнено е прокуратурата. Едва след извършване на
посоченото по-горе изследване може да се отговори ясно, конкретно и точно
на въпроси имащи своето правно значение за изясняване не само на
обективната, но и на субективната страна на разследваното престъпление. На
следващо място е видно, че прокурорът макар и да е събрал в хода на
досъдебното производство представените писмени документи /митнически
писмени документи/ от страна на свидетелката Д.В.-У., то отново
обективираната в тях информация не е проверена с цел обосноваване на
изводи, които да подкрепят неговия карен извод за липса на престъпление.
В тази връзка обосновано първият съд е счел, че следва да се събeре в
пълнота необходимия и относим за правилното решаване на делото
доказателствен материал, който следва след това да се провери по експертен
път и едва тогава да се изведат правно релевантните за нуждите на делото
изводи от прокурора, в противен случай би се стигнало предварително до
игнориране на доказателствени източници, информацията в които към
настоящия момент е неизвестна за органа на разследването.
4
Същевременно, когато е обсъждал законосъобразността на
постановлението, районният съд е предложил своя оценка на събраната
доказателствена съвкупност, но е видно, че същата изцяло съвпада и с
дадената такава от държавния обвинител, при което единствената
констатация направена от първия съд се изразява в това, че прокурорът е
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е събрал в пълнота
необходимите доказателства по делото и не е извършил цялостен анализ на
относимия към предмета на доказване материал впоследствие. В случая,
първият съд в атакувания пред въззивния съд съдебен акт е посочил, именно
неизяснените до момента в хода на досъдебното производство фактически
положения от предмета на доказване по делото, при което и е насочил
вниманието на прокурора към тях. Тази процесуална дейност на първият съд
в случая не води до извод, че този съд е дал задължителни за изпълнение
указания на прокурора по оценка на доказателствата, каквито определено не
може да дава, а единствено води до извод, че в случая процесуалната му
дейност е насочена към необходимостта да бъдат установени всички
релевантни за предмета на доказване фактически положения, въз основа на
едно проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Видно е, че до
този извод първият съд е стигнал след като е констатирал избирателният
подход при оценка на доказателствата от прокурора при липсата на
проведено пълно, обективно и всестранно разследване, в което не може да
бъде упрекнат, защото превратното възприемане на доказателствените
материали винаги опорочават вътрешното убеждение и съставляват
основание за отмяна на оспорения акт. Ето защо указанията на съда не следва
да бъдат разбирани от СРП като предписание затова, на кои доказателствени
материали - гласни доказателствени средства и писмени доказателства следва
да даде вяра и кои да бъдат дискредитирани, още по-малко за това дали
следва да се приеме, че определено лице следва да бъде привлечено към
наказателна отговорност по реда на чл. 219 НПК за извършено престъпление
и коя е неговата правна квалификация.
С оглед всички изложени съображения въззивният съд намира, че
крайният правен извод на първостепенния съд за отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство е правилен, тъй като при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за
събиране на относимите за нуждите на делото доказателства. При така
изложеното и след връщане на делото, за прокурора възниква задължението
да отстрани посочените в настоящото определение пороци при формиране на
вътрешното си убеждение в съответствие с основните принципи в
наказателния процес визирани в разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и
чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В резултат на извършената въззивна проверка се
налага закономерния извод, че определението на първия съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а частния протест оставен без
уважение като неоснователен.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 20.06.2021 г. постановено по
НЧД № 5504/2021 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, с което е отменено
постановление на СРП от 18.03.2021 г. за прекратяване на наказателното
5
производство по досъдебно производство № 15034/2018 г. по описа на 04 РУ
СДВР, пр.пр. № 3095/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.
172б, ал. 1 НК.
Връща делото на СРП за изпълнение на задължителните указания
относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на свидетелката А.С.Т.,
упълномощен процесуален представител на ощетеното юридическо лице.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6