РЕШЕНИЕ
№
28.03.2018 г. гр.Харманли
в ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд втори граждански състав на
деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в
следния състав:
Районен съдия: Мария
Атанасова
При
секретаря: Антония Христова в присъствието на прокурор ............................. .
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 759 по описа на РС-
Харманли за 2017 г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим
имот, който
намира правно основание в чл.l24 ал. 1 от ГПК, вр. чл.79 ал. 1 от ЗС.
Ищците Д.К.Д., ЕГН ********** ***, Д.М.Г.,
ЕГН ********** ***, Г.М.Г.,
ЕГН ********** ***, В.М.
Г., ЕГН **********
***,
К.М.Г., ЕГН ********** *** и Д.М.Г.,
ЕГН ********** *** твърдят, че са наследници на М.
Г. Д., ЕГН **********, починал на 14.12.2005 Г., б.ж. на гр.Харманли,
обл.Хасково.
През 2003 г. чрез покупко - продажба, общия наследодател на
ищците
придобил недвижим имот, а именно: ЛОЗЕ от 300 кв.м. И НИВА с
площ от 500 дка.,
находяща се в землището на Харманли, м*** при граници: от една
страна път, Г.
Д. К. и В. А..
Към настоящия момент, описания по-горе поземлен имот бил с
идентификатор
№ 77181.21.308 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-9 от 23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК град София, с площ от 856 кв.м .. , в местността
"Старите
лозя", стар
номер по кадастрален план № 760.2287, при съседи: имоти с
идентификатори : № 77181.21.287, 77181.21.309, 77181.21.307, 77181.21.306,
77181.21.305.
Тъй като, подробно описания по-горе имот бил записан
като собственост на
община Харманли, обл.Хасково. това, пораждало правния интерес на ищците от
предявяване на иска.
От момента на придобиване 17.04.2003 г. до настоящия момент,
наследодателите на ищците, а впоследствие и те самите,
владеели явно, спокойно,
несъмнително и непрекъснато имота. Никога не са го заявявали за възстановяване,
тъй като не е била отнемана нито юридическата, нито фактическата
власт върху
имота.
Процесният
имот, никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго
основание и за него не важала забраната по чл.86,ал. 1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи
на реституция по ЗСПЗЗ/, нито ограничението по чл.1 О, ал.13 от зспзз.
А и не
следвало спрямо него да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в
приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения
в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на
собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени
в
хипотезите, изброени в чл.10 зспзз. Ако имотът не е бил влючен
в ТКЗС и не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното и на основание чл.124 от ГПК молят съдът
да постановите
решение, с
което да признае за установено по отношение на Община Харманли, че
Д.К.Д., ЕГН
********** ***, Д.М.Г., ЕГН ********** ***, Г.М.Г.,
ЕГН ********** ***, В.М.
Г., ЕГН **********
***,
К.М.Г., ЕГН ********** *** и Д.М.Г.,
ЕГН ********** *** и шестимата като наследници
на М.
Г. Д., ЕГН **********, починал на 14.12.2005 Г., б.ж. на гр.Харманли,
обл.Хасково, по силата на покупко-продажба, давностно владение и
наследство, са
собственици на ПИ с идентификатор № 77181.21.308 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково,
одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК
град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к 6450, местност "Старите
лозя",
с площ от 856 кв.м. /осемстотин петдесет и шест квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгл. §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен
план:
760.2287, при съседи: имоти с идентификатори : № 77181.21.287, 77181.21.309,
77181.21.307, 77181.21.306, 77181.21.305,
категория на земята при неполивни
условия.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от
страна на ответника Община Харманли.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.И.
поддържат предявения иск и молят за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си
юрисконсулт
Ш. оспорва предявения иск, като заявява, че имотът подлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, независимо дали е бил или не е бил включван в
ТКЗС или други образувани въз основа на тях организации. Имотът освен това бил
одържавен, тъй като през 1977 г. действал ЗСГ, който разрешавал притежаването
единствено на един жилищен и един вилен имот,
а земеделска земя притежавали
само земеделските стопани, какъвто наследодателят на ищеца не бил. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за продажба на недвижим имот -
лозе и нива, сключен на 02.03.1970 г. в
гр.Харманли Топка Колева Атанасова от гр.Харманли продава на Мария Георгиева
Николова от същия rpaд следния си недвижим имот: лозе от 300 кв.м. И нива от 500 КВ.М.,
представляващи един общ имот,
находящ се в землището на гр.Харманли, в местността
"Старите лозя", при граници на целия имот: В. А., Е. П., А. В.
И.и Г. Д. К. за сумата 200 ЛВ.,
която е изплатена напълно на
продавачката. В п.3 на договора е включена клауза, според която владението на
имота се предава от деня на сключване на договора.
С договор за покупко-продажба на недвижим
имот - полски, сключен на 17.04.2003 г. в гр.Харманли Г. Н.П. и М. Г. Н.,
двамата от гр.Харманли продават на М.Г. *** следния си недвижим полски имот:
лозе от 300 кв.м. И нива /празно
място/ от 500 КВ.М., находящи се в землището на гр.Харманли, в
местността ****** ведно с построените в празното място: стая за живеене с мазе
със застроена площ от 24 КВ.М.,
стопанска постройка със
застроена площ от 15 КВ.М., стопанска постройка /навес/ със застроена
площ от 55 КВ.М., при граници на имота: от една страна път,
Г.Д.К., В. А.. за сумата 2000 ЛВ.,
която е изплатена напълно на
продавачите. В П.5 на договора е включена клауза, според която купувачът влиза
във владение на имота до 01.05.2003 г.
От събраните по гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля К. К.
Б., който е на 79 години и съсед на имота се установява, че процесния имот се
намира в землището на гр.Харманли в месността *****. Имотът отначало
принадлежал на "бай Г.", който построил в него вила. През 2003 г. той
го
продал на М. Г., който живял там заедно със съпругата си до 2005 Г., когато
починал. След неговата смърт жена му и децата продължили да ползват имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано. Свидетелят не знае имотът да е бил включван в
ТКЗС или друго подобно образование, а спорове с Община Харманли никога не
имало. Съгласно гласните доказателства никой не е предявявал претенции досежно
собствеността върху имота. Горните факти не бяха опровергани от доказателства в
обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на този свидетел като
непротиворечиви, логични и убедителни.
От удостоверение за наследници №
81/14.02.2017 Г., издадено от Община Харманли
се установява, че М. Г. Д., ЕГН **********,*** е починал на 14.12.2005 г. и
оставил за свои наследници: съпруга-
Д.К.Д., ЕГН ********** ***
и деца: Д.М.Г., ЕГН ********** ***, Г.М.Г., ЕГН ********** ***, В.М.Г., ЕГН
********** ***, К.
М.Г., ЕГН ********** *** и Д.
М.Г., ЕГН ********** ***.
Видно от приложената скица на ПИ №
15-80783 от 24.02.2017 г. на СГКК-
гр.Хасково, процесният имот е с актуална техническа характеристика, както
следва:
поземлен имот с идентификатор 77181.21.308 по кадастралната карта и
кадастралните
регистри на гр.Харманли, общ. Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед № РД-
18-9 от 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК град София, адрес на
пожземления имот: гр.Харманли, честност Старите лозя, площ от 856 КВ.М., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по
предходен план №760.2287, при съседи: имоти с идентификатори : №
77181.21.287,
77181.21.309,77181.21.307,77181.21.306,
77181.21.305, записан като собственост на
Община Харманли.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза
имотът, описан в
исковата молба и в договор за покупко - продажба на недвижим имот от 2003 г. е
идентичен с поземлен имот с идентификатор 77181.21.308 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9 от
23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с площ от 858 кв.м.,
находящ се в местността "Старите Лозя", гр.Харманли, при съседи:
имоти с
идентификатори: №77181.21.287, 77181.21.309, 77181.21.307, 77181.21.306,
77181.21.305. В заключението е отразено още, че процесният имот не е бил
предмет на
реституционни претенции, не е бил отнеман или приобщаван към земите на ТКЗС, не
е
бил одържавяван или отчуждаван, не е бил възстановяван по ЗСПЗЗ. Вещото лице е
установило още, че в разписната книга към кадастралния план на местност **** за
процесния имот няма отбелязан собственик. В разписния лист в Община
Харманли от 1986 г. имотът бил записан на М. Г.А.
Представена е Заповед № 453/03.07.l989r. на Председателя на
ИК на ОБНС-
Харманли за одобряване на план за развитие и изграждане на комплексните с-ми за
отдих, туризма и санитарно-курортното лечение на територията на Община
Харманли.
След извършена от съда справка с представения план на Община Харманли,
представляващ графичната част към посочената заповед, се установи, че м.
"Старите
лозя" е отбелязана с жълт цвят, отразяващ земя за земеделски труд и отдих.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска
предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на
ответника.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване
на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик
на
спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като
оспорващ
правата му, както и същият следва да установи по пътя на пълното и главно
доказване
осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава
-
наследствено правоприемство и придобивна давност, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение,
съдът трябва да
изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е
налице
законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание.
Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се
придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие -
държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение
№224/ 27.04.2009 г. по гр. д. №1491/2008 г., II гр. отд. на ВКС, забраната на
чл.86 ЗС е
приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.
Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно
пар.l от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила
от
31.l2.2017r.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както
и в чл.5,
ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този
закон
или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за
придобиване по давност
съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил
държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
земеползване,
поради което не са съществували законови пречки за придобиването му
по давностно владение.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че имотът е
станал държавна
собственост по силата на чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), а отделно от това така
направените
от страна на ответника право изключващи възражения са и преклудирани съгл.
чл.133
от ГПК, като направени едва в първото съдебно заседание, Т.е. извън срока за
отговор.
Съгласно посочената разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.) селскостопанските
имоти
на гражданите, които не упражняват селскостопанска дейност, както и
притежаваните в
повече от определения размер имоти на граждани, които се занимават с такава
дейност,
стават държавна собственост по силата на закона, но в случая няма никакви
доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12
ЗСГ.
Предвид това възраженията на ответника в тази насока са не само преклудирани,
но и
недоказани.
Освен това липсват и каквито и да е доказателства по
делото, че имотът е бил
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не
твърдят такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които
да
изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение
№21/04.02.2011r. по гр.д. №1З27/2009г., 2-ро г.о на ВКС - "При предявен
иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот
страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои
собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК
(отм.),
респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 Г., тежестта да докаже
осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на
пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, Т.е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди,
че
ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 1 О ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът не носи доказателствената тежест
да установи обстоятелството, че имотът не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт
по
делото не е бил представен./В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр.
д. №
3303/2008 г. на 1 ГО на ВКС/").
Несъстоятелни са и възраженията на ответника, че съгл. чл.
10, ал.l от ЗСПЗЗ по
реда на този закон следвало да се възстановява собствеността на всички
земеделски
земи, без значение дали са били включени в ТКЗС или друго подобно образование.
Няма основание за реституция, ако земята не е била обобществена - чрез
включването
й в ТКЗС или по друг начин (Решение №91/01.02.1995r., адм.Д.
№2349/94r., III г.о.).
Самият ищец също не оспорва, че не е заявявал имота за възстановяване, като
това не е
било и нужно предвид обстоятелството, че съгл. чл. 10 от ЗСПЗЗ предпоставка за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи е лишаването на
собственика от правото му - чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга
образувана въз основа на тях селскостопанска организация (чл.10, ал.1),
одържавяване
на определени основания (чл. 10, ал.2, 8 и 14), безвъзмездно отстъпване на ТКЗС
или на
държавата (чл.10, ал.3) или неправомерно отнемане (чл.10, ал.4), които
предпоставки не
са налице в конкретния случай.
При това положение и след като по делото липсват
доказателства имотът да е
бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван -
например
съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически,
то същият е
запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради
което
следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
и
следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от
ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на
ВКС
по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на 11 гр. отд. на ВКС).
В хода на настоящото производство от страна на ответника не
се ангажираха
никакви доказателства обосноваващи извода, че процесният имот с идентификатор
77181.24.333, находящ се в м. "Старите лозя", в землището на гр.Харманли е бил
предоставен на ищеца само за ползване и че същият попада в приложното поле на
§4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив, от показанията на свидетеля Байков се установи, че имотът е
бил закупен от наследодателя на ищците, а не е бил предоставен за ползване от
общината. След като не е доказано, че имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да придобие правото на собственост върху него,
което води до извод за неоснователност и на
това възражението на ответника.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава
допустима
като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били
реално отнети от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от
приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност
за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не
се
зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г.
Такива
имоти няма пречка да бъдат придобити по давност,
което важи и за процесния имот,
доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска собственост,
поради което и забраната за придобиване по
давност, регламентирана в чл.86 от ЗС
също не важи.
В случая от показанията на разпитания свидетел К. К. Б., който
познава имота от няколко десетилетия, се установява, че имотът е бил собственост на
"бай Г.", който построил вилна сграда в имота и го владял до 2003 Г., когато
го
продал на М. Г. - наследодател на ищците, които продължили това владение
явно, непрекъснато и необезпокоявано, продължавайки владението на своя
наследодател, като упражнявали фактическа власт върху него и досега. Следователно
според съда доказано е по делото давностно владение върху имота, продължило явно,
непрекъснато и необезпокоявано повече от десет година съгл. чл.
79, ал.1 от
ЗС.
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на
законови пречки за
придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото
непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства (показанията на свидетеля
К. К. Б.) по безспорен начин се доказа обективният елемент (corpus) на
оригинерния придоби вен способ по чл.79 от ЗС - придобиване по давност, тъй като по
категоричен начин се установи, че процесният имот с идентификатор 77181.21.3 08 се
владее непрекъснато, явно и необезпокоявано от ищците и техния наследодател през
последните повече от десет години, т.е. над срока по чл.79, ал.l от ЗС. Доказа
се още,
че ищците не са се дезентересирали от имота, а напротив упражняват
фактическа власт
върху него и понастоящем, като в същия дори има и изградена сграда, в която
понастоящем живее ищцата К.М.Г..
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди
наличието и на
субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че
ищците считат имота за свой собствен, а не го владеят за другиго, като са
демонстрирали това и пред свидетеля, който също знае имота като тяхна
собственост,
останала им по наследство от техния съпруг и баща М. Г. Д., чието
давностна
владение са продължили. Също така от ответника не се ангажираха
доказателства, опровергаващи презумпцията на ЧЛ.69 от ЗС, съгласно която се
предполага, че владелецът държи веща като своя,
докато не се докаже, че я държи за
другиго.
Предвид установеното давностно владение върху имота от
страна на ищеца,
изразяващо се в продължило повече от десет
години явно, непрекъснато и
необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него, при това с
намерение
за държане на имота като свой собствен съгл. чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС,
съдът
следва да приеме за доказано придобиването от страна на ищците на правото на
собственост върху имота на основание давностно владение и наследствено
правоприемство.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
предявеният
установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание ЧЛ.78 от ГПК на ищците с оглед изхода на спора
следва да им
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 550 ЛВ., от които 50
лв.
внесена Д.Т., 100 ЛВ.-възнаграждение за вещо лице и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Харманли,
ЕИК:******, с адрес гр. Харманли, пл. "*****, че ищците: Д.К.Д., ЕГН ********** ***, Д.М.Г., ЕГН ********** ***, Г.М.Г.,
ЕГН ********** ***, В.М.
Г., ЕГН **********
***,
К.М.Г., ЕГН ********** *** и Д.М.Г.,
ЕГН ********** *** са собственици на основание
наследствено правоприемство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 77181.21.308 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния
директор на АК град София, с площ от 856 кв.м., находящ се в местността
"Старите Лозя", гр.Харманли, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план: №
77181.21.287, 77181.21.309, 77181.21.307, 77181.21.306, 77181.21.305.
ОСЪЖДА Община
Харманли, ЕИК:*****, с адрес гр.Харманли,
пл**** да заплати на Д.К.Д., ЕГН ********** ***, Д.М.Г., ЕГН
********** ***, Г.
М.Г., ЕГН ********** ***, В.
М.Г., ЕГН ********** ***, К.М.Г., ЕГН ********** *** и Д.М.Г., ЕГН ********** ***,
разноски в размер на 550 лв., от
които 50 лв. внесена Д.Т., 100 лв.-възнаграждение за вещо лице и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд-
Хасково в 2 - седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: