Решение по дело №147/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от Й. Д. Р. от [населено място], подадена чрез адв. Д. П. от АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1873-000097 от 12.05.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Разград, РУ – Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК. Жалбоподателката твърди, че не е установено по категоричен начин, че автомобилът е бил управляван от непълнолетния Й. Р., че не му го е предоставяла, нито е изразила съгласие за това. Счита, че ограничаването на правата й на собственик далеч надхвърля преследваните от закона цели и нарушава принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК. Моли заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2025 г. по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР на И. Р. И. от [населено място] е съставен Протокол за предупреждение да не преотстъпва притежаваните МПС на непълнолетния си син Й. И. Р., [ЕГН], както и да предприеме необходимите действия да не допуска привеждането в движение на МПС и да не оставя ключовете за него.

На 11.05.2025 г. на ЕЕН 112 е получен сигнал, че същият ден около 17,30 ч. непълнолетният Й. Р. управлява лек автомобил Пежо Партнер с рег. № [рег. номер] в с. Дянково. При извършената проверка са снети обяснения от подателя на сигнала М. В. Р. и съпругата му Й. П. Ф., които често са виждали Й. Р. да шофира. Те са посочили, че на 11.05.2025 г. около 17,30 ч. Й. преминал край дома им, като в автомобила имало още едно момче на неговата възраст. Р. няколкократно предупреждавал И. Р. да не предоставя колата на сина си, но той продължавал да му позволява да кара. В писмено сведение Й. Д. Р. – собственик на автомобил Пежо Партнер с рег. № [рег. номер] е посочила, че на 11.05.2025 г. сутринта е дала ключовете на автомобила на сина си И. и късно вечерта той ги върнал, но не знае дали синът й или внукът й Й. са ползвали колата. И. Р. И. е обяснил, че следобед не е ползвал автомобила Пежо, не знае дали синът му го е ползвал и как го е привел в движение. Й. Р. е отрекъл да се е качвал в този автомобил.

На 12.05.2025 г. в хипотезата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН на И. Р. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AД, бл. № 0552942 за това, че на 11.05.2025 г. около 17,30 ч. в с. Дянково в качеството си на родител не е осъществил необходимия контрол, след като е бил надлежно предупреден на 25.02.2025 г. по реда на чл. 65 ЗМВР, като е допуснал непълнолетният му син Й. И. Р. да управлява МПС Пежо Партнер с рег. № [рег. номер], собственост на Й. Д. Р., без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП. Актът е подписан без възражения.

С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3, ОДМВР – Разград е определена като служба за контрол. Представена е Заповед № 330з-648/05.03.2025 г., т. 2.2, с която директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Разград да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за цялата територия, обслужвана от районното управление. Следователно, оспорената ЗППАМ е валидно издадена от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Заповедта е в установената форма, има необходимото съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а”, пр. последно ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Горният фактически състав е доказан по делото: жалбоподателката е собственик на МПС, което е било управлявано от неправоспособен водач. При наличието на тези факти и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да приложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство. При определяне на продължителността на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност и е определил минималния срок от 6 месеца, който съответства на принципите на законност по чл. 4, ал. 3 АПК и на съразмерност по чл. 6 АПК.

Обстоятелството, че жалбоподателката не е дала съгласието си автомобилът й да се управлява от неправоспособния й внук, не влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт. Принудителната административна мярка няма санкционен, а преустановителен и превантивен характер. Тя не е административно наказание и се прилага без оглед на вината.

Наложената ПАМ е в изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови установеното административно нарушение. Мярката е приложена спрямо собственик на МПС, чийто автомобил е управляван от непълнолетно лице. А управлението на МПС от неправоспособен винаги създава висок риск за общественото здраве.

Предвид горното съдът приема, че ЗППАМ е законосъобразно постановена и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Д. Р. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1873-000097 от 12.05.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Разград.

ОСЪЖДА Й. Д. Р. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.