№ 352
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20221110121285 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД Г. И. Б., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове за следните суми: сумата 650,81
лева – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
сумата 124,90 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода
15.09.2019 г. – 05.04.2022 г., сумата 24,98 лева – стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г. и сумата 6,28
лева – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.05.2019 г. –
05.04.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ...., аб. №
...., инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, с оглед на което и има качеството на потребител
на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е
изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани
и неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител или на страна по договор с
1
ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Поддържа сумата за ДР да не се дължи на ищеца. Оспорва претенциите за лихви
доколкото не се установява изпадането в забава на ответника. Изрично заявява, че не
се оспорва, че за процесния период до имота е доставено претендираното количество
топлинна енергия, че е начислена лихва за забава в размер на претендираната сума,
както и че е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума.
Претендира разноски в производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца „..“ ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
По делото е прието писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „...“,
съгласно което относно имот находящ се в гр....., се предоставя копие от декларация по
чл.14 ЗМДТ вх.№ 13-Ж-04-4984/28.05.1998г., с която ДЗЛ Г. И. Б. е декларирал
посочения имот с адрес - гр....., който адрес е и вписания постоянен и настоящ адрес на
ответника. От приложената декларация се установява, че имотът е придобит въз
основа на документ за собственост – Нотариален акт № .../26.12.1975г., издаден от
СРС, че ответникът Б. и В.Г. Б.а са записани като собственици в уточнение, че при
СИО съпрузите се вписват един след друг, като първо е вписан Г. Б. с посочено ЕГН,
съответстващо на ответника, така и в частта на „таблица 4“ при описание на идеална
част от документа за собственост за всеки собственик е описано, че Г. Б. и В.Г. Б.а
притежават по ½ ид.ч. Липсват други данни по отношение на Вергиния Б.а.
Като доказателство по делото е прието писмо от СО, НАГ, към което е
приложен договор за покупко-продажба № 2542/22.05.1974 г., раздел II, б. „в“, касаещ
собствеността на апартамент № ..., находящ се в гр.... (стар блок 24), вх. А. От
посочения договор се установява, че Мария Видинова Илиева е придобила
собствеността върху апартамент № ..., находящ се в гр. София, кв. Надежда, бл. 24, вх.
А, ет. 5.
От прието по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадени от
СО, Район „Надежда“ се установява, че ответникът е внук на Мария Виденова Илиева,
че съпругата му В.Г. Б.а е починала, както и че Весела Г.ева Етингер е негова дъщеря.
Съгласно справка от Наредба 14/18.11.09г. за данни на лицето Г. И. Б. се
установява, че същият е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр...... Приет
по делото е протокол от проведено ОС на ЕС от 28.08.2002 г. към който фигурира
списък на собствениците в етажната собственост, като за имот в гр..... е посочен Г. И.
Б..
От представения Договор от 02.09.2002г., така и от Протокола от проведено ОС
на ЕС, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за
извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на
договор за услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач. По делото е
приет и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ между ищеца и ТЛП. От представените по
делото писмени доказателствени средства – изравнителни сметки за процесния период
се установява, че третото лице – помагач е начислявало суми за изравнителни сметки,
от документите за формуляри за отчет се установява, че ТЛП е извършвало отчитане
на уредите, които формуляри са на база реален отчет и носят подписа на клиент, които
2
в тази част същите не са оспорени.
Прието по делото е споразумение от 02.11.2015 г., сключено между ищеца и
ответника в качеството на длъжник, по силата на което ответникът се е задължил да
заплати свое непогасено задължение към ищеца за доставена топлинна енергия за
тополоснабден имот гр....., с аб. № ...., начислено за периода 01.06.2013 г. до 30.09.2015
г., в съответствие с приложения погасителен план. Наред с това Г. Б. е поел
задължение да изплаща други свои задължения за доставена топлинна енергия,
възникнали след датата на споразумението, независимо от договорения погасителен
план, в сроковете, определени в ОУ на дружеството.
С окончателния доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот
топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза
на сумата от 650,81 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените
стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки,
изготвени от „..“ ООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през
процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в
абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през
периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими
към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била
осъществявана от „..“ ООД и същата възлиза на сумата от 24,98 лева за периода
01.03.2019 г. - 30.04.2020 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
За общоизвестно съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „...“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Приети по делото са документи от ТЛП, вкл. документи за главен отчет на
уредите за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за аб.№ ...., подписани от сочения
потребител Г. Б.. Приети са и индивидуални справки за отопление и топла вода в
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за абоната Г. И. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед наведеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
Спорът между страните в производство, с оглед обявеното с доклада по делото
за безспорно в отношенията между страните, се концентрира в това ищецът да докаже,
3
че ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия (има сключен
договор, или с оглед чл.153, ал.1 ЗЕ е собственик или ползвател на топлоснабдения
имот), във връзка с оспорването в отговора на исковата молба, че ответникът не е
клиент на ищеца, както и по основателността на възражението за погасяване на
задълженията по давност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема, че
ищецът е доказал, че ответникът е потребител на топлинна енергия за 3/4 ид.ч. от
имота по следните съображения:
По делото е установено от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, че
ответникът е декларирал като съсобствен процесния топлоснабден имот на
28.05.1998г. при притежавани по ½ ид.ч., т.е. имотът е деклариран през 1998г.,
придобит въз основа на Нотариален акт № 153/26.12.1975г., издаден от Софийски
районен съд. Самата данъчна декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този
смисъл решение № 972/06.01.2010 г. по гр. д. № 4266/2008 г. на ВКС, IV ГО).
Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има
само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените
в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в
закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който
съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти,
в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 ЗМДТ, би могла да
се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по
реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. Съдът счита, че
по делото са налични такива други доказателства, които да обосноват извод, че
ответникът е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. В тази
връзка следва да се ценят списъкът на етажните собственици, които са участвали при
приемането на решението от 28.08.2002г. за възлагане на услугата дялово
разпределение на ФДР, в който като собственик на процесния апартамент ... фигурира
ответникът Б. и същият е положил своя подпис. В декларацията по чл.14 ЗМДТ е
посочено, че процесният апартамент е придобит на възмездно правно основание през
1975 г., като същият е деклариран като съсобствен с Вергиния Б.а, за която от данните
по делото безспорно се установява, че е съпруга на ответника, поради което
4
топлоснабденият имот след придобиването му е попаднал под режима на
съпружеската имуществена общност. Наред с горното съдът намира, че в случая
придобитият от Мария Виденова Илиева (баба на ответника) през 1974 г. имот и
декларирания от ответника Б., е един и същ имот – апартамент ..., находящ се в ж.к.
Надежда бл. 113 (стар 24), вх. А, ет. 5. В тази връзка съдът взема предвид и
представеното по делото споразумение от 2015 г., което макар да се отнася за друг
отчетен период, е свързано със задължения на ответника по повод доставена в
процесния имот, който имот се явява и постоянен и настоящ адрес на същия, топлина
енергия. След смъртта на Вергиния Б.а ответникът е придобил правото на собственост
върху ¾ ид. части от имота, а като собственик на останалата ¼ ид.част се легитимира
дъщерята на ответника Весела Г.ева Етингер (като наследник на Варгиния Б.а). По
делото липсват доказателства Г. Б. да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето за
спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството
„клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е възникнало
принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената
топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ, съответно отговаря съразмерно на
притежаваната идеална част.
С оглед приетия за окончателен доклад по делото и отделеното за безспорно
обстоятелство, че ищцовото дружество е доставило до процесния имот топлинна
енергия остойностена на сумата от 650,81 лв. за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.,
то дължима от ответника е 3/4 от тази сума.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
По отношение на услугата дялово разпределение не е спорно между страните,
че същата през исковия период е осъществявана от третото лице – помагач „..“ ЕООД,
а и това обстоятелство се установява от приобщените по делото писмени
доказателства.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че
стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период е в
размер на 24,98 лв., поради което оплакването, че липсва основание за присъждането
5
на тази сума е неоснователно. Размерът на вземането не е оспорен от ответника в
отговора на исковата молба, като това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада
по делото.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Неоснователни са
позоваванията на ответника по исковете на необходимост от публикуване на фактурите
на интернет-страница на ищеца. В случая приложимите ОУ са тези от 2016г., като те
не поставят такова условие и доводите на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). Предвид горното съдът
приема акцесорния иск за лихви за основателен, но съразмерно 3/4 от остойностената
сума за топлинна енергия.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Процесният период е от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Вземанията за
топлинна енергия и за лихва се погасяват с тригодишна давност съгласно чл.111, бл.
„в“ ЗЗД. Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, приема,
6
че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече
от 21.05.2020г. (в този смисъл Определение № 3469/10.11.2023 г. по гр. д. № 1557/2023
г. на ВКС, 4-то г.о.). Исковата молба е подадена на 20.04.2022г., следователно
възражението за давност се явява частично основателно за вземанията станали
изискуеми в периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г., поради което погасена по давност
се явява сумата от 102,94 лв. (с оглед данните на ищеца на л.20), съответно непогасена
по давност е сумата определена по реда на чл.162 ГПК в размер на 547,87 лв. с оглед
неоспорените съобщения към фактури и счетоводни документи за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2020г. Доколкото вземанията за главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. са погасени по давност, с оглед чл.119 ЗЗД са
погасени по давност и лихвите върху сумата, като дължими остава лихвата, начислени
върху непогасената главница, която лихва съдът определи по чл.162 ГПК в размер на
105,14 лв.
На последно място не се установява да са налице погасени по давност
вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до
04.2020г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е възникнало на
01.04.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след прилагане на чл. 2,
т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича на 08.06.2022г., т.е. след депозиране на
исковата молба.
Оттук с оглед дължимостта на ¾ от сумите (с оглед доказване от страна на
ищеца на качеството потребител за 3/4 ид.ч. от процесния имот), то искът за главница
за топлинна енергия е основателен за сумата от 410,90лв. за периода от 01.12.2018г. до
30.04.2020г., искът за дялово разпределение е основателен за сумата от 18,73 лв. за
периода 01.03.2019-30.04.2020г., както е основателен и искът за мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 05.04.2022г. за сумата от 77,21 лв. Неоснователни и
подлежащи на отхвърляне са исковете над посочените суми до предявените от ищеца
размери, както и акцесорния иск за обезщетение за забава, начислено върху сумата за
дялов разпределение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 50лв. за д.т., 5лв. за СУ, така и
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер на 100 лв. или общо 155 лв. С оглед уважената част от исковете а
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 97,35 лв.
Ответникът е доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., като с оглед отхвърлената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 148,77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 410,90 лв.,
представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент ..., находящ се в ж.к. .., аб. № ...., за периода от 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г.,
7
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до
окончателното плащане, сумата от 77,21 лв. –лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
05.04.2022 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.12.2018г.-30.04.2020г., сумата от 18,73 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане
цената на топлинна енергия над сумата от 410,90 лв. до пълния предявен размер от
650,81 лв. и за периода от 01.05.2018г.-30.11.2018 г. като погасен по давност и
неоснователен, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 77,21 лв. до пълния
предявен размер от 124,90 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за топлинна енергия и за сумата от 6,28 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г.
до 05.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 97,35 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Г. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 148,77 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „..“ ООД като трето лице - помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8