№ 1671
гр. Варна, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501769 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
Въззивникът М. Г. М., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. С. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Х. С. М., редовно призована, се явява лично и се
представлява от адв. К. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролищата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМОГАНЕ“ ВАРНА , редовно призована, не изпраща процесуален
представител за съдебното заседание.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. М., ЕГН **********, срещу
Решение №1258/18.04.2023г. по гр. д. №930/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в
частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение
5363/21.12.2018г., постановено по гр. д. №17996/2018г. пна ВРС издръжка,
дължима от бащата М. Г. М., ЕГН**********, в полза на детето Г. М. М.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Х. С. М.,
ЕГН**********, само за над 220.00лв. до 360.00лв. на месец, считано от
датата на предявяване на иска – 26.01.2023г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, както и е съответно осъден бащата за разноски и за държавна
такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 150.00лв. до 220.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и с процесуалния закон, както и при неправилно интерпретиране на събраните
по делото доказателства. Посочва се, че още с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска до размера от 220.00лв. и че е изразил желание и е
очаквал сключването на спогодба с майката на детето, но тя отказала. Поради
това му убеждение не е представил и доказателства за заплащани разходи за
детето. Представените от майката такива счита, че в голямата си част касаят
нея, а не сина им, отделно че ВРС ги е тълкувал произволно. Неправилно ВРС
е обсъдил и показанията на свидетелите на ищеца, единият от които изобщо
не е бил очевидец на разказаните обстоятелства. След като е приел
необходимия общ размер на издръжката на детето от 600лв.,
първоинстанционният съд не е съобразил, че момчето прекарва при баща си
приблизително 1/3 от месеца и по тази причина бащата е недопустимо да
дължи 360лв. от месечната сума. Наред с това задължение в този размер е
непосилно за бащата, който получава само минимални доходи от труд, но има
и други задължения (по банков кредит). Като в същото време майката
2
реализира приходи от около 2298лв. на месец, тоест около четири пъти по-
високо от бащата, поради което недопустимо последният е осъден да заплаща
повече издръжка от майката. Първоинстанционният съд е следвало да
съобрази и нуждата от лична издръжка на ответника по делото. По тези
причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че бащата
плаща издръжка под признатия от него размер. Твърди и че той разполага с
по-големи от вписаните в справката от НАП доходи и поддържа висок
стандарт на живот, като в това число редовно посещава ресторанти и барове,
турнири по „дартс“ и часове по народни танци, които изискват значителни
доходи. Управлява и МПС „Фолксваген Пасат“, което не е негово собствено.
Задълженията му по банков кредит и предходната продажба на негово МПС
счита за ирелевантни за спора. Счита за нормално майката да има по-малък
дял в задължението за издръжка на детето. Счита приетия размер на
издръжката за съобразен с възможностите на ответника. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски
пред ВОС.
АДВ. З.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения, но моля да
допуснете едно уточнение: след изготвяне на въззивната жалба доверителят
ми установи, че срещу него е образувано изпълнително дело на основание
постановеното решение на РС- Варна, поради което моля да приемете, че
ведно с въззивната жалба желаем и отмяна на определението на Варненския
районен съд, с което е допуснато предварително изпълнение на решението,
както и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Това е моето
допълнение. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, същата е неоснователна. Поддържам изцяло
съображенията, изложени в отговора. По отношение на днес направеното от
насрещната страна искане, моля да бъде оставено без уважение, не е такъв
реда. Няма как, а и няма никакво основание за отмяна на определението на
3
съда за предварително изпълнение на съдебното решение. Тези решения се
изпълняват предварително и това е императивна норма на закона. Отделно от
това, ние образувахме изпълнително дело по една- единствена причина- не
беше изплатена издръжката, която съдът беше присъдил, нито за минало
време, нито за актуално време.
За да се произнесе по направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за приемане на въззивната жалба и като частна
жалба срещу определение на ВРС от 18.05.2023г. в частта му по допуснатото
предварително изпълнение на постановеното решение по реда на чл. 242, ал.1
ГПК, СЪДЪТ съобрази, че този акт съобразно дадените от съда указания
подлежи на самостоятелно обжалване по указания в определението ред.
Въззивната жалба на страната така, както е формулирана, е насочена срещу
решението на съда, с което е постановено решение по предявения иск с
правно основание чл. 150 СК. Доколкото във въззивната жалба не се
съдържат доводи относно обжалване и на постановеното впоследствие
определение на ВРС, СЪДЪТ намира, че е недопустимо в рамките на
настоящото производство да приеме и да добави допълнителен предмет към
въззивното производство, а именно обжалване на постановено определение
по реда на чл. 242 ГПК. Дори и да се приеме, че с направеното в днешно
съдебно заседание изявление - уточнение, въззивникът по същество предявява
частна жалба срещу това определение, то същата би се явила просрочена, а
предписания процесуален ред за предявяването й – неспазен. Процесуално
недопустимо е да се предявява частна жалба в рамките на първо съдебно
заседание по разглеждане на въззивната жалба срещу основното решение на
ВРС. Ето защо искането за тълкуване на въззивната жалба и като частна
жалба срещу постановено определение по реда на чл. 242 ГПК следва да бъде
оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.
По отношение на възможността за обжалване на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист разписаният в ГПК процесуален ред съгласно
чл. 407 ГПК е специален, като отново е недопустимо в рамките на въззивното
производство да се предявява в рамките на първо съдебно заседание, в устна
форма частна жалба срещу това разпореждане, което подлежи на
администриране от съда, който е постановил обжалваното разпореждане, след
преценка на срочността на жалбата и следващото се администриране на тази
жалба. В тази връзка релевираното в днешното съдебно заседание искане да
4
се тълкува въззивната жалба и като частна жалба срещу това разпореждане
следва да бъде оставено без разглеждане. Пред страната стои възможността за
правна защита по реда на обжалване на постановеното определение по реда
на чл. 242 ГПК в случай, че е налице спазване на сроковете, предвидени в
процесуалния закон, както и на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист посредством подаване на частна жалба пред компетентния
първоинстанционен съд.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното в днешно съдебно
заседание искане – утонение на процесуалния представител на въззивника за
тълкуване на подадената по делото въззивна жалба срещу решение на ВРС от
18.04.2023г. и като частна жалба срещу постановено след това определение от
18.05.2023г. от същия съд, с което на основание чл. 242 ГПК е допуснато
предварително изпълнение на решението, както и е постановено издаване на
изпълнителен лист за присъдената издръжка.
АДВ. З.: Представям и моля да приемете като доказателства по делото
справка- детайли за трансакции, видно от която трето лице е превело по
сметката на доверителя ми паричен заем в размер на 3000 лева за покриване
на задълженията по изпълнителното дело, както и доказателства - фактури и
касови бонове за заплатени след постановяване на съдебното решение дрехи,
учебни пособия и консумативи, колело за детето. Представям преписи от
същите за връчване на насрещната страна.
АДВ. М.: Относими са само доказателствата, установяващи разходи,
свързани с лекарства и дрехи за детето, но не и трансакция за паричен заем,
доколкото как въззивникът е осигурил средствата, за да погаси своите
задължения за издръжка, е ирелевантно за спора. Това не може да повлияе на
извода на съда относно неговите възможности да погасява безусловните си
задължения за издръжка. Освен това, считам, че е извършено за целите на
настоящия процес. Част от доказателствата са преклудирани, доколкото
виждам една бележка от 02.05.2022г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. М.: Може и да съм объркал, съжалявам за това,
просто събирам бележките от плащанията ми, каквото успях да отделя. Имам
и други разходи, които не съм намерил как да ги докажа, например да донеса
5
бележки за закупена храна, не става, нали.
АДВ. З.: Предоставям на съда за приемането на доказателствата,
представени с отговора на въззивната жалба.
По допуснатите от въззивната инстанция до приемане като писмени
доказателства по делото на представените с отговора на въззивната жалба
писмени документи – медицински документи и фискални бележки, датиращи
след 07.04.2023г., след преценка на допустимостта и относимостта на същите
към предмета на спора, поради което намира, че следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Днес представените от процесуалния представител
на въззивника писмени документи, съставляващи фискални бонове, издадени
рецепти и Детайли за трансакция, реализирана на 03.08.2023г. за сумата от
3000 лева, с основание „даване на заем“ с получател М. М., след преценка на
така представените доказателства като нови такива, СЪДЪТ намира, че
същите следва да бъдат приети и приобщени като доказателства по делото.
Процесуално недопустимо е искането на въззивника да бъдат приети и
приобщени в качеството на писмени доказателства на представени фискални
бонове от 02.05.2022г.- 2 бр., както и гаранционна карта за закупено колело от
02.05.2022г., ето защо искането в тази част следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА в качеството на писмени доказателства по
делото на представени с отговора на въззивната жалба писмени документи, а
именно: медицински документи и фискални бележки, датиращи след
07.04.2023г., приложени на л.л. 27- 44 от настоящото дело.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото днес
представените от въззивника заверени копия на писмени документи,
съставляващи фискални бонове, медицински рецепти, както и Детайли за
трансакция от 30.08.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за приемане като писмено доказателство по делото на фискални бонове от
02.05.2022г., както и на гаранционна карта от 02.05.2022г.
6
ПРИЛАГА същите към кориците на делото.
АДВ. М.: Представям и моля да приемете таблица, която обективира
разходи на целия клас, в който учи детето, като описаните в табличен вид
разходи съставляват общата сума за всички деца от класа. Припадащата се
част на Г. е 1/26 от така описаните разходи, които са събрани от родителите.
Това са документи от майка на дете от класа, която може би играе роля на
касиер. Във връзка с определението на съда, с което е оставено без уважение
искането ни за установяване на това, кой е собственик на автомобила,
посочен в определението, с оглед на това, че твърдим, че това е автомобилът,
който управлява въззивника, собственост е на неговата приятелка, жената, с
която той живее и на практика продажбата изцяло обезсмисля аргументите му
за това, че това било причината, че плаща издръжка и че толкова е затруднен,
е било причина да се продаде автомобилът. Моля, на основание чл.176 ГПК
да зададете въпрос на въззивника: вярно ли е, че автомобил с рег. № В 9530
ВС е собственост на жената, с която той живее, тя се казва Д.П.Кр., и вярно
ли е, че той управлява този автомобил като негов собственик. Водим един
свидетел, който моля да бъде допуснат до разпит, за установяване на
обстоятелството, че този автомобил се ползва от въззивника като негов
личен, почти ежедневно, и че води начин на живот, който е абсолютно
неадекватен с доходите, които е декларирал пред съда, посещава редовно
скъпи заведения на територията на гр. Варна. Това са обстоятелства, които са
във връзка с въззивната жалба и оплакванията на въззивника за това, че бил
много затруднен да заплаща издръжка от 360 лева. Всъщност ние спорим за
140 лева, което е едно посещение на търговски обект.
АДВ. З.: Още с отговора на исковата молба сме поискали медиация.
Процесуалното поведение на доверителя ми е било винаги насочено за
сключване на споразумение и недопускане на такива дребни, неетични ежби и
представяне на фискални бонове за суми от 2, 3 лева, 0,50 лева, за обяд в
Макао и т.н. Първо, по представената таблица, която не се отнася нито за
класа на детето, нито за неговото училище, това е някаква рисунка с дата от
11.09.2023г., моля да не я приемате като доказателство. По отношение на днес
представените фискални бонове за закупена вода, храна, също считам, че са
неотносими. Допустими са представените писмени доказателства за закупени
лекарства, посещение при лекар, медицински документи. Фискалните бонове
7
за закупени учебници и учебни пособия също са допустими, моля да ги
приемете. По отношение искането за ангажиране на гласни доказателства,
същото е преклудирано, моля да бъде оставено без уважение. По искането за
даване на обяснение по реда на чл. 176 ГПК доверителят ми е съгласен да
отговори на въпроса дали ползва лек автомобил с рег. № В 9530 ВС като свой
и дали автомобилът е собственост на жената, с която той съжителства.
За да се произнесе по направените доказателствени искания, СЪДЪТ
съобрази, че представените в рамките на днешно съдебно заседание писмени
доказателства от процесуалния представител на въззиваемата страна,
съставляващи изготвени извлечения от таблицата, обективираща разходите за
дете на всеки от родителите в учебен клас от 11.09.2023г., а в останалата част
фискални бонове и медицински рецепти, съдът намира за процесуално
допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат
приети и приобщени като доказателства по делото. Без уважение следва да
бъде оставено искането за приемане в качеството на писмено доказателство
на медицинска рецепта от 21.08.2020г., издадена от специалист УНГ, която с
оглед на момента на съставяне на този документ се явява преклудирано, а
искането за приемането му е недопустимо.
Ето защо СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото на
представените в днешно съдебно заседание надлежно заверени копия на
писмени документи, както следва: списък на учебници от 11.09.2023г. и
фискални бонове, рецептурна бланка от 13.08.2023г., Амбулаторен лист от
22.08.2023г., платен преглед от 21.08.2023г., Амбулаторен лист от
01.08.2023г., ведно с фискални бонове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство
на рецепта, издадена от специалист УНГ от 21.08.2020г., като ПРИЛАГА
това доказателство към корицата на делото.
По направеното искане по реда на чл.176 от ГПК за допускане на
обяснения на въззивника, който да отговори на поставени въпроси „Ползва ли
8
същия лек автомобил с рег.№ В 9530В С като свой, който лек автомобил
принадлежи на жената, с която живее на семейни начала понастоящем?“,
с оглед изразеното становище от въззивника, че не възразява да отговори на
този въпрос СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по изпълнение на
процедурата по чл. 176 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 176 от ГПК въззивникът да даде
обяснения по делото относно обстоятелствата по ползването на лек
автомобил № В9530ВС, поради което да отговори на следните въпроси:
Вярно ли е, че ползвате ЛА с рег. № В 9530 ВС?
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Да, вярно е.
Вярно ли е, че ЛА с рег.№ В 9530 ВС принадлежи на жената, с която в
момента живеете в едно домакинство?
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Да, и това е вярно.
По направеното доказателствено искане за ангажиране в рамките на
днешно съдебно заседание на гласни доказателства посредством разпит на
един свидетел при условията на водене за установяване на обстоятелствата,
които бяха изяснени вече посредством допуснатите обяснения на страната по
реда на чл. 176 ГПК, както и допълнително за начина на живот на въззивника
и възможностите, които демонстрира той в ежедневието си, СЪДЪТ намира
доказателственото искане за неотносимо към релевантите факти, подлежащи
на доказване в рамките на настоящото производство по предписания от ГПК
ред. Наред с това, с оглед съвкупността на вече събраните по делото
доказателства искането за допускане на гласни доказателства за установяване
на описаните факти се явява и ненеобходимо, поради което искането в тази
връзка следва да се остави без уважение.
Ето защо СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата
страна за ангажиране по делото на гласни доказателства посредством разпита
на един свидетел, при условията на водене, чрез показанията на който да се
установят факти, които вече са установени посредством даване на обяснения
на страната по реда на чл.176 ГПК, както и за установяване на обстоятелства
9
относно начина на живот и демонстрираните от въззивника възможности и
воден охолен начин живот.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. М.: Относно лекия автомобил, не съм твърдял, че
заради издръжката съм си продал автомобила. Казах, че не мога да
поддържам автомобила. Нямам възможност, тъй като знаете, че той има
нужда от поддръжка. Аз не мога да поддържам автомобил, защото нямам
такива средства и съм го продал. Да, приятелката ми, с която живея има
автомобил, когато ми се налага, го ползвам, но той е нейна собственост, не
моя. Нямам брак с нея. Също така живея в жилище, за което имам кредит,
който ми беше взет предвид предното дело. Аз живея там, нямам други
жилища, това ми е единственото жилище. Там живеем аз, синът ми,
приятелката ми, за която стана въпрос и нейната дъщеря, за която също се
грижа. Когато синът ми е при мен, давам максимално всичко от себе си той
да получава всичко. Не е лишен от храна, от лекарски грижи, каквото е
необходимо, аз правя за него, когато той е при мен. Ежедневно поддържам
контакти с майка му, с учителите му, той е втори клас и се старая да имам
контакти и връзка с тях, за да зная неговото състояние, защото не съм
безотговорен баща. Каквото мога, давам. Ако можех да плащам издръжката, с
удоволствие щях да го правя. Всеки родител иска да дава максималното на
детето си. Аз се старая в ежедневието си, детето една трета от времето си
прекарва с мен, да му осигуря всичко възможно то да се чувства комфортно и
да не бъде лишен от нищо. Аз съм се лишил от някои неща, като автомобил,
тъй като не мога да го поддържам, наложило ми се е да взема кредит, за да си
покрия разходите от предното дело, представил съм документи за това, правя
всичко възможно нещата да се случват. Просто тези пари, за които бях
осъден, за мен не са нещо, което не мога да покривам, но ми е трудно. Ако на
нея не и стигат парите, тя живее с приятеля си, в предното дело го доказа, от
́
година и половина на друг адрес, апартаментът за който е взет кредита и той е
взет предвид по предното дело, а моят кредит не е взет, стои свободен. Ако
толкова не и стигат парите, може да взема в момента такива наеми, с които да
́
си подсигури доходи. Това си е нейно решение.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Х. М.: Считам, че през 2023г. на фона на цялата тази
инфлация и в България, и в световен мащаб, тази издръжка, която в момента
се плаща, е крайно недостатъчна. Твърдя, че бащата на детето води по- висок
стандарт на живот от този, който твърди и представя като финансови
10
възможности. Лично мое мнение е, че едва ли трудно бихте повярвали на
това, че той работи за минимална работна заплата, голям, здрав, прав мъж.
Знаете как се поддържа един автомобил. Да, добре, може да не е негова
собственост, но в крайна сметка се поддържа и от него и го заявявам
категорично. Правя всичко възможно да си гледам детето, без никакъв
компромис. Всичко което се налага за него като разход, аз го покривам.
Всички касови бележки, които той представи, са от предното дело насам,
изключително тенденциозно и засилено, и повече мултиплицирано спрямо
това, което беше при предходното дело, където не се представиха от негова
страна никакви касови бележки.
АДВ. З.: Нямам доказателствени искания. Няма да представям списък с
разноски. Законът и моралът не предоставя тази възможност. С оглед
обстоятелството, че доверителят ми не е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, а само за държавна такса, заявявам, че същият не претендира
разноски.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. З.: По принцип не възразявам за прекомерност, но този път правя
възражение за прекомерност.
С оглед изявленията на страните и представените от всяка от тях
доказателства за реализирани разноски и списъци на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ ПРИКАНВА на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал. 1 от ГПК
страните към спогодба, както и към уреждане на спора чрез медиация.
АДВ. М.: Доверителката ми не желае да сключи споразумение.
АДВ. З.: Не можем да постигнем спогодба. Ние още с отговора на
исковата молба сме поискали решаване на спора чрез медиация, нямаше да
стигнем до решение, до изпълнително дело, до запор на сметки,
11
допълнителни държавни такси.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Даже не знаех, че ще има дело. Тя не ме беше
предупредила, че иска повече пари от мен, заведе директно дело срещу мен.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. З.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Освен изложените в нея мотиви моля да имате предвид и че размерът на
издръжката следва да бъде съобразен с възможностите на родителите, т.е. по-
големите финансови възможности на родителите предполагат и обуславят
присъждане на издръжка в по- голям размер и обратно. Трайната съдебна
практика приема, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и от възможностите на родителя да я дава, при законоустановения
минимален размер.
В този смисъл моля да уважите въззивната жалба, въпреки, че
съобразно дадената ни възможност преди пледоарията по същество
доверителят ми заяви, че не 220 лева, може да плаща издръжка и в размер на
250 лева, ще му бъде пак трудно, но не и непосилно. Без да анализирам
мотивите за завеждане и започване на производството, все пак процесуалното
поведение на страните и съдебните решения следва да бъдат съобразени със
закона и с морала. Дали законът или моралът е на първо място, преценява
съдът, но доверителят ми от самото начало е желаел и продължава да желае
да има нормални човешки отношения между страните, т.е. страната и неговия
син, и в тази връзка винаги е желаел извънсъдебно уреждане на отношенията.
АДВ. М.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
От днес събраните доказателства се установи по безспорен начин,
включително и от представените от въззивника, че детето има нужди от
12
високи разходи, често боледува, има нужда от качествена храна, има нужда
от извънкласни занимания, има нужди от разходи за своето обучение. Всички
аргументи, които и днес включително въззивникът изложи, включително и
съветите, които даде на моята доверителка как да покрива нуждите на детето,
ако издръжката не и стига, чрез средства на своя приятел, са меко казано
́
оскърбителни. Обидно е да спорим за 140 лева. Обидно е, защото родителят,
който е работоспособен, млад, виждате го човека пред вас, би могъл да си
осигури допълнителни доходи, за да покрива издръжката на детето. Факт е, аз
не отричам това, че издръжката на малолетното дете се обуславя от неговите
нужди и от възможностите на родителя, но тук безусловно е задължението на
родителя да осигурява нормална издръжка за своето дете, а родителят има
възможност да постига тези доходи, които са му необходими да се покрие за
издръжки. Обидно е да твърди, че си е продал автомобила, защото не може да
го поддържа, пък да управлява автомобила на жената, с която живее, това
няма да коментирам. Много е оскърбително да живее на чужд гръб, тъй като
не може да си плаща разходите по автомобила и да заплаща издръжка.
Донесената вода от девет реки не може да промени доводите на съда, че това
дете има нужда от една прилична издръжка. Въззивникът по същество ни
каза, че това дете трябва да живее под линията на бедност, това ни казва.
Считам, че ВРС прецени възможностите на ответника по делото и намали
претендираната издръжка от 500 лева на 360 лева. Тази издръжка е
справедлива.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13