№ 260008 / 10.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
ГР.М., 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.М. ……………………….гражданска колегия в публично заседание на 08 декември…………………………………………… през две хиляди двадесет и. първа година.…………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Станишева………………………………и. в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 2532 по описа за 2020г…………..……………………..и. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.422 ГПК и. има за цел да установи вземане на ищеца, за което му е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.1023 по описа на РС М. за 2020 година.
Ищецът М.К.А. твърди, че ответникът в качеството на арендатор е сключил договор за аренда на земеделска земя на 19.07.2013г. с лицата С. Н. С. Й. С. Й. и. Б. П. А., по силата на който последните отдават под аренда наследствени поземлени имоти, находящи се в землището на с.Б. б., обл.М.. Договорът е вписан в СВ – М. под дв.вх.№ 5520/ 19.07.2013г., акт №48, том 9.
На 18.12.2019г. сключил договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД с лицата Б. А. и. Й. С. Й., с който му продали наследствените си права от наследодателя П. К. К., като съвкупност от права и. задължения. Договорът е вписан в СВ – М.. На 14.01.2020г. сключил втори договор по чл.212 ЗЗД, вписан в СВ – М., с който С. Н. Стоева му продава наследствените си права от наследодателя си П. К. К., като съвкупност от права и. задължения.
Поддържа, че на основание осъществените сделки замества праводателите си в сключения с ответника договор за аренда. В съответствие с чл.15 от договора за аренда падежът на арендното плащане за стопанската 2018/2019 година е първия работен ден на 2020 година, но до момента нито той, нито праводателите му са получавали такова.
На 08.07.2020г. изпратил нотариална покана, с която развалил предсрочно и. едностранно договора за аренда поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Поддържа, че изпратената нотариална покана служи за уведомяване за настъпилото заместване по договора по см. на чл.17, ал.3 от Закона за арендата в земеделието.
Предявил правата си в заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, където му била издадена заповед за незабавно изпълнение и. изпълнителен лист. Подаденото от ответното дружество възражение обосновава и. правния му интерес да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, вземането му в размер на 2445.74 лева, представляващо арендно плащане за стопанската 2018/2019 година, дължимо ведно със законната лихва до окончателното изплащане и. сумата от 105.98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 01.01.2020г. до 04.06.2020година. Претендира разноските, направени в настоящото и. в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „А. Е. взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че липсва уведомяване по чл.17, ал.3 ЗАЗ за настъпилото заместване от страна на ищеца. Оспорва правото на ищеца да претендира плащане за стопанската 2018/2019 година.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат твърденията и. възраженията си. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, прието е и. заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза.
Установи се следната фактическа обстановка :
Ответното дружество е арендатор на земеделски земи - нива от 24.177 дка, ІV категория земя в м.Фонда, представляваща имот с идентификатор 03397.16.1 и. нива от 98.110 дка, ІV категория, м. П., представляваща имот с идентификатор 03397.17.5 по силата на договор за аренда, сключен на 11.07.2013 година с наследниците на на П. К. К., б.ж. на с.Б. б. – С. Н., Й. С. и. Б. П.. Според този договор земята е арендувана за срок от 10 година, считано от 01.10.2018 година. Арендното плащане е определено на 20 лева за декар и. е дължимопри приключване на календарната година след реализиране на продукцията (чл.8 от договора).
Ищецът закупил наследствените права от наследниците на П. К. – С. Н., Й. Н., Н. А., М. Д. на 14.01.2020 година и. от Б. П. и. Й. С. на 18.12.2019 година.
На 30.03.2020 година ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на 13/40 идеални части от посочените по – горе два имота. На същата дата дарил 1/40 част на трето лице – Румен П. Стоянов и. продал на същото лице останалите идеални части.
На 08.07.2020 година ищецът отправил до ответното дружество нотариална покана за едностранно разваляне на договора за аренда, считано от 01.10.2020 година поради неизпълнение на задължението за плащане на арендното възнаграждение.
От назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установи, че задълженията за арендно плащане към арендаторите, сключили договора за аренда през 2013 година, са изплатени на 31.12.2019 година. Счетоводството е редовно водено и. плащанията са коректно осчетоводени.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.
На първо място със закупуване на наследствени права по реда на чл.212 ЗЗД ищецът не е придобил вземания за арендно плащане, тъй като наследодателят на арендодателите не е притежавал такива.
С придобиване на собствеността върху имотите, предмет на договора за аренда, ищецът встъпва в правата на продавачите на наследствени права в бъдеще, доколкото едва с придобиване на собствеността върху имота може да се ползва от вещта и. да я отдава под наем или аренда. Ищецът обаче е придобил права след края на стопанската 2018/2019 година, тъй като първият договор за покупка на наследствени права е от 18.12.2019 година.
На следващо място разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗАЗ установява, че приобретателят не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което вече е изпълнил към предишния арендодател, ако не е изпратил съобщение за заместване. Такова съобщение не се установи в производството да е изпращано, респ.получавано от ответното дружество. Установи се, че е изпратена нотариална покана от ищеца през месец август 2020 година, с която уведомява арендатора за едностранно прекратяване на договора, считано от 01.10.2020 година, като изявлението е направено от ищеца, след като се е разпоредил с правата си по отношение на арендуваните имоти.
Установи се в производството по безспорен начин и. факта, че към края на календарната 2019 година (според уговореното в договора за аренда), ответното дружество е изплатило задълженията си към арендаторите по договора за аренда.
Като установи, че в полза на ищеца не е възникнало дължимо плащане, съдът намира, че предявения иск за установяване вземането на ищеца към ответника следва да бъде отхвърлен. Последица от отхвърляне на иска е невъзможността издадената заповед за изпълнение да влезе в сила, респ. издаденият изпълнителен лист не съдържа годно за изпълнение основание.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответното дружество направените в производството разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx срещу „А. Е., ЕИК 1., седалище гр.М., ул.Х. Б. №., представлявано от А. Б. Н. и. Б. Д. иск за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и. изпълнителен лист по ч.гр.д.1023 по описа на РС М. за 2020 година за сумата от 2445.74 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2018/2019 година, дължима ведно със законната лихва до окончателното изплащане и. сумата от 105.98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 01.01.2020г. до 04.06.2020година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „А. Е., ЕИК 1., седалище гр.М., ул.Х. Б. №., представлявано от А. Б. Н. и. Б. Д. направените разноски в размер на 1302.42 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :