№ 100097
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110106304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.415 ал.5 ГПК.
Съдът констатира, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя в 1-
месечен срок да представи доказателства, че е предявил иск за вземането си предмет на
заповедта, като го е предупредил и за последиците от неизпълнение на указанията, а именно
– обезсилване на заповедта. Разпореждането е връчено на 29.06.2023г., срокът за
представяне на доказателствата е изтекъл на 29.07.2023г., като и до настоящия момент няма
представени такива, поради което издадената заповед следва да бъде обезсилена.
По разноските:
Към подаденото възражение е приложен договор за безплатна правна помощ,
предоставена от адв. Лилия Маринова Митева на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът/в случая длъжникът/ има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът определя възнаграждение за изготвяне на книжа и/или други
молби, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв., платими от заявителя
на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Съгласно § 2а от Наредба МРАВ за
регистрираните по ЗДДС лица дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност. Съгласно Определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., ТК – Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла
на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да включва ДДС. Според Определение № 20 от 18.02.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 205/2021 г., II г. о., ГК –Непредставянето на нарочно доказателство за
1
регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху
дължимото адвокатско възнаграждение. Ето защо и тъй като са наведени твърдения за
регистрация по ЗДДС, върху така опреденото възнаграждение следва да се добави 20%
ставка или дължима е сумата в общ размер от 240 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК от 21.07.2022г., издадена в полза на „Ф.И.“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: ..., да заплати на адв. Л.И.М., ЕГН:**********, на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 240 лв., възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от
връчването му на заявителя Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2