№ 34
гр. Ловеч , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело №
20214300900015 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.15 ал.1 от ГПК
Съдът е сезиран с искова молба вх.№429/17.02.21 г./п.кл. 16.02.21 г./ подадена от П. А. А.,
В. П. А., Ю. П. А. и А. П. А. всички с посочен адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Червен бряг“ чл.109
вх.В ет.1 ап.1 чрез адв.Р. М. от САК против ANADOLU INSURANCE /ANADOLU
SIGORTA/ Ruzgarlibahche Residental area 31 Kaval St. 34805 Kavadzhuk/ Istanbul с посочена
цена на иска 800 000 лв/неимуществени вреди/ и 9032,56 лв. имуществени вреди.
В исковата молба се излага, че ищците са наследници на починалата Р.А.А.. на 19.11.2018 г.
при ПТП станало на 9.11.208 г. в общ.Анталия Република Турция, съответно съпруг и деца.
Излагат търпените вследствие на смъртта й болки и страдания, като излагат, че виновен за
ПТП е водач на товарен автомобил за бетон И.С. с турски рег.№42 KG 226, който е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица №*********
валидна до 31.10.2019 г. с ANADOLU INSURANCE /ANADOLU SIGORTA Сочат, че са
отправили искане до застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение с молба
изпратена на 12.05.20 г. по електронна поща до застрахователя, но дружеството до сегашния
момент не им е изплатило обезщетение. Молят съда да постанови съдебно решение, с което
да бъде осъден ответника ANADOLU INSURANCE /ANADOLU SIGORTA/ да им заплати
обезщетение по 200 000 /двеста хиляди/лв. на всеки от тях за претърпени неимуществени
вреди болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на застрахователя 12.05.20 г. до датата на изплащане, както и
9 032,56 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди-представляващи разходи за
заплатено болнично лечение в Република Турция за транспорт на тленните останки на
починалата и разходи за погребение, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя 122.05.20 г. до датата на окончателното изплащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Правят искане за освобождаване от
1
заплащане на такси и разноски по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
Съдът е оставил без движение , на основание чл.129, ал.2 от ГПК искова молба с вх.
№429/17.02.21 г./п.кл. 16.02.21 г./ подадена от П. А. А., В. П. А., Ю. П. А. и А. П. А. всички
с посочен адрес: гр.Ловеч, ж.к.“Червен бряг“ чл.109 вх.В ет.1 ап.1 чрез адв.Р. М. от САК
против ANADOLU INSURANCE /ANADOLU SIGORTA/ Ruzgarlibahche Residental area 31
Kaval St. 34805 Kavadzhuk/ Istanbul до отстраняване на нередовностите, посочени в
мотивите на настоящето разпореждане, а именно: представяне на удостоверение за смъртта
й наследниците на Р.А.А.., излагане на твърдения от какво са настъпили имуществените
вреди и в какъв размер се претендират по пера, посочване от ищците на банкови сметки, по
които при евентуално уважаване на исковите им претенции ответникът следва да заплати
сумите, представяне на декларации всеки един от ищците поотделно за семейно и
имуществено състояние за преценка от страна на съда дали са налице условията на чл.83
ал.2 от ГПК, следва да представят препис от исковата молба, ведно с доказателствата към
нея на турски език за връчване на ответника, както и на основание чл.43 ал.2 от КМЧП да
представят документи, установяващи съдържанието на съответните разпоредби на турското
право, на които те основават своите искания.
Ищците чрез своя пълномощник адв.М. са подали молба с вх.№909/24.03.21 г./п.кл.22.03.21
г., с която отстраняват нередовностите на исковата молба.
Настоящата инстанция намира, че така предявените обективно и субективно съединените
искове с правно основание чл.432 ал.1 във вр. с чл.497 от КЗ не попадат в предвидените в
Кодекса на международното частно право /КМЧП/ хипотези, обуславящи компетентност на
българския съд да ги разгледа.
Общата подведомственост на българските съдилища обхваща преди всичко местните
граждански дела, а такива са делата, които се свързват лично и териториално с нашата
държава чрез всички свои елементи, както и тези, които съобразно правилата на
международната подведомственост са лично или териториално свързани с българската
държава. Подведомствеността на българските съдилища обаче не обхваща тези граждански
дела, които съобразно правилата на международната подведомственост са подведомствени
на съдилищата на други държави. Когато международния елемент е свързан с трета
държава/нечленуваща в Европейския съюз/, подведомствеността се определя съгласно
националната уредба КМЧП. Подведомствеността обуславя правото на иск на ищеца спрямо
съда и затова тя е процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието
на която съдът е длъжен да следи служебно.
В казуса съдът намира, че се касае за предявени претенции на пострадали от непозволено
увреждане ищци, които са български граждани с постоянен и настоящ адрес в Република
България, но застрахователното събитие ПТП е настъпило на територията на Република
Турция. Съгласно твърденията на ищците и доколкото те се подкрепят от представените от
тях и преведени от турски на български език доказателства и двамата водачи, участници в
2
ПТП са турски граждани, които са застраховани по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователни дружества със седалище и адрес на управление в Република Турция.
Ищците са избрали за предявят претенциите си срещу един от водачите, участници в ПТП,
според тях виновен за настъпването му, а именно ANADOLU INSURANCE /ANADOLU
SIGORTA. Седалището и адреса на управление на дружеството е Ruzgarlibahche Residental
area 31 Kaval St. 34805 Kavadzhuk/ Istanbul, като няма информация и не се твърди, то да има
клон в Република България.
При тези данни съдът намира, че след като Република Турция не е член на Европейския
съюз, то приложение в казуса намира Кодекса на международното частно право, а не
Кодекса на застраховането. Съгласно разпоредбата на чл.116 от същия, правото на
увреденото или ощетено лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято
отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от
съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетено лице е избрало
да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор. В случая ищците
са предявили иска си пряко срещу застрахователя, но съгласно разпоредбата на чл.105 ал.3
от КМЧП, която се намира в раздел първи „Непозволено увреждане“ на глава единадесета
„Извъндоговорни отношения“, независимо от разпоредбите на ал.1 и ал.2 на чл.105, когато
от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна
връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Съдът приема, че в
случая непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с Република Турция- ПТП
е настъпило там, двамата водачи на МПС са турски граждани с постоянни и настоящи
адреси в Турция, които са застраховани по „гражданска отговорност“ при турски
застрахователи, ответника е със седалище и адрес на управление в Република Турция.
Единствено и само наследниците на пострадалата при ПТП са български граждани.
Следователно в казуса не намира приложение българският Кодекса на застраховането, а
ищците следва да предявят иска си срещу застрахователя-ответник пред съда, където е
неговото седалище и адрес на управление, т.е. в гр.Истанбул, Република Турция.
Следва да се има предвид и и разпоредбата на чл.1 т.2 от Договора за правна помощ по
граждански и наказателни дела между Народна Република България и Република Турция в
сила от 27.10.1978 г, съгласно който българските граждани могат да участва като ищци при
същите условия и формалности, както и гражданите на Република Турция.
По тези съображения настоящето производство следва да бъде прекратено, като
неподведомствено на Ловешки окръжен съд, който не е компетентен да се произнесе по
спора.
След като производството по делото се прекратява, съдът не следва да се произнася и по
исканията на ищците за освобождаване от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83
ал.2 от ГПК.
3
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№15/21 г. по описа на ЛОС поради
неподведомственост.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4