О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260354 16.03.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,Гражданско
отделение, II-ри състав
на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно частно гражданско дело №1147 по описа за 2021г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е на осн. чл.274, ал.1,
т.1 във вр. с чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в законния 1- седмичен
срок частна жалба от ищеца И.И.Й. *** против Определение № 260019/05.01.2021г. по гр.д.№ 4790/2020г. по
описа на РС- Ст.Загора, с което е било спряно производството по делото с
предмет иск по чл.45 от ЗЗД до установяване на престъпни обстоятелства, които били
предмет на досъдебно производство № 1228-ЗМ-172/12.07.2020г. по описа на ОД на
МВР- Стара Загора. Ч.жалбоподател счита, че обжалваният акт е неправилен и
незаконосъобразен, като излага обстойни доводи в подкрепа на твърдението си.
Счита,че първоинстанциянният съд неправилно е постановил спиране на
производството на основание чл.219, ал.1, т.5 от ГПК, съгласно която, за да се
приложи съответната разпоредба, е необходимо при разглеждането на гражданското
дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изходът на гражданския спор. Позовава се на съдебна практика и смята,че
осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е
извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производството,
като не споделя тезата, че в настоящия случай са налице данни за престъпни
обстоятелства в самото спряно гражданско дело. Моли настоящия въззивен състав
да отмени обжалваното Определение и да постанови съдебен акт, с който да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия на РС- Ст.Загора.
В законния 1- седмичен срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна- ответника Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи”- София, с което се оспорва изцяло
ч.жалба, като неоснователна, приема се за правилно обжалваното Определение и
счита, че са налице законовите предпоставки за спиране на производството по
делото. Не споделя твърденията в ч.жалба за неправилност и незаконосъобразност
на постановения първоинстанционен акт, като цитира съдебна практика в подкрепа
на тезата си и твърди, че изводите на РС били съобразени изцяло с практиката на
ВКС. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното
Определение, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка становищата на страните, като взе предвид
доказателствата по делото и приложимите процесуални норми, намира за установено
от фактическа страна следното :
Производството по спряното гр.д.№ 4790/2020г. по
описа на РС- Стара Загора е образувано по искова молба на И.И.Й. *** срещу Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”- гр.София, с което е предявен иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за присъждането
на сумата от 449, 60 лв., представляваща парично обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие/ПТП/, както
и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в РС до
окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските в
първоинстанционното производство. Твърди се, че на 12.07.2020г., около 17.00 ч.
в землището на общ.***по Автомагистрала “Тракия”, в пътно платно в посока на
движение от гр.София към гр.Стара Загора товарно превозно средство- влекач
марка “Мерцедес”, модел “Актрос” с турска регистрация рег.№ 61К15148 и с прикачено към него полуремарке марка “Шмитц” с рег.№ 61К14451 преминал през
разделителния обезопасителен остров със стоманени ограждения/мантинели/ и навлязъл в платното на
насрещното движение, вследствие на което настъпило верижно пътнотранспортно
произшествие с движещите се в обратна посока моторни превозни средства/МПС/,
като първоначалният удар бил с лек автомобил марка “Фиат”, а след това последвал удар в движещия
се в собствената лента лек автомобил марка “Дачия”, модел “Дръстър” с рег. № СВ3466МТ, управляван от И.И.Й.,
който пътувал с М.М.и И.Й.. В резултат на реализираното ПТП на ищеца били
причинени телесни увреждания, като част от тях били фрактура на външен малеолус,
охлузване на челото в дясно, контузия
на гръден кош, меко-тъканни контузии откъм вентралната повърхност на дясната
коленна става. Реализирана е била възможността
за подаване на отговор от ответната страна, която счита, че предявеният иск за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е изцяло неоснователен
и го оспорва. Твърди, че по заявената извънсъдебна претенция не е установено дали
водачът на товарната композиция е виновен за причиненото пътнотранспортно
произшествие и с оглед на това претенцията за заплащане обезщетение на неимуществени вреди била неоснователна,
като при условия на евентулност е направено възражение за съпричиняване на
телесни увреждания от страна на ищеца. Оспорен е изцяло заявения в исковата
молба механизъм на произшествието, както й размера на предявения иск. Направено
е искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК до
приключване на наказателното производство по описа на Окръжна прокуратура- Стара
Загора, което щяло да установи противоправността на деянието, самоличността на извършителя
и вината за реализирането му, като претендира и разноските си в производството. Представен е констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег.№ 375Р-5357/13.07.2020г. на Районно управлнение “Полиция”-гр.Чирпан, обл.Старозагорска, от който се установява, че при процесното ПТП
са пострадали няколко лица, от които петима са починали, а на останалите са
причинени различни телесни повреди, един от които пострадали е ищецът И.Й., въззивник
в настоящото производство. Било е образувано ДП № 1228-ЗМ-172/12.07.2020г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора, което видно от
писмо рег.№ 2-2208/16.09.2020г. на ОП- Ст.Загора все още не
е приключило и се провеждат необходимите действия за разкриване на обективната
истина на досъдебното производство, поради което не съществува възможност за
предоставяне на заверени фотокопия и материали.
С обжалваното Определение е било спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до установяване на престъпни обстоятелства, които са предмет на досъдебно
производство № 1228-зм-172/12.07.2020г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора,
което не било приключено. РС е приел, че тези обстоятелства имат значение за
изхода на висящия пред него гражданския спор, тъй като съдът следвало да се
съобрази с влязлата в сила присъда по въпросите за деянието и това обуславяло
спирането на гражданското дело.
При така установените факти, въззивният ОС- Ст.Загора приема от правна
страна следното :
Частната жалба е външно редовна, тъй като отговаря на формалните изисквания
на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към, които той препраща, и е процесуално
допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения
по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество ч.жалба се явява основателна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и трайната съдебна практика по
аналогични случаи, съдът спира производството, когато при разглеждането на едно
гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на гражданския спор- тоест основание за спиране на гражданското
дело съгласно тази норма е налице тогава, когато именно гражданският съд/РС-
Ст.Загора/ сам е събрал доказателства за съществуването на престъпни
обстоятелства. Следователно не е достатъчно само да бъде заявено твърдение на някоя
от страните, че са извършени престъпления, както и не е достатъчно гражданският
съд само да констатира, че се осъществява проверка от прокуратурата или от органите
на МВР дали е извършено престъпление, включително при образувано досъдебно
производство. Фактът, че прокуратурата или органите на МВР осъществяват
проверка дали е извършено престъпление, сам по себе си не предопределя извод за наличието на
процесуална пречка за движение на исковото производство по гражданския спор, а
за приложение нормата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е нужно съдът, който
разглежда гражданскоправния спор, сам да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на този граждански
спор, в която насока да изложи съответни съображения, както и че не е възможно
тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В случая РС
не е обосновал в обжалваното Определение разкриване в образуваното по това гр.дело
производство по ГПК на престъпни обстоятелства, и съответно те да имат някакво
значение за правилното решаване на спора, и защо тези обстоятелства да се
установят в гражданското производство. Съдебният акт е постановен без по делото
да е било насрочено съдебно заседание и без съдът да е събрал доказателства, включително
представените от страните с исковата
молба и с отговора на нея, при които обстоятелства по начало съдът не би
могъл да установи разкриване по делото на престъпни обстоятелства. В случая липсват
конкретно изложени мотиви от съда, а и не се констатира, при разглеждането на делото от РС да са били разкрити
престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изходът на гражданския
спор, тоест не е налице основание за спиране на делото по реда на посочената
разпоредба на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Установява се следователно, че при
постановяване на атакуваното Определение за спиране не е имало годно правно основание
за спиране на производството по делото съгласно цитираната разпоредба. Поради
което процесната ч.жалба се явява основателна и доказана, и следва да бъде
уважена, като бъде отменено обжалваното Определение и делото се върне обратно на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Това въззивно съдебно определение не съдържа отказ, не прегражда хода на
делото и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо оглед на гореизложеното и на осн. чл.272-273 във вр. с чл.229, ал.1,
т.5 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от з.з. № 260019/05.01.2021г. по гр.д.№ 4790/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е спряно производството по делото до установяване на
престъпни обстоятелства, предмет на досъдебно производство № 1228-зм-172/12.07.2020г. по описа на ОД на МВР- гр.Стара Загора.
ВРЪЩА делото обратно на Районен съд- Стара
Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: