О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №27
Град Шумен,
08.01.2019 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на осми януари, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян
в.ч.гр.д. № 469 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по частна жалба вх.№ 18076/16.11.2018 г., депозирана от С.Г.Ц.
***, против разпореждане № 4409/08.11.2018 г. по гр.д.№ 1425/2017 г. по описа
на ШРС, с което е върната частна жалба вх.№ 16996/31.10.2018 г. като
просрочена. Жалбоподателката излага, че на 26.10.2018 г. посетила деловодството
на съда, като носела жалбата си, заедно с две други жалби и молби по същото
дело, но служителката й върнала тази жалба, като й казала, че не е нужно да я
подава. Счита, че пропускът не се дължи на нейна вина. Излага, че не е в просрочие
по отношение на подадената от нея първоначална въззивна жалба. Предвид
изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане от 08.11.2018 г.
В срока
по чл.276, ал.1 ГПК другата страна не е депозирала отговор на частната жалба и
не е взела становище по същата.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт
на районния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
С решение №
741/25.07.2018 г. по гр.д.№ 1425/2017 г. по описа на ШРС, съдът се е произнесъл
по заявените претенции във втора фаза на делбата. Срещу решението е подадена
въззивна жалба вх.№ 12417/02.08.2018 г. Тази въззивна жалба е оставена двукратно
без движение за внасяне на държавна такса, като с второто разпореждане съдът е
указал на страната да довнесе държавната такса в размер на 368,44 лв. /срокът
за внасяне на таксата е продължен по чл.63 ГПК до 19.10.2018 г./ Жалбоподателкта
е подала молба да бъде освободена от заплащането на държавна такса, поради
липса на средства, която съдът оставил без уважение с определение №
2823/17.10.2018 г. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№
16717/26.10.2018 г., по която са разменени книжа, срокът по чл.276, ал.1 ГПК е
изтекъл и предстои същата да бъде изпратена за произнасяне от въззивен съд.
Междувременно е
постъпила въззивна жалба /втора по ред/ вх.№ 16236/18.10.2018 г., срещу
първоинстанцинното решение. Тази втора
по реда въззивна жалба е върната като просрочена с разпореждане № 4065/19.10.2018
г. Съобщението е връчено на жалбоподателката лично на 23.10.2018 г. /вторник/.
Срокът за обжалване на разпореждането, който е едноседмичен и преклузивен е
изтекъл на 30.10.2018 г. Против връщането е подадена частна жалба вх.№
16996/31.10.2018 г. Тази частна жалба на свой ред е върната като просрочена с
разпореждане № 4409/08.11.2018 г., което е предмет и на настоящото
производство.
Предвид на така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните
правни изводи: Настоящото производство има за предмет разпореждане №
4409/08.11.2018 г., с което е върната частната жалба вх.№ 16996/31.10.2018 г., депозирана
от С.Г.Ц., поради просрочие. В разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК е посочен
срокът за обжалване на определенията, респ. разпорежданията, който е
едноседмичен и преклузивен. Видно от приложения по делото отрязък от съобщение
жалбоподателката Ц. е била уведомена за разпореждане № 4065/19.10.2018 г. /с
което й е върната втората въззивна жалба/, лично на 23.10.2018 г., което е
вторник /присъствен ден/. Съгласно чл.60, ал.4 ГПК срокът, който се брои на
седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Следователно, едноседмичният
срок за обжалване на разпореждане № 4065/19.10.2018 г. е изтекъл на 30.10.2018
г. – вторник, присъствен ден. Подадената един ден след изтичане на срока - на
31.10.2018 г. частна жалба вх.№ 16996/31.10.2018 г. се явява просрочена и
правилно е върната от районния съд, на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262,
ал.2.т.1 от ГПК.
Следва да се
посочи още, че след връщане на делото в ШРС, ще следва същото да бъде изпратено
отново на ШОС, по надлежния ред, за разглеждане на подадената частна жалба вх.
№ 16717/26.10.2018 г., против определение № 2823/17.10.2018 г. по гр.д.№
1425/2017 г. на ШРС, с което е оставена без уважение молбата на Ц. за
освобождаване от държавна такса по депозираната от нея първоначална въззивна
жалба.
Предвид
гореизложеното, обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 18076/16.11.2018 г. от С.Г.Ц. ***, против разпореждане
№ 4409/08.11.2018 г., по гр.д. № 1425/2017 г. на ШРС, с което е върната частна
жалба вх.№ 16996/31.10.2018 г.
Определението
може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна
жалба пред Върховен касационен съд на Р. България, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.